Данък дарение в България — кога се дължи и как се изчислява (2026)

Правна рамка

Данъкът върху даренията в България е уреден в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 44–51. ЗМДТ урежда както материалноправните, така и процесуалните аспекти на облагането, като основните му характеристики са следните:

• Обект на облагане — предмет на облагане са имуществата, придобити по дарение, както и всяко друго безвъзмездно придобиване на имущество, включително опростени задължения (чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ). Законът разглежда опрощаването на дълг като равнозначно на дарение, доколкото води до имуществено разместване без насрещна престация.
• Данъчно задължено лице — съгласно чл. 45 ЗМДТ, данъкът се заплаща от приобретателя (надарения). Когато страните са уговорили, че данъкът ще се поеме от дарителя, тази уговорка има действие само във вътрешните им отношения — пред общината задължено лице остава надареният.
• Замяна — при договор за замяна на имущества с различна стойност, данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-високата стойност, върху разликата между двете стойности. Замяната следва логиката на частично дарение.
• Имущества в чужбина — когато имуществото се намира извън страната, но дарителят или надареният е местно лице за България, следва да се анализира приложимостта на българския ЗМДТ и евентуално действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Даренията са регулирани и от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който определя формата, действителността и възможностите за отмяна на договора за дарение (чл. 225–227 ЗЗД). По-нататък разглеждаме тези два режима във взаимодействие.

Данъчна основа (чл. 46 ЗМДТ)

Определянето на данъчната основа е първата практическа стъпка при изчисляването на дължимия данък. Съгласно чл. 46 ЗМДТ, основата варира според вида на имуществото:

• Недвижими имоти и ограничени вещни права — данъчната основа е по-високата между договорената стойност и данъчната оценка по Приложение 2 към ЗМДТ. Данъчната оценка се изготвя от общинската администрация въз основа на площ, местонахождение, конструкция, възраст и други параметри. В случаите, в които страните посочат символична цена или изобщо не посочат стойност (което е типично за дарението), за основа се взема данъчната оценка.
• Моторни превозни средства — основата за МПС е застрахователната стойност на автомобила към момента на прехвърлянето. Това е стойността, използвана и за целите на имуществената застраховка „Каско“, съответно определяна въз основа на фабрично-заводски характеристики, пробег и амортизация.
• Други имущества — за движими вещи, дялове, акции, вземания и пр., данъчната основа е пазарната цена на имуществото към датата на сделката. Когато възникне спор относно пазарната стойност, общината може да назначи вещо лице или да използва данни от независими пазарни източници.

Ако надареният придобива имуществото безвъзмездно в качеството си на съсобственик или на идеална част, данъчната основа се определя пропорционално на придобиваната квота.

Данъчни ставки (чл. 47 ЗМДТ)

Ставките на данъка върху даренията не са фиксирани на централно ниво — ЗМДТ определя законови рамки, а конкретният размер се определя от общинския съвет на съответната община с наредба за местните данъци. Това означава, че ставката за едно и също дарение може да се различава в София, Пловдив или Варна в рамките на предвидените граници.

За ориентир, в Столична община ставките към 2026 г. са приблизително: около 0,7% за братя, сестри и техните деца и около 5% за трети лица. Препоръчително е преди всяка сделка да се направи справка с действащата наредба на съответната община, тъй като общинските съвети могат да изменят ставките ежегодно при приемане на бюджета.

Данъкът се изчислява върху данъчната основа по описаните в т. 2 правила. Например, при дарение на апартамент с данъчна оценка BGN 200 000 от чичо на племенник (приравнен на „други лица“ за данъчни цели), при ставка 5% данъкът ще бъде BGN 10 000. В същия случай, ако надарен е дете на дарителя, данък не се дължи.

Освобождавания (чл. 48 ЗМДТ)

Член 48 ЗМДТ изброява подробен списък от хипотези, при които данък върху даренията не се дължи. Това са социално значимите и традиционно защитените случаи, при които законодателят приема, че облагането би било несправедливо:

• Съпрузи — даренията между съпрузи са напълно освободени от данък, независимо от стойността на прехвърляното имущество.
• Преки роднини по възходяща и низходяща линия — деца, родители, внуци, баби и дядовци, правнуци и т.н., без ограничение в степента на родство по права линия. Законът третира хоризонталното прехвърляне на имущество в рамките на семейното имущество като освободено.
• Държавата, общините и бюджетните организации — даренията в полза на държавни и общински структури са освободени.
• Български Червен кръст — специфично освобождаване за тази организация с оглед хуманитарната ѝ дейност.
• Образователни, здравни, научни, социални и културни организации — при условие че са регистрирани по съответните нормативни актове и дарението е за осъществяване на основната им дейност.
• Българска търговско-промишлена палата (БТПП) — изрично посочена в закона.
• Обичайни подаръци — подаръците от обичаен характер (например по повод на празници, годишнини) са освободени, доколкото не надхвърлят обичайните граници и не прикриват значителни безвъзмездни прехвърляния.
• Помощи по нормативни актове — безвъзмездно получени помощи, стипендии, обезщетения и др., предоставени по реда на закон или подзаконов нормативен акт.
• Дарения между роднини до втора степен по повод сключване на брак — традиционните сватбени дарения получават специален режим на освобождаване.
• Дарения с хуманитарна цел за лица с трайни увреждания 50% и повече — предоставени на лица с намалена работоспособност или трайни увреждания в посочения процент.

