Данъчно планиране при M&A сделки в България — структуриране и рискове (2026)

Правна рамка на M&A сделките в България

Сливанията и придобиванията в България се уреждат от няколко взаимосвързани нормативни акта, всеки от които има данъчни импликации:

• Търговски закон (ТЗ) — урежда формата и процедурата за прехвърляне на дружествени дялове (чл. 129 ТЗ за ООД), прехвърляне на предприятие (чл. 15 ТЗ) и преобразуване на търговски дружества (Глава шестнадесета).
• Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) — определя данъчното третиране на печалбите от сделки с активи и дялове, правилата за тънка капитализация (чл. 43 ЗКПО), трансферно ценообразуване (чл. 15–16 ЗКПО) и данъчния режим на дивидентите и ликвидационните дялове.
• Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) — регламентира облагането на капиталовите печалби на физически лица (чл. 33 ЗДДФЛ), включително освобождаванията за ценни книжа, търгувани на регулиран пазар.
• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) — определя ДДС третирането на прехвърлянето на активи и на предприятие като цяло (чл. 10 ЗДДС).
• Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) — урежда данъка при възмездно придобиване на имущество (2–3 % в София) при прехвърляне на недвижими имоти.

При трансгранични сделки се прилагат и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), директивите на ЕС (Директива за дружества майки и дъщерни дружества, Директива за лихви и роялти) и правилата на ATAD, транспонирани в ЗКПО.

Share Deal — данъчно третиране при прехвърляне на дялове

При share deal купувачът придобива дяловете или акциите на целевото дружество. Самото дружество продължава да съществува като юридическо лице с всички активи, договори, права и задължения.

Данъчни последици за продавача

• Продавач — физическо лице: облагаема основа е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване (чл. 33 ЗДДФЛ). Данъчната ставка е 10 %.
• Продавач — юридическо лице: печалбата от продажбата на дялове се включва в данъчната основа по ЗКПО и се облага с 10 % корпоративен данък.
• Освобождаване: доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар в ЕС, са необлагаеми за физически лица, ако са държани повече от 24 месеца (чл. 13(1)(3) ЗДДФЛ).

ДДС и имуществени данъци

• ДДС: прехвърлянето на дялове и акции е извън обхвата на ЗДДС — не представлява доставка на стока или услуга.
• Данък при придобиване на имущество: не се дължи, тъй като се прехвърля собствеността върху дружеството, а не върху отделните активи.

Форма и процедура

За ООД прехвърлянето на дялове изисква нотариална заверка на подписите и съдържанието на договора (чл. 129 ТЗ) и вписване в Търговския регистър. За АД се извършва чрез джиро и вписване в книгата на акционерите.

Ключов риск

При share deal купувачът наследява всички задължения на целевото дружество — включително неизвестни и скрити. Това прави данъчния due diligence от критично значение.

Asset Deal — данъчно третиране при прехвърляне на активи

При asset deal купувачът придобива отделни активи (или предприятието като цяло по чл. 15 ТЗ). Целевото дружество продължава да съществува, освен ако не се прехвърля цялата дейност.

Корпоративен данък

Печалбата от продажбата на активи се включва в данъчната основа на продавача и се облага с 10 % корпоративен данък по ЗКПО. Данъчната основа е разликата между продажната цена и балансовата (данъчната) стойност на активите.

ДДС третиране

• Продажба на отделни активи: стандартна облагаема доставка с 20 % ДДС.
• Прехвърляне на предприятие като цяло (чл. 10 ЗДДС): не е доставка по смисъла на ЗДДС — извън обхвата на ДДС. Приобретателят встъпва в данъчните права и задължения на прехвърлителя.

Данък при придобиване на имущество

При прехвърляне на недвижими имоти се дължи местен данък при възмездно придобиване — 2–3 % от по-високата между продажната цена и данъчната оценка (в София — 2,5 %). Изисква се нотариален акт за прехвърлянето.

