Занижена цена в нотариалния акт при продажба на имот — данъчни и наказателни рискове (2026)

Публикувано: 23 април 2026 | Последна актуализация: 23 април 2026

Популярна в българския имотен пазар практика — страните обявяват в нотариалния акт цена, по-ниска от действително платената (т.нар. „част под масата“). Икономията изглежда очевидна за двете страни — по-нисък местен данък за купувача, по-нисък данък общ доход за продавача. Действителните данъчни и наказателни рискове обаче надхвърлят многократно „спестените“ суми — включително лишаване от свобода по чл. 255 и чл. 313 НК, ревизия за произход на средства, бъдещо отричане на собствеността.

Накратко: Занижената цена в нотариален акт е неправомерна практика с множество рискове. Базата за данъка по чл. 47, ал. 1 ЗМДТ е по-високата между договорената цена и данъчната оценка — занижаване под оценката е невъзможно. При занижаване над данъчната оценка (но под пазарната): (1) НАП ревизия може да преизчисли по пазарна стойност и да доначисли ДОД по чл. 33 ЗДДФЛ; (2) наказателна отговорност по чл. 255 НК (данъчна измама, лишаване от свобода 1–6 г.) или чл. 313 НК (неверни данни пред нотариус, до 3 г.); (3) при ревизия за произход на средства — проблем с пълния платен размер; (4) загуба на защита при отричане на сделката — връща се само декларираната цена. Нотариусите задължени да изискват декларация за действителните плащания. Плащания над EUR 5 113 (10 000 лв.) задължително по банков път (ЗОПБ).

Какво означава „занижена цена“ в нотариалния акт

„Занижена“ (или „подценена“, „под действителната“) цена означава, че в нотариалния акт за продажба на недвижим имот страните посочват сума, която е по-ниска от действително платената и получената. Разликата обикновено се плаща в брой или извън банковия път — пресловутата „част под масата“.

Трите типични сценария

СценарийДействителна ценаЦена в нотар. актПроблем
Строго ограничение по ЗМДТEUR 150 000EUR 40 000 (данъчна оценка)Нотариалният акт не може да се изповяда под данъчна оценка — сделката се блокира
На данъчна оценкаEUR 150 000EUR 80 000 (данъчна оценка)Часто; нисък основен риск, но „червен флаг“ за НАП при ревизия
Между оценка и пазарнаEUR 150 000EUR 120 000Висок риск — НАП може да ревизира и да преизчисли по пазарна стойност

Защо хората го правят — „икономия“ на данъци

  • Купувачът намалява данъка придобиване по чл. 47 ЗМДТ (0,1–3% от цената, в зависимост от общината).
  • Купувачът плаща по-ниска нотариална такса (пропорционална на материалния интерес).
  • Купувачът плаща по-ниска такса за вписване в Имотния регистър (0,1% от стойността).
  • Продавачът намалява данък общ доход по чл. 33 ЗДДФЛ — 10% ефективна 9% върху положителната разлика между покупна и продажна цена.
  • Продавач-юридическо лице намалява данъчна основа за корпоративен данък и ДДС (при облагаеми сделки).

Теоретичната икономия — 3–10% от сумата на „скритата“ цена. Реалните рискове — до 6 години лишаване от свобода и пълно данъчно преизчисление.

Правна рамка — пет закона в един нотариален акт

Продажбата на имот с нотариален акт е пресечна точка на няколко закона:

  • Закон за собствеността и Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) — действителност на сделката;
  • Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) — процедура на изповядване;
  • Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 46–47 — данък придобиване (местен);
  • Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чл. 33 — данък върху печалбата от продажба;
  • Наказателен кодекс (НК), чл. 255, чл. 313 — данъчна измама и невярна декларация;
  • Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) — задължителен банков път за плащания ≥ EUR 5 113;
  • ЗМИП (AML) — комплексна проверка на клиента от нотариуса.

Чл. 46, ал. 2 ЗМДТ — минимална цена

Ключова защита: „Данъкът се определя върху цената на прехвърленото имущество, а когато тя е по-ниска от данъчната оценка — върху данъчната оценка.“ Това означава, че под данъчната оценка сделка не може да се изповяда. Данъчната оценка е минимум.

Чл. 47, ал. 1 ЗМДТ — ставка на местния данък

Ставката се определя от общинския съвет в диапазон 0,1% до 3% от цената (за 2026 г.). Типични ставки: София 2,5–3%, Пловдив 3%, морските общини 2,6–3%, по-малки общини 0,1–2,5%.

