Място на стопанска дейност (МСД) — кога чуждестранна фирма дължи данъци в България (2026)

Какво е място на стопанска дейност

Понятието „място на стопанска дейност“ (МСД) е уредено в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който препраща към определението в §1, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно тази разпоредба МСД е определено място (фиксирана точка), чрез което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната.

Примерите за фиксирано място на дейност, посочени в закона, включват:

• Офис или клон — наето или собствено помещение, от което се осъществява стопанска дейност
• Търговско представителство — ако извършва дейност, надхвърляща подготвителния или спомагателния характер
• Фабрика или работилница — производствени мощности на територията на България
• Склад — когато се използва не само за съхранение, а и за доставка на стоки на клиенти
• Строителна площадка — строителен или монтажен обект, който надхвърля определен срок (вж. по-долу)
• Мина, кариера или друг обект за добив на природни ресурси

На международно ниво определението за МСД следва чл. 5 от Модела за данъчна спогодба на ОИСР (OECD Model Tax Convention). Този стандарт е в основата на повечето двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна. Вътрешното определение в ДОПК е в значителна степен хармонизирано с международния стандарт, но при наличие на действаща СИДДО нейните разпоредби имат предимство пред вътрешното право.

Три основни критерия трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се приеме наличие на МСД:

1. Фиксирано място на дейност — конкретно географско местоположение (не е необходимо да е собственост на чуждестранното лице)
2. Постоянство — дейността трябва да има определена продължителност, а не да бъде еднократна или случайна
3. Стопанска дейност — чрез това място трябва да се осъществява реална бизнес дейност на предприятието

Видове МСД

Международната данъчна практика и българското законодателство разграничават няколко основни вида МСД, всеки от които има специфични характеристики и прагове за възникване:

Фиксирано МСД

Най-класическата форма — чуждестранното лице разполага с определено физическо място в България, от което извършва бизнес. Не е необходимо това място да е собственост на предприятието; достатъчно е то да бъде на негово разположение. Наемането на офис, дори и споделен (coworking space), може да доведе до формиране на МСД, ако дейността, осъществявана от него, не е с подготвителен или спомагателен характер.

Строително МСД

По Модела на ОИСР строителна площадка или строително-монтажен обект формира МСД, когато продължителността му надхвърля 12 месеца. Важно е да се отбележи, че конкретните СИДДО могат да предвиждат различен праг — например спогодбата на България с Германия предвижда 9-месечен срок. Срокът се изчислява кумулативно при свързани обекти на територията на страната.

Агентско МСД

Когато лице, действащо в България от името на чуждестранно предприятие, има и обичайно упражнява правомощие да сключва договори, които обвързват предприятието, се формира агентско МСД. Условието е агентът да бъде зависим — т.е. да действа по указания на предприятието, а не да бъде самостоятелен (независим) посредник. Независимият агент (брокер, комисионер), който действа в рамките на обичайната си дейност, по правило не формира МСД.

Сервизно МСД

Някои СИДДО и вътрешното право предвиждат формиране на МСД при предоставяне на услуги от служители на чуждестранното предприятие на територията на България за период, надхвърлящ определен брой дни (обикновено 183 дни в рамките на 12-месечен период). Тази разпоредба може да се прилага дори и без наличие на фиксирано място на дейност.

Кога НЕ възниква МСД

Международният данъчен стандарт и българското право предвиждат конкретни изключения, при които въпреки наличието на физическо присъствие на чуждестранно лице в страната не се формира МСД. Тези изключения са уредени в чл. 5(4) от Модела на ОИСР и са възпроизведени в повечето СИДДО, по които България е страна.

МСД не възниква, когато дейността има подготвителен или спомагателен характер, включително:

• Складиране и съхранение — използването на съоръжения единствено за целите на складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на чуждестранното предприятие, без извършване на продажби
• Поддържане на запаси — съхраняването на запаси от стоки с единствената цел да бъдат обработени от друго предприятие
• Събиране на информация — поддържането на определено място на дейност изключително за целите на проучвания, набиране на пазарна информация, рекламна дейност или други дейности с подготвителен характер
• Закупуване на стоки — определено място, използвано единствено за закупуване на стоки или събиране на информация за предприятието
• Независим агент — дейността, извършвана чрез независим посредник (брокер, комисионер), който действа в рамките на обичайната си стопанска дейност и при обичайни търговски условия

Следва да се обърне специално внимание на т.нар. антифрагментационно правило, въведено с Многостранната конвенция (MLI) и възприето в ревизирания Модел на ОИСР от 2017 г. Съгласно това правило, ако няколко свързани дейности с подготвителен характер се извършват от едно и също предприятие (или свързани предприятия) на едно и също място или в една и съща държава, те могат да бъдат разгледани в своята съвкупност. Ако комбинираният им ефект надхвърля подготвителния или спомагателния характер, може да се формира МСД.

Данъчни задължения при наличие на МСД

Когато чуждестранно юридическо лице формира МСД в България, то подлежи на облагане с корпоративен данък в размер на 10 % върху печалбата, реализирана чрез това МСД. Данъчната основа се определя по реда на ЗКПО, като се прилагат същите правила за счетоводно отчитане и данъчни преобразувания, които са валидни за местните юридически лица.

