Отчитане на разликата в заплащането — как да изготвите доклада

Публикувано: 01 април 2026 | Последна актуализация: 01 април 2026

Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането задължава работодателите да докладват 7 показателя за разликата между заплащането на мъжете и жените. В тази статия обясняваме кой трябва да докладва, какво включват показателите, как да изчислите всеки от тях и какви са последиците при разлика от 5 % и повече.

Кой трябва да докладва

Директива 2023/970 въвежда задължение за докладване, чийто обхват зависи от броя на служителите. Броят включва всички работници: на пълно и непълно работно време, срочни договори и служители в майчинство.

Брой служители Периодичност Първи доклад
250 и повече Ежегодно от 07.06.2027
150 – 249 На всеки 3 години от 07.06.2027
100 – 149 На всеки 3 години от 07.06.2031
Под 100 Без задължение (доброволно)

Важно: Държавите членки могат да разширят обхвата и за работодатели с по-малко от 100 служители. Следете транспонирането на директивата в българското законодателство.

7-те задължителни показателя (чл. 9, пар. 1)

Директивата изисква докладване на осем конкретни показателя. Нека разгледаме всеки от тях.

1. Средна разлика в заплащането (Mean Pay Gap)

Формула:

(Средно възнаграждение мъже − Средно възнаграждение жени) / Средно възнаграждение мъже × 100

Пример: Ако средното възнаграждение на мъжете е 2 500 лв., а на жените — 2 300 лв.:
(2 500 − 2 300) / 2 500 × 100 = 8 %

Положителна стойност означава, че мъжете получават повече. Отрицателна — че жените получават повече.

2. Медианна разлика в заплащането (Median Pay Gap)

Изчислява се по аналогичен начин, но вместо средноаритметични стойности се използват медианите (средната стойност при подреждане на всички заплати от най-ниската до най-високата). Медианата е по-устойчива на екстремни стойности и дава по-точна картина на „типичния" служител.

3. Средна разлика в допълнителното възнаграждение (Mean Bonus Gap)

Изчислява се по същата формула, но върху сумите на допълнителното (бонусно) възнаграждение. Включва: бонуси за представяне, комисиони, годишни награди и всички други допълнителни плащания.

4. Медианна разлика в допълнителното възнаграждение (Median Bonus Gap)

Медианата на допълнителните възнаграждения по пол. Отново по-устойчива на екстремни стойности от средната.

5. Дял по пол, получаващи допълнително възнаграждение

Процентът мъже и жени, които са получили каквото и да е допълнително възнаграждение през отчетния период. Този показател разкрива дали достъпът до бонуси е равен.

Пример: 70 % от мъжете и 55 % от жените получават бонус — разлика от 15 процентни пункта, която заслужава внимание.

6. Квартилни групи (Q1–Q4)

Всички служители се подреждат по размер на заплащането и се разделят на четири равни групи (квартили). За всеки квартил се посочва процентното разпределение по пол.

Квартил Описание % Жени % Мъже
Q1 (най-ниско) Долните 25 % от заплатите 65 % 35 %
Q2 25–50 % от заплатите 55 % 45 %
Q3 50–75 % от заплатите 40 % 60 %
Q4 (най-високо) Горните 25 % от заплатите 25 % 75 %

Този пример показва класическия модел на „стъклен таван" — жените преобладават в ниските квартили, а мъжете — в горните.

7. Разлика по категория работници — основно заплащане

Разликата в основното заплащане между мъже и жени, изчислена за всяка категория работници, извършващи еднакъв или равностоен труд. Това е ключовият показател, защото разкрива разлики в рамките на сравними длъжности.

8. Разлика по категория работници — променливи компоненти

Разликата в допълнителните (променливи) компоненти на възнаграждението, също изчислена за всяка категория работници. Включва бонуси, комисиони и всички други допълнителни плащания, разпределени по категории.

Как да определите категориите работници

Директивата изисква групиране на работниците в категории въз основа на четири критерия за определяне на „труд с еднаква стойност":

  1. Умения — квалификация, обучение, сертификации, необходими за изпълнение на задълженията.
  2. Усилие — физическо или умствено натоварване, свързано с длъжността.
  3. Отговорност — степен на автономност, ръководни функции, финансова отговорност.
  4. Условия на труд — работна среда, рискове, нощен труд, пътувания.

Практически подход

Препоръчваме следния процес в три стъпки:

  1. Матрица: Оценете всяка длъжност по четирите критерия (например по скала 1–5).
  2. Групиране: Длъжности с еднакъв или сходен общ резултат попадат в една категория.
  3. Валидиране: Обсъдете категориите с работнически представители или синдикати.

