Европейско удостоверение за наследство — кога и как се получава (2026)

Какво е европейското удостоверение за наследство

Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) е документ, създаден по силата на Регламент (ЕС) 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Правната уредба на удостоверението се съдържа в членове 62–73 от Регламента.

ЕУН е предназначено за използване при трансгранично наследяване в рамките на Европейския съюз. То удостоверява едно или повече от следните обстоятелства:

• Качеството и/или правата на всеки наследник или заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследството
• Определянето на конкретно имущество или конкретни права от наследственото имущество в полза на наследник или заветник
• Правомощията на изпълнителя на завещанието или на управителя на наследственото имущество

Регламентът е в сила от 17 август 2015 г. и се прилага в 25 държави — членки на ЕС. Дания и Ирландия не участват в Регламент 650/2012, поради което ЕУН не произвежда действие на тяхна територия.

Важно е да се подчертае, че ЕУН не замества вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. То представлява допълнителен инструмент, който наследникът може да избере да използва вместо национални документи, когато упражнява права в друга държава членка.

Кога е необходимо европейското удостоверение за наследство

ЕУН е предназначено изключително за трансгранични случаи на наследяване. Типичните хипотези, при които удостоверението е от съществено значение, включват:

• Наследствени активи в различни EU държави — починалият е притежавал недвижимо имущество, банкови сметки или инвестиции в една или повече държави членки, различни от държавата по местопребиваване
• Доказване на качество пред чуждестранни институции — банки, имотни регистри, данъчни органи или нотариуси в друга държава членка изискват документ, удостоверяващ наследствените права
• Упражняване на правомощия на изпълнител или администратор — лице, натоварено с изпълнението на завещание или управлението на наследственото имущество, се нуждае от доказателство за своите правомощия в чужбина
• Прехвърляне на собственост — при вписване на промяна на собствеността в имотен регистър на друга държава членка

Следва да се подчертае, че ЕУН не е задължително. Наследниците могат да изберат и други способи за доказване на правата си в чужбина, например чрез национални удостоверения с апостил и заверен превод. ЕУН обаче предлага значително предимство — то се признава във всички участващи държави членки без допълнителна процедура по признаване.

ЕУН vs. българско удостоверение за наследници

В българската практика наследниците традиционно получават удостоверение за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалия. Въпреки че двата документа имат сходна функция — да удостоверят кои са наследниците — между тях съществуват съществени разлики:

На практика при чисто вътрешно наследяване (всички активи са в България) не е необходимо да се иска ЕУН — достатъчно е обичайното удостоверение за наследници от общината. ЕУН става незаменим инструмент, когато наследственото имущество се намира в няколко държави от ЕС или когато наследниците следва да докажат правата си пред чуждестранни органи и институции.

Процедура в България стъпка по стъпка

Издаването на ЕУН в България е уредено в чл. 627а–627е от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които транспонират изискванията на Регламент 650/2012. Процедурата включва следните стъпки:

1. Подаване на заявление — Заявлението се подава по образец (Формуляр V, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 1329/2014) до районния съд по последния постоянен адрес на починалия в България
2. Компетентен съд при липса на адрес в България — Ако починалият не е имал постоянен адрес в България, компетентен е Софийски районен съд
3. Прилагане на документи — Към заявлението се прилагат всички относими документи, удостоверяващи наследствените права (вижте раздел „Необходими документи“ по-долу)
4. Разглеждане от съда — Съдът разглежда заявлението по реда на безспорното производство (Част шеста от ГПК). Съдът проверява представените доказателства и при необходимост може да изиска допълнителна информация
5. Издаване на удостоверението — При уважаване на заявлението съдът издава ЕУН. Оригиналът остава при съда — на заявителя се издават заверени копия, които имат ограничен срок на валидност

Заявлението може да бъде подадено лично от наследника, от заветника, от изпълнителя на завещанието или от управителя на наследственото имущество. Възможно е подаването и чрез упълномощен адвокат с нотариално заверено пълномощно.

