Признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в България — пълен наръчник (2026)

Двата режима за признаване на чуждестранни решения

Българското право предвижда два принципно различни пътя за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения. Кой от тях ще приложите зависи от произхода на решението:

Тази двойна система е резултат от задълбочената интеграция в рамките на ЕС, която позволява свободно движение на съдебните решения, и от по-традиционния подход при отношенията с трети държави, където суверенитетът на държавата изисква допълнителна проверка.

Признаване по Регламент (ЕС) 1215/2012 („Брюксел Ia“)

Регламент 1215/2012, известен като „Брюксел Ia“, е основният правен инструмент за признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела между държавите — членки на ЕС. Регламентът представлява съществена стъпка напред спрямо предходната уредба, тъй като премахва процедурата по екзекватура (exequatur).

Автоматично признаване (чл. 36)

Съдебно решение, постановено в друга държава — членка на ЕС, се признава в България без каквато и да е специална процедура. Това означава, че решението поражда правно действие в България по силата на самия Регламент — не е необходимо да се подава молба до съд, нито да се провежда отделно производство за признаване.

Изпълнение без exequatur (чл. 39)

Подлежащото на изпълнение съдебно решение от друга държава — членка може да бъде изпълнено директно в България, без да е необходимо издаване на декларация за изпълняемост (т.нар. exequatur). На практика кредиторът може да се обърне директно към частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с решението и удостоверението по чл. 53 от Регламента, без да минава през българския съд за получаване на изпълнителен лист.

Тази процедура е уредена в българското процесуално право чрез чл. 621 и чл. 622а от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които транспонират изискванията на Регламента в националната правна рамка.

Необходими документи при ЕС решения

За да пристъпите към изпълнение на решение от друга държава — членка, Ви е необходим следният комплект документи:

1. Заверено копие от съдебното решение — копие от решението, заверено от съда, който го е постановил. Трябва да отговаря на изискванията за достоверност на произхода.
2. Стандартизирано удостоверение по чл. 53 от Регламент 1215/2012 — издава се от съда по произход на решението по образец, съдържащ се в Приложение I към Регламента. Удостоверението съдържа информация за страните, решението, неговата изпълняемост и мерките, наложени по делото.
3. Превод на български език — превод се изисква само ако българският съд или органът по изпълнение го поиска. На практика обаче е препоръчително винаги да разполагате със заверен превод, за да избегнете забавяне.

Важно: за документи, издадени от съдилища на държави — членки на ЕС, не се изисква легализация или апостил. Удостоверението по чл. 53 изпълнява функцията на удостоверение за автентичност и изпълняемост.

Основания за отказ на признаване (чл. 45 от Регламента)

Въпреки принципа на автоматично признаване, Регламентът предвижда изчерпателен списък от основания, при наличието на които признаването или изпълнението може да бъде отказано. Тези основания са уредени в чл. 45 и могат да бъдат изтъкнати от длъжника:

1. Явно противоречие с обществения ред — признаването би противоречало явно на обществения ред (ordre public) на Република България. Този критерий се прилага рестриктивно и обхваща само случаи на фундаментално нарушение на основни принципи на правовата държава.
2. Неявяване на ответника поради нередовно призоваване — решението е постановено в отсъствие на ответника и делото е било образувано без надлежно връчване на исковата молба или равнозначен документ в достатъчно дълъг срок, за да може ответникът да организира защитата си.
3. Несъвместимост с решение между същите страни в България — чуждестранното решение е несъвместимо с решение, постановено в спор между същите страни в България.
4. Несъвместимост с по-ранно решение от друга държава — чуждестранното решение е несъвместимо с по-ранно решение, постановено в друга държава — членка или в трета държава по спор между същите страни със същия предмет и същото основание, при условие че по-ранното решение отговаря на условията за признаване в България.
5. Нарушение на специални правила за компетентност — решението е постановено в нарушение на специалните правила за компетентност по дела в областта на застраховането, потребителските договори или трудовите правоотношения.

Извън този списък не съществуват други допустими основания за отказ. По-специално, българският съд не може да преразглежда решението по същество — т.е. не може да проверява дали чуждестранният съд правилно е приложил материалния закон или е установил фактите.

Изпълнение на ЕС решения в България

Практическата процедура по изпълнение на решение от друга държава — членка в България протича по следния начин:

1. Обръщане към ЧСИ — кредиторът представя на частния съдебен изпълнител заверено копие от решението и удостоверението по чл. 53. Не е необходим изпълнителен лист от български съд.
2. Връчване на длъжника — ЧСИ връчва на длъжника удостоверението по чл. 53 и, ако е необходимо, самото решение. Длъжникът получава възможност да се запознае с акта.
3. Срок за възражение — длъжникът разполага с 1 месец от връчването на удостоверението по чл. 53, за да подаде възражение срещу изпълнението на решението.
4. Пристъпване към изпълнение — ако длъжникът не подаде възражение в срок, ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение по реда на ГПК — запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти, опис и продан на имущество и др.