Пример: Счетоводител и HR специалист могат да попаднат в една категория, ако и двете позиции изискват висше образование, умствен труд, средна отговорност и стандартни условия на труд. Ръководителят на отдел обаче ще бъде в по-висока категория поради по-голямата отговорност.

Какво включва „заплащане“

Директивата дефинира „заплащане" широко. Ето какво влиза и какво не влиза в обхвата:

Включва се

  • Основна заплата (бруто)
  • Бонуси за представяне (годишни, тримесечни и др.)
  • Комисиони от продажби
  • Надбавки (за нощен труд, извънреден труд, клас прослужено време и др.)
  • Придобивки в натура (служебен автомобил, жилище, храна)
  • Доброволни осигуровки (допълнителна пенсия, здравна застраховка от работодателя)
  • Жилищна субсидия

Не се включва

  • Задължителни осигурителни вноски (ДОО, ДЗПО, ЗОВ)
  • Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

Практически съвет: Стандартизирайте всички компоненти към годишна стойност. При непълно работно време преизчислете към FTE (Full-Time Equivalent), за да бъде сравнението коректно.

Стъпки за изготвяне на доклада

Следвайте тези осем стъпки за систематично изготвяне на доклада:

Стъпка 1: Определете отчетния период

Изберете 12-месечен период (обикновено предходната календарна година). Бъдете последователни — използвайте един и същ период за всички показатели.

Стъпка 2: Съберете данни

За всеки служител ще ви трябва:

  • Пол
  • Основно възнаграждение (годишно, бруто)
  • Допълнително възнаграждение (бонуси, комисиони, надбавки)
  • Длъжност и описание на функциите
  • Работно време (пълно/непълно, брой часове)

Стъпка 3: Стандартизирайте

Преизчислете възнагражденията на непълно работещи служители към FTE. Например: служител на 4 часа с месечна заплата 1 200 лв. се отчита като 2 400 лв. (FTE).

Стъпка 4: Определете категории

Приложете четирите критерия (умения, усилие, отговорност, условия на труд) и групирайте длъжностите в категории за сравнение.

Стъпка 5: Изчислете 7-те показателя

Приложете формулите за всеки от осемте показателя. Използвайте електронни таблици или специализиран софтуер за автоматизация.

Стъпка 6: Анализирайте резултатите

Обърнете внимание на:

  • Разлики ≥5 % — задействат процедура по чл. 10 от директивата
  • Квартилен дисбаланс — непропорционално присъствие на един пол в горните или долните квартили
  • Достъп до бонуси — значителна разлика в процента мъже и жени, получаващи допълнително възнаграждение

Стъпка 7: Подгответе обосновки

За всяка установена разлика подгответе обяснение, базирано на обективни, неутрални по отношение на пола фактори (стаж, квалификация, пазарни условия).

Стъпка 8: Публикувайте и докладвайте

Представете доклада пред националния мониторингов орган и го публикувайте по определения от закона ред. Информирайте работническите представители.

Какво се случва при разлика ≥5 %

Ако за някоя категория работници разликата в средното заплащане е 5 % или повече и не може да бъде обоснована с обективни фактори, директивата предвижда следния механизъм:

  1. 6 месеца за обосновка или корекция — работодателят има шест месеца да обоснове разликата с обективни, неутрални по отношение на пола критерии или да предприеме коригиращи мерки.
  2. Съвместна оценка (чл. 10) — ако разликата не бъде обоснована или коригирана, работодателят е длъжен да проведе съвместна оценка на заплащането с работническите представители.
  3. Санкции при неизпълнение — държавите членки определят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за неспазване.

Допустими обосновки

  • Трудов стаж и професионален опит
  • Допълнителна квалификация, релевантна за длъжността
  • Пазарни условия и недостиг на кадри в конкретен сектор
  • Географски различия (ако са обективно обосновани)

Недопустими обосновки

  • „Мъжете договарят по-високи заплати“ — не е обективен фактор
  • „Исторически така е било“ — не е неутрален по отношение на пола
  • „Работниците са на различни договори“ — ако извършват еднакъв труд
  • Предишно заплащане на работника — може да възпроизведе дискриминация

GDPR съображения

Докладването за разлики в заплащането неизбежно включва обработка на лични данни. Ето ключовите GDPR изисквания:

  • Целево ограничение: Данните за заплащане, събрани за целите на докладването, не могат да се използват за други цели (например оценка на представянето).
  • Минимизиране: Събирайте само данните, необходими за изчисляване на 7-те показателя.
  • Анонимизация при малки групи: Ако в дадена категория има по-малко от 6 лица от единия пол, не публикувайте индивидуални данни. Обобщете или обединете категорията с друга.
  • DPIA: Извършете оценка на въздействието върху защитата на данните (DPIA), особено при първото докладване.
  • Уведомления за поверителност: Актуализирайте вътрешната политика за поверителност, за да включите обработката за целите на pay gap reporting.