Обмислян диапазон 1–7%. НСОРБ предложи за Бюджет 2026 разширяване на диапазона от „0,1–3%“ на „1–7%“. Към момента на публикуване това е само предложение — ставките в закона остават 0,1–3%. Проверете актуалните ставки в Вашата община преди сделка.

Данъчни рискове за продавача

Данък по чл. 33 ЗДДФЛ

При продажба на недвижим имот от физическо лице, положителната разлика между продажната и покупната цена се облага с 10% ДОД, като се допуска 10% нормативно признати разходи (чл. 33, ал. 3) — ефективна ставка 9%.

Критично: при занижена цена в нотариалния акт за продажба, но реална цена в покупната фактура (ако продавачът я е купил на пълна стойност), се формира отрицателна или минимална облагаема разлика. Това изглежда изгодно — но само ако всички следващи звена (НАП, следващи купувачи) не оспорят. При ревизия НАП:

  • Търси експертна оценка към датата на продажбата;
  • Анализира банкови потоци на купувача и продавача;
  • Предизвиква ревизия на „произход на средства“ при купувача (по-често).

Изключения от облагане — кога продажбата е необлагаема

По чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, необлагаеми са:

  • Едно жилище, продадено след ≥ 3 години от придобиване;
  • До два имота, продадени след ≥ 5 години от придобиване;
  • Земеделски земи, придобити по реституция или по наследство.

При тези случаи занижаването няма ДОД ползa за продавача — следователно мотивът е само за купувача или за отмиване. Вижте нашата статия за сделки с имоти от физ. лица.

Продавач — юридическо лице

  • 10% корпоративен данък върху положителния резултат;
  • ДДС, ако сделката е облагаема (нова сграда до 5 г. след акт 16, сгради със статут на „жилищен“ при строител);
  • При занижаване — НАП прилага чл. 15 и чл. 16 ЗКПО (отклонение от данъчно облагане, пазарен принцип).

Данъчни рискове за купувача

Икономия в момента на сделката

Пример: покупка на София-градски апартамент. Действителна цена EUR 200 000; деклариран размер EUR 100 000.

  • Местен данък при 3% ставка: деклариран 3 000 EUR вместо 6 000 EUR — икономия 3 000 EUR;
  • Нотариална такса (тарифа — пропорционална): икономия ~500–800 EUR;
  • Такса вписване (0,1%): икономия 100 EUR.
  • Общо „спестено“: около 3 600 EUR.

Скрити разходи и рискове

1. Ниска покупна цена за бъдеща продажба

Ако купувачът после продаде имота на пълна пазарна стойност — разликата между EUR 100 000 (декларираната покупна) и EUR 230 000 (бъдещата продажба) генерира ДОД от 9% върху EUR 130 000 = EUR 11 700. Ако беше декларирал пълните EUR 200 000 — облагаема разлика би била само EUR 30 000, данък EUR 2 700. Загуба EUR 9 000 — много повече от „спестените“ 3 600 EUR.

2. Ревизия за произход на средства

При ревизия на физическо лице НАП анализира движението на имуществото. Ако купувачът декларира доходи EUR 60 000 годишно и придобие имот за EUR 100 000, но реално е платил EUR 200 000 — банковите потоци или свидетелски показания разкриват несъответствието. Последствие: доначисление на ДОД върху недекларирана сума + лихви + санкции.

3. Отмяна на сделката — връщане на декларирана сума

Ако сделката по-късно бъде обявена за нищожна, оспорвана от кредитори на продавача, или развалена по друго основание — купувачът връща само декларираната цена. Разликата „под масата“ е загубена без доказателство за плащане. Това е най-сериозният финансов риск.

4. Наказателна отговорност

Купувачът подписва нотариално декларация за реалността на плащанията. Подаването на неверни данни е престъпление по чл. 313 НК — до 3 години лишаване от свобода или глоба 51–153 EUR.

Наказателна отговорност — чл. 255 и чл. 313 НК

Чл. 255 НК — данъчна измама

Базово наказание: лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до EUR 1 023 (2 000 лв.). Квалифицирани състави:

  • При „големи размери“ (над EUR 1 534 / 3 000 лв. укрит данък): лишаване от свобода 2–8 г.;
  • При „особено големи размери“ (над EUR 6 136 / 12 000 лв.): 3–10 г. + конфискация;
  • При участие на два или повече души (продавач + купувач действат съгласувано): утежнен състав.

Чл. 255 е престъпление на резултат — необходимо е да е нанесена вреда на бюджета (т.е. данъкът е по-нисък от дължимия). Ако данъкът реално е заплатен (напр. от друга страна), чл. 255 не се осъществява — приложим става чл. 313.

