Давност на банкови кредити — кога задължението отпада (2026)

Правна рамка

Институтът на погасителната давност е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Глава „Погасителна давност“ — чл. 110 до чл. 120. Тези разпоредби намират приложение към всички граждански правоотношения, включително към договорите за банков кредит, ипотечните кредити, кредитните карти и вземанията на цесионерите (колекторските дружества).

Ключовите разпоредби, които уреждат давността по банкови кредити, са:

• Чл. 110 ЗЗД — обща 5-годишна давност за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
• Чл. 111 ЗЗД — кратка 3-годишна давност за изчерпателно изброени хипотези, включително лихви и периодични плащания.
• Чл. 112 ЗЗД — новата 10-годишна абсолютна давност за физически лица, в сила от 02.06.2021 г. (обн. ДВ, бр. 102/2020).
• Чл. 115 ЗЗД — основания за спиране на давността.
• Чл. 116 ЗЗД — основания за прекъсване на давността.
• Чл. 120 ЗЗД — давността не се прилага служебно; съдът не я отчита без възражение на длъжника.

Към този нормативен кръг следва да се добавят и тълкувателните решения на Върховния касационен съд, които имат ключово значение за практическото прилагане на давността именно по договорите за банков кредит — преди всичко ТР 3/2011 и ТР 8/2017 на ОСГТК на ВКС.

Обща давност — 5 години (чл. 110 ЗЗД)

Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД гласи: „С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“ Това е основният, подразбиращ се срок в българското гражданско право — прилага се винаги, когато не е налице специална хипотеза по чл. 111 или друг закон.

За договорите за банков кредит общата 5-годишна давност е относима именно към главницата — тоест към сумата, която кредитополучателят дължи като възстановяване на получените от банката средства. Това разрешение е възприето еднозначно от ВКС в Тълкувателно решение 3/2011 (разгледано по-долу), което е ключов ориентир за цялата последваща практика.

Петгодишният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо — тоест от падежа на съответната вноска или от момента на настъпване на предсрочна изискуемост при съответните предпоставки.

Кратка 3-годишна давност (чл. 111 ЗЗД)

Чл. 111 ЗЗД въвежда съкратена 3-годишна давност за изрично изброени видове вземания. Съгласно текста на закона, с тригодишна давност се погасяват:

• Буква „а“ — вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност (например работни заплати).
• Буква „б“ — вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
• Буква „в“ — вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания.

По отношение на договорите за банков кредит, приложението на 3-годишната давност има следните особености:

• Договорната и законната лихва — във всичките им форми (възнаградителна лихва, лихва за забава по чл. 86 ЗЗД) се погасяват с 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“.
• Наказателна лихва и неустойка за забавено плащане — също се погасяват с 3-годишна давност, като основание може да бъде чл. 111, б. „б“ (неустойка) или „в“ (лихва).
• Главницата по кредита — НЕ попада в кратката давност и се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, съгласно ТР 3/2011.

Това разграничение има голямо практическо значение: при стари банкови задължения значителна част от натрупаните лихви могат да се окажат погасени по давност дори когато главницата все още е в рамките на 5-годишния срок.

Тълкувателно решение 3/2011 на ОСГТК на ВКС

Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС е един от най-важните актове, които определят приложимата давност по договорите за банков кредит. Решението отговаря на централния въпрос: представляват ли месечните вноски по банков кредит „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. погасяват ли се с 3-годишна давност?

ВКС дава категоричен отрицателен отговор. Мотивите на Общото събрание се основават на следното: при договора за банков кредит кредитополучателят дължи връщане на една обща парична сума (главница), която е разсрочена за плащане на отделни месечни вноски по погасителен план. Всяка вноска не е самостоятелна, повтаряща се престация, както е при наема или издръжката, а е част от изпълнението на едно и също задължение за връщане на заетата сума.

Последиците от това тълкуване са съществени:

• Главницата се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не с кратката 3-годишна.
• Всяка отделна вноска започва да тече от собствения си падеж — тоест давността за вноските, които са настъпили преди повече от 5 години, е вече изтекла, докато по-новите са все още в сила.
• Лихвите запазват 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ — тази част от решението не е променяна.

ТР 3/2011 е абсолютно задължителен ориентир за всички български съдилища и представлява основата на съвременното разбиране за давността по банкови кредити.

Предсрочна изискуемост

В повечето договори за банков кредит е уговорено правото на банката при неизпълнение на определен брой вноски (обикновено 3 последователни) да обяви кредита за „предсрочно изискуем“. Това означава, че цялата остатъчна главница става незабавно дължима, без да се изчаква изтичането на погасителния план.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост настъпва не автоматично при наличието на просрочени вноски, а едва когато изричното писмено волеизявление на банката достигне до длъжника. Само самото вписване в договора на клауза за предсрочна изискуемост не е достатъчно — необходимо е банката реално да упражни това свое потестативно право.

