Данък върху разходите в България 2026 — представителни, социални и в натура

Какво облага данъкът върху разходите

Данъкът върху разходите е уреден в Глава 28 „Данък върху разходите“ на ЗКПО (чл. 204–217). Това е окончателен данък (чл. 216 ЗКПО), който се дължи от дружествата, които правят определени видове разходи, независимо от това дали отчитат печалба или загуба за годината. Ставката е 10% и е непроменена от 2007 г. насам.

Член 204, ал. 1 ЗКПО изброява изчерпателно три категории разходи, които попадат под обхвата на този режим:

1. Представителни разходи, свързани с дейността на дружеството (чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО);
2. Социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗКПО);
3. Разходи в натура, свързани с активи, предоставени за лично ползване (чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО).

Важно е да се разграничи данъкът върху разходите от корпоративния данък: първият се начислява върху отделна самостоятелна данъчна основа, докато вторият — върху облагаемата печалба. Повече за общия режим можете да намерите в нашата статия за корпоративния данък в България.

Представителни разходи — дефиниция и обхват

Понятието „представителни разходи“ не е дефинирано изрично в ЗКПО, но по силата на препращаща норма се прилага определението от чл. 62 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Според тази дефиниция представителни са разходите на търговеца за:

• Посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
• Нощувки на бизнес партньори и командировани представители;
• Храна и напитки, сервирани в рамките на бизнес срещи;
• Организиране на делови срещи, приеми, презентации и тържества;
• Бизнес подаръци (в разумни граници) за клиенти и партньори.

Член 62, ал. 2 ППЗДДС изрично изключва от обхвата на представителните разходи тези, направени за конгреси, конференции, симпозиуми и други подобни научни прояви, които са пряко свързани с представянето или тестването на предлаганите от дружеството стоки или услуги. С други думи, участието в конференция, на която дружеството представя продукта си, не е представителен разход, а типичен маркетингов — следователно не се облага с 10% данък и се признава изцяло за данъчни цели.

Граничната линия между представителни и рекламни/маркетингови разходи е една от най-спорните в практиката. При ревизия НАП често преквалифицира „коледни тържества“ и „бизнес вечери“ като представителни, ако липсва доказана връзка с конкретна маркетингова цел или документирана програма.

Социални разходи, предоставени в натура

Социалните разходи са уредени в чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗКПО, а дефиницията е в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. За да се квалифицира един разход като „социален разход, предоставен в натура“ и съответно да попадне в благоприятния режим с прагове, трябва да са изпълнени едновременно три условия:

1. Предоставяне в натура — т.е. под формата на стока, услуга или придобивка, а не пари. При каквото и да е парично отношение между работодателя и служителя (например „хранителни пари“ в плик), придобивката не е в натура, излиза от режима на данъка върху разходите и се облага като доход на физическото лице по ЗДДФЛ.
2. Общодостъпност — придобивката трябва да е достъпна за всички работници и служители, а не само за избрани лица или единствено за управителите. Селективното предоставяне (например само на топ мениджмънта) прекъсва режима на социален разход и рискува да бъде третирано като скрито разпределение на печалбата.
3. Включване на лицата по ДУК — режимът обхваща и лицата, наети по договор за управление и контрол (ДУК), а не само по трудови договори.

Когато тези условия са изпълнени, ЗКПО предвижда три подкатегории социални разходи с различен данъчен режим:

• (а) Доброволно допълнително осигуряване — вноски за доброволно пенсионно, здравно осигуряване и застраховки „Живот“, направени в полза на служителите (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“);
• (б) Ваучери за храна — хартиени или електронни ваучери, издадени от лицензирани оператори от списъка на Министерството на финансите (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“);
• (в) Други социални придобивки в натура — карти за спорт, служебен транспорт, хранене в собствена столова, подаръци за работни и семейни поводи, разходи за почивни бази и др.