Чл. 313 НК — неверни данни пред орган

Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която се дава пред орган, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба от EUR 51 до EUR 153 (100–300 лв.). Ал. 2: при квалифицирани случаи — до 5 години.

Нотариална декларация — задължителен документ

Съгласно последните изменения на ЗННД, нотариусите са задължени да изискват от купувача и продавача писмена декларация за действителните плащания. Неподаването или подаването на неверни данни е самостоятелно нарушение. Нотариусът е длъжен да откаже изповядване при отказ да се даде декларация или при очевидни несъответствия.

Разлика от гражданскоправна нищожност. Дори при занижена цена сделката не е автоматично нищожна — гражданскоправно тя си остава валидна (ЗЗД чл. 183). Нищожността е изключение — при измама на трети лица или действия за избягване на кредитори. Наказателната отговорност обаче е реална, независимо от валидността.

Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

Чл. 3 ЗОПБ забранява плащания в брой на стойност равна на или надвишаваща EUR 5 113 (10 000 лв.). При имотни сделки над тази сума плащането трябва да мине по банков път или чрез внасяне по сметка. Забраната важи и за свързани плащания — т.е. делене на плащането на части под прага не заобикаля закона.

Санкции по ЗОПБ

  • Физическо лице: глоба 25% от сумата, извършена в брой, не по-малко от EUR 255;
  • Юридическо лице: имуществена санкция 50% от сумата;
  • При повторно нарушение — двоен размер.

Следствие за занижената цена

Ако действителната цена е EUR 200 000 и EUR 100 000 са декларирани в нотариалния акт (платими по банков път), оставащите EUR 100 000 „в брой“ представляват двойно нарушение:

  • ЗОПБ — плащане в брой над прага (25% глоба = EUR 25 000);
  • НК чл. 313 — неверни данни пред нотариус.

Банковите извлечения при ревизия или при искане на „произход на средства“ показват дисонанса.

ЗМИП — нотариусът като „гейткийпър“

Нотариусите са задължени лица по ЗМИП (чл. 4, т. 16). Имотните сделки изискват задължителна комплексна проверка на клиента (CDD) по чл. 10 ЗМИП:

  • Идентификация на страните;
  • Установяване на действителен собственик;
  • Обосновка на произхода на средствата;
  • Оценка на риска (висок за имотни сделки);
  • Текущ мониторинг.

При съмнение за изпиране на пари — нотариусът е длъжен да подаде известие за съмнителна операция (ИСО) до ДАНС в 3-дневен срок (чл. 72 ЗМИП). Разкриване пред клиента е забранено (no-tipping-off).

На практика занижена цена + плащане „под масата“ + неясни банкови потоци често предизвиква ИСО. Вижте нашата статия за CDD/KYC по ЗМИП.

Ревизия от НАП — инструменти и констатации

Произход на средства (ревизия на физическо лице)

По чл. 122, ал. 2 ДОПК, НАП може да определи данъчната основа по косвен метод, когато:

  • Лицето не е подало или е подало неверна декларация;
  • Разходите на лицето явно надвишават декларираните приходи;
  • Придобиванията на имущество не съответстват на легитимно доказуеми източници.

Купувач, заплатил действително EUR 200 000 при декларирани доходи EUR 50 000 годишно, попада в „явно несъответствие“. НАП приема, че разликата е недекларирани приходи — облагаеми с 10% ДОД плюс лихви по ЗЛДТДПДВ.

Пазарна оценка (ревизия на продавача)

При продажба на имот НАП може да изиска експертиза за пазарна оценка. Ако установи, че декларираната цена е съществено под пазарната (обикновено > 20% отклонение), се преизчислява ДОД по пазарна стойност по чл. 33, ал. 11 ЗДДФЛ.

Обмен на информация

  • Имотният регистър автоматично подава данни на НАП;
  • Банките отчитат транзакции над определени прагове;
  • DAC6/DAC7 и ЗМИП ИСО — cross-check от ДАНС;
  • Нотариалните декларации се архивират и са достъпни за контролните органи.

Давността за установяване е 5 години обикновена, 10 години абсолютна по чл. 171 ДОПК. Вижте статията ни за давността пред НАП.