От момента на достигането на изявлението на банката до длъжника започва да тече нов 5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД за цялата остатъчна главница. Лихвите — както натрупаните преди предсрочната изискуемост, така и тези след нея — продължават да се погасяват с 3-годишна давност.

Това правило има огромно практическо значение: ако банката е обявила предсрочна изискуемост, например, през 2018 г. и не е предприела действия по съдебното събиране на вземането, петгодишният срок изтича през 2023 г. и главницата може да бъде погасена по давност.

Абсолютна 10-годишна давност (чл. 112 ЗЗД)

С изменение на ЗЗД, обнародвано в ДВ, бр. 102/2020 г. и в сила от 2 юни 2021 г., в българското право беше въведена нова разпоредба — чл. 112 ЗЗД, която регламентира абсолютна 10-годишна давност за вземанията срещу физически лица. Това е най-значимата реформа в областта на погасителната давност от десетилетия насам и има директно отношение към стари банкови задължения.

Характеристики

• Срок — 10 години от изискуемостта на вземането.
• Абсолютен характер — този срок НЕ се спира и НЕ се прекъсва, нито при предявяване на иск, нито при признаване от длъжника, нито при образуване на изпълнително дело. След изтичането му вземането се погасява окончателно, независимо от действията на кредитора.
• Само за физически лица — прилага се единствено спрямо задължения на физически лица, които не действат в рамките на търговска или професионална дейност. Не се прилага за търговци и за ЕТ по вземания от търговската им дейност.
• Първи изтривания — най-ранните възможни погасявания по абсолютната давност ще настъпят на 3 юни 2031 г., тъй като срокът започва да тече от влизането в сила на закона за по-стари вземания.

Изключения (чл. 112, ал. 2)

Абсолютната 10-годишна давност НЕ се прилага за следните видове вземания:

• Вземания от търговска дейност на ЕТ;
• Вземания от непозволено увреждане (деликт);
• Вземания от неоснователно обогатяване;
• Вземания за издръжка;
• Вземания за трудови възнаграждения;
• Вземания по приватизационни сделки;
• Вземания, обезпечени с ипотека или залог — от ключово значение за банковите кредити;
• Публични вземания на НАП (за тях се прилага отделен режим по ДОПК).

Приложение към банковите кредити

Разграничението между обезпечени и необезпечени вземания води до следните практически изводи:

• Необезпечени потребителски кредити, бързи кредити, овърдрафти и кредитни карти — попадат в обхвата на абсолютната 10-годишна давност и подлежат на окончателно погасяване след нейното изтичане.
• Ипотечните кредити — НЕ попадат в обхвата на чл. 112 ЗЗД, тъй като са обезпечени с ипотека. За тях се прилагат само общата 5-годишна давност за главницата и 3-годишната за лихвите, които обаче могат да се спират и прекъсват.

Спиране на давността (чл. 115 ЗЗД)

Спирането на давността означава, че в определени периоди давността не тече. След отпадането на причината за спирането, давността продължава — не започва отначало, а се изчислява включително изминалото до момента време. Чл. 115 ЗЗД урежда следните основания за спиране:

• Между съпрузи;
• Между родители и деца, докато последните са под родителска власт;
• Между настойник или попечител и подопечния, докато трае настойничеството или попечителството;
• Когато искът не може да бъде предявен поради причини, които зависят от обстоятелства извън волята на кредитора;
• Докато трае съдебният процес относно вземането.

Важно е да се подчертае, че тези основания за спиране НЕ се прилагат спрямо абсолютната 10-годишна давност по чл. 112 ЗЗД — тя тече без прекъсване, независимо от обстоятелствата.

Прекъсване на давността (чл. 116 ЗЗД)

Прекъсването на давността има по-радикален ефект от спирането: с настъпването му изтеклото до момента време се губи напълно, а от деня на прекъсването започва да тече нова давност. Основанията за прекъсване по чл. 116 ЗЗД са:

• Буква „а“ — признаване на вземането от длъжника. Признаването може да бъде изрично (писмено) или конклудентно. Конклудентно признаване е налице например при частично плащане по кредита, подписване на споразумение за разсрочване или подаване на молба до банката за отсрочка.
• Буква „б“ — предявяване на иск или възражение, както и предявяване на вземането в производство по несъстоятелност.
• Буква „в“ — предприемане на действия за принудително изпълнение (изпълнителни действия от съдебен изпълнител).

След прекъсването започва да тече нова давност от същия вид като прекъснатата (чл. 117, ал. 1 ЗЗД). Изключение е разпоредбата на чл. 117, ал. 2: ако вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги 5-годишна — дори когато преди това е била 3-годишна.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността НЕ се спира автоматично за целия период, а се прекъсва с всяко конкретно изпълнително действие. Ако за период от 2 години съдебният изпълнител не предприема никакви действия, делото се прекратява по право (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), а давността в периода на бездействие не е била прекъсвана.