Основни задължения

• Регистрация в НАП — чуждестранното лице е длъжно да се регистрира в Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от започване на дейността чрез МСД
• Годишна данъчна декларация — подава се по чл. 252 от ЗКПО в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща данъчната година
• Авансови вноски — МСД е задължено да прави авансови вноски за корпоративен данък по общия ред на ЗКПО (месечни или тримесечни, в зависимост от нетните приходи от продажби)
• Счетоводна отчетност — МСД трябва да води счетоводство на български език и в български лева, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти
• Годишен финансов отчет — изготвя се и се публикува по общия ред

ДДС регистрация

Наличието на МСД по ЗКПО не означава автоматично наличие на „постоянен обект“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Понятието „постоянен обект“ за целите на ДДС е различно и следва дефиницията на Съда на Европейския съюз (дело C-605/12, Welmory). Въпреки това, в повечето случаи формирането на МСД ще означава и наличие на постоянен обект за ДДС цели, което поражда задължение за ДДС регистрация.

Задължителна регистрация по ЗДДС възниква при достигане на оборот от 166 000 лв. за последните 12 последователни месеца или при определени вътреобщностни придобивания и доставки.

Алтернатива: данък при източника (без МСД)

Когато чуждестранно юридическо лице реализира доходи от източници в България, но не формира МСД, тези доходи могат да подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО. Данъчната ставка е 10 % върху брутната сума на дохода.

Видове доходи, облагани с данък при източника

• Дивиденти и ликвидационни дялове — разпределени от български дружества в полза на чуждестранни юридически лица (с изключение на освобождаванията по директивите на ЕС)
• Лихви — начислени в полза на чуждестранни лица
• Роялти и лицензионни възнаграждения — за ползване на авторски права, патенти, търговски марки, ноу-хау
• Технически услуги — възнаграждения за технически, управленски и консултантски услуги
• Наеми и други доходи от недвижимо имущество в България

Механизъм на удържане

Данъкът при източника се удържа и внася от платеца на дохода (българското дружество), а не от получателя. Платецът е длъжен да удържи данъка при изплащане на дохода и да го внесе в бюджета в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването. Тази ставка може да бъде намалена или елиминирана чрез прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ако чуждестранното лице е местно за държава, с която България има действаща спогодба.

СИДДО — спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

България е страна по 68+ спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключени с основните търговски партньори, включително всички държави — членки на ЕС, САЩ, Обединеното кралство, Швейцария, Китай, Русия и други. Повечето от тези спогодби следват Модела на ОИСР.

Значение на СИДДО за МСД

СИДДО имат приоритет пред вътрешното данъчно право на основание чл. 13 от ДОПК. Това означава, че дори ако вътрешното определение за МСД е по-широко, приложимата СИДДО може да ограничи или изключи правото на България да облага определени доходи. На практика СИДДО може:

• Да предвиди различен праг за строително МСД (напр. 9 вместо 12 месеца или обратно)
• Да изключи определени видове дейности от обхвата на МСД
• Да намали или премахне данъка при източника за определени видове доходи (дивиденти, лихви, роялти)
• Да предвиди метод за елиминиране на двойното облагане (кредитен метод или метод на освобождаване)

Процедура за прилагане на СИДДО

За прилагане на облекченията по СИДДО чуждестранното лице трябва да подаде пред НАП следните документи:

1. Удостоверение за данъчно местожителство — издадено от данъчната администрация на държавата, за която чуждестранното лице твърди, че е данъчно местно
2. Декларация, че лицето е действителен получател (бенефициер) на дохода
3. Декларация, че лицето няма МСД в България, чрез което да е реализиран доходът
4. Доказателства за вида и размера на дохода

При доходи до 500 000 лв. годишно от един платец се прилага облекчена процедура. При по-високи суми решението е на НАП.

Многостранна конвенция (MLI)

България е ратифицирала Многостранната конвенция за прилагане на мерките за предотвратяване на ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS MLI). MLI модифицира автоматично съществуващите СИДДО, по които и двете страни са приели съответните разпоредби. Сред основните промени, въведени чрез MLI, са тестът за основна цел (Principal Purpose Test — PPT), антифрагментационното правило и промените в определението за агентско МСД.

Дистанционни служители и риск от МСД

С нарастването на дистанционната работа все по-актуален става въпросът дали служител, работещ от вкъщи в България за чуждестранен работодател, може да формира МСД за този работодател. Отговорът зависи от конкретните обстоятелства.

Кога дистанционният служител създава МСД

Служител, работещ от България, може да формира МСД за чуждестранния работодател, ако са налице следните условия:

• Сключване на договори — ако служителят има правомощие да сключва договори от името на работодателя и обичайно упражнява това правомощие от България, се формира агентско МСД
• Постоянство на дейността — дейността трябва да бъде продължителна и систематична, а не случайна
• Помещението е на разположение — домашният офис може да се разглежда като „фиксирано място на дейност“, ако работодателят изисква или очаква служителят да работи оттам

Кога дистанционният служител НЕ създава МСД

• Подготвителна/спомагателна дейност — ако служителят извършва само административна поддръжка, проучвания или вътрешни координационни дейности без правомощие да обвързва работодателя, дейността обикновено се квалифицира като подготвителна и не формира МСД
• Временна работа — краткосрочното дистанционно работене (напр. няколко седмици) по правило не създава МСД
• Работодателят не изисква присъствие — ако изборът на местоработата е изцяло на служителя и работодателят не контролира къде се работи, рискът от МСД е по-нисък

Визата за дигитален номад и МСД

България предлага виза за дигитален номад, но тя адресира единствено имиграционния статус на физическото лице. Визата не предоставя данъчна яснота относно евентуалното формиране на МСД за чуждестранния работодател. Компании, чиито служители работят дистанционно от България, следва самостоятелно да анализират риска от МСД, независимо от визовия статус на служителя.

Често задавани въпроси