Обжалване на ревизионен акт на НАП — процедура и срокове (2026)

Правна рамка

Обжалването на ревизионен акт и на други актове, издавани от органите по приходите, е уредено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Раздел V от Глава шестнадесета — „Обжалване на актовете по данъчно-осигурителното производство“ (чл. 152 – 160 ДОПК). Тази уредба е специална спрямо общия режим на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

За въпроси, които ДОПК не урежда изрично — най-вече в съдебната фаза — се прилага субсидиарно АПК, както и Гражданският процесуален кодекс (ГПК) по отношение на някои доказателствени правила.

Две последователни фази

Обжалването на ревизионен акт протича в две ясно разграничени последователни фази:

1. Административна фаза — пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) в съответната регионална структура на НАП.
2. Съдебна фаза — пред съответния административен съд като първа инстанция и Върховния административен съд (ВАС) като касационна инстанция.

Административното обжалване е задължителна предпоставка за съдебното обжалване. Това означава, че данъкоплатецът не може да атакува ревизионния акт директно пред съда — трябва първо да изчерпи административния ред.

Актове, подлежащи на обжалване

По реда на чл. 152 и сл. ДОПК се обжалват следните актове на органите по приходите:

• Ревизионен акт (РА) по чл. 119 ДОПК — основният предмет на настоящата статия. Това е актът, с който се установяват, изменят или прихващат данъчни и осигурителни задължения в резултат на ревизия.
• Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 106 ДОПК — когато органите по приходите установяват задължение въз основа на подадена данъчна декларация без провеждане на ревизия.
• Акт за прихващане или възстановяване — когато се отказва възстановяване на надвнесен данък или ДДС, или се извършва прихващане с други задължения.
• Решения за налагане на обезпечителни мерки — запори, възбрани и други принудителни обезпечения, налагани преди или по време на ревизионното производство.
• Други индивидуални административни актове на органите по приходите, за които ДОПК предвижда обжалване по този ред.

Важно разграничение: наказателните постановления по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) — например за нарушения по ЗДДС, ЗКПО или ЗДДФЛ — се обжалват по отделна процедура по ЗАНН пред районния съд, а не по реда на ДОПК.

ФАЗА 1: Административно обжалване пред ОДОП

Административната фаза е първият и задължителен етап от обжалването на ревизионен акт. Тя е уредена в чл. 152 – 155 ДОПК.

Пред кого се подава жалбата

Жалбата се подава чрез издаващия орган (ревизионния екип, който е издал акта) до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) при компетентната териториална дирекция на НАП. Директорът на ОДОП е органът, който се произнася по жалбата.

Внимание: жалбата НЕ се подава директно пред ОДОП, а чрез органа, който е издал ревизионния акт. Ревизионният орган следва да препрати цялото дело заедно със своето становище до ОДОП в 7-дневен срок от получаването на жалбата.

Срок за подаване

Съгласно чл. 152, ал. 1 ДОПК жалбата срещу ревизионен акт се подава в 14-дневен срок от връчването на акта. Срокът е преклузивен — пропускането му води до влизане в сила на акта и невъзможност за по-нататъшно обжалване. Това е най-критичният момент в цялата процедура.

Форма и съдържание на жалбата

Жалбата се подава писмено. От 2026 г. тя може да се подава и електронно чрез портала на НАП с квалифициран електронен подпис. Съгласно ДОПК жалбата трябва да съдържа:

• Данни за обжалвания акт — номер, дата, издаващ орган
• Данни за жалбоподателя — име/фирма, ЕГН/ЕИК, адрес
• Конкретните основания за обжалване — фактически и правни
• Искането към органа (пълна или частична отмяна, изменение)
• Доказателства, на които се позовава
• Подпис на жалбоподателя или на упълномощен представител

Срок за произнасяне на ОДОП

Съгласно чл. 155 ДОПК директорът на ОДОП се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от получаване на цялото дело в ОДОП. Срокът може да бъде удължен с още 30 дни със съгласието на данъкоплатеца (когато случаят е фактически или правно сложен).

Възможни изходи на административното обжалване

Съгласно чл. 155, ал. 2 ДОПК директорът на ОДОП може да постанови едно от следните решения:

Мълчалив отказ

Ако директорът на ОДОП не се произнесе в срока по чл. 155 ДОПК, това се приравнява на мълчаливо отхвърляне на жалбата (чл. 156, ал. 4 ДОПК). Мълчаливият отказ не е окончателен — той открива пътя за съдебна защита, като данъкоплатецът може да атакува мълчаливия отказ пред административния съд.

Задължителност на административната фаза

Както вече посочихме, административното обжалване е задължителна предпоставка за съдебно обжалване. Пропускането на тази фаза води до недопустимост на съдебната жалба.

Изпълнение по време на обжалването

Подаването на административна жалба не спира автоматично изпълнението на ревизионния акт. Ако данъкоплатецът желае да спре изпълнението, трябва да подаде отделно искане по чл. 153 ДОПК с обезпечение (подробности в раздела за спиране на изпълнението).

