Пълномощно в България — видове, форма и ограничения (2026)

Правна рамка

Материята на представителството и пълномощното в България се урежда от няколко взаимосвързани нормативни акта, като основната правна рамка е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

• Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), Глава „Представителство“ (чл. 36–43) — общите правила за доброволното представителство и пълномощното. Ключовите разпоредби са:
  • чл. 36 ЗЗД — дефиниция на представителството и правните последици за представлявания;
  • чл. 37 ЗЗД — форма на упълномощителната сделка; основно правило, че формата на пълномощното следва формата на сделката, за която се упълномощава;
  • чл. 38 ЗЗД — забрана за договаряне сам със себе си;
  • чл. 39 ЗЗД — обхват и пределите на представителната власт;
  • чл. 41 ЗЗД — основания и действие на отмяната;
  • чл. 42 ЗЗД — правните последици при действие без представителна власт и последващата ратификация;
  • чл. 43 ЗЗД — преупълномощаване.
• Търговски закон (ТЗ), чл. 129, ал. 2 — изрично изисква нотариално удостоверяване на подпис и съдържание (едновременно) на договора за прехвърляне на дружествени дялове в ООД, а оттам и на пълномощното за сключването му.
• Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) — урежда нотариалните удостоверявания, в това число заверката на подпис и заверката на подпис и съдържание, както и нотариалните покани.
• Граждански процесуален кодекс (ГПК) — урежда формата на пълномощното за процесуално представителство, включително по-облекчения режим за адвокатското пълномощно.
• Специални закони — Законът за задълженията и договорите (относно сделки с имоти), Законът за нотариусите, Кодексът на международното частно право, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) и други.

За практикуващите в сферата на корпоративното право, имотните сделки и данъчните процедури познаването на тези разпоредби е задължително, тъй като практиката на Върховния касационен съд — и най-вече Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК — е утвърдила стриктен подход към формата на пълномощното.

Видове представителство

Преди да разгледаме видовете пълномощни, е важно да направим разграничение между отделните видове представителство, тъй като пълномощното е инструмент само за едно от тях — доброволното представителство.

Настоящата статия се фокусира върху доброволното представителство, което се учредява с едностранна сделка — упълномощаване, извършвано от представлявания (упълномощителя) в полза на упълномощения (представителя).

Видове пълномощни по форма

Българското право познава няколко форми на пълномощното, подредени по степен на формална „строгост“. Изборът между тях не е въпрос на предпочитание, а на задължително изискване, произтичащо от чл. 37 ЗЗД и специалните закони.

1. Обикновено писмено пълномощно

   Изготвя се под формата на писмен документ, подписан от упълномощителя, без да е необходима нотариална намеса. Това е най-леката форма и е достатъчна за повечето ежедневни ситуации — представителство пред работодател, пред училище, пред общинска администрация за справки и други действия, които не са специално регулирани.

2. Писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа

   Нотариусът удостоверява идентичността на лицето, което подписва, и автентичността на подписа. Самото съдържание на документа обаче не се проверява по същество — нотариусът не потвърждава, че написаното отговаря на действителната воля на страните по форма и законосъобразност. Тази форма се изисква например за регистрация на МПС, за определени банкови действия или при съдебно представителство от неадвокат.

3. Писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа И съдържанието (едновременно)

   Това е най-строгата форма на доброволно упълномощаване в българското право. Нотариусът удостоверява по едно и също време и подписа на упълномощителя, и съдържанието на документа. Двете заверки трябва да бъдат извършени едновременно — последователното им извършване в различни моменти не удовлетворява изискването на чл. 37 ЗЗД. Тази форма е задължителна за пълномощни относно разпореждане с недвижими имоти, учредяване на ипотеки, прехвърляне на дружествени дялове в ООД и други особени сделки.

4. Нотариален акт

   Изключително рядка форма за пълномощно — прилага се само когато законът изрично го изисква. В практиката почти не се използва за пълномощни.

