Клон на чуждестранна НПО в България — условия, документи и апостил (2026)

Правна рамка

Откриването и дейността на клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в България се регулират от няколко основни нормативни акта, които заедно определят както материалните условия, така и процедурата по вписване:

• Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) — общи правила за НПО и клонове
• Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) — ред за вписване на обстоятелствата по партидата на клона
• Конвенция от Хага от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове — основание за апостилиране на документите
• Кодекс на международното частно право — приложимо право за чуждестранното ЮЛНЦ

Комбинацията между тези актове означава, че чуждата НПО запазва своя личен закон (правото на държавата, в която е учредена), но дейността на клона на територията на България се подчинява на императивните български разпоредби, включително за обществения ред.

Основни принципи

Чуждестранна НПО може да открие клон в България единствено ако нейните цели и дейности не противоречат на българския обществен ред, на добрите нрави и на императивните разпоредби на българското право. Това е предпоставка, която Агенция по вписванията (АВ) преценява преди вписването.

Правосубектност

Клонът не е отделно юридическо лице — той е обособена част от чуждестранната НПО. Задълженията, поети от клона, са задължения на организацията-майка. Независимо от това, клонът получава собствен ЕИК, може да бъде страна по договори, да наема персонал и да открие банкова сметка в български банки.

Обществена и частна полза

Съществено предимство на чуждестранния клон пред клон на българско ЮЛНЦ е, че чуждестранният клон може да извършва дейност както в обществена, така и в частна полза — в зависимост от вписаните в чужбина цели на организацията. Клонът на българско ЮЛНЦ, напротив, е обвързан със статута на организацията-майка.

Зависимост от организацията-майка

Ако чуждестранната НПО бъде прекратена или заличена в държавата на учредяване, клонът в България също престава да съществува. Това прави актуалното удостоверение за статут от чуждестранния регистър ключов документ за българската процедура.

Чуждестранен vs. български клон — ключови разлики

Макар и двата вида клон да се вписват в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, процедурата и документите се различават съществено:

Повече за процедурата при български клон можете да прочетете в нашата статия за регистрация на клон на ЮЛНЦ, а сравнение с търговски клон — в клон на чуждестранна фирма.

Наименование на клона

Наименованието на клона в Регистъра на ЮЛНЦ се формира по строго определен модел:

• пълно наименование на чуждестранното ЮЛНЦ (както е вписано в чуждия регистър);
• добавката „клон“;
• наименование на населеното място, в което е седалището на клона в България.

Пример: „Global Health Alliance — клон София“. Ако организацията-майка използва изписване на латиница, наименованието се транслитерира и на кирилица, а двете изписвания се вписват паралелно.

Представителство

Клонът действа чрез представляващо лице, което извършва правни действия в името на чуждестранната НПО. Обемът на неговата представителна власт се определя с изрично решение на компетентния орган на организацията-майка — обикновено Общото събрание или Управителния съвет.

Форма на упълномощаване

Упълномощаването на представляващия задължително е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случай че пълномощното е издадено в чужбина, то също подлежи на апостилиране (или консулска легализация) и последващ сертифициран превод на български език. Повече за формата на пълномощните — в нашата статия видове и форма на пълномощните.

Българско присъствие

Добра практика (а понякога и оперативна необходимост) е представляващият да разполага с постоянен адрес или поне контактен адрес в България, за да могат да се получават съобщения от държавни органи, банки и контрагенти. Възможно е между клона и местно лице да бъде сключен договор за управление или административни услуги.

Необходими документи

За разлика от клон на български ЮЛНЦ, където документите се изчерпват с вътрешни решения, тук ключовата разлика е, че повечето приложения идват от чужбина и подлежат на апостил и превод:

1. Заявление А18 — по образец на Агенция по вписванията
2. Нотариално заверено съгласие и образец от подпис (спесимен) на представляващия клона
3. Учредителен акт на чуждестранното ЮЛНЦ — устав или статут, с апостил и сертифициран превод; препоръчва се предоставяне и на анонимизирано копие с маскирани лични данни, което се прилага като публично видимо
4. Удостоверение за актуално състояние от регистъра на държавата, в която е учредена организацията — с апостил и сертифициран превод; документът не бива да е по-стар от 3 месеца
5. Протокол от Общото събрание или от управителния орган с две отделни решения: (а) за откриване на клон в България и (б) за избор на представляващ; при съставяне в чужбина — с апостил и превод
6. Нотариално заверено пълномощно на представляващия клона, определящо обема на представителната му власт
7. Декларация за истинност на заявените обстоятелства по образец на ЗТРРЮЛНЦ
8. Пълномощно, ако документите се подават от адвокат или друго трето лице
9. Документ за платена държавна такса

При подаване от адвокат по електронен път чрез квалифициран електронен подпис таксата се намалява с 50 %, което прави електронното подаване почти универсално предпочитан вариант.