Прагове за 2026 (в евро след приемането на еврото)

От 1 януари 2026 г. България приема еврото и досегашните суми в левове в ЗКПО са преобразувани по фиксирания курс 1 EUR = 1.95583 BGN. Прагът от 60 BGN за доброволно осигуряване и прагът от 200 BGN за ваучери за храна се преобразуват както следва:

*При изпълнение на условията за освобождаване по чл. 209 ЗКПО (вж. т. 6 по-долу). Праговете се прилагат месечно за всеки отделен служител, а не средногодишно за цялото дружество — това е съществен нюанс, който често се пропуска в счетоводната практика.

Данъчна основа — как се изчислява

Методиката за изчисляване на данъчната основа варира според категорията разход. По-долу е обобщение на правилата:

• Представителни разходи — основата е равна на цялата начислена сума за данъчната година, без приспадане на прагове или свързани приходи. Всеки лев (съответно евро), осчетоводен като представителен, влиза директно в основата.
• Социални разходи в натура (общо) — основата се формира от начислените разходи за годината, намалени със свързаните приходи за същия период (например съфинансиране от служителите или реституирани суми).
• Доброволно осигуряване:
  • Ако работодателят няма публични задължения към края на месеца — основата е само превишението над EUR 30.68 на служител на месец, сумирано за годината;
  • Ако работодателят има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения — основата е целият начислен разход за съответния месец (не само превишението).
• Ваучери за храна:
  • При изпълнени условия по чл. 209 ЗКПО — основата е превишението над EUR 102.26 на служител на месец;
  • При неизпълнени условия — основата е целият начислен разход за месеца.
• Разходи в натура за лично ползване — чл. 215а ЗКПО предвижда възможността да се използва 20% стандартна ставка върху общия разход (вместо да се разпределя между лично и служебно ползване), което е удобно при автомобили, мобилни телефони, имоти и други активи с двойно предназначение.

Освобождавания за ваучери за храна (чл. 209 ЗКПО)

Благоприятният режим на освобождаване на ваучерите за храна до EUR 102.26 е обвързан с няколко едновременно изпълнени условия, уредени в чл. 209 ЗКПО:

1. Липса на публични задължения — работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, в който се раздават ваучерите. Включително и задължения по ДДС, корпоративен данък, осигуровки и местни данъци.
2. Предоставяне в натура — ваучерите не могат да се заменят с пари и не се осчетоводяват като възнаграждение, а като социален разход в натура.
3. Равен достъп — всички служители имат право на ваучери в равен размер или съгласно действащ колективен трудов договор (КТД), който урежда тази придобивка.
4. Лицензиран оператор — ваучерите трябва да са издадени от оператор, включен в списъка на лицензираните оператори, поддържан от Министерството на финансите по реда на чл. 209, ал. 5–10 ЗКПО.

При неизпълнение на което и да е от горните условия режимът на освобождаване отпада и целият разход за ваучерите за съответния месец се облага с 10% данък.

Практически пример — IT компания „Иноватор ЕООД“

За да илюстрираме приложението на режима, разглеждаме фиктивен, но типичен пример от практиката: дружество „Иноватор ЕООД“ има 10 служители, няма публични задължения и през 2026 г. е направило следните разходи:

• Ваучери за храна: EUR 120/месец на служител — общо EUR 14 400/година;
• Допълнително здравно осигуряване: EUR 40/месец на служител — общо EUR 4 800/година;
• Представителни разходи (бизнес вечери, срещи с клиенти): EUR 8 000/година;
• Коледно корпоративно парти: EUR 3 000.

Изчислението на данъка върху разходите е следното:

1. Ваучери за храна: EUR 120 − EUR 102.26 = EUR 17.74 превишение на служител на месец. Основа: 17.74 × 12 месеца × 10 служители = EUR 2 128.80. Данък (10%): EUR 212.88.
2. Здравно осигуряване: EUR 40 − EUR 30.68 = EUR 9.32 превишение. Основа: 9.32 × 12 × 10 = EUR 1 118.40. Данък: EUR 111.84.
3. Представителни разходи + коледно парти: EUR 8 000 + EUR 3 000 = EUR 11 000 (цялата сума влиза в основата). Данък: EUR 1 100.
4. Общо данък върху разходите: EUR 1 424.72.