Ключовото правило: формата следва сделката

Основният принцип, установен от чл. 37 ЗЗД и утвърден от съдебната практика, е, че формата на пълномощното следва формата на сделката, за която се упълномощава. Когато основната сделка изисква нотариален акт (например продажба на недвижим имот), чл. 37 ЗЗД допуска облекчение: пълномощното може да бъде в по-лека форма — писмен документ с едновременна нотариална заверка на подпис и съдържание. Това е законодателен компромис, който позволява упълномощителят да не се явява лично пред нотариуса, изготвящ нотариалния акт, но изисква собствена, много строга форма на самото пълномощно.

Нарушение на това изискване води до нищожност на пълномощното, съответно до нищожност на сделката, сключена въз основа на него. Това е една от най-често срещаните причини за разваляне на имотни сделки в България.

Видове пълномощни по обхват

Освен по форма, пълномощните се различават и по обхвата на представителната власт, която учредяват. Това разграничение има пряко практическо значение, особено при имотни сделки и корпоративни прехвърляния.

• Генерално (общо) пълномощно — оправомощава упълномощения за широк, неопределен кръг от въпроси. Подходящо е за оперативно управление (водене на кореспонденция, подаване на документи, получаване на справки), но не може да послужи за разпореждане с недвижим имот или прехвърляне на дялове в ООД. Това е ясно установено с Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което изисква за разпоредителните действия специално пълномощно с ясна индивидуализация на обекта и вида на сделката.
• Специално пълномощно — дава представителна власт за конкретен вид сделка или конкретен въпрос. Задължително е за всички разпоредителни действия (продажба, дарение, замяна, учредяване на ипотека и т.н.) и трябва да съдържа точна индивидуализация на обекта — например адрес, кадастрален идентификатор и площ на имота, номер на партидата в дружеството, продажна цена или неин минимален праг и др.
• Еднократно пълномощно — най-тясната форма; овластява за извършване на една-единствена, конкретно определена сделка или действие. Често се използва при представителство пред Търговския регистър за конкретна заявка или при получаване на конкретен документ.

В практиката съществува и хибридната фигура на специално-генералното пълномощно — документ, който изброява изчерпателно няколко вида разпоредителни сделки с индивидуализирани обекти. Доколкото съдържа специална упълномощителна воля за всеки обект, то се приема за валидно за разпоредителни действия.

Форма на пълномощното по видове сделки

По-долу обобщаваме задължителната форма на пълномощното за най-честите видове правни и административни действия в България. Таблицата има ориентировъчен характер — при всеки конкретен случай е препоръчителна консултация с адвокат.

Забележка: при имотни сделки е обичайно практикуващите адвокати да настояват за нотариална заверка на подпис и съдържание дори когато има съмнение относно формалното изискване — това е „защитна“ форма, която премахва всички съмнения относно валидността. Вижте повече в статиите ни за покупката на имот в България и предварителния договор за имот.

Отмяна на пълномощно (чл. 41 ЗЗД)

Пълномощното не е вечно — то се прекратява по няколко основания, установени в чл. 41 ЗЗД. Познаването им е от значение както за упълномощителя, който иска да оттегли представителната власт, така и за третите лица, които встъпват в правоотношения с упълномощения.

Основания за прекратяване

1. Отмяна (оттегляне) от упълномощителя — по всяко време и без необходимост от основание. Това е едностранно изявление и не изисква съгласието на упълномощения.
2. Отказ от упълномощения — представителят също може едностранно да се откаже от представителната власт.
3. Смърт на една от страните — както на упълномощителя, така и на упълномощения.
4. Поставяне под запрещение — пълно или ограничено, на която и да е от страните.
5. Прекратяване или несъстоятелност — когато страна по упълномощителното отношение е юридическо лице.
6. Изтичане на срока — ако пълномощното е дадено за определен срок.
7. Завършване на възложения въпрос — когато пълномощното е дадено за конкретна сделка и тя вече е сключена.

