Платен годишен отпуск 2026 — размер, придобиване и ползване

Кога възниква правото на отпуск

Правото на платен годишен отпуск е уредено в Кодекса на труда (КТ). Всеки работник или служител по трудово правоотношение има право на такъв отпуск, но за да го ползва за първи път, трябва да придобие определен трудов стаж.

При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко четири месеца трудов стаж (чл. 155, ал. 2 от КТ). Няма значение дали този стаж е натрупан при един или при няколко работодатели.

Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва — за следващите календарни години не се изисква нов стаж. Размерът на отпуска за съответната година се определя пропорционално на отработеното време.

Видове и размер на отпуска

Кодексът на труда разграничава няколко вида платен годишен отпуск:

Размерът от 20 работни дни е законоустановеният минимум за основния отпуск. По-големи размери могат да се уговарят в индивидуалния трудов договор или в колективен трудов договор — те обвързват работодателя наравно със законовите.

Удълженият отпуск включва в себе си основния — той не се добавя към него, а го замества с по-голям размер. Допълнителният отпуск, обратно, се прибавя към основния.

Ползване на отпуска

Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Работодателят издава писмено разрешение за ползването.

По правило отпускът се ползва до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването му до края на съответната година, освен ако то не е отложено по предвидения в закона ред.

Работодателят може да определи времето на ползване в няколко случая — например когато всички работници ползват отпуск едновременно или при производствен престой. Отделно, някои категории работници имат право сами да определят кога да ползват отпуска си — например непълнолетните и майките на деца до 7-годишна възраст.

Отлагане и прекъсване

Кодексът на труда допуска ползването на платения годишен отпуск да бъде отложено за следващата календарна година. Това може да стане:

• по инициатива на работодателя — поради важни производствени причини. В този случай работодателят е длъжен да осигури на работника ползване на не по-малко от половината от полагащия се за годината отпуск;
• по инициатива на работника — когато ползва друг вид законоустановен отпуск (например отпуск поради бременност и раждане) или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на годината, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година — но не по-късно от шест месеца от края на годината, за която се полага.

Ако работодателят не разреши ползването в този срок, работникът има право сам да определи времето на ползване, като уведоми писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Започнатото ползване на отпуск може да се прекъсне — по искане на работника, когато му бъде разрешен друг вид отпуск, а в останалите случаи — по писмено взаимно съгласие на страните.

Погасяване по давност

Правото на ползване на платения годишен отпуск не е безсрочно. Съгласно чл. 176а от КТ:

• когато отпускът или част от него не е ползван до изтичането на две години от края на годината, за която се полага — независимо от причините — правото на ползването му се погасява по давност;
• когато отпускът е бил отложен, давността започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването, и също е две години.

След изтичането на давностния срок отпускът не може нито да се ползва, нито да се компенсира с парично обезщетение — затова е важно ползването да се планира своевременно.

Възнаграждение по време на отпуска

За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща възнаграждение, изчислено от среднодневното брутно трудово възнаграждение при същия работодател за последния календарен месец преди ползването, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни.

Кодексът на труда изрично забранява платеният годишен отпуск да се компенсира с парично обезщетение — освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Това означава, че работникът не може да се откаже от отпуска срещу пари, докато трудовият договор е в сила; целта на отпуска е действителна почивка.

При прекратяване на трудовото правоотношение неползваният отпуск се компенсира с обезщетение по чл. 224 от КТ. Подробности за това изчисление вижте в статията ни за обезщетението за неизползван отпуск.

Често задавани въпроси