Практически препоръки — как да се защитите

За купувача

  1. Посочете действителната цена. Икономията от 3–4% днес може да струва 10–15% при бъдеща продажба.
  2. Плащайте по банков път. Всичко над EUR 5 113 — задължително. Препоръчително и под прага за проследимост.
  3. Пазете всички документи. Предварителен договор, фактури за капитал, банкови извлечения, договор — минимум 10 години (абсолютна давност ДОПК).
  4. При съмнение за подценяване — откажете. Не подписвайте нотариална декларация, която знаете, че е невярна.
  5. Не участвайте в „схема с продавач“. Съвместно действие с продавача — квалифициран състав по чл. 255 НК.

За продавача

  1. При необлагаема продажба (след 3 или 5 години) — нямате данъчна полза от занижаване. Декларирайте пълната цена.
  2. Проверете покупната цена. Ако покупната беше декларирана ниско, бъдещата продажба ще генерира висок ДОД. Запазете документи за подобрения (материали, ремонти) — те увеличават покупната основа.
  3. Избягвайте плащания в брой над прага.
  4. Декларирайте доходите в ГДД. Непредставянето е основание за данъчна измама.

За собственик на бизнес (юридическо лице)

  • Сделки между свързани лица по пазарни условия (чл. 15 ЗКПО). Трансферно ценообразуване — задължително.
  • Документиране на пазарната оценка (сертифициран оценител).
  • При прехвърляне към собственик — риск от скрито разпределение на печалбата (чл. 26 ЗКПО).

Имотна сделка — правен и данъчен анализ преди подпис

От структуриране на цената и изготвяне на предварителен договор, през проверка на тежести и кадастрални особености, до пълно данъчно планиране и оптимизация на разходите — екипът на Innovires подпомага купувачи и продавачи в имотни сделки. При вече завършена сделка със занижена цена — правен анализ на рисковете, подготовка за евентуална ревизия, защита при проверка от НАП или ДАНС. Свържете се преди подписване на нотариален акт — пост-фактум защитата е многократно по-скъпа.

Директно: +359 888 787 414  ·  office@innovires.com

Често задавани въпроси

Мога ли да впиша цена под данъчната оценка?
Не. Чл. 46, ал. 2 ЗМДТ определя, че данъкът се изчислява върху по-високата стойност между договорената цена и данъчната оценка. Ако цената в нотариалния акт е под данъчната оценка, нотариусът няма да изповяда сделката или ще я изчисли на базата на данъчната оценка.
Какво е „данъчна оценка“?
Оценка, извършвана от общинската данъчна служба въз основа на Методика в ЗМДТ (чл. 15–20 от Приложение №2). Отчита местоположение, площ, година на строителство, материали, етаж. Обикновено е под пазарната цена — понякога значително (50–70%).
Нотариалната декларация за плащанията задължителна ли е?
Да. По последните изменения на ЗННД нотариусите са задължени да изискват от двете страни писмена декларация за действителността на плащанията. Невярна декларация е престъпление по чл. 313 НК (до 3 г. лишаване от свобода).
Колко е прагът за плащане в брой при имот?
EUR 5 113 (10 000 лв.) по чл. 3 ЗОПБ. Над тази сума задължително по банков път. Свързани плащания не се разделят — общата сума е релевантна. Санкция: 25% от сумата за физ. лица, 50% за фирми.
Какво е наказанието по чл. 255 НК?
Данъчна измама: лишаване от свобода 1–6 години и глоба. При „големи размери“ (> EUR 1 534 укрит данък) — 2–8 години. При „особено големи“ (> EUR 6 136) — 3–10 г. и конфискация.
Какво ще стане, ако бъдещият купувач ме обвини в занижена цена?
Занижената цена в нотариалния акт е официален документ — доказателствено „преодоляването“ е сложно. При спор с бъдещ купувач или кредитор, предварителните договори, банкови извлечения и свидетелски показания могат да възстановят действителната цена — но само за гражданско-правни цели. За данъчно-наказателни последствия — това работи срещу Вас.
Давност на данъчна измама по чл. 255 НК?
Давността по НК за престъпления с наказание до 10 години лишаване от свобода е 15 години (чл. 80, ал. 1, т. 3 НК), с абсолютна давност 22,5 години (чл. 81, ал. 3 НК). Следователно престъплението „живее“ значително по-дълго от данъчната давност (5/10 г.).
Как НАП открива занижената цена?
Няколко канала: (1) автоматичен обмен с Имотен регистър; (2) банкови сигнали при транзакции над прага; (3) ревизия на продавача или купувача и сравняване с пазарни оценки; (4) ИСО (известие за съмнителна операция) от нотариус или банка по ЗМИП; (5) сигнали от съседи, конкуренти, бивши съпрузи. Откриването може да е години след сделката.