Наследяване в България — пълен наръчник за наследници (2026)

Ще научите

• Кога и как се открива наследството.
• Четирите наследствени реда и дяловете на всеки наследник.
• Разликата между наследяване по закон и по завещание.
• Как да приемете наследството (изрично, мълчаливо, по опис).
• Как да се откажете от наследство и какви са последиците.
• Практическите стъпки, които трябва да предприемете след смъртта на близък.
• Данъчните задължения при наследяване.
• Как се наследяват фирмени дялове.

Кога се открива наследството

Съгласно чл. 1 от Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на лицето. Моментът на смъртта е решаващ за определяне на кръга наследници, обема на наследственото имущество и приложимия закон.

Наследството се открива по последния постоянен адрес на починалия (чл. 1 ЗН). Това е важно от процесуална гледна точка: заявленията за приемане или отказ от наследство, молбите за опис и други процесуални действия се подават до районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя.

Наследниците имат право да наследяват от момента на откриване на наследството, но това не означава, че автоматично стават собственици на наследственото имущество. Необходимо е наследството да бъде прието (изрично, мълчаливо или по опис). До момента на приемане наследниците имат качеството на „призовани към наследяване“ лица.

При обявяване на безвестно отсъствие по съдебен ред наследството се открива от датата, посочена в съдебното решение като предполагаем момент на смъртта.

Когато две лица, които са наследници едно на друго, починат едновременно (например при автомобилна катастрофа), и не може да се установи кое е починало първо, се приема, че са починали едновременно и нито едно от тях не наследява другото (т.нар. „комориенти“).

Наследствени редове (чл. 5-9 ЗН)

Законът за наследството подрежда наследниците по закон в четири наследствени реда. Наследниците от по-близък ред изключват наследниците от по-далечен ред. Преживелият съпруг не принадлежи към конкретен ред, а наследява заедно с наследниците от съответния ред.

Примери за разпределение

Пример 1: Починалият оставя съпруга и две деца. Наследството се разделя на три равни части: 1/3 за съпруга и по 1/3 за всяко дете.

Пример 2: Починалият оставя съпруга и четири деца. Въпреки че при равно деление съпругът би получил 1/5, минималният дял за съпруга е 1/4 (чл. 9, ал. 1 ЗН). Следователно съпругът получава 1/4, а четирите деца си разделят останалите 3/4 (по 3/16 всяко).

Пример 3: Починалият оставя само родители, без деца и без съпруг. Двамата родители получават по 1/2 от наследството. Ако само единият родител е жив, той получава цялото наследство.

Пример 4: Починалият оставя съпруга и двама родители. Съпругът получава 1/2, а двамата родители си делят другата 1/2 (по 1/4 всеки).

Пример 5: Починалият оставя само съпруга, без деца, без родители, без братя и сестри. Съпругът получава цялото наследство.

Наследяване по заместване (чл. 10 ЗН)

Ако наследник от определен ред е починал преди наследодателя, неговото място се заема от неговите низходящи (деца, внуци). Това се нарича „наследяване по заместване“. Например, ако починалият е имал двама сина, единият от които е починал по-рано и е оставил две деца (внуци на наследодателя), наследството се дели така: 1/2 за живия син и по 1/4 за двете внуци.

Наследяване по закон vs по завещание

Тези два режима на наследяване съществуват паралелно и могат да се прилагат едновременно за различни части от наследственото имущество.

Наследяване по закон се прилага, когато починалият не е оставил завещание, или когато завещанието не обхваща цялото имущество. Наследниците и техните дялове се определят от Закона за наследството по реда, описан в предходния раздел.

Наследяване по завещание се прилага, когато починалият е оставил валидно завещание (нотариално по чл. 24 ЗН или саморъчно по чл. 25 ЗН). Завещателят може да се разпорежда свободно с имуществото си, но в рамките на разполагаемата част (чл. 14 и чл. 28-29 ЗН). Запазената част на определени наследници (деца, съпруг, родители) не може да бъде накърнена. Ако завещанието я накърнява, тези наследници могат да предявят иск за възстановяване по чл. 30 ЗН.

Когато починалият е оставил завещание, което обхваща само част от имуществото, останалата част се разпределя по правилата за наследяване по закон.

Важно е да се отбележи, че наследниците по завещание и наследниците по закон могат да бъдат различни лица. Завещателят може да завещае имуществото си на лица, които не са негови законни наследници (приятели, организации, юридически лица).