ФАЗА 2: Съдебно обжалване

След изчерпване на административната фаза данъкоплатецът може да пренесе спора пред съда. Съдебната фаза е уредена в чл. 156 – 160 ДОПК, като субсидиарно се прилага и АПК.

Компетентен съд

Първа инстанция е Административният съд с териториална подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК — съдът по постоянния адрес или седалището на данъкоплатеца към момента на извършване на първото процесуално действие по ревизията.

Срок за подаване на съдебната жалба

Срокът за подаване на жалба пред административния съд е 14 дни от връчването на решението на директора на ОДОП. При мълчалив отказ срокът е 30 дни от изтичане на срока за произнасяне на ОДОП.

Обхват на съдебното обжалване

Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК пред съда може да се обжалва само онази част от ревизионния акт, която е била предмет на административно обжалване и е потвърдена или изменена от ОДОП. Нови възражения, които не са били повдигнати в административната фаза, по правило не могат да се правят за първи път пред съда. Това налага жалбата пред ОДОП да бъде изготвена изключително задълбочено и изчерпателно.

Съдебна процедура

Административният съд извършва пълен преглед на факти и право. Съдът не е обвързан от фактическите и правните изводи на НАП и ОДОП и може да установи нови факти въз основа на събраните пред него доказателства.

• Провеждат се открити съдебни заседания с призоваване на страните
• Данъкоплатецът може да представя писмени доказателства, да иска разпит на свидетели и да назначаване на експертизи
• НАП се представлява от юрисконсулти на съответната териториална дирекция
• Решението се постановява в законоустановения срок след приключване на устните състезания

Тежест на доказване

Съгласно чл. 170 ДОПК тежестта на доказване относно установените в ревизионния акт задължения е върху органите по приходите. НАП трябва да докаже както фактическите основания за задължението, така и правилното прилагане на материалния данъчен закон. На практика обаче данъкоплатецът трябва активно да участва в процеса и да представя насрещни доказателства.

Съдебно-счетоводна експертиза

В по-голямата част от данъчните дела решаваща роля има съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Експертът проверява счетоводните документи, методологията на ревизията и правилността на изчисленията. Задачите към експерта трябва да бъдат формулирани стратегически — те могат да определят изхода на делото.

Касационно обжалване пред ВАС

Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок от връчването. Касационното обжалване е само по въпроси на правото — ВАС не установява нови факти, а проверява дали първата инстанция е приложила правилно материалния и процесуалния закон. Решението на ВАС е окончателно.

Спиране на изпълнението (чл. 153 ДОПК)

Както посочихме, обжалването на ревизионен акт не спира автоматично неговото изпълнение. Това означава, че НАП може да предприеме принудителни действия за събиране на установените задължения — запори, възбрани, публична продан — докато тече обжалването.

За да се избегне това, данъкоплатецът може да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 153 ДОПК.

Предоставяне на обезпечение

Спиране на изпълнението се постановява при условие, че данъкоплатецът предостави обезпечение, равно на главницата плюс лихвите към момента на искането. Обезпечението може да бъде:

• Банкова гаранция от лицензирана кредитна институция
• Паричен депозит по специална сметка на НАП
• Държавни ценни книжа
• Ипотека върху недвижим имот или залог върху движимо имущество

Кой постановява спирането

Искането за спиране се разглежда от:

• Директора на ОДОП — по време на административната фаза
• Компетентния административен съд — по време на съдебната фаза

Спиране без обезпечение

В изключителни случаи съдът може да постанови спиране и без обезпечение — когато незабавното изпълнение би причинило непоправима вреда на данъкоплатеца и обжалването е с очевидни основания. Това се случва рядко и изисква убедителна аргументация.

Държавни такси

Административна фаза

Обжалването пред директора на ОДОП е безплатно — не се дължи държавна такса.

Съдебна фаза

Пред административния съд се дължи пропорционална държавна такса съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси (ЗДТ), изчислена върху материалния интерес (обжалваната сума). Таксата има максимален таван, установен в тарифата, така че при много големи задължения таксата не нараства пропорционално.

Касационна фаза (ВАС)

Пред ВАС се дължи половината от първоинстанционната такса.

Типични основания за обжалване

При изготвянето на жалбата е важно да се идентифицират всички възможни основания — както процесуални, така и материалноправни. Най-честите основания в практиката са:

Процесуални нарушения

• Извършване на ревизията извън законовия срок по ДОПК
• Липса на надлежно уведомяване за началото или за отделни действия на ревизията
• Нарушаване на правото на изслушване на данъкоплатеца
• Непредоставяне на възможност за представяне на доказателства или възражения
• Издаване на РА от некомпетентен орган
• Липса на мотиви или бланкетно мотивиране на акта

Неправилно определяне на данъчната основа

• Грешна методология при изчисление на облагаемата основа
• Незачитане на документирани разходи, свързани с дейността
• Необосновани фактически допускания без доказателствена подкрепа
• Неправилно квалифициране на сделки или плащания

Неправилно приложение на материалното право

• Погрешно тълкуване на разпоредбите на ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС или КСО
• Неотчитане на специални режими и преференции
• Неправилно прилагане на правилата за трансферно ценообразуване

Грешен данъчен период

Начисляване на задължения за период, различен от този, в който реално е възникнало събитието, пораждащо данъчното задължение.

