Данък наследство в България — ставки, освобождения и процедура (2026)

Правна рамка

Облагането на наследствата в България е уредено в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Раздел II „Данък върху наследствата“, чл. 29–43. Наред с данъка върху недвижимите имоти, върху превозните средства, върху даренията и върху възмездните прехвърляния, данъкът върху наследствата е един от местните данъци, администрирани от общините, а НЕ от Националната агенция за приходите.

Това разграничение има няколко важни практически последици:

• Ставките се определят от Общинския съвет — ЗМДТ очертава само законовите граници, а конкретният размер се приема с наредба за местните данъци на съответната община. Това означава, че ставката за наследство между братя в София, Пловдив и Варна може да се различава в рамките на предвидените в закона диапазони.
• Постъпленията отиват в общинския бюджет — данъкът се внася по сметка на съответната община и формира част от нейните собствени приходи.
• Компетентен орган — общинската администрация по последния постоянен адрес на починалия е тази, която приема декларациите, определя данъка, издава актове и събира дължимите суми.

Наред със ЗМДТ приложими са и разпоредбите на Закона за наследството (ЗН), който урежда материалноправните въпроси на наследяването — откриване на наследството, наследяване по закон и по завещание, приемане и отказ от наследство, запазена част и др. Тези два нормативни акта се прилагат паралелно: ЗН определя кой и какво наследява, а ЗМДТ — дали и колко данък се дължи върху придобитото.

Данъчно задължени лица (чл. 29 ЗМДТ)

Съгласно чл. 29 ЗМДТ, данъчно задължени за данъка върху наследствата са наследниците по закон и по завещание, както и заветниците. Задължението възниква по силата на самото наследяване — т.е. с откриването на наследството (датата на смъртта на наследодателя), а не в момента на приемането му.

В кръга на задължените лица попадат:

• Наследници по закон — лицата, призовани към наследяване по реда на Закона за наследството (деца, съпруг, родители, братя и сестри, по-далечни роднини съобразно редовете на наследяване).
• Наследници по завещание — лицата, определени от наследодателя в негово завещание, включително универсални правоприемници, назначени с завещателно разпореждане.
• Заветници — лицата, на които с завещание е оставено определено имущество или парична сума (завет), без да придобиват качеството на наследници.

По отношение на обхвата на облагането ЗМДТ провежда важно разграничение между местни и чуждестранни лица:

• Български граждани — облагат се за цялото наследство, включително имущество, намиращо се в чужбина (принцип на облагане на световното наследство).
• Чужди граждани — облагат се само за имуществото, което се намира на територията на Република България (принцип на териториалност). Това обхваща недвижими имоти в България, МПС, регистрирани в България, банкови сметки в български банки, дялове и акции в български търговски дружества и др.

При наследници в чужбина може да възникне нужда от назначаване на данъчен представител и от прилагането на евентуални спогодби за избягване на двойното облагане — макар че в областта на наследствените данъци България има сравнително малко двустранни споразумения.

Данъчна основа (чл. 33 ЗМДТ)

Съгласно чл. 33 ЗМДТ, данъчната основа е пазарната стойност на наследственото имущество към момента на откриване на наследството, т.е. към датата на смъртта на наследодателя. Законът предвижда различни методи за определяне на стойността в зависимост от вида на имуществото:

• Недвижими имоти и ограничени вещни права — за основа се взема по-високата между данъчната оценка по Приложение 2 към ЗМДТ и пазарната стойност. Данъчната оценка се издава от общинската администрация въз основа на площ, местонахождение, конструкция и възраст на имота.
• Моторни превозни средства — основата е застрахователната стойност на МПС-то към момента на откриване на наследството, т.е. стойността за целите на имуществена застраховка „Каско“.
• Ценни книжа — за търгуеми ценни книжа се взема пазарната цена на регулиран пазар. За необслужвани (нетъргуеми) ценни книжа се използва книжната (балансова) стойност по последния счетоводен баланс на дружеството.
• Валута и благородни метали — оценяват се по официалния курс на Българската народна банка към датата на откриване на наследството.
• Други движими вещи — произведения на изкуството, антики, бижута, колекции и др. се оценяват по пазарна стойност. При необходимост общината може да назначи вещо лице.

Важно е наследниците да разполагат с документи, установяващи стойността към датата на смъртта — данъчни оценки, застрахователни полици, извлечения от сметки, оценителни експертизи. Оценяването по последващи моменти е недопустимо, тъй като ЗМДТ изрично фиксира момента на откриване на наследството като релевантен.

Необлагаем минимум (чл. 38 ЗМДТ)

Един от най-благоприятните елементи на българския режим е значителният необлагаем минимум, предвиден в чл. 38 ЗМДТ. За всеки наследник, който не попада в категорията на освободените преки наследници, данъкът върху наследството се дължи само върху частта от наследствения дял, която надвишава EUR 127 823 (BGN 250 000).