Момент на действие на отмяната. Защита на третите добросъвестни лица

Отмяната действа срещу упълномощения от момента на узнаването за нея. До този момент той може валидно да продължи да извършва действия от името на упълномощителя. Още по-важно: добросъвестните трети лица, които при сключване на сделка с упълномощения не знаят и не са длъжни да знаят за отмяната, са защитени от чл. 41 ЗЗД — сделката ги обвързва и произвежда действие за упълномощителя.

Това е особено актуално при корпоративните и имотните отношения, където упълномощителят често узнава за „измамна“ сделка едва след като е извършена. Защитата на добросъвестните трети лица изисква отмяната да бъде извършена така, че да създаде публично видимо и доказуемо известяване.

Препоръчителна практика за отмяна

• Нотариално удостоверено писмено изявление за оттегляне на пълномощното — запазва доказателство за волята и датата.
• Уведомяване чрез нотариална покана до упълномощения — нотариалната покана е формален начин за връчване с дата и съдържание, което не може да се оспори.
• Уведомяване на релевантни регистри и съконтрагенти — при корпоративни пълномощни е препоръчително уведомяване на Търговския регистър, банките, контрагенти по дългосрочни договори и други заинтересовани лица.
• При пълномощно за имот — уведомяване на Службата по вписванията и на агенцията-посредник, ако такава е ангажирана.

Ограничения и забрани

Забрана за договаряне сам със себе си (чл. 38, ал. 1 ЗЗД)

Едно от фундаменталните ограничения при представителството е установено в чл. 38, ал. 1 ЗЗД: „Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си.“

Разпоредбата има за цел да предотврати конфликт на интереси. Примери за забраненото договаряне „сам със себе си“:

• Пълномощник на продавача купува имота от свое име;
• Едно лице е пълномощник на продавача и на купувача едновременно;
• Управител на ООД сключва договор между дружеството и самия себе си като физическо лице.

Изключения:

• Изрично предварително съгласие на представлявания, дадено в пълномощното;
• Чисто благоприятни сделки за представлявания — например приемане на дарение.

Превишаване на обхвата (чл. 39 и чл. 42 ЗЗД)

Когато упълномощеният действа извън границите на дадената му представителна власт или след прекратяването ѝ, сделката не обвързва представлявания, освен ако той я потвърди изрично или с конклудентни действия (ратификация по чл. 42 ЗЗД). Това е практически важно — ратификацията изисква същата форма, каквато е нужна за самата сделка.

Строго лични действия

Определени действия по своя характер не могат да се извършват чрез пълномощник, защото изискват лично волеизявление:

• Сключване на граждански брак;
• Съставяне на завещание;
• Гласуване на избори и референдуми;
• Лично свидетелстване пред съд или нотариус;
• Признаване на бащинство и определени действия по семейноправни отношения.

Преупълномощаване (чл. 43 ЗЗД)

Упълномощеният по принцип не може да преупълномощава трето лице. Преупълномощаване е допустимо само ако упълномощителят изрично го е разрешил или ако е необходимо за защита на интересите на представлявания. Във всички случаи упълномощителят следва да бъде незабавно уведомен за преупълномощаването, като упълномощеният отговаря за избора на подзастъпника.

Пълномощни с чужд елемент

В международните отношения пълномощните често „пътуват“ между юрисдикции — например български гражданин в чужбина упълномощава роднина да продаде негов имот в България, или чуждестранно дружество упълномощава българско лице да учреди дъщерно дружество. Формата на такова пълномощно се подчинява на специфични правила.

Пълномощно, издадено в България за ползване в чужбина

Документът се изготвя в съответствие с българската нотариална практика (обикновено заверка на подпис, а за особени сделки — заверка на подпис и съдържание), след което подлежи на заверка с апостил от Министерството на правосъдието на Република България. Апостилът се прилага за държавите — членки на Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи. За държави, които не са страни по конвенцията, е необходима пълна консулска легализация.