Двойно облагане и СИДДО

В трансгранични случаи често се поставя въпросът за прилагането на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). НАП понякога не отчита правилата на СИДДО, което е самостоятелно основание за обжалване. За данъка при източника това е особено често срещан проблем.

Неправилно начисляване на лихви

Грешки при изчисление на периода, върху който се начисляват лихви за просрочие, или прилагане на грешна лихвена ставка.

Презумптивно облагане по чл. 122 ДОПК без основания

НАП може да определи данъчна основа по особен ред, когато са налице основанията по чл. 122 ДОПК (липсваща счетоводна отчетност, съществени пропуски в документацията). Когато тези основания не са налице, но НАП все пак прибягва до презумптивно облагане, това е самостоятелно основание за отмяна на РА.

Нарушение на принципа на обективната истина

Чл. 3 ДОПК установява принципа на обективната истина — органите по приходите са длъжни да установят всички релевантни факти по безпристрастен начин. Селективното събиране на доказателства, пренебрегването на оправдателни обстоятелства или едностранчивият подход са нарушение на този принцип.

Доказателства в хода на обжалването

Правилата за допустимост и представяне на доказателства в обжалването са от критично значение за успеха на жалбата.

Административна фаза

На административната фаза пред ОДОП нови писмени доказателства са допустими. Данъкоплатецът може да представи документи, които не е представил по време на ревизията, и ОДОП е длъжен да ги обсъди.

Съдебна фаза

Пред административния съд по правило се обсъждат само доказателствата, които са били представени или поискани в ревизионното или административното производство. Представянето на нови доказателства за първи път пред съда е ограничено и е допустимо само при определени изключения (например, когато страната не е имала възможност да ги представи по обективни причини).

Този режим налага цялото доказателствено усилие да се съсредоточи още в административната фаза — закъсняло представяне на доказателства може да бъде отхвърлено от съда.

Експертни заключения

Съдебно-счетоводната експертиза и оценителните експертизи често имат решаващо значение. Те позволяват на съда да прецени методологията на ревизията, да провери изчисленията и да установи алтернативни фактически положения.

Свидетелски показания

Свидетелски показания са допустими, но ограничени. По правило те не могат да заместят писмени доказателства за факти, които нормално се документират писмено (сделки, плащания, счетоводни операции).

Практически съвети

1. Запазете всички документи от ревизията

   Възражения, протоколи, искания за представяне на документи, кореспонденция с ревизионния екип — всичко това е критично за защитата. Съхранявайте хронологично и с ясна датировка.

2. Поискайте писмени мотиви за всяка корекция

   При изготвянето на ревизионния доклад и акта настоявайте органите по приходите да мотивират всяка направена корекция. Бланкетните мотиви са самостоятелно основание за отмяна.

3. Пазете 14-дневния срок — пропускът е фатален

   Срокът за подаване на жалбата е преклузивен. Ако има и най-малко съмнение за точната дата на връчване, подайте жалбата незабавно — по-добре рано, отколкото късно.

4. Мотивирайте жалбата задълбочено

   Всички възможни основания — процесуални и материалноправни — трябва да бъдат повдигнати още пред ОДОП. Пропуснати възражения не могат да се навакса на съдебната фаза.

5. Поискайте спиране на изпълнението с обезпечение

   Ако установените задължения са значителни и има риск от принудително изпълнение, подгответе искане за спиране по чл. 153 ДОПК с подходящо обезпечение — банкова гаранция, ипотека или депозит.

6. Изберете внимателно съдебната експертиза

   Формулирайте стратегически задачите към съдебно-счетоводната експертиза. Експертното заключение често е определящо за изхода на делото.

7. Консултирайте адвокат, специализиран в данъчно право

   Процедурата по ДОПК е техническа и сложна. Ранната консултация с адвокат, специализиран в данъчни спорове, съществено увеличава шансовете за успех. Нашият екип има значителен опит в представителството на данъкоплатци пред ОДОП, административните съдилища и ВАС — запознайте се с нашия екип.

Статистика на успешните обжалвания

Макар точните данни за 2025 – 2026 г. се публикуват от НАП и ВАС, индикативните исторически данни от практиката показват следните тенденции:

• Фаза ОДОП: ~10 – 20 % от жалбите водят до пълна или частична отмяна на ревизионния акт. Административната фаза се възприема от данъкоплатците предимно като процесуална предпоставка за съдебното обжалване.
• Административен съд: ~30 – 45 % от делата завършват с пълна или частична победа на данъкоплатеца. Съдебната фаза предлага значително по-добри шансове, особено при добре подготвена експертиза и задълбочена правна аргументация.
• ВАС (касационна инстанция): статистиката е по-неблагоприятна за данъкоплатците — касационната инстанция е ограничена до въпроси на правото и често потвърждава решенията на първата инстанция.

Извод: най-добрите шансове за успех са пред административния съд, но за да се стигне до там, трябва да се премине безукорно през административната фаза и да се подготви силна доказателствена основа.

Често задавани въпроси