Приемане на наследството

Наследството не преминава автоматично към наследниците. Необходимо е активно приемане, което може да бъде изрично, мълчаливо или по опис.

Изрично приемане (чл. 49, ал. 1 ЗН)

Наследникът подава писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя, в което заявява, че приема наследството. Заявлението се вписва в специална книга за приемане и отказ от наследство. Изричното приемане не е задължително, тъй като наследството може да бъде прието и мълчаливо.

Мълчаливо (конклудентно) приемане (чл. 49, ал. 2 ЗН)

Наследството се счита за прието, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага намерение за приемане. Примери: наследникът се нанесе в наследствения имот, започне да го ремонтира, продаде наследствена вещ, получи наем от наследствен имот, подаде данъчна декларация за наследственото имущество. Простото получаване на удостоверение за наследници не се счита за приемане.

Приемане по опис (чл. 60-62 ЗН)

Приемането по опис е специална форма, при която наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство. Това е изключително важно, когато не сте сигурни дали наследството е обременено с дългове. Процедурата е следната:

1. Наследникът подава молба до районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя за приемане на наследството по опис.
2. Молбата трябва да бъде подадена в 3-месечен срок от узнаване за откриване на наследството (чл. 61, ал. 1 ЗН).
3. Съдът извършва опис на наследственото имущество.
4. Наследникът, приел по опис, управлява наследствените имоти с грижата на добър стопанин и не може да ги отчуждава без разрешение на районния съд в 5-годишен срок от приемането (чл. 65 ЗН).

Задължително приемане по опис: Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, непълнолетните, поставените под запрещение и държавата приемат наследството само по опис.

Отказ от наследство

Отказът от наследство е едностранно изявление, с което наследникът заявява, че не желае да приеме наследството. Уреден е в чл. 52-54 ЗН.

Процедура

1. Наследникът подава писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя.
2. Заявлението се вписва в специалната книга за приемане и отказ от наследство при районния съд.
3. Нотариална заверка на подписа не е необходима, но е препоръчителна.
4. Не се дължи държавна такса.

Последици от отказа

• Отказът е окончателен и неотменим (чл. 52, ал. 2 ЗН). Веднъж направен, не може да бъде оттеглен.
• Наследникът, който се е отказал, се счита, че никога не е бил наследник.
• Дялът на отказалия се разпределя между останалите наследници от същия ред.
• Ако всички наследници от даден ред се откажат, наследството преминава към наследниците от следващия ред.
• Ако всички наследници се откажат, наследството преминава към общината или държавата.

Тълкувателно решение No 1/2021 на ВКС

С Тълкувателно решение No 1/2021 г. Върховният касационен съд прие, че родител не може да направи отказ от наследство от името на своето малолетно или непълнолетно дете. Единствената защита е приемането по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН), което ограничава отговорността на детето до размера на полученото наследство.

Отказ при наследство с дългове

Ако наследодателят е имал значителни задължения (кредити, данъчни задължения, задължения по изпълнителни листове), наследниците трябва внимателно да преценят дали да приемат наследството. Приемането (включително мълчаливото) означава поемане на всички задължения на наследодателя, пропорционално на наследствения дял, с цялото лично имущество на наследника. Единствената защита при несигурност е приемането по опис.

Какво да направите стъпка по стъпка

Ето практическите стъпки, които трябва да предприемете при смъртта на близък:

Стъпка 1: Получете акт за смърт

Актът за смърт се издава от общината (кметството) по местопроизшествието. Обикновено се издава в рамките на 48 часа от констатирането на смъртта. Ще Ви трябват няколко копия за различните процедури.

Стъпка 2: Поискайте удостоверение за наследници

Удостоверението за наследници се издава от общината (кметството) по последния постоянен адрес на починалия. Необходими документи: молба по образец, акт за смърт (или копие), документ за самоличност на заявителя. Удостоверението се издава в рамките на 7 до 14 дни. Таксата е обикновено от 5 до 15 лв. (около 2,56–7,67 EUR).

Стъпка 3: Установете обема на наследственото имущество

Проверете какво имущество е притежавал починалият: недвижими имоти (справка в Агенцията по вписванията и КРККР), банкови сметки (с удостоверението за наследници можете да получите информация от банките), моторни превозни средства (справка в КАТ), ценни книжа и дялове в дружества (справка в Търговския регистър).

