Местни данъци и такси — данък имот, МПС, ТБО и други (2026)

Правна рамка

Основният нормативен акт, уреждащ местните данъци и такси в България, е Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Законът установява видовете местни данъци, данъчните основи, границите на ставките, сроковете за деклариране и плащане, както и административнонаказателната отговорност при неизпълнение.

Отличителна особеност на местните данъци е, че те се администрират от общините, а не от НАП. Всяка община разполага с обособена дирекция „Местни данъци и такси“, която извършва оценката на данъчните основи, издава актове, събира вземанията и осъществява контрол по спазването на ЗМДТ.

Конкретните ставки в рамките на законовите граници се определят с наредба на Общинския съвет на съответната община. Това означава, че едно и също имущество може да бъде облагано с различна ставка в зависимост от това в коя община се намира. Например ставката на данъка върху недвижимите имоти в София, Пловдив, Варна и Бургас може да варира значително, но винаги в рамките на законовия диапазон от 0.1‰ до 4.5‰.

В допълнение към ЗМДТ от значение са и Законът за собствеността, Законът за местното самоуправление и местната администрация, както и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) относно процедурните правила.

Видове местни данъци и такси

ЗМДТ предвижда няколко категории местни вземания, които могат да бъдат класифицирани като данъци (задължения без насрещна престация) и такси (дължими срещу предоставяне на конкретна услуга). Основните видове са:

• Данък върху недвижимите имоти — годишен данък върху собствеността на земя и сгради;
• Данък върху наследствата — еднократен данък при приемане на наследство;
• Данък върху даренията — данък при безвъзмездно придобиване на имущество;
• Данък при придобиване на имущества по възмезден начин — данък при покупко-продажба на имоти и МПС;
• Данък върху превозните средства (данък МПС) — годишен данък върху автомобили, мотоциклети, кораби и въздухоплавателни средства;
• Патентен данък — алтернативен данък за определени категории търговци и занаятчии;
• Туристически данък — данък върху нощувките в места за настаняване;
• Данък върху таксиметров превоз на пътници — специален данък за таксиметровите превозвачи;
• Такса за битови отпадъци (ТБО) — годишна такса за услуги по сметосъбиране, третиране и поддържане на чистотата;
• Такса за притежаване на куче — годишна такса за собственици на домашни любимци;
• Такси за административни и технически услуги — удостоверения, скици, разрешения и други.

Данък върху недвижимите имоти

Данъкът върху недвижимите имоти е годишен имуществен данък, дължим от собствениците на земя, сгради и самостоятелни обекти в сгради. Ставката се определя от Общинския съвет в граници от 0.1‰ до 4.5‰ (промили) от данъчната оценка на имота — а не от пазарната му цена.

Данъчна основа

Данъчната оценка се определя по правилата на Приложение №2 към ЗМДТ, което съдържа нормативно установена методология. Основните фактори, които влияят върху данъчната оценка, включват:

• Местоположение (зона, населено място, урбанизация);
• Тип на имота (жилище, офис, търговски обект, производствена сграда, земеделска земя);
• Обща застроена площ и площ на поземления имот;
• Конструкция (масивна, паянтова, полумасивна);
• Година на построяване и амортизационни коефициенти;
• Наличие на инженерна инфраструктура.

В практиката данъчната оценка обикновено е значително по-ниска от пазарната цена на имота — често пъти 3 до 5 пъти по-ниска. В София типичната ставка за жилищни имоти е около 1.875‰, което означава около BGN 18.75 годишен данък за всеки BGN 10 000 данъчна оценка.

Срокове за плащане и отстъпки

Данъкът се плаща на две равни вноски:

• Първа вноска — до 30 юни;
• Втора вноска — до 31 октомври.

При заплащане на целия годишен данък до 30 април данъчно задълженото лице получава отстъпка от 5%. Тази възможност е икономически целесъобразна и обикновено се използва от прилежните данъкоплатци.

Облекчения и освобождавания

• Основно жилище — данъкът се намалява с 50%. „Основно жилище“ е това, в което лицето е регистрирано по настоящ адрес и което използва за задоволяване на собствените си жилищни нужди;
• Лица с 50% или повече намалена работоспособност — 75% намаление за имот, който е основно жилище;
• Освобождаване — за определени имоти на държавата, общините, религиозни храмове, читалища и обекти на културно-историческо наследство.