Пълномощно, издадено в чужбина за ползване в България

• От държава — страна по Хагската конвенция: локално нотариално удостоверяване в страната на издаване + апостил;
• От държава, която не е страна по конвенцията: пълна консулска легализация чрез българското дипломатическо представителство в съответната държава;
• Във всички случаи е необходим заверен превод на български език, извършен от заклет преводач, и впоследствие заверен от българския нотариус или сектор „Легализации и заверки“ към Министерството на външните работи, според процедурата.

Пред български консул

Българските консулски длъжностни лица в чужбина извършват нотариални функции за българските граждани, пребиваващи или временно намиращи се в съответната страна. Издаденото от тях пълномощно има същата правна сила, както пълномощно, издадено пред нотариус в България, и не се нуждае от апостил за ползване в страната.

Нотариални такси

Нотариалните такси за пълномощни се определят от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. По-долу посочваме индикативни размери към 2026 г., но точната такса зависи от вида на действието и материалния интерес.

• Заверка на подпис — около EUR 3–4 на подпис (фиксирана такса);
• Заверка на подпис И съдържание — по-висока фиксирана такса за пълномощни без материален интерес; за пълномощни с материален интерес (например за продажба на имот) таксата се изчислява по пропорционална скала върху данъчната оценка или пазарната цена на обекта;
• Нотариална покана (например за уведомяване за отмяна на пълномощно) — фиксирана такса плюс такса за всяка страница от съдържанието, плюс такса за връчване;
• Върху нотариалните такси се начислява 20 % ДДС.

За актуална справка относно всички нотариални такси, включително при имотни сделки, вижте нашата статия Нотариални такси при имотни сделки.

Дигитално и електронно пълномощно

Дигитализацията на административните услуги в България напредва, но електронното пълномощно все още не замества класическата нотариална форма за всички случаи. Ето основните положения към 2026 г.:

• Квалифициран електронен подпис (КЕП) — позволява електронно упълномощаване в определени административни контексти. КЕП се приема пред НАП, НОИ, Търговския регистър и редица общински услуги.
• За сделки, които изискват нотариална форма — разпореждане с недвижим имот, прехвърляне на дружествени дялове в ООД, учредяване на ипотека и др. — електронното пълномощно не замества нотариалната заверка. Тук действа чл. 37 ЗЗД и специалните закони, които изискват физическа нотариална заверка.
• Дистанционно нотариално действие (видео-нотариус) — към 2026 г. е предмет на пилотна рамка и все още не е в рутинна употреба за целите на пълномощните, изискващи форма по чл. 37 ЗЗД.

Практически съвети при съставяне

При съставянето на пълномощно е препоръчително да се спазват следните минимални изисквания, които предпазват упълномощителя от бъдещи спорове и гарантират, че документът ще бъде приет от регистри, нотариуси, банки и контрагенти:

1. Пълна идентификация на упълномощителя — три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата и орган на издаване, постоянен адрес;
2. Пълна идентификация на упълномощения — със същия обем от данни;
3. Точен обхват на пълномощното — видове действия и обект (конкретен имот с кадастрален идентификатор, конкретно дружество с ЕИК и др.);
4. Изрично упълномощаване за конкретни документи при имотни сделки — например получаване на скица, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за тежести, сключване на предварителен и окончателен договор и подписване на нотариален акт;
5. Право или забрана на преупълномощаване по чл. 43 ЗЗД — ясно формулирано;
6. Изрично съгласие за договаряне сам със себе си по чл. 38 ЗЗД — само ако действително е необходимо и обосновано;
7. Срок на пълномощното — ако е ограничен във времето, изрично се посочва;
8. Място и дата на издаване;
9. Подпис на упълномощителя и нотариална заверка в нужната форма.

Изготвянето на пълномощно, особено за имотни и корпоративни сделки, следва да се прави от или с консултация с адвокат. Вижте и статиите ни за регистрацията на дружество и продажбата на наследствен имот.

Често задавани въпроси