Предимство: селективна отговорност

Купувачът може да избере кои задължения да поеме. При прехвърляне на предприятие по чл. 15 ТЗ обаче приобретателят и прехвърлителят отговарят солидарно за задълженията до датата на вписване в Търговския регистър.

Сравнение: Share Deal vs. Asset Deal

Следната таблица обобщава основните данъчни и правни разлики между двата модела на структуриране:

Данъчен due diligence — 8 ключови области

Данъчният due diligence е задължителен елемент на всяка M&A сделка. Целта е да се идентифицират скрити данъчни рискове, които могат да повлияят на цената или структурата на сделката. Основните области на проверка включват:

1. Открити данъчни задължения — неподадени декларации, неплатени данъци, начислени лихви и санкции. Проверка на данъчната история за последните 5 години (давностен срок по ДОПК).
2. Трансферно ценообразуване — сделки между свързани лица и дали са извършени при пазарни условия (arm’s length principle). От 01.01.2026 г. се прилага Наредба Н-3 с нови изисквания за документация.
3. Скрито разпределение на печалба — проверка за начислени разходи, които фактически представляват разпределение на печалба в полза на съдружници или свързани лица (чл. 267 ЗКПО).
4. Нарушения на правилата за тънка капитализация — дали дружеството е спазвало ограниченията за приспадане на лихвени разходи по чл. 43 ЗКПО (съотношение собствен капитал/привлечен капитал).
5. ДДС рискове — правилно приспаднат данъчен кредит, верига на доставки, риск от корекции по чл. 79 ЗДДС при промяна на предназначението на активи.
6. Осигурителни задължения — коректност на начислените и внесени социални и здравни осигуровки, включително за управители по договори за управление и контрол.
7. Висящи или потенциални ревизии от НАП — наличие на ревизионни производства, издадени ревизионни актове или индикации за предстояща проверка.
8. Международни данъчни позиции — риск от място на стопанска дейност (PE) в чужбина, правилно удържан данък при източника (WHT), прилагане на СИДДО.

Трансгранични M&A — допълнителни данъчни фактори

При участие на чуждестранни инвеститори или трансгранично структуриране на сделката се появяват допълнителни данъчни съображения:

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)

България има над 68 действащи СИДДО, които регулират разпределението на данъчни права между държавите и намаляват ставките на данък при източника върху дивиденти, лихви и роялти. Правилното прилагане на СИДДО е от решаващо значение за оптимизиране на данъчната тежест при трансгранични M&A.

Директива за дружества майки и дъщерни дружества

Дивиденти, разпределяни от българско дъщерно дружество към дружество майка в друга държава от ЕС, са освободени от данък при източника при условие на минимално участие от 10 % и период на държане от поне 2 години.

Директива за лихви и роялти

Лихвите и роялтите между асоциирани дружества от ЕС се освобождават от данък при източника при изпълнение на условията за свързаност и минимално участие.

ATAD (Anti-Tax Avoidance Directive)

Транспонирана в ЗКПО, ATAD въвежда:

• Обща антиизбягваща клауза (GAAR) — НАП може да откаже данъчни предимства при схеми без икономическа същност.
• CFC правила — облагане на неразпределени печалби на контролирани чуждестранни дружества.
• Данък при напускане (exit taxation) — при преместване на активи или данъчно местоживеене.
• Хибридни несъответствия — правила срещу двойно необлагане чрез хибридни инструменти.

Скрининг на чуждестранни инвестиции (FDI)

При участие на инвеститор от трета държава (извън ЕС) може да се изисква задължително уведомление по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и Регламент (ЕС) 2019/452 за скрининг на преки чуждестранни инвестиции.