Стъпка 4: Проверете за задължения

Преди да приемете наследството, установете дали починалият е имал задължения: данъчни задължения (справка в НАП), кредити (справка в Централния кредитен регистър на БНБ), изпълнителни дела (справка при съдебните изпълнители). Ако има съмнение за значителни задължения, помислете за приемане по опис.

Стъпка 5: Вземете решение за приемане или отказ

На базата на информацията от стъпки 3 и 4, вземете информирано решение: приемане (ако наследството е „чисто“), приемане по опис (ако не сте сигурни за задълженията), или отказ (ако задълженията надхвърлят стойността на имуществото).

Стъпка 6: Подайте декларация по ЗМДТ

Наследниците са длъжни да подадат декларация по чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в общината по последния постоянен адрес на починалия. Срокът е 6 месеца от откриване на наследството (смъртта). При просрочие се дължи глоба.

Стъпка 7: Извършете необходимите вписвания и прехвърляния

Ако наследството включва недвижим имот, вписването на правото на собственост в Агенцията по вписванията става чрез представяне на удостоверение за наследници, акт за смърт и завещание (ако има такова). За моторни превозни средства е необходима пререгистрация в КАТ. За банкови сметки се изисква представяне на удостоверение за наследници и акт за смърт пред банката.

Данък наследство (ЗМДТ чл. 29-44)

Данъкът при наследяване е уреден в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 29 до чл. 44. Размерът зависи от степента на родство между наследника и наследодателя.

Важни уточнения

Данъкът се изчислява върху стойността на наследственото имущество, намалена с необлагаемия праг от 250 000 лв. и с задълженията на наследодателя. Стойността на недвижимите имоти се определя по данъчна оценка, а на останалото имущество по пазарна стойност към момента на смъртта.

Конкретната ставка в рамките на посочените диапазони се определя от общинския съвет по последния постоянен адрес на починалия. Различните общини прилагат различни ставки.

Пример: Наследник (племенник, попадащ в категория „всички останали“) наследява имущество на стойност 400 000 лв. (приблизително 204 516 EUR). Необлагаем праг: 250 000 лв. Облагаема основа: 150 000 лв. При ставка от 5 % (средна стойност) данъкът е 7 500 лв. (приблизително 3 834 EUR).

Срок за подаване на декларация: 6 месеца от откриване на наследството (чл. 32, ал. 1 ЗМДТ). При закъснение се дължи глоба от 10 до 500 лв.

Срок за плащане на данъка: 2 месеца от получаване на съобщението от общината за определения данък.

Наследяване на фирмени дялове

Наследяването на дялове в търговски дружества е специфичен въпрос, който заслужава отделно внимание.

Дружествени дялове в ООД

Дружествените дялове в дружество с ограничена отговорност (ООД) преминават към наследниците, но членственото правоотношение (качеството на съдружник) не се наследява автоматично. Наследниците придобиват имуществената стойност на дяловете, но за да станат съдружници, е необходимо:

• Решение на Общото събрание на съдружниците за приемане на наследника като съдружник.
• Дружественият договор може да предвижда специални клаузи за наследяване на дялове.
• Ако наследниците не бъдат приети като съдружници, те имат право на равностойността на дяловете (стойността, определена по баланса на дружеството към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството).

Акции в АД

Акциите в акционерно дружество (АД) се наследяват без ограничения. Наследниците стават автоматично акционери и придобиват всички права, свързани с акциите (право на дивидент, право на глас и др.). Необходимо е вписване на промяната в книгата на акционерите.

Еднолично дружество (ЕООД/ЕАД)

При смърт на едноличния собственик на капитала наследниците наследяват дружествените дялове (акциите). Ако наследниците са повече от един, едноличното дружество се трансформира в дружество с повече съдружници (ООД) или акционери, освен ако наследниците не се споразумеят един от тях да поеме всички дялове.

Едноличен търговец (ЕТ)

При смърт на едноличен търговец предприятието на ЕТ може да бъде поето от наследник, който желае да продължи дейността (чл. 60, ал. 2 ТЗ). Наследникът подава заявление в Търговския регистър. Ако никой наследник не желае да продължи дейността, предприятието на ЕТ се прекратява.

Практически съвет: Ако починалият е бил едноличен собственик или съдружник в търговско дружество, незабавно се консултирайте с адвокат. Необходимо е да се осигури непрекъснатост на управлението на дружеството, да се подадат необходимите заявления в Търговския регистър и да се защитят интересите на наследниците.

Често задавани въпроси