Непогасени заеми над EUR 5,113 — кога и как да ги обявите пред НАП (2026)

Кой е задължен да декларира

Задължението произтича от чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и се отнася изключително за физически лица, които са данъчно задължени лица в България. Кои са тези лица?

• Местните лица по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ — физически лица с постоянен адрес в страната, с център на жизнени интереси в България или с престой повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период.
• Еднолични търговци (ЕТ) — задължението се отнася за тях както като физически лица, така и във връзка с тяхната търговска дейност.
• Самоосигуряващи се лица (свободни професии, земеделски производители и др.) — третират се като физически лица по смисъла на закона.

Какви заеми подлежат на деклариране

Обхванати са паричните заеми — както в лева, така и в чужда валута. Задължението не зависи от това дали заемът е лихвен, или безлихвен, нито от формата на сключване (писмена или устна).

Изключения — заеми, които не се декларират

• Заеми от кредитни институции — банки с лиценз от Българска народна банка (БНБ).
• Заеми от лицензирани небанкови финансови институции, вписани в регистрите на БНБ по Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), както и фирми за бързи кредити, регистрирани по надлежния ред.

Това практическо изключение обхваща ипотечните, потребителските, овърдрафт и лизингови отношения с регулирани финансови субекти. Всички останали заеми — от роднини, приятели, контрагенти, частни инвеститори — попадат в обхвата на задължението, ако надхвърлят праговете.

Двата прага — кога възниква задължението

Законът въвежда два различни прага, които работят самостоятелно. Достатъчно е единият да бъде преминат, за да възникне задължение за деклариране.

Как се изчислява прагът

Ключов момент: разглежда се сборът от всички заеми, а не всяка отделна сделка. Ако сте получили през годината три заема — по EUR 2,000 всеки (общо EUR 6,000), които остават непогасени към 31 декември — надхвърлен е годишният праг и декларирането е задължително за пълната сума.

Също така се сумират получените и предоставените заеми поотделно. Ако сте получили EUR 4,000 и сте предоставили EUR 6,000, задължението се задейства само по линия на предоставените (защото надхвърлят прага), а получените не се декларират.

Пример за кумулативен праг

Представете си следното: през 2021 г. сте получили заем за EUR 5,000, през 2023 г. — още EUR 8,000, а през 2025 г. — EUR 9,000. Към 31.12.2025 г. непогасените остатъци са съответно EUR 3,000, EUR 6,000 и EUR 9,000 — общо EUR 18,000. Сумата не надхвърля EUR 20,452, така че кумулативният праг не е достигнат. Ако обаче през 2026 г. получите нов заем от EUR 5,000, сборът ще стане EUR 23,000 — над прага, и ще възникне задължение за деклариране на всички непогасени остатъци.

Получени заеми — какво да имате предвид

При получените заеми се декларира непогасената част към 31 декември на съответната календарна година. В обхвата попадат всички форми на заемни отношения с частни лица и небанкови субекти:

• Заеми от роднини — родители, съпруг, братя и сестри, деца.
• Заеми от приятели и близки, независимо от това дали са оформени с писмен договор.
• Заеми от контрагенти — търговски партньори, доставчици, клиенти.
• Заеми от частни инвеститори и други физически или юридически лица, които не са регулирани кредитни институции.

Важно: дори когато заемът е сключен устно, задължението за деклариране по чл. 50 ЗДДФЛ остава. Българското право допуска устен договор за заем между физически лица, но в данъчен аспект законовото задължение не зависи от формата.

Практическа препоръка: винаги изготвяйте писмен договор за заем, дори когато заемодателят е близък роднина. Писменото оформление улеснява доказването пред НАП и защитата при евентуален съдебен спор.

Предоставени заеми — симетрично задължение

Задължението работи и в обратната посока. Ако Вие сте заемодател и сте предоставили заем над EUR 5,113, който остава непогасен към 31 декември, също трябва да го декларирате.

Особено внимание заслужава хипотезата на заем към собствена фирма — ЕООД, ООД или друго дружество, в което участвате като съдружник. Ако като физическо лице предоставяте паричен заем на Вашето дружество, задължението за деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ се прилага при преминаване на праговете.

