Завещание — как да го направим, видове и изисквания

Какво ще научите

• Кой има право да прави завещание съгласно чл. 13 ЗН.
• Пълната процедура за нотариално завещание по чл. 24 ЗН.
• Изискванията за саморъчно завещание по чл. 25 ЗН.
• Подробно сравнение между двете форми.
• Какво е запазена част и какви са конкретните дялове за различни комбинации наследници.
• Как да отмените или промените завещанието си.
• Кога завещанието е недействително.
• Практически съвети за изготвяне на валидно завещание.

Кой може да прави завещание (чл. 13 ЗН)

Съгласно чл. 13 от Закона за наследството, завещание може да прави всяко лице, което е навършило 18 години и не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие. Лице, поставено под ограничено запрещение, също не може да прави валидно завещание.

Ключовият елемент е завещателната дееспособност, която се преценява към момента на съставяне на завещанието. Това означава, че ако лицето е било дееспособно при съставяне на завещанието, но впоследствие е поставено под запрещение, завещанието остава валидно. Обратното също е вярно: ако лицето е било под запрещение при съставяне на завещанието, но после е било освободено, завещанието е невалидно.

Българските граждани могат да правят завещание, което се отнася до имущество в България и в чужбина. Чуждестранни граждани също могат да правят завещание за имущество, намиращо се в България, при спазване на формалните изисквания на българския закон или на националния им закон (чл. 89 от Кодекса на международното частно право).

Не е необходимо завещателят да притежава имуществото към момента на съставяне на завещанието. Достатъчно е то да е в неговата собственост към момента на смъртта му. Завещание, което се отнася до чужда вещ, не е нищожно, но не може да произведе действие по отношение на тази вещ.

Нотариално завещание (чл. 24 ЗН)

Нотариалното завещание е формален акт, който се съставя от нотариус при спазване на строго определена процедура по чл. 24 ЗН.

Процедура стъпка по стъпка

1. Избор на нотариус.

   Можете да се обърнете към всеки нотариус в страната. Няма териториални ограничения: не е необходимо нотариусът да бъде от района, в който е Вашият постоянен адрес или в който се намира имуществото.

2. Предварителна консултация.

   Препоръчително е да обсъдите с нотариуса съдържанието на завещанието преди самия акт. Нотариусът може да Ви помогне да формулирате волята си по начин, който е юридически прецизен и ще избегне бъдещи спорове.

3. Явяване пред нотариуса с двама свидетели.

   Завещателят се явява лично пред нотариуса в присъствието на двама свидетели. Свидетелите трябва да бъдат пълнолетни, дееспособни и да разбират езика, на който се съставя завещанието. Не могат да бъдат свидетели лица, в чиято полза е направено завещателно разпореждане, техни съпрузи и роднини.

4. Устно изявление на волята.

   Завещателят изказва устно своята воля пред нотариуса и свидетелите. Нотариусът записва волята на завещателя точно така, както е изразена.

5. Прочитане на завещанието.

   Нотариусът прочита завещанието на глас в присъствието на завещателя и свидетелите.

6. Одобряване и подписване.

   Завещателят потвърждава, че записаното съответства на волята му. Завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Нотариусът отбелязва датата и мястото на съставяне, както и изпълнението на всички формалности.

7. Вписване в нотариалния регистър.

   Нотариалното завещание автоматично се вписва в нотариалния регистър при Нотариалната камара. Оригиналът се съхранява от нотариуса.

Специални случаи

Ако завещателят не може да се подпише поради физическо увреждане, нотариусът отбелязва тази причина и завещанието се подписва от свидетелите вместо от завещателя (чл. 24, ал. 2 ЗН). Ако завещателят е глух, ням или глухоням, се спазват допълнителни формалности, включително присъствие на тълковник (чл. 24, ал. 3 ЗН).

Саморъчно завещание (чл. 25 ЗН)

Саморъчното завещание е по-простата форма, но изискванията за валидност са строги. Съгласно чл. 25 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя, да съдържа дата и подпис.

Три абсолютни изисквания

1. Изцяло ръкописно.