Трансферно ценообразуване в контекста на M&A

Трансферното ценообразуване придобива особена важност след приключване на M&A сделката, когато придобитото дружество влиза в група от свързани лица:

• Реструктуриране след сделката: преразпределение на функции, активи и рискове между компаниите в групата трябва да отговаря на принципа на независимите пазарни отношения (arm’s length).
• Управленски такси (management fees): таксите между дружеството майка и придобитото дружество подлежат на проверка за пазарност. НАП активно проверява тези разходи.
• Прехвърляне на интелектуална собственост (IP): преместването на IP към друга юрисдикция след придобиването е зона с висок данъчен риск.
• Наредба Н-3 (от 01.01.2026 г.): новите правила за документация на трансферното ценообразуване изискват изготвяне на местно досие (local file) при сделки със свързани лица над EUR 511 292 (BGN 1 000 000).

Предварителното планиране на вътрешногруповите транзакции е от съществено значение за намаляване на риска от корекции от страна на НАП.

Данъчно третиране на репутацията (goodwill)

При M&A сделки често възниква положителна репутация (goodwill) — разликата между платената цена и справедливата стойност на нетните разграничими активи на придобитото предприятие.

Счетоводно третиране

• По НСФОМСП (национални стандарти): репутацията се амортизира за срока на полезния живот. Ако не може да бъде определен надеждно, срокът е до 5 години.
• По МСФО (международни стандарти): репутацията не се амортизира, а подлежи на ежегоден тест за обезценка (impairment test).

Данъчно третиране по ЗКПО

За данъчни цели репутацията е данъчен нематериален актив и подлежи на амортизация за период от не повече от 3 години. Данъчната амортизация е допустима независимо от приложимия счетоводен стандарт, което създава временна данъчна разлика при прилагане на МСФО.

Earn-out клаузи — данъчни аспекти

Earn-out клаузите са механизъм за плащане на допълнително възнаграждение, обвързано с бъдещите резултати на придобитото дружество. Данъчното им третиране зависи от квалификацията на плащането:

• Корекция на покупната цена: ако earn-out е чиста корекция на цената за дяловете, плащането се третира като капиталова печалба — облагане с 10 % (ФЛ) или включване в данъчната основа по ЗКПО (ЮЛ).
• Възнаграждение за услуга: ако earn-out е обвързан с продължаващата заетост на продавача в дружеството, НАП може да го преквалифицира като трудово възнаграждение — по-високо облагане с данък 10 % плюс социални и здравни осигуровки.
• Практическа препоръка: структурирайте earn-out клаузите ясно като корекция на покупната цена, без обвързване с трудово правоотношение, за да избегнете по-неблагоприятно данъчно третиране.

Моментът на данъчно събитие при earn-out зависи от условията — при условни плащания данъчното задължение може да възникне при реалното изплащане, а не при подписване на сделката.

Практически препоръки при структуриране на M&A сделка

Въз основа на нашия опит при структуриране на M&A транзакции в България, препоръчваме следния подход:

1. Определете данъчно ефективната структура на ранен етап — изборът между share deal и asset deal трябва да бъде направен преди началото на преговорите, тъй като определя цялостната рамка на сделката.
2. Извършете задълбочен данъчен due diligence — покрийте и осемте области, посочени по-горе. Поискайте данъчно удостоверение от НАП за целевото дружество.
3. Предвидете данъчни гаранции и обезщетения — в договора за придобиване (SPA) включете подробни данъчни representations & warranties и клаузи за обезщетение при неразкрити данъчни задължения.
4. Планирайте пост-транзакционното преструктуриране — вътрешногруповите потоци (management fees, лихви, роялти) трябва да бъдат установени при пазарни условия от първия ден.
5. Съобразете се с Наредба Н-3 — осигурете TP документация за всички вътрешногрупови транзакции над EUR 511 292.
6. При трансгранични сделки проверете СИДДО — оптимизирайте данъка при източника върху дивиденти, лихви и роялти чрез правилно структуриране и прилагане на СИДДО.
7. Проверете необходимостта от FDI скрининг — при участие на инвеститор от трета държава своевременно подайте уведомление по ЗНИ.

Често задавани въпроси