Кога изтича правото на НАП — давност при данъчни задължения и административни наказания (2026)

Защо давността е критична за задълженото лице

В данъчното право давността не е формалност, а материалноправна защита. Изтеклият срок означава, че НАП няма правно основание да събира — нито чрез публичен изпълнител, нито чрез запори, нито чрез прихващане с бъдещи възстановявания.

Защо това е важно на практика:

• Защита срещу стари неоправдани претенции. Много местни лица откриват в справката си задължения отпреди 8–10 години, за които НАП не е предприемала действия.
• Автоматично отписване. При изтичане на 10-годишната абсолютна давност приходната администрация е длъжна служебно да заличи задължението (чл. 173, ал. 2 ДОПК).
• Възражение в изпълнителното производство. Ако публичният изпълнител действа по погасено вземане, длъжникът има право да обжалва като незаконосъобразно.
• Недоброволно плащане. Сума, платена „за всеки случай“ върху погасено задължение, не се връща (чл. 174 ДОПК).

Практическият извод: преди всяко плащане по стара претенция, задълженото лице трябва да провери давностния статус. Често задължения, които НАП продължава да показва в справката, вече са погасени.

Видове давност в данъчното и административно-наказателното право

Българското законодателство предвижда паралелни режими — един за главниците (ДОПК) и друг за санкциите (ЗАНН). Смесването им е честа грешка, която води или до платена сума, която не се дължи, или до пропуснато основание за обжалване.

Два извода от таблицата. Първо: сроковете по ЗАНН са значително по-къси от тези по ДОПК — санкцията може да е „изгоряла“, докато главното задължение все още е активно. Второ: абсолютната давност от 4,5 години по ТР 1/2015 е отделна от тази по ДОПК и се прилага служебно от съда.

Обикновена давност по ДОПК (5 години)

Общата давност за публични вземания е 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати (чл. 171, ал. 1 ДОПК). Началният момент не е датата на падежа, а винаги 1 януари на следващата година.

Пример: Корпоративен данък за 2020 г. е дължим до 30.06.2021 г. Давността започва да тече от 01.01.2021 г. (1 януари на годината, следваща годината на задължението) и при липса на прекъсвания изтича на 01.01.2026 г.

Спиране на давността (чл. 172 ДОПК)

Спиране означава, че срокът спира да тече за определен период и продължава от момента, в който е бил спрян:

• Производство по установяване на публичното вземане (ревизия, проверка).
• Обжалване на ревизионен акт или друг акт за установяване.
• Разрешено отсрочване или разсрочване на плащането.
• Предприети обезпечителни мерки.
• Образувано изпълнително производство.

Прекъсване на давността (чл. 172 ДОПК)

Прекъсване означава, че досега изтеклото време се заличава и започва да тече нов 5-годишен срок:

• Ново признание на задължението от длъжника (включително подадена декларация, съдържаща задължението).
• Действия по принудително изпълнение (запор, възбрана).
• Издаване на ревизионен акт или акт за установяване.

Важно: признанието „под натиск“ — например попълване на нова декларация, в която фигурира старо неплатено задължение — често стартира нов 5-годишен срок. Преди такова действие препоръчваме консултация.

Абсолютна давност (10 години)

Ал. 2 на чл. 171 ДОПК въвежда втория срок — 10-годишна абсолютна давност. Тя тече от същата начална дата (1 януари на годината, следваща годината на падежа), но не подлежи на удължаване независимо от броя прекъсвания и спирания.

Законът предвижда ограничени изключения, при които абсолютната давност не се прилага:

• Разсрочване или отсрочване на задължението.
• Спиране на изпълнението по молба на длъжника.
• Производство за разрешаване на спор по реда на глава XVI, раздел IIа ДОПК.

Извън тези случаи абсолютната давност е твърд лимит. След изтичането ѝ НАП е длъжна служебно да отпише задължението по чл. 173, ал. 2 ДОПК. Дори ако приходната администрация е прекъсвала 5-годишната давност многократно, след 10-тата година правото на принудително събиране отпада.

Пример: Данък, дължим през 2016 г. → начало на давността 01.01.2017 г. → абсолютна давност изтича 01.01.2027 г. Независимо от това колко ревизии, обезпечения или изпълнителни производства е имало помежду им.

Срокове за издаване на АУАН (чл. 34 ЗАНН)

Когато НАП установи нарушение (например непредставен ГФО, пропусната декларация, неподаден отчет), производството започва с акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За издаването на АУАН законът предвижда твърди срокове — и първият от тях, който изтече, изключва възможността за съставяне.

Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН

• 3 месеца от откриване на нарушителя — субективен срок, който тече от момента, в който административният орган е разполагал с достатъчно данни за извършителя.
• 2 години от извършване на нарушението — за данъчни, митнически, валутни и нарушения на Кодекса за социално осигуряване.
• 1 година от извършване на нарушението — за останалите административни нарушения (по общото правило).

Практически пример. Дружество не подава ГФО за 2024 г. в срок до 30.06.2025 г. Нарушението е извършено на 01.07.2025 г.

• НАП узнава за нарушителя на 15.09.2025 г. → 3-месечният субективен срок изтича на 15.12.2025 г.
• Обективният 2-годишен срок изтича на 01.07.2027 г.
• АУАН, съставен след 15.12.2025 г., е незаконосъобразен поради изтекъл субективен срок — подлежи на отмяна в производството по обжалване.

Затова при получаване на АУАН първият въпрос, който защитата поставя, е: кога точно административният орган е разполагал с данни за нарушителя? Срокът тече от този момент, не от формалното установяване.

Абсолютната давност от 4,5 години (ТР №1/2015 ВКС–ВАС)

Отделен, често пренебрегван срок е абсолютната давност за наказателно преследване на административни нарушения. С Тълкувателно решение №1 от 27.02.2015 г. на общото събрание на ВКС и ВАС беше прието, че при административнонаказателно производство намират приложение сроковете по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс — абсолютна давност, равна на 1,5 пъти обикновената.

За данъчни и митнически нарушения, при които обикновената давност по ЗАНН е 2 години, абсолютната по НК е 4,5 години. Характеристиките на този срок:

• Тече от деня на нарушението, а не от откриването на нарушителя.
• НЕ се спира и НЕ се прекъсва от процесуални действия.
• Прилага се служебно от съда при обжалване на наказателно постановление.
• Прекратява производството независимо в коя фаза се намира — АУАН, НП или съдебен контрол.

На практика това означава, че дори ако НАП е спазила 2-годишния срок по ЗАНН и е съставила АУАН навреме, след 4,5 години от нарушението наказателното постановление не може да се санкционира с глоба — съдът е длъжен да прекрати производството.

Спиране и прекъсване — разликата в последиците

Двата института често се смесват, но имат различни последици:

• Спиране = временна пауза. Срокът продължава да тече от мястото, в което е бил прекратен, след отпадане на основанието. Досега натрупаното време се запазва.
• Прекъсване = „рестарт“. Изтеклото време се заличава и започва да тече нов срок от нулата.

Често срещани основания:

Важно: процесуалните действия трябва да са законни, за да имат прекъсващ/спиращ ефект. Ревизионен акт, издаден в нарушение на ДОПК, не поражда прекъсване; изпълнително производство, образувано без основание, не спира давността.

Как да проверите давността на задълженията си

За задължено лице — физическо или юридическо — има няколко начина да провери давностния си статус:

1. Портал на НАП с КЕП. В електронните услуги на приходната агенция фигурира справка за текущите задължения. Системата обаче не маркира автоматично кое от тях е погасено по давност — показва всичко, което не е отписано.
2. Писмено искане за справка по чл. 41 ДОПК. Заявлението до компетентната ТД на НАП извежда хронологията на задълженията, плащанията, актовете и изпълнителните действия. Това е документалната основа за анализ.
3. Проверка на всички актове за спиране/прекъсване. За всяко задължение трябва да се види дали НАП е предприемала ревизия, обезпечение, изпълнение — те удължават 5-годишната давност.
4. Консултация с данъчен адвокат при съмнения. Изчисляването на ефективната давност при множество прекъсвания/спирания е тема за специалист.

Справка в портала на НАП за погасените по давност задължения е достъпна на nra.bg/davnost. Текстът на ДОПК е достъпен на lex.bg.

Какво да направите при изтекла давност

Когато анализът показва, че давността е изтекла, редът за защита е следният:

1. Не признавайте задължението. Не плащайте „за всеки случай“ — платеното по погасено задължение не се възстановява (чл. 174 ДОПК).
2. Не подавайте нови декларации, съдържащи задължението. Ново признание прекъсва давността. Ако коригираща декларация е необходима, тя се прави след консултация.
3. Подайте искане за отписване по реда на ДОПК. За абсолютната давност отписването е служебно, но ако не е извършено — искането задължава НАП да се произнесе.
4. При изпълнителни действия — жалба за прекратяване. Обжалване до директора на компетентната ТД на НАП; при отказ — по съдебен ред пред административния съд. За ревизионни актове вижте нашата статия за обжалване на ревизионен акт.
5. Правна помощ ПРЕДИ действие. Най-честата практическа грешка е плащане или подаване на декларация, което рестартира давността.

Често задавани въпроси