Изисквания за сертифициран превод

Всички документи, изготвени на чужд език, трябва да бъдат придружени с превод на български език. Преводът трябва да отговаря на няколко изисквания:

• да е извършен от заклет преводач, регистриран в списъка на Министерството на външните работи (МВнР) на Република България;
• подписът на преводача да бъде заверен нотариално или от МВнР в зависимост от конкретния режим за съответния документ;
• алтернативно, преводът може да бъде извършен от нотариус със сертифицирана езикова компетентност.

Превод, направен в чужбина от местен преводач, като правило не се приема за официалното вписване в Регистъра на ЮЛНЦ. Затова, дори и организацията да разполага с готов превод от държавата на произход, обикновено е необходимо той да бъде повторно направен или заверен в България.

Апостил и легализация

Режимът на заверка на чуждестранните публични актове зависи от това дали държавата, в която е учредена НПО-майка, е страна по Хагската конвенция от 1961 г.

Държави по Хагската конвенция (ЕС и повечето държави)

Прилага се апостил — единна форма на заверка, която замества цялата верига на дипломатическа и консулска легализация. Апостилът се издава от компетентния орган в държавата на произход, най-често Министерството на външните работи или Министерството на правосъдието. Апостилираният документ се приема в България без допълнителни заверки (освен превода).

Страни извън Хагската конвенция

За тези случаи се прилага пълната консулска легализация в три стъпки:

1. нотариална заверка на документа в страната на произход;
2. автентикация от Министерството на външните работи на съответната държава;
3. легализация от българско дипломатическо или консулско представителство (посолство или консулство в съответната страна).

На практика консулската легализация отнема значително повече време и често налага ползването на местен агент в държавата на учредяване.

Държавни такси и срокове

Финансовата и времевата рамка на процедурата изглеждат така:

Таксата за правни услуги (адвокатски хонорар) зависи от сложността на случая, броя документи за легализация и превод, както и от това дали организацията разполага с готов учредителен акт и решения на управителните си органи.

Текущи задължения на клона

След вписването в Регистъра на ЮЛНЦ клонът поема редица ежегодни и текущи задължения:

• Счетоводство за дейността в България в съответствие със Закона за счетоводството;
• Данъчна регистрация в Националната агенция за приходите (НАП), включително по ДДС, ако има облагаеми доставки или достигне оборотния праг;
• Годишно отчитане в Регистъра на ЮЛНЦ — подаване на годишен доклад за дейността и финансов отчет;
• AML съответствие, ако дейността попада в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари — например при фондации, извършващи грантови програми;
• Уведомяване за всяка промяна в обстоятелствата на организацията-майка (седалище, представляващи, цели, наименование), които рефлектират върху клона;
• Скрининг на чуждестранните инвестиции, когато клонът осъществява дейности, попадащи в обхвата на FDI скрининг режима.

Типични случаи

От практиката ни на юристи, работещи с международни клиенти, отчитаме няколко повтарящи се категории чуждестранни НПО, които откриват клон в България:

• Международни хуманитарни организации — отварят оперативно присъствие за координация на дейности в Югоизточна Европа;
• Чуждестранни фондации с грантови програми — често регистрират клон, за да могат да разпределят средства пряко към български бенефициенти;
• Европейски изследователски асоциации с български партньорски институции — например в рамките на проекти по Horizon Europe;
• Религиозни и културни организации, когато обхватът на дейността им не предполага учредяване на самостоятелно българско вероизповедание;
• Сектори за развитие и техническо сътрудничество — някои агенции отварят клон като временна платформа, преди да създадат самостоятелно българско ЮЛНЦ. Ако целта е учредяване на самостоятелна организация, вижте регистрация на фондация.

Често задавани въпроси