По отношение на абсолютната 10-годишна давност — нито едно от основанията за прекъсване по чл. 116 ЗЗД не се прилага. Дори частично плащане или съдебен иск няма да възобновят срока.

Ефект на давността — естествено задължение

По отношение на общата 5-годишна и кратката 3-годишна давност българската правна теория и практика приемат, че изтичането им не погасява самото вземане, а единствено отнема възможността на кредитора да търси изпълнението му принудително по съдебен ред. Задължението се превръща в т. нар. „естествено задължение“ (obligatio naturalis).

Практическите последици са уредени в чл. 118 ЗЗД: ако длъжник доброволно плати погасено по давност задължение, той няма право да иска връщане на платеното, дори и да не е знаел, че давността е изтекла. Това е една от класическите прояви на естественото задължение.

По отношение на новата абсолютна 10-годишна давност по чл. 112 ЗЗД преобладаващото становище в доктрината и в законопроектния процес е, че тя има по-силен ефект и погасява самото вземане, а не само възможността за принудителното му търсене. Окончателното изясняване на този въпрос ще дойде със съдебната практика след първите случаи на прилагане на разпоредбата, която се очакват след 2031 г.

Процедурно правило — чл. 120 ЗЗД

Една от най-важните процедурни разпоредби е чл. 120 ЗЗД: „Давността не се прилага служебно.“ Това означава, че съдът не може сам да установи изтеклата давност — длъжникът задължително трябва изрично да направи възражение за давност. Без такова възражение съдът ще уважи иска на кредитора, дори когато е очевидно, че давността е изтекла преди години.

Възражението за изтекла давност трябва да бъде заявено в следните моменти в зависимост от вида на производството:

• В исковото производство — във времевия период до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, като най-подходящо е това да стане още с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.
• В заповедно производство — чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК в 2-седмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Ако длъжникът пропусне този срок, заповедта влиза в сила и въпреки изтеклата давност вече не може да бъде атакувана по общ ред.
• В изпълнителното производство — чрез жалба по чл. 435 ГПК срещу действия на съдебен изпълнител.

Ето защо когато длъжник получи каквато и да е книга от съд или ЧСИ, свързана със стар дълг, е абсолютно критично незабавно да се консултира с адвокат — пропускането на сроковете за възражение е най-честата причина длъжниците да загубят дела, в които биха имали очевидна защита по давност.

Практика на колекторски фирми

След като банката продаде вземането си на колекторска компания (цесия), новият кредитор продължава да търси плащане дори по задължения, за които давността е изтекла. Поведението на колекторските фирми често включва агресивни обаждания, предложения за споразумения с „отстъпки“ или бързо подаване на заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Рисковете за длъжника са съществени:

• Подписване на споразумение или частично плащане — представлява признаване на вземането и прекъсва общата давност по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. От този момент започва да тече нова 5-годишна давност. Важно: абсолютната 10-годишна давност не се прекъсва с признаване.
• Заповед за изпълнение без възражение — ако длъжникът не подаде възражение по чл. 414 ГПК в 2-седмичния срок, заповедта влиза в сила и се превръща в изпълнителен титул. Давността става 5-годишна по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и губите възможността да се защитите с възражение по общ ред.

Практическа препоръка: при получаване на претенция за стар дълг от колектор, не плащайте, не подписвайте никакви документи и не приемайте „изгодни“ предложения за доброволно уреждане. Подайте писмено възражение за изтекла давност и се консултирайте с адвокат.

Практически пример

За илюстрация разглеждаме следната типична хипотеза: физическо лице тегли необезпечен потребителски кредит, като последната платена вноска е била през януари 2020 г. След това не са предприемани никакви действия — нито от длъжника (плащания, признаване, молба за разсрочване), нито от банката (съдебен иск, заповедно производство).

• Месечни вноски от януари 2020 до януари 2021 г. — погасяват се с 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД в периода януари 2025 — януари 2026 г. (всяка вноска от собствения си падеж).
• Лихвите за същия период — погасяват се с 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ още по-рано, в периода януари 2023 — януари 2024 г.
• Ако банката е обявила предсрочна изискуемост през февруари 2020 г., целият остатък от главницата се погасява с 5-годишна давност най-късно до февруари 2025 г.
• Абсолютна 10-годишна давност (чл. 112 ЗЗД) — при кредит, който е необезпечен и длъжникът е физическо лице, най-късният теоретичен момент на погасяване е около 2030 г.

Важно е да се подчертае, че реалното положение зависи от множество конкретни обстоятелства — наличие на частични плащания, образувано заповедно производство, изпълнителни действия, подписани споразумения. За точна оценка е необходимо да се анализира цялата кредитна история.

Често задавани въпроси