За повече информация относно GDPR съответствието посетете GDPRBG.com.

Практически пример

Нека разгледаме фирма Y с 200 служители: 120 мъже и 80 жени.

Показател Резултат Коментар
Mean Pay Gap 12 % Над прага от 5 % — изисква обосновка
Median Pay Gap 9 % Също над прага
Mean Bonus Gap 18 % Значителна разлика в бонусите
Median Bonus Gap 15 % Потвърждава неравенството в бонусите
Дял получаващи бонус — мъже 72 % Разлика от 17 пр. п.
Дял получаващи бонус — жени 55 %
Q1 (най-ниско заплащане) 65 % жени / 35 % мъже Жените преобладават в ниските заплати
Q4 (най-високо заплащане) 25 % жени / 75 % мъже Мъжете доминират при високите заплати

Извод: Фирма Y има системен проблем — значителни разлики в основното и бонусното заплащане, неравен достъп до бонуси и ясно изразен „стъклен таван". Компанията е длъжна да обоснове разликите или да проведе съвместна оценка в рамките на 6 месеца.

НОВО

EqualPay.bg — автоматизирайте докладването

Не е нужно да изготвяте доклада ръчно. EqualPay.bg автоматизира целия процес — от събирането на данни до генерирането на готовия доклад.

  • Автоматично изчисляване на 7-те задължителни показателя
  • Определяне на категории по 4-те критерия за „труд с еднаква стойност“
  • Идентифициране на разлики ≥5 % с препоръки за корекция
  • Готов доклад в съответствие с чл. 9 от Директива 2023/970
  • GDPR вградено — анонимизация при малки групи
  • Пилотен доклад — тествайте с реални данни преди задължителния срок

Изгответе пилотен доклад → Научете повече

Как да подготвите организацията

Техническа инфраструктура

Уверете се, че вашата HRIS (система за управление на човешките ресурси) може да извлича данните в необходимия формат. Ако нямате HRIS, подгответе структуриран шаблон в електронна таблица с колони за пол, длъжност, основно заплащане, допълнително заплащане и работно време.

Вътрешен екип

Сформирайте мултифункционален екип, който включва:

  • HR специалист — събиране на данни и определяне на категории
  • Финансов специалист — верификация на възнагражденията
  • Юрист — правна рамка, GDPR и обосновки
  • Работнически представител — валидиране и съвместна оценка

Документиране на методологията

Запишете подробно как определяте категориите, какви данни включвате и какви допускания правите. Методологията трябва да бъде последователна от година на година и достъпна за одит.

Пилотен доклад

Не чакайте задължителния срок. Изгответе пилотен доклад с реални данни — това ще ви позволи да идентифицирате проблеми в данните и процесите преди официалното докладване. Можете да използвате EqualPay.bg за автоматизиран пилотен доклад.

Типични грешки при докладването

  1. Непълни данни: Пропускане на бонуси, придобивки в натура или служители на непълно работно време. Всеки компонент на възнаграждението трябва да бъде включен.
  2. Неправилно FTE преизчисляване: Сравняване на абсолютни суми при служители на 4 и 8 часа изкривява резултатите. Винаги стандартизирайте към FTE.
  3. Твърде широки категории: Групиране на всички „офис служители" в една категория маскира реалните разлики между конкретни длъжности.
  4. Твърде тесни категории: Прекалено детайлно разделяне може да доведе до групи с по-малко от 6 лица, което създава GDPR проблеми и прави анализа неинформативен.
  5. Игнориране на бонусния gap: Фокусиране само върху основното заплащане. Бонусите често са източник на най-големите разлики.
  6. Липса на документирана методология: Без ясно описание на подхода не можете да обосновете решенията си пред мониторинговия орган.

Какво следва след публикуването

Комуникация

Представете резултатите пред ръководството и служителите. Бъдете прозрачни за установените разлики и планираните мерки. Проактивната комуникация изгражда доверие и намалява риска от искове.

Мониторинг

Създайте вътрешни процеси за проследяване на прогреса. Следете дали предприетите мерки (корекции на заплати, промени в политиките за бонуси, инициативи за кариерно развитие) водят до реално намаляване на разликите.