Бонус — ефект върху корпоративния данък: разходите (EUR 14 400 + EUR 4 800 + EUR 11 000 = EUR 30 200) и самият данък върху тях (EUR 1 424.72) са признати за данъчни цели и намаляват данъчната печалба. При 10% корпоративен данък това означава спестяване от ~EUR 3 162 в корпоративен данък, така че нетната ефективна тежест от облагането на тези разходи е в пъти по-малка от номиналните 10%. За сравнение с общия режим вж. статията ни за данъци и осигуровки в България.

Ефект върху корпоративния данък

Един от често пренебрегваните аспекти на режима е неговият положителен ефект върху корпоративния данък. Съгласно чл. 206 ЗКПО както самите облагани разходи, така и дължимият данък върху тях се признават за данъчни цели и намаляват облагаемата печалба. Това означава:

• Двоен ефект — разходите намаляват основата и данъкът върху разходите също я намалява;
• Нетна ефективна ставка — при корпоративен данък от 10% и данък върху разходите от 10%, ефективната нетна тежест върху представителните и социалните разходи е ~9% от брутната сума, а не 10%;
• Планиране — добре документирани и облагани разходи могат да бъдат икономически изгодни в сравнение с увеличаване на брутните заплати (където се дължат пълни осигуровки и ДОД).

Поради това компаниите често избират социални придобивки в натура като начин за мотивиране на персонала с по-ниска обща данъчна тежест от аналогични по стойност парични премии.

Деклариране и внасяне

Данъкът върху разходите се декларира и внася в същите срокове, в които се декларира и корпоративният данък:

• Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО — данъкът се отразява в отделна част на корпоративната годишна декларация, подавана от всички данъчно задължени дружества.
• Срок за деклариране: от 1 март до 30 юни на годината, следваща данъчната година (уеднаквен срок, действащ от 2022 г. след последните промени в ЗКПО).
• Срок за плащане: същият — до 30 юни на следващата година.
• Избор за облагане „в натура“ — при разходи в натура за лично ползване (чл. 204, ал. 1, т. 4) дружеството трябва да упражни изричен избор за облагане по реда на ЗКПО вместо по реда на ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 3 ЗДДФЛ във връзка с чл. 217, ал. 3 ЗКПО). Изборът се декларира в годишната данъчна декларация и важи за цялата данъчна година.
• При прекратяване или заличаване — дължимият данък върху разходите се декларира и плаща в 30-дневен срок от датата на заличаването от Търговския регистър.

Чести грешки и практически съвети

От практиката ни по ревизии и данъчни консултации сме идентифицирали следните типични грешки при прилагане на режима:

1. Паричен бонус, наречен „социален разход“ — ако работодателят раздава пари в плик или превежда суми към картите на служителите с надпис „социално“, това не е социален разход в натура и се облага като трудов доход. Преквалифицирането при ревизия води до доначисляване на осигуровки, ДОД и лихви.
2. Придобивка само за управителя или за отделна група — нарушава условието за общодостъпност. НАП може да квалифицира предоставеното като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗКПО, с произтичащите от това негативни последици (непризнаване на разхода, облагане с данък върху дивидента).
3. Непопълване на избора за облагане „в натура“ в ГДД — води до автоматично прилагане на режима по ЗДДФЛ, което често е финансово по-неблагоприятно.
4. Смесване на представителни с маркетингови разходи — конференции, изложения, тестови събития за продукт и медийни кампании са маркетингови, не представителни, и не попадат под данъка.
5. Използване на нелицензиран оператор за ваучерите — води до отпадане на освобождаването по чл. 209 ЗКПО и облагане на целия месечен разход.
6. Пропускане на месечните превишения — някои счетоводители изчисляват прагове средногодишно, което е грешно. Изчислението винаги е месечно и индивидуално за всеки служител.

Свързани теми, които допълват картината на данъчните рискове, можете да намерите в статиите ни за заеми между свързани лица, облагане на дивиденти и обжалване на ревизионен акт на НАП.

Често задавани въпроси