Ключови особености на необлагаемия минимум:

• Праговата сума е на наследник, а не на наследство като цяло. Това означава, че ако пет далечни роднини наследяват общо имущество на стойност EUR 600 000, всеки от тях получава собствен праг от EUR 127 823.
• Данъкът се прилага само върху превишението над прага. Например, ако наследственият дял на даден наследник е EUR 200 000, данъчна основа ще бъде EUR 72 177 (200 000 минус 127 823).
• Прагът не се прилага за преки наследници и съпруг, тъй като те са напълно освободени от данък по силата на чл. 31, ал. 2 ЗМДТ — за тях облагане изобщо не възниква, независимо от стойността.

Практическият ефект е, че данък върху наследството реално дължат само наследници от по-далечните категории, които получават значително имущество. За обичайните семейни наследявания — между съпрузи, от родители към деца, от баби/дядовци към внуци — данък не се дължи изобщо.

Данъчни ставки (чл. 36 ЗМДТ)

Ставките на данъка върху наследствата са установени в чл. 36 ЗМДТ, като ЗМДТ определя само законовите граници. Конкретният размер се определя от Общинския съвет на съответната община с наредба за местните данъци. Ставките се начисляват само върху частта, която надвишава необлагаемия минимум от EUR 127 823.

Ключово: освобождаването за преки наследници и съпруг е абсолютно — то не зависи от размера на наследствения дял и не е обвързано с необлагаемия минимум. Дори когато наследството възлиза на няколко милиона евро, ако е разпределено между съпруг и деца, данък върху наследството изобщо не се дължи.

За ориентир, към 2026 г. в Столична община ставките са приблизително 0,7% за братя, сестри и техните деца и около 5% за трети лица. Преди всяко наследствено дело е препоръчително да се направи справка с действащата наредба на съответната община.

Приспадания от наследствената маса (чл. 34 ЗМДТ)

Член 34 ЗМДТ позволява на наследниците да намалят данъчната основа, като приспаднат определени задължения и разходи, които са съществували към датата на откриване на наследството или са направени във връзка с него. Разрешените приспадания включват:

• Дългове на наследодателя — всички вземания на кредитори срещу наследодателя, съществуващи към датата на смъртта. Включват банкови кредити, задължения по договори, непогасени сметки, съдебно установени вземания и др.
• Вземания на кредитори с валидни основания — задължения, които са обективно доказуеми и имат законово основание, дори ако не са били предявени преди смъртта.
• Погребални разходи — разходите по погребението на наследодателя, в разумен размер и доказани с документи (фактури, разписки от погребално бюро, разходи за гроб, паметник и др.).
• Задължения към държавата и общините — данъци, такси, глоби и други публични задължения на наследодателя, неплатени към датата на смъртта.
• Медицински разходи през последната година — доказуеми разходи за лечение, болничен престой, лекарства и медицински грижи, направени от или за сметка на наследодателя през последната година преди смъртта.

Важно изискване: всички приспадания трябва да бъдат документирани. Общината има право да изисква писмени доказателства — договори, фактури, извлечения, решения, съдебни актове — преди да признае съответното приспадане. Недоказани задължения не се признават и не намаляват данъчната основа.

Деклариране (чл. 32 ЗМДТ)

Съгласно чл. 32 ЗМДТ, наследниците, заветниците и техните законни представители са длъжни да подадат декларация за облагане с данък върху наследството в определения от закона срок. Задължението възниква независимо от това дали в крайна сметка ще се дължи данък.

Срок за деклариране:

• 6 месеца от откриването на наследството (датата на смъртта на наследодателя) — общото правило.
• 6 месеца от узнаването — за наследници, които научават за откритото наследство по-късно (например, когато за смъртта се научава чак след изминало време или когато наследникът не е знаел за съществуването на наследодателя).
• 6 месеца от узнаването — за наследници, пребиваващи в чужбина.

Място на подаване:

• В общината по последния постоянен адрес на починалия — общото правило.
• За починал чужденец без български постоянен адрес — в общината по местонахождение на имуществото, предмет на облагане (например по местонахождение на недвижимия имот в България).

Форма: използва се стандартна Декларация по чл. 32 ЗМДТ, утвърдена от Министерството на финансите.

Необходими документи към декларацията:

• Акт за смърт на наследодателя;
• Удостоверение за наследници, издадено от общината по последния постоянен адрес;
• Опис на наследственото имущество — недвижими имоти, МПС, банкови сметки, ценни книжа, дялове и акции, движими вещи от значение;
• Оценителни документи — данъчни оценки за имотите, застрахователни полици за МПС, извлечения от сметки, експертни оценки;
• Документи за дългове на наследодателя (при искане за приспадане) — договори за кредит, разписки, съдебни актове;
• Квитанции и фактури за погребалните разходи;
• При наследяване по завещание — препис от завещанието с вписано удостоверяване от нотариус.