Освобождаването се прилага служебно, но надареният трябва да декларира дарението и да докаже основанието за освобождаване (акт за раждане, удостоверение за брак, решение на ТЕЛК и пр.).

Форма на дарението

Формата за действителност на договора за дарение е уредена в чл. 225 ЗЗД и в специалните закони за съответните имущества. Неспазването на законоустановената форма води до нищожност на сделката:

Особеното при нотариалната заверка на подпис и съдържание за дялове в ООД е, че тя трябва да бъде извършена едновременно — т.е. нотариусът заверява подписите на страните и съдържанието на договора в един акт. Тази форма е въведена през 2018 г. като мярка срещу „кражба на фирми“ и е задължителна за всички прехвърляния на дружествени дялове, включително даренията.

Деклариране и плащане (чл. 49–50 ЗМДТ)

След сключването на дарението, надареният има задължение да го декларира пред компетентната община и да плати дължимия данък в установените срокове:

• Срок за деклариране — 2 месеца от получаването на имуществото. Декларацията се подава в общината по местонахождение на недвижимия имот (когато дарението е на имот), съответно по постоянен адрес на надарения за другите видове имущества. Използва се стандартен образец на декларация, утвърден от Министерството на финансите.
• Плащане при недвижими имоти и МПС — данъкът се плаща преди сключването на нотариалната сделка. Нотариусът е длъжен да удостовери платения данък преди извършване на нотариалното удостоверяване — без представяне на платежен документ сделката не може да бъде изповядана. Това прави нотариуса фактически гарант за събирането на данъка.
• Плащане при други имущества — при движими вещи, парични средства, вземания, дялове и акции, данъкът се плаща в рамките на 2-месечния срок за деклариране.
• Лихви и санкции за забава — при неплащане в срок се начислява законната лихва за забава, а при недеклариране общината може да наложи и административна санкция по ЗМДТ.

Нотариусите имат нормативно задължение да уведомяват общината за сделките, по които са изповядали дарения, което осигурява допълнителен контрол върху изпълнението на данъчните задължения. Повече информация за паралелните местни данъци върху имотите и МПС може да намерите в нашата статия за местните данъци и такси.

Отмяна на дарение (чл. 227 ЗЗД)

За разлика от възмездните сделки, договорът за дарение може при определени хипотези да бъде отменен по искане на дарителя. Основанията са изчерпателно изброени в чл. 227 ЗЗД и се тълкуват стриктно от съдилищата:

• Умишлени опити за убийство — когато надареният умишлено е посегнал на живота на дарителя, на неговия съпруг или на негово дете, или е бил съучастник в такова посегателство. Достатъчно е посегателството, не се изисква осъждане.
• Набеждаване в престъпление — когато надареният набеждава дарителя в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от 3 години, освен ако това набеждаване се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена.
• Отказ за издръжка — когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тази хипотеза е особено актуална при дарения между поколения и изисква доказване на фактическата нужда.

Искът за отмяна на дарението трябва да бъде предявен в рамките на 1 година от узнаването на основанието (чл. 227, ал. 3 ЗЗД). Това е преклузивен срок, с който правото да се иска отмяна се погасява окончателно.

Член 227а ЗЗД предвижда и специална хипотеза — отмяна при раждане на дете след дарението, когато дарителят е бил бездетен и впоследствие му се роди дете. Тук се прилагат особени правила, като се защитават интересите на новородения законен наследник.

При отмяна на дарението надареният е длъжен да върне имуществото, а ако то е прехвърлено на трети добросъвестни лица, дължи неговата парична равностойност.

Скрито дарение — рискове пред НАП

Едно от най-актуалните практически предизвикателства е т.нар. „скрито дарение“ — сделка, която формално е оформена като продажба, но по същество има характер на безвъзмездно прехвърляне. Националната агенция за приходите (НАП) разполага с правомощието да преквалифицира такава сделка и да приложи режима на дарението. Типичните индикатори за скрито дарение са:

• Значително по-ниска цена от пазарната или данъчната оценка — когато продажната цена е непропорционално ниска спрямо обективната стойност на имуществото.
• Липса на реално плащане — отсъствие на банкови преводи, разписки или други доказателства за получаване на цената.
• Роднинска или близка връзка между страните — сделки между роднини, които не попадат в освободените категории, се проверяват с повишено внимание.
• Икономическа нелогичност — сделки, при които продавачът няма разумна икономическа полза и обстоятелствата не обосновават такава конструкция.

Последиците от преквалификацията са доначисляване на данъка върху даренията, лихви за забава и административни санкции. В определени случаи НАП може да повдигне и въпрос за укриване на данъци. За това препоръчваме при сделки между близки лица на стойности, отклоняващи се съществено от пазарните, винаги да се консултирате с адвокат. Повече за процедурата при имотни сделки можете да прочетете в статията ни покупка на имот в България.

Дарение vs. наследство — сравнение

Често клиентите се колебаят дали да прехвърлят имущество приживе чрез дарение или да оставят наследството на законните наследници. Двата режима имат съществени разлики, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

От данъчна гледна точка двата режима са почти идентични по ставки. Основната разлика е в необлагаемия минимум при наследяването и в гъвкавостта и обратимостта на дарението. Изборът следва да се направи въз основа на цялостна оценка на семейните и имотните обстоятелства, както и с оглед на евентуални запазени части на законните наследници.

Често задавани въпроси