   Целият текст на завещанието трябва да бъде написан собственоръчно от завещателя. Завещание, написано на компютър, пишеща машина или от друго лице, е нищожно, дори ако е подписано от завещателя. Не е допустимо дори част от текста да бъде напечатана.

2. Дата.

   Завещанието трябва да съдържа дата (ден, месец, година), поставена от завещателя. Датата е важна за определяне на завещателната дееспособност към момента на съставяне, а също и при наличие на няколко завещания (последващото отменя предходното в противоречивата му част).

3. Подпис.

   Подписът трябва да бъде поставен в края на завещанието. Подпис, поставен в началото или в средата на текста, не удовлетворява изискването. Подписът трябва да е обичайният за завещателя (не е необходимо да бъде идентичен с подписа в документа за самоличност, но трябва да е присъщ на лицето).

Съхранение на саморъчното завещание

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано от завещателя (у дома, в банков сейф) или да бъде оставено на съхранение при нотариус. Вторият вариант е силно препоръчителен, тъй като гарантира, че завещанието ще бъде открито и обявено след смъртта на завещателя. Нотариусът съставя протокол за приемането и го вписва в нотариалния регистър.

Обявяване на саморъчното завещание

След смъртта на завещателя саморъчното завещание се обявява от нотариус (чл. 27 ЗН). Всяко лице, у което се намира завещание, е длъжно да поиска обявяването му от нотариуса веднага след узнаване за смъртта на завещателя. Необявяването не прави завещанието невалидно, но лицето, което го е укрило или не е поискало обявяването, носи отговорност за причинените вреди.

Нотариално vs саморъчно завещание — сравнение

Препоръка: За сериозни имуществени разпореждания нотариалното завещание е по-сигурният избор. Ако предпочитате саморъчно завещание заради конфиденциалността, поне го оставете на съхранение при нотариус.

Запазена част — какво НЕ можете да завещаете (чл. 28-29 ЗН)

Запазената част е дял от наследството, който законът резервира за определени наследници по закон (низходящи, съпруг, родители). Завещателят може свободно да се разпорежда само с разполагаемата част. Ако завещанието накърнява запазената част, засегнатите наследници могат да предявят иск за нейното възстановяване по чл. 30 ЗН.

Практически пример: Завещателят е женен, с две деца, и притежава имущество на стойност 300 000 лв. (приблизително 153 388 EUR). Разполагаемата част е 1/4, т.е. 75 000 лв. (около 38 347 EUR). Завещателят може да завещае на трето лице максимум 75 000 лв. Останалите 225 000 лв. (около 115 041 EUR) са запазена част: 150 000 лв. за децата (по 75 000 лв. на дете) и 75 000 лв. за съпруга.

Важно: Запазената част не се прилага автоматично. Ако завещанието я накърнява, наследниците трябва активно да предявят иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част. Ако не го направят, завещанието произвежда пълно действие. Искът може да се предяви в 5-годишен давностен срок от откриване на наследството.

Запазена част нямат братя, сестри, чичовци, лели, племенници и други по-далечни роднини. Ако нямате деца, съпруг или живи родители, можете да завещаете цялото си имущество свободно на когото пожелаете.

Отменяне и промяна на завещанието (чл. 38-41 ЗН)

Завещанието е едностранен, свободно отменим акт. Завещателят може по всяко време да отмени или промени завещанието си, без да е необходимо да посочва причини и без съгласието на облагодетелстваните лица.

Способи за отмяна (чл. 38 ЗН)

1. С ново завещание.

   По-късно завещание отменя предходното в частта, в която му противоречи (чл. 38, ал. 1 ЗН). Ако новото завещание не противоречи на предходното, а го допълва, двете съществуват едновременно. Ако новото завещание се разпорежда с цялото имущество по нов начин, предходното се счита за изцяло отменено.

2. С нотариален акт за отмяна.

   Завещателят може да отмени завещанието си с нотариален акт, в който изрично заявява отмяната (чл. 38, ал. 1 ЗН). Не е необходимо да се съставя ново завещание.

3. Чрез унищожаване на саморъчното завещание.

   Ако завещателят физически унищожи саморъчното завещание (скъса го, изгори го и т.н.), завещанието се счита за отменено. Важно: унищожаването трябва да бъде извършено лично от завещателя.