Обжалване

Ако длъжникът оспори изпълнението, въпросът се разглежда от компетентния Окръжен съд. Решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, а след това — на касационно обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС).

Признаване на решения от държави извън ЕС (КМЧП)

Когато съдебното решение е постановено от съд на държава, която не е членка на ЕС, се прилага Кодексът на международното частно право (КМЧП), чл. 117–124. За разлика от вътрешноевропейския режим, тук е необходимо провеждането на специално съдебно производство за признаване и допускане на изпълнение.

Компетентен съд

Молбата за признаване и допускане на изпълнение се подава до Софийски градски съд или до окръжния съд по седалището/постоянния адрес на длъжника. Производството е охранително, но при възражение от длъжника се трансформира в спорно.

Какво проверява съдът?

Българският съд не преразглежда решението по същество. Съдът не проверява дали чуждестранният съд правилно е установил фактите или е приложил закона. Вместо това проверява единствено дали са изпълнени формалните условия по чл. 117 от КМЧП.

След признаване

Ако съдът уважи молбата, той постановява решение за признаване и допускане на изпълнение. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, с който кредиторът може да се обърне към ЧСИ за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Условия за признаване по чл. 117 от КМЧП

За да бъде признато и допуснато до изпълнение решение от държава извън ЕС, трябва да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:

1. Компетентност на чуждестранния съд — съдът, постановил решението, е бил компетентен съгласно правилата на българското международно частно право. Българският съд извършва косвена проверка на компетентността — преценява дали при аналогични обстоятелства български съд би бил компетентен.
2. Надлежно призоваване на ответника — на ответника е бил връчен препис от исковата молба и е бил надлежно призован. Не е бил нарушен принципът на равенство на страните и правото на защита. Това условие е абсолютна процесуална предпоставка.
3. Липса на несъвместимо решение — няма влязло в сила решение на български съд по спор между същите страни, на същото основание и за същото искане. Също така няма по-рано образувано висящо дело пред български съд между същите страни.
4. Липса на противоречие с обществения ред — признаването на решението не противоречи на българския обществен ред (ordre public). Както и при ЕС режима, този критерий се прилага стриктно и обхваща само фундаментални нарушения на основните принципи на българското право.

Необходимите документи включват: заверено копие от решението с отбелязка за влизането му в сила, апостил (за държави по Хагската конвенция от 1961 г.) или пълна дипломатическа легализация (за останалите държави) и заверен превод на български език.

Двустранни договори за правна помощ

България е сключила двустранни договори за правна помощ с редица държави извън ЕС, сред които Русия, Турция, Сърбия, Северна Македония, Украйна, Виетнам, Куба и други. Тези договори могат да предвиждат различни или опростени правила за признаване и изпълнение на съдебни решения в сравнение с общия режим по КМЧП.

Когато съществува приложим двустранен договор, той има предимство пред разпоредбите на КМЧП съгласно принципа на специалния закон. Затова винаги е необходимо да се провери дали между България и съответната държава съществува такъв договор и какви специфични изисквания предвижда той.

Например, двустранният договор с Турция предвижда конкретни условия за признаване, които могат да се различават от общите условия по чл. 117 от КМЧП. Същото важи и за договорите с държавите от бивша Югославия, чиито правоприемници продължават да прилагат съответните двустранни спогодби.

Практически стъпки — какво да направите

Стъпки при ЕС решение (Регламент 1215/2012)

1. Получете заверено копие от решението от съда, който го е постановил.
2. Поискайте удостоверение по чл. 53 от Регламента от същия съд. Удостоверението се издава по стандартен формуляр.
3. Осигурете превод на решението и удостоверението на български език (заверен от заклет преводач). Макар преводът да не е задължителен по Регламента, той е практически необходим.
4. Обърнете се към ЧСИ — представете документите на частен съдебен изпълнител, който обслужва района, където се намира имуществото на длъжника или неговият адрес.
5. ЧСИ връчва на длъжника удостоверението по чл. 53 и при липса на възражение в едномесечния срок пристъпва към изпълнение.

Стъпки при решение от държава извън ЕС

1. Получете заверено копие от решението с отбелязка за влизане в сила.
2. Легализирайте решението — апостил (ако държавата е страна по Хагската конвенция) или пълна дипломатическа легализация.
3. Осигурете заверен превод на решението на български език.
4. Подайте молба до Софийски градски съд или окръжния съд по седалището на длъжника.
5. Изчакайте съдебното производство — съдът проверява условията по чл. 117 от КМЧП и постановява решение.
6. Получете изпълнителен лист и се обърнете към ЧСИ за принудително изпълнение.

И в двата случая е препоръчително да се консултирате с адвокат, специализиран в международното частно право, още преди началото на процедурата — за да се увеите, че решението отговаря на условията за признаване и че разполагате с пълен комплект документи.

Често задавани въпроси