Деклариране на нови имоти

Съгласно чл. 14 от ЗМДТ, собствениците са длъжни да декларират новопридобити имоти или промени в обстоятелствата в срок от 2 месеца от придобиването или настъпването на промяната. Декларацията се подава в дирекцията „Местни данъци и такси“ на общината, в която се намира имотът. Неподаването в срок води до административна отговорност и лихви.

Данък върху превозните средства (данък МПС)

От 2019 г. в България е в сила реформирана методология за изчисляване на данъка върху моторните превозни средства. Основното нововъведение е въвеждането на две компоненти, които отразяват не само мощността, но и екологичния профил на автомобила.

Имуществен компонент

Имущественият компонент се основава на мощността на двигателя в kW. Ставката се определя от Общинския съвет по скала, при която по-мощните автомобили се облагат с по-висока ставка на kW. Скалата типично има няколко прага — до 55 kW, 55–74 kW, 74–110 kW и над 110 kW.

Екологичен компонент

Екологичният компонент е коефициент, с който се умножава имущественият компонент, според европейския стандарт за вредни емисии на автомобила:

Формулата за изчисляване на данъка е:

Данък МПС = (kW × ставка за kW) × екологичен коефициент

Електромобили и освобождавания

Електромобилите са напълно освободени от данък МПС в повечето общини, включително Столична община. Освобождаването е политически инструмент за стимулиране на екологичния транспорт.

Лицата с 50% или повече намалена работоспособност се освобождават от данък МПС за един автомобил с мощност до 117.64 kW (съответстващо на 160 конски сили), при условие че използват автомобила за лични нужди.

Сроковете за плащане на данъка МПС са идентични с тези за данъка върху недвижимите имоти — две вноски до 30 юни и 31 октомври, с 5% отстъпка при пълно плащане до 30 април.

Такса за битови отпадъци (ТБО) — реформа 2026

Таксата за битови отпадъци е една от най-дискутираните местни такси в България. От 1 януари 2026 г. е в сила съществена реформа, която променя коренно начина на изчисляването ѝ. Новата уредба е инкорпорирана в чл. 67 от ЗМДТ.

Промяната: от данъчна оценка към количествена основа

Дълго време ТБО се изчисляваше на базата на данъчната оценка на имота — подход, който беше критикуван като несправедлив, защото таксата не отразяваше реалното количество отпадъци, генерирано от конкретния потребител. Конституционният съд и експертните органи многократно посочваха, че таксата трябва да съответства на разхода по предоставяне на услугата.

Съгласно реформата от 2026 г. ТБО задължително трябва да се изчислява на „количествена основа“, отразяваща реално генерираните отпадъци. Допустимите методи включват:

• Брой и обем на контейнерите, обслужващи имота;
• Брой на потребителите (физически лица), ползващи имота;
• Реално измерено количество отпадъци (чрез електронни системи, чипове на контейнерите и др.).

Компоненти на таксата

ТБО включва три основни компоненти, които отразяват пълния разход по управлението на битовите отпадъци:

1. Събиране и транспорт — извозване на отпадъците от контейнерите до депата или инсталациите за третиране;
2. Третиране — обработка, сепариране, рециклиране и обезвреждане на отпадъците;
3. Поддържане на чистота на обществените места — почистване на улици, площади, паркове.

Следва да се отбележи, че много общини все още са в преходен период на адаптиране към новата методология. В някои общини се прилагат хибридни модели, при които част от таксата се изчислява на базата на брой потребители, а друга — на базата на данъчна оценка. Препоръчваме на собствениците да проверяват конкретната наредба на своята община за 2026 г.

Данък при придобиване на имущество

Данъкът при придобиване на имущество по възмезден начин е еднократен данък, дължим при всяка сделка, с която се придобива право на собственост или ограничено вещно право върху имот или МПС срещу заплащане. Ставката се определя от Общинския съвет в граници от 0.1% до 3%.

Данъчна основа

Съгласно чл. 47 от ЗМДТ, данъчната основа е по-високата стойност между:

• Посочената в договора покупна цена;
• Данъчната оценка на имуществото.

