Давност на данъчни задължения — кога НАП губи правото да събира (2026)

Правна рамка — ДОПК чл. 171–174

Институтът на давността при публични вземания е уреден в Глава двадесет и пета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), озаглавена „Погасяване на публични вземания по давност“. Четирите ключови разпоредби са:

• Чл. 171 ДОПК — установява двата давностни срока: 5-годишен (обща давност) и 10-годишен (абсолютна давност).
• Чл. 172 ДОПК — урежда основанията за спиране и прекъсване на давността.
• Чл. 173 ДОПК — регламентира реда за отписване на публични вземания, включително служебното отписване след изтичане на абсолютната давност.
• Чл. 174 ДОПК — третира последиците от доброволно плащане на погасено по давност задължение.

Важно е да се подчертае, че давността по ДОПК се отнася само до публични вземания — данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби, лихви по тях и др. За частноправни вземания (например задължения към банки или контрагенти) се прилагат различни правила по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Смесването на двата режима е една от най-честите грешки в практиката.

5-годишна обща давност (чл. 171, ал. 1 ДОПК)

Общата давност за погасяване на публични вземания е 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. Тази формулировка е от съществено значение, защото началният момент не е датата на падежа, а винаги 1 януари на следващата година.

Как се изчислява?

Формулата за изчисление е проста, но често се бърка на практика:

1. Определете годината на падежа — годината, в която задължението е следвало да бъде платено.
2. Давността започва да тече от 1 януари на следващата година.
3. Давността изтича след 5 пълни календарни години — на 31 декември на петата година.

Пример: Данък върху доходите за 2024 г. е дължим до 30.06.2025 г. Давността започва да тече от 01.01.2026 г. и изтича на 31.12.2030 г. (ако не е прекъсвана или спирана).

Общата давност може да бъде спирана и прекъсвана при определени обстоятелства (разгледани по-долу в секциите за спиране и прекъсване). При прекъсване започва да тече нова 5-годишна давност, което на практика може значително да удължи периода, през който НАП има право на принудително събиране.

10-годишна абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 ДОПК)

Вторият давностен срок е 10-годишната абсолютна давност. Тя тече от същия начален момент като общата давност — 1 януари на годината, следваща годината на падежа. Ключовата разлика обаче е принципна:

• Абсолютната давност не подлежи на спиране.
• Абсолютната давност не подлежи на прекъсване.
• След изтичането на 10 години — публичното вземане се погасява безусловно, независимо от предприетите от НАП действия.

Това означава, че дори ако НАП многократно прекъсва и спира 5-годишната давност чрез ревизии, обезпечителни мерки и изпълнителни действия, след изтичането на 10 години от началния момент задължението се погасява окончателно.

Пример: За същото задължение от примера по-горе (данък за 2024 г., дължим до 30.06.2025 г.) абсолютната давност тече от 01.01.2026 г. и изтича на 31.12.2035 г. — независимо от каквито и да било действия на НАП.

Абсолютната давност е гаранция за правна сигурност и защитава длъжниците от безкрайно преследване за стари задължения. Тя е своеобразен „краен срок“, след който държавата окончателно губи правото си на принудително събиране.

Спиране на давността (чл. 172, ал. 1 ДОПК)

Спирането на давността означава, че давностният срок спира да тече за определен период, след което продължава от момента, в който е бил спрян. Важно: спирането засяга само 5-годишната обща давност, не и 10-годишната абсолютна.

Давността спира да тече в следните случаи по чл. 172, ал. 1 ДОПК:

На практика почти всяко активно действие на НАП води до спиране на общата давност. Именно затова абсолютната давност е толкова важна — тя е единствената, която не може да бъде заобиколена.

Прекъсване на давността (чл. 172, ал. 2 ДОПК)

За разлика от спирането, прекъсването на давността има по-радикална последица: при прекъсване започва да тече нова 5-годишна давност от момента на прекъсването. Изминалият до момента давностен срок се заличава.

Давността се прекъсва в следните случаи:

• Издаване на акт за установяване на публичното вземане — например ревизионен акт, акт за установяване на задължения по чл. 106 или чл. 107 ДОПК, наказателно постановление.
• Предприемане на действия по принудително изпълнение — налагане на запор, възбрана, изпълнение върху имущество на длъжника от публичен изпълнител.