Рискове при недеклариране

Освен глобата по чл. 80а ЗДДФЛ съществуват и други негативни последици за фирмата-заемополучател:

• Преквалификация в капиталова вноска — при продължителна липса на връщане и отсъствие на документация НАП може да третира сумата като допълнителна парична вноска или дори като скрито финансиране.
• Скрито разпределение на печалба — в обратната ситуация, когато фирмата дава заем на съдружник и той не връща, възниква риск от преквалификация като скрито разпределение на печалба с облагане 15% (10% корпоративен + 5% дивидент).
• Начисляване на пазарна лихва — при безлихвени заеми между свързани лица НАП може да начисли пазарна лихва с последващо облагане.

Попълване на Приложение №11 към ГДД

Декларирането се извършва чрез Приложение №11 към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Срокът за подаване е до 30 април на годината, следваща отчетната.

Четирите части на Приложението

• Част I — Получени през годината заеми (текущи).
• Част II — Предоставени през годината заеми (текущи).
• Част III — Непогасени остатъци от получени заеми през предходни 5 години.
• Част IV — Непогасени остатъци от предоставени заеми през предходни 5 години.

Задължителни данни за всеки заем

• Име и идентификатор на заемодателя/заемателя (ЕГН за физически лица, ЕИК за дружества).
• Дата на сключване на заема.
• Първоначална сума на заема.
• Непогасена част към 31 декември на отчетната година.
• Валута — при заем в чужда валута се прилага курсът на БНБ към 31 декември за превалутиране.

ГДД и Приложение №11 се подават електронно през портала на НАП с КЕП или ПИК, или на хартиен носител в териториалната дирекция по постоянен адрес.

Санкции при недеклариране

Санкционната разпоредба е чл. 80а ЗДДФЛ и предвижда пропорционална глоба спрямо недекларираните суми.

Давност

По чл. 171 ДОПК публичните задължения, включително административните санкции по ЗДДФЛ, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, броен от 1 януари на годината, следваща тази, в която е изтекъл срокът за подаване на декларацията. Абсолютната давност е 10 години.

На практика това означава, че НАП може да установи и санкционира недекларирани заеми назад във времето до 5 години. За декларация с краен срок 30.04.2026 г. давността тече от 01.01.2027 г. и изтича на 31.12.2031 г.

Защо декларирането е във Ваш интерес — 3 практически сценария

Извън риска от глоба, декларирането на заемите има и осезаема защитна функция. Ето три типични ситуации, в които коректната ГДД помага значително.

Сценарий 1: Ревизия за произход на средства

При покупка на скъп актив — недвижим имот, луксозен автомобил, участие в дружество — НАП често проверява произхода на средствата. Правното основание е чл. 122 и чл. 123 от ДОПК: когато имущественото състояние на лицето значително надхвърля декларираните доходи, възниква презумпция за укрит доход. НАП може да извърши ревизия по аналог и да определи данъчната основа по косвени критерии.

В тази ситуация деклариран в ГДД заем е силно доказателство, че средствата произхождат от законен и прозрачен източник. Без деклариране лицето носи тежестта на доказване и е изложено на облагане по аналог с допълнителен данък, лихви и глоби.

Сценарий 2: Съдебен спор с длъжник

Ако сте предоставили заем и длъжникът не връща средствата, при съдебно преследване декларираният заем е официално доказателство с презумпция за достоверност. Особено силно е значението му при заеми в брой, без банков превод — където обичайните доказателства (извлечения) липсват.

ГДД е документ с установена правна сила, подписан с КЕП или ПИК пред НАП, и съдът я разглежда като надеждно доказателство за съществуването и условията на заема.

Сценарий 3: Преквалификация заем → дарение

Често срещан спор с НАП възниква, когато заем остава непогасен в продължение на много години без връщане. В такива случаи органът може да го преквалифицира в дарение и да приложи съответния данъчен режим:

• Между съпрузи и роднини по права линия — освободено от данък.
• Между братя/сестри и техните деца — 0,4%-0,8% местен данък.
• Между други лица — 3,3%-6,6% местен данък (по решение на общината).

За подробен анализ вижте нашата статия за данъка върху даренията в България. Декларирането подкрепя заемната квалификация и затруднява преквалификацията от страна на НАП.

Често задавани въпроси