Освобождавания (чл. 38 ЗМДТ)

Извън действието на необлагаемия минимум от EUR 127 823, чл. 38 ЗМДТ предвижда и пълни освобождавания — категории наследници и видове имущество, при които данък върху наследството не се дължи изобщо:

• Преки наследници и съпруг — напълно освободени (ставка 0%), независимо от стойността на наследствения дял.
• Имущество, придобито от държавата и общините — при наследяване по завещание в полза на публични структури.
• Български Червен кръст — специално освобождаване с оглед хуманитарната дейност.
• Законно регистрирани вероизповедания — църкви, религиозни общности и техните юридически лица.
• Читалища — народните читалища като културно-просветни институции.
• Нестопански юридически лица в обществена полза — регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, когато наследяването е за целите на основната им дейност.
• Образователни, научни и културни институции на бюджетна издръжка — университети, научни институти, музеи, библиотеки и др.
• Обичайни лични вещи — дрехи, битови предмети и други движими вещи с личен характер, които традиционно преминават към наследниците без облагане.
• Малки земеделски земи — при спазване на предвидените в закона условия относно площ и предназначение.
• Реституирано имущество — имоти, възстановени на наследодателя или на наследниците по силата на реституционните закони.

Освобождаването не се прилага автоматично за всички хипотези — наследниците следва да заявят основанието в декларацията и да представят доказателства (удостоверения за родство, съдебни решения за реституция, регистрация на ЮЛНЦ в обществена полза и т.н.).

Плащане на данъка

След подаване на декларацията по чл. 32 ЗМДТ общинската администрация определя размера на дължимия данък и уведомява наследниците със съобщение (акт за установяване на задължение).

• Срок за плащане — 2 месеца от връчването на съобщението от общината за определения данък.
• Място на плащане — в бюджета на общината по сметка на съответната местна администрация. Плащане може да бъде извършено по банков път, на каса или по електронен път в зависимост от възможностите на общината.
• Лихва при закъснение — при просрочие на срока се начислява законната лихва за забава за всеки ден закъснение. При системно неизпълнение общината може да пристъпи към принудително изпълнение.

Важно е да се отбележи, че срокът за плащане започва да тече от момента на уведомяването от общината, а не от подаването на декларацията или от откриването на наследството.

Практически примери

За да илюстрираме приложението на данъка в типични ситуации, разглеждаме следните хипотези (стойностите са посочени в евро за лесно съпоставяне):

1. Съпруга и две деца наследяват имущество на стойност EUR 460 000 — наследниците попадат в категорията „съпруг и преки наследници“, които са напълно освободени от данък съгласно чл. 31, ал. 2 ЗМДТ. Дължим данък: EUR 0. Необходимо е единствено наследството да бъде декларирано пред общината в 6-месечния срок.
2. Брат наследява EUR 205 000 — братът попада във втората категория. Данъчна основа се формира върху превишението над необлагаемия минимум: EUR 205 000 − EUR 127 823 = EUR 77 177. При ставка 0,7% (типична за Столична община): EUR 77 177 × 0,7% = около EUR 540 данък.
3. Приятел (трето лице) наследява EUR 255 000 по завещание — попада в категорията „други лица“. Данъчна основа: EUR 255 000 − EUR 127 823 = EUR 127 177. При ставка 5% (типична за Столична община за трети лица): EUR 127 177 × 5% = около EUR 6 359 данък.

Тези примери показват ясно основните характеристики на българския режим — пълно освобождаване за най-близките членове на семейството, висок необлагаем минимум и умерени ставки дори за по-далечните категории наследници.

Специални ситуации

Чужди наследници

Когато наследниците са чужди граждани без постоянен адрес в България, може да се наложи назначаването на данъчен представител — лице с постоянен адрес в страната, което приема съобщенията и комуникацията с общината от името на наследника. Това улеснява както подаването на декларацията, така и последващото плащане.

Наследство в чужбина за български наследодатели

Българските граждани се облагат на своето световно наследство — т.е. включително имущество, което се намира извън страната. В такива случаи наследниците са длъжни да декларират и чуждестранното имущество. България има сравнително малко двустранни спогодби за избягване на двойното облагане в областта на наследствените данъци, поради което при международни наследявания може да възникне конфликт с данъчните закони на чуждата юрисдикция и е препоръчителна предварителна данъчна консултация.

Отказ от наследство

Наследник, който не желае да приеме наследството (например поради наличие на значителни дългове или данъчни задължения), има право на отказ от наследство. Отказът се извършва чрез писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството и се вписва в специална книга. Лице, което валидно се е отказало, не се счита за наследник и съответно не дължи данък върху наследството.

Европейско удостоверение за наследство

При трансгранични наследявания в рамките на Европейския съюз се прилага Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на наследяването. Регламентът въвежда Европейско удостоверение за наследство, което улеснява доказването на качеството на наследник в различни държави-членки и е полезен инструмент при наследявания с международен елемент.

Често задавани въпроси