Това правило има за цел да предотврати практики, при които страните занижават формално цената в нотариалния акт, за да намалят данъчната тежест. В София типичната ставка е 3%, което при закупуване на жилище за BGN 400 000 означава данък от BGN 12 000.

Кой плаща

Данъкът при придобиване се дължи от купувача (приобретателя). На практика той се събира от нотариуса при изготвянето на нотариалния акт — нотариусът удостоверява плащането и превежда сумата към общината. Без заплащане на данъка нотариалният акт не може да бъде вписан в Имотния регистър.

Данъкът се прилага при покупка на недвижим имот, МПС, както и при прехвърляне на търговско предприятие или имуществени комплекси. Повече подробности по процедурата ще намерите в статията ни за покупка на имот в България и за предварителния договор за покупка на имот.

Данък върху наследствата и даренията

Данък върху наследствата

Данъкът върху наследствата е прогресивен и зависи от степента на родство между наследодателя и наследника, както и от стойността на наследствения дял.

• Преки наследници (деца, съпруг/съпруга, родители) — 0%, пълно освобождаване съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ. Това е най-благоприятната категория и обхваща най-близкия семеен кръг;
• Братя, сестри и техните деца — 0.4% до 0.8% върху частта над EUR 127 823 (BGN 250 000);
• Всички останали лица — 3.3% до 6.6% върху частта над необлагаемия минимум.

Данък върху даренията

Аналогично на наследствата, данъкът върху даренията се определя според степента на родство:

• Между преки роднини (съпрузи, деца, родители) — 0%;
• Между братя, сестри и техните деца — 0.4% до 0.8%;
• Между други лица — 3.3% до 6.6%.

Важно е да се отбележи, че даренията между живи лица се документират с нотариално заверен договор, а данъкът се дължи в момента на сключване на дарствения договор. При наследствата декларация се подава в 6-месечен срок от откриване на наследството.

Други местни данъци и такси

Туристически данък

Туристическият данък се дължи от лицата, предлагащи места за настаняване (хотели, хостели, семейни хотели, къщи за гости, апартаменти за отдаване под наем). Ставката е от EUR 0.10 до EUR 1.53 (BGN 0.20 до BGN 3.00) на нощувка, в зависимост от категорията на обекта. По-високите категории (4 и 5 звезди) се облагат с по-висока ставка.

Такса за притежаване на куче

Таксата за куче е EUR 2 до EUR 10 (BGN 4 до BGN 20) годишно в зависимост от общината. Освобождават се служебните кучета, кучета водачи на незрящи, ловни кучета с валиден документ и други специални категории. Таксата се дължи в срок от 3 месеца от придобиването на кучето.

Патентен данък

Патентният данък е алтернативен данъчен режим за определени категории търговци и занаятчии с оборот до BGN 50 000. Вместо да плащат корпоративен данък или данък по ЗДДФЛ, те плащат фиксиран годишен патентен данък. Размерите се определят от общините — в София типичният патент за определени дейности е около EUR 1 790, докато в по-малките градове може да бъде около EUR 767. Патентите обхващат дейности като фризьорски услуги, автосервизи, хотелиерство до определен капацитет, заведения за хранене и други.

Начини на плащане

Модернизацията на общинската администрация позволява на данъкоплатците да изпълняват задълженията си по няколко удобни начина:

• Онлайн през портала на общината — повечето големи общини разполагат с електронен портал, например Столична община предлага услуги чрез sofia.bg, с възможност за справка и плащане с карта;
• ePay.bg — платформата за електронни плащания позволява заплащане на местни данъци и такси към почти всички общини в страната;
• Банков превод — по сметка на съответната община, посочена в данъчното съобщение. Задължително е използването на правилния код за вид плащане;
• В брой или с карта в офисите на дирекция „Местни данъци и такси“;
• Easypay и B-Pay — широко разпространените мрежи от пунктове за плащане на комунални задължения.

При плащане задължително проверете данъчното съобщение (ДС), което съдържа партиден номер, размер на задължението и срок за плащане. Дори да не сте получили ДС, задължението за плащане остава в сила — неполучаването не освобождава от отговорност.

Често задавани въпроси