Бенчмаркинг

Сравнете резултатите си с индустрията. С публикуването на все повече доклади ще стане възможно секторно сравнение, което ще ви помогне да оцените позицията си спрямо конкурентите.

Разлика между mean и median gap — защо е важно

Mean (средна) и median (медианна) стойност могат да разказват различни истории:

  • Mean gap е чувствителен към екстремни стойности. Ако няколко мъже на ръководни позиции получават много високи заплати, средната ще бъде издърпана нагоре и mean gap ще е голям, дори ако повечето служители получават сравними заплати.
  • Median gap показва разликата за „типичния“ служител. Той е по-устойчив на крайни стойности и може да е по-точен индикатор за системни разлики.

Пример: Ако mean gap е 15 %, а median gap е 3 %, проблемът вероятно е концентриран в топ мениджмънта, а не е системен. Ако и двата са високи, разликата е широко разпространена.

Именно затова директивата изисква и двата показателя — те се допълват и дават по-пълна картина.

Често задавани въпроси

Кои показатели трябва да докладвам?
Осемте показателя по чл. 9, пар. 1 от Директива 2023/970: средна и медианна разлика в основното заплащане, средна и медианна разлика в допълнителното възнаграждение, дял по пол получаващи бонус, квартилни групи и разлики по категория работници (основно и променливо).
От кога е задължително докладването?
За работодатели с 250 и повече служители — от 07.06.2027, ежегодно. За работодатели с 150–249 служители — от 07.06.2027, на всеки 3 години. За 100–149 служители — от 07.06.2031, на всеки 3 години.
Как се определят категориите работници?
По четири критерия: умения, усилие, отговорност и условия на труд. Длъжности с еднакъв или сходен профил по тези критерии се групират в една категория за целите на сравнението.
Какво да включа в „променливо възнаграждение"?
Всичко извън основната заплата: бонуси, комисиони, награди за представяне, надбавки, придобивки в натура, доброволни осигуровки и жилищни субсидии. Не се включват задължителните осигуровки и обезщетенията при прекратяване.
Какво представляват квартилните групи?
Служителите се подреждат по размер на заплащане и се разделят на четири равни групи (квартили) — от най-ниското (Q1) до най-високото (Q4) заплащане. За всеки квартил се посочва процентното разпределение по пол.
Къде се публикува докладът?
Докладът се представя пред националния мониторингов орган, определен от съответната държава членка. В България конкретният орган ще бъде определен при транспонирането на директивата.
Какво се случва при разлика над 5%?
Работодателят има 6 месеца да обоснове разликата с обективни фактори или да предприеме коригиращи мерки. Ако това не бъде направено, е длъжен да проведе съвместна оценка на заплащането с работническите представители (чл. 10).
Какви са GDPR изискванията при докладването?
Съгласно чл. 12 от директивата данните трябва да се обработват при спазване на принципите за минимизиране и целево ограничение. При групи с по-малко от 6 лица от единия пол данните се анонимизират. Препоръчва се извършване на DPIA.

Заключение

Докладването за разликата в заплащането не е просто регулаторно задължение — то е инструмент за идентифициране и коригиране на системни неравенства. Работодателите, които започнат подготовката сега, ще имат достатъчно време да изградят процесите, да тестват данните и да предприемат коригиращи мерки преди задължителния срок.

Препоръчваме да започнете с пилотен доклад, да валидирате категориите с работническите представители и да документирате методологията си подробно. Ако установите разлики ≥5 %, по-добре е да ги адресирате проактивно, отколкото да чакате мониторинговия орган да ги установи.

Вижте също: Директива за равно заплащане — какво предвижда | Задължения на работодателите по директивата | Трудов договор — пълно ръководство

Пълният текст на Директива (ЕС) 2023/970 е достъпен на EUR-Lex.

Екипът на Innovires Legal може да ви съдейства при подготовката на доклада, определянето на категориите работници, GDPR съответствието и правната обосновка на установените разлики. Свържете се с нас за консултация.

Тази статия е изготвена с информационна цел и не представлява правен съвет. За конкретен правен въпрос, свързан с Вашата ситуация, моля обърнете се към квалифициран адвокат. Информацията е актуална към датата на публикуване (01.04.2026 г.) и може да бъде променена при последващи изменения в законодателството.

Правна бележка: Настоящата статия има информативен характер и не представлява индивидуална правна консултация. За конкретна ситуация се обърнете към квалифициран юрист. Правната рамка може да се промени след датата на публикуване.

Нуждаете се от съдействие?

Екипът на Innovires може да Ви съдейства при изготвянето на доклада за разлика в заплащането — от анализа на данните до правната обосновка.