Необходими документи

За подаване на заявление за издаване на ЕУН е необходимо да бъдат представени следните документи:

• Акт за смърт или удостоверение за смърт на починалия
• Удостоверение за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалия
• Завещание — ако починалият е оставил завещание, се представя заверено копие
• Доказателства за активи в друга EU държава — извлечения от банкови сметки, нотариални актове за недвижими имоти, удостоверения за ценни книжа и др.
• Удостоверение за сключен граждански брак — ако е относимо (например за определяне на съпружеската имуществена общност)
• Документ за самоличност на заявителя
• Нотариално заверено пълномощно — ако заявлението се подава чрез адвокат
• Попълнен Формуляр V — по образеца от Регламент за изпълнение (ЕС) 1329/2014

Съдът може да изиска и допълнителни документи в зависимост от конкретния случай — например клетвена декларация от заявителя относно липсата на други наследници или документи, удостоверяващи отказ от наследство от страна на някой от наследниците.

Такси и срокове

Таксите и сроковете за издаване на ЕУН в България са следните:

• Държавна такса: EUR 13 (25 лв.) — съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
• Адвокатски хонорар: отделно от държавната такса, при ползване на адвокатско съдействие се дължи хонорар, който се определя свободно между клиента и адвоката
• Срок за издаване: законът не предвижда изричен срок. На практика процедурата отнема от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от натовареността на съда и сложността на случая

Валидност на заверените копия

Заверените копия на ЕУН имат ограничен срок на валидност от 6 месеца от датата на издаването им (чл. 70, ал. 3 от Регламент 650/2012). След изтичане на този срок заинтересованото лице може да поиска удължаване на срока или издаване на ново заверено копие.

Оригиналът на ЕУН, който се съхранява при съда, няма ограничение на валидността. Ограничението се отнася само до заверените копия, тъй като законодателят е преценил, че наследствените отношения могат да претърпят промени (например поради последващ отказ от наследство или оспорване на завещание).

Обжалване

Процедурата за обжалване е уредена в чл. 627е, ал. 6 от ГПК и в чл. 72 от Регламент 650/2012. Възможностите за обжалване включват:

• Отказ за издаване на ЕУН — ако съдът откаже да издаде удостоверението, заявителят може да обжалва отказа пред окръжния съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението за отказа
• Обжалване на издадено ЕУН — всяко лице, което има правен интерес, може да оспори съдържанието на вече издадено удостоверение пред окръжния съд
• Поправка или изменение — заявителят или друго заинтересовано лице може да поиска поправка на фактическа грешка или изменение на удостоверението в 2-седмичен срок
• Касационно обжалване — решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС) при наличие на основанията по чл. 280 ГПК

При успешно обжалване съдът може да измени или отмени ЕУН. Всички лица, на които са били издадени заверени копия, се уведомяват за промяната.

Приложимо право при трансгранично наследяване

Един от най-важните въпроси при трансграничното наследяване е определянето на приложимото право. Регламент 650/2012 въвежда единни правила за определяне на компетентността и приложимото право при наследяване с международен елемент.

Общо правило (чл. 21)

По подразбиране към цялото наследство (включително недвижимо имущество, независимо в коя държава се намира) се прилага правото на държавата, в която починалият е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта си. Това означава, че ако български гражданин живее постоянно в Германия и почине там, към наследството му ще се приложи германското право, а не българското.

Избор на право — professio juris (чл. 22)

Регламентът предоставя възможност за избор на приложимо право (т.нар. professio juris). Всяко лице може да избере като приложимо към наследството му правото на държавата, чийто гражданин е към момента на извършване на избора или към момента на смъртта си.

Изборът трябва да бъде направен изрично в разпореждане с имущество в случай на смърт (например в завещание) или да следва от условията на такова разпореждане.

Тази възможност е от особено значение за чуждестранни граждани, живеещи в България (експати), които могат да изберат своето национално право вместо българското. Обратно, български граждани, живеещи в чужбина, могат да изберат българското наследствено право, ако предпочитат неговите правила (например относно запазената част).

Често задавани въпроси