Пример: Задължение с начало на давността 01.01.2021 г. При нормални обстоятелства 5-годишната давност би изтекла на 31.12.2025 г. Ако обаче на 15.03.2024 г. НАП издаде ревизионен акт, давността се прекъсва и започва нова 5-годишна давност от тази дата — т.е. до 15.03.2029 г. Въпреки това абсолютната 10-годишна давност продължава да тече от 01.01.2021 г. и ще изтече на 31.12.2030 г., независимо от прекъсването.

Именно комбинацията от многократни прекъсвания и спирания може да удължи значително ефективния срок на общата давност. Но абсолютната давност поставя твърд лимит, който не може да бъде преодолян.

Отписване на задължения (чл. 173 ДОПК)

Чл. 173 ДОПК предвижда два режима за отписване на публични вземания:

Отписване по ал. 1 — специални случаи

НАП отписва публични вземания, когато:

• Длъжникът — физическо лице — е починал, без да остави наследство или наследниците му са се отказали от наследството.
• Длъжникът — юридическо лице — е заличен след приключване на производство по ликвидация или несъстоятелност и няма неудовлетворени вземания.
• Други случаи, предвидени в закон.

Отписване по ал. 2 — абсолютна давност (служебно)

Когато 10-годишната абсолютна давност е изтекла, НАП е длъжна служебно (ex officio) да отпише задължението. Това означава, че не е необходимо длъжникът да подава молба или да предприема каквито и да било действия — отписването е задължение на приходната администрация.

На практика обаче служебното отписване не винаги се извършва своевременно. Ако задължението Ви все още фигурира в системата на НАП след изтичане на абсолютната давност, имате право да поискате писмено потвърждение на погасяването и да настоявате за коригиране на данъчно-осигурителната Ви сметка.

Доброволно плащане след изтичане на давността (чл. 174 ДОПК)

Чл. 174 ДОПК урежда един важен и често неразбиран принцип: погасяването на публичното вземане по давност не означава, че задължението изчезва. То се превръща в т.нар. „естествено задължение“ (naturalis obligatio) — задължение, което не може да бъде принудително събрано, но продължава да съществува формално.

Практическите последици са следните:

• Ако длъжникът плати доброволно погасено по давност задължение, платеното не подлежи на връщане. НАП няма задължение да възстанови сумата.
• НАП не може да използва принудителни мерки за събиране на погасено по давност задължение — нито запори, нито възбрани, нито удръжки от банкови сметки.
• Ако НАП е предприела принудително изпълнение след изтичане на давността, длъжникът има право да обжалва действията като незаконосъобразни.

Поради тази причина е изключително важно да проверите давностния статус на задълженията си, преди да извършите каквото и да било плащане по стари задължения. Доброволно плащане на погасено задължение е невъзвратимо.

Кои публични задължения подлежат на давност?

Давностните правила по ДОПК се прилагат за всички публични вземания, установени и събирани по реда на кодекса. Основните категории са:

• Данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) — включително авансови вноски и годишен данък.
• Корпоративен данък (ЗКПО) — данък върху печалбата на юридическите лица.
• Данък върху добавената стойност (ДДС / ЗДДС) — включително задължения след регистрация по ЗДДС.
• Задължителни осигурителни вноски (КСО) — за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, по Кодекса за социално осигуряване.
• Здравноосигурителни вноски (ЗЗО) — вноски за Националната здравноосигурителна каса.
• Местни данъци и такси (ЗМДТ) — данък върху недвижимите имоти, данък МПС, такса битови отпадъци. Тези се администрират от общините, но давностните правила на ДОПК се прилагат и за тях.
• Глоби и имуществени санкции — наложени с наказателни постановления по административни нарушения.
• Митнически задължения — мита и акцизи.

Практически примери

Пример 1: Самоосигуряващо се лице — неплатени осигуровки за 2020 г.

Самоосигуряващо се лице не е внесло задължителните си осигурителни вноски за 2020 г. Задълженията са били дължими през 2020 г. (ежемесечно до 25-о число на следващия месец).