Промяна на завещанието

За промяна на завещанието е необходимо да се състави ново завещание (нотариално или саморъчно), което променя или допълва предходното. Не е възможно да „коригирате” текста на вече съставено нотариално завещание. При саморъчно завещание зачерквания и поправки в текста са допустими, но могат да създадат проблеми при тълкуването. Препоръчително е да се състави изцяло нов документ.

Отмяна на отмяната (чл. 40 ЗН)

Ако завещателят отмени завещанието си с ново, а после отмени и новото, първото завещание не се възстановява автоматично, освен ако от обстоятелствата не следва, че такава е била волята на завещателя (чл. 40 ЗН).

Отчуждаване на завещания имот (чл. 41 ЗН)

Ако завещателят отчужди (продаде, дари) имота, предмет на завещанието, завещателното разпореждане се счита за отменено по отношение на отчуждената вещ (чл. 41 ЗН). Ако завещателят после придобие отново същата вещ, завещанието не се възстановява автоматично.

Кога завещанието е недействително (чл. 42-43 ЗН)

Законът за наследството разграничава две форми на недействителност: нищожност (чл. 42) и унищожаемост (чл. 43).

Нищожност (чл. 42 ЗН)

Завещанието е нищожно (от самото начало не произвежда действие), когато:

• Не е спазена предписаната от закона форма. Например: саморъчно завещание, написано на компютър; без дата; без подпис; нотариално завещание, съставено без двама свидетели.
• Завещателното разпореждане е с невъзможен предмет.
• Условието или тежестта са невъзможни.
• Когато завещателното разпореждане или мотивът, поради който единствено е направено, са противни на закона, на обществения ред или на добрите нрави.

Унищожаемост (чл. 43 ЗН)

Завещанието е унищожаемо (произвежда действие, докато не бъде отменено по съдебен ред), когато:

• Е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (например лице в състояние, изключващо разумната преценка, поради тежко психично разстройство, алкохолно или наркотично опиянение).
• Е направено поради грешка, насилие или измама. Грешката трябва да се отнася до лицето на наследника или до предмета на завещанието.

Срок за оспорване

Искът за унищожаване на завещанието по чл. 43 ЗН може да бъде предявен в 3-годишен давностен срок от узнаване на основанието за унищожаемост, но не по-късно от 10 години от откриване на наследството. Нищожността може да бъде установена безсрочно.

Практически съвет: Ако сте в напреднала възраст или имате здравословни проблеми, помислете за: нотариално завещание (нотариусът удостоверява дееспособността Ви); медицинско удостоверение за психическото Ви здраве непосредствено преди съставяне; предупреждаване на нотариуса за потенциалния риск от оспорване.

Практически съвети

1. Бъдете максимално конкретни.

   Избягвайте неясни формулировки. Вместо „оставям къщата на Иван” напишете „оставям недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. „Витоша” No 10, ет. 3, ап. 5, с идентификатор 68134.100.123.1.5 по КККР, на Иван Петров Иванов, ЕГН 8501011234”.

2. Помислете за заместващи разпореждания.

   Предвидете какво ще стане, ако облагодетелстваното лице почине преди Вас или откаже наследството.

3. Актуализирайте завещанието при промяна на обстоятелствата.

   Женитба, развод, раждане на дете, придобиване или продажба на значително имущество са обстоятелства, които налагат преразглеждане на завещанието.

4. Информирайте доверено лице.

   Уведомете поне едно доверено лице (съпруг, дете, адвокат) за съществуването на завещанието и къде се съхранява.

5. Саморъчното завещание оставете при нотариус.

   Таксата е символична (50–100 лв. / около 25–51 EUR), а гаранцията за откриване и обявяване е значителна.

6. Не включвайте условия, противни на закона или морала.

   Завещателно разпореждане, обвързано с условие, противно на закона или добрите нрави, е нищожно по чл. 42 ЗН.

7. Консултирайте се с адвокат.

   Дори при саморъчно завещание консултацията с адвокат може да предотврати грешки, които биха направили завещанието нищожно или лесно оспоримо.

Често задавани въпроси