Обезщетение за неизползван платен отпуск — изчисление и право (2026)

Правна рамка (чл. 224 КТ)

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“ Тази разпоредба е основополагаща за режима на паричните обезщетения при трудово прекратяване и представлява пряко отражение на правото на платен годишен отпуск като основно социално право, признато както от Конституцията на Република България, така и от чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Ключово е да се подчертае, че парично обезщетение за неизползван отпуск се дължи САМО при прекратяване на трудовото правоотношение — независимо от основанието за прекратяване. Докато трудовото правоотношение е в сила, превръщането на правото на отпуск в парично обезщетение е изрично забранено от чл. 178 КТ. Заместването на неползвания отпуск с парична компенсация по време на заетост е недопустимо, защото противоречи на самата цел на отпуска — почивка и възстановяване на работоспособността на служителя.

Тази забрана е в пълно съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по приложението на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, според която платеният годишен отпуск не може да бъде заменян с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Минимален платен годишен отпуск

Размерът на платения годишен отпуск е уреден в чл. 155 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 155, ал. 4 КТ, минималният размер на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни. Този минимум не може да бъде намаляван по трудов договор, колективен трудов договор или вътрешни правила на работодателя.

Извън основния отпуск, Кодексът на труда предвижда и няколко вида допълнителни отпуски по чл. 156 КТ:

• Допълнителен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето — не по-малко от 5 работни дни годишно, за работници и служители, извършващи работа при специфични условия, определени с нормативен акт;
• Допълнителен отпуск за ненормирано работно време — не по-малко от 