• Начало на давността: 01.01.2021 г.
• Изтичане на 5-годишната обща давност (ако не е прекъсвана): 31.12.2025 г.
• Изтичане на 10-годишната абсолютна давност: 31.12.2030 г.

Ако НАП не е предприела никакви действия до 31.12.2025 г., задължението е погасено по общата давност. Дори и да е предприемала действия, след 31.12.2030 г. задължението се погасява безусловно.

Пример 2: Дружество с ревизия — прекъсване на давността

ЕООД има задължение за корпоративен данък за 2019 г. (дължим до 30.06.2020 г.). През 2023 г. НАП започва ревизия и издава ревизионен акт на 01.09.2023 г.

• Начало на давността: 01.01.2021 г.
• Прекъсване: 01.09.2023 г. (издаване на ревизионен акт) → нова 5-годишна давност до 01.09.2028 г.
• Абсолютна давност (непроменена): 31.12.2030 г.

Въпреки че общата давност е удължена с прекъсването, абсолютният 10-годишен срок продължава да тече от първоначалния момент. Ако НАП предприеме още действия за прекъсване, тя може да удължи общата давност, но не и абсолютната. Научете повече за обжалването на ревизионни актове.

Пример 3: Прекратено принудително изпълнение

Физическо лице има задължение за ДДС от 2018 г. (дължимо 2018 г.). НАП образува изпълнително производство през 2021 г., но го прекратява през 2022 г. поради липса на имущество.

• Начало на давността: 01.01.2019 г.
• Спиране: 2021–2022 г. (период на изпълнителното производство — приблизително 1 година)
• Обща давност: 5 години + 1 година спиране = изтича приблизително 31.12.2024 г. + 1 година = края на 2025 г.
• Абсолютна давност (непроменена): 31.12.2028 г.

Спирането удължава ефективно общата давност с периода на спирането, но не засяга абсолютната.

Как да проверите дали задълженията Ви са погасени по давност

Ако подозирате, че стари данъчни задължения може да са погасени по давност, имате няколко възможности за проверка:

1. Електронен портал на НАП — чрез електронните услуги на НАП с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК) можете да видите справка за текущите си задължения. Внимание: системата не винаги отразява автоматично погасяването по давност.
2. Писмено искане за справка — подайте заявление до компетентната териториална дирекция на НАП за издаване на справка за задълженията и плащанията Ви. В заявлението можете изрично да поискате информация за давностния статус.
3. Писмено искане за потвърждение на погасяване — ако считате, че давността е изтекла, подайте искане за служебно отписване на задължението по чл. 173, ал. 2 ДОПК. НАП е длъжна да разгледа искането и да се произнесе.
4. Консултация с данъчен адвокат — при сложни случаи (множество прекъсвания, спирания, ревизии) е препоръчително да се обърнете към специалист, който да анализира конкретната Ви хронология.

Най-чести грешки

• Давността означава, че задължението изчезва. Грешно. Задължението продължава да съществува като „естествено задължение“ — просто не може да бъде събрано принудително. Ако платите доброволно, парите не се връщат.
• Плащане след давност и опит за възстановяване. Чл. 174 ДОПК е категоричен: доброволно платеното не подлежи на връщане. Проверете давностния статус, преди да плащате.
• Непроверяване дали НАП е предприела прекъсващи/спиращи действия. Много лица приемат, че давността е изтекла, без да проверят дали НАП е издала акт, образувала изпълнително производство или наложила обезпечителни мерки, които спират или прекъсват давността.
• Смесване на ДОПК давност с ЗЗД давност. Публичните вземания се погасяват по ДОПК, а частните — по ЗЗД. Сроковете, началните моменти и основанията за спиране/прекъсване са различни. Давността за банкови кредити по ЗЗД е 5 години (чл. 110 ЗЗД), но правилата за спиране и прекъсване са съвсем различни.
• Допускане, че общинските данъци имат различни правила. Местните данъци и такси (данък недвижими имоти, данък МПС, ТБО) се администрират от общините, но давностните правила на ДОПК се прилагат и за тях. Разликата е в компетентния орган, не в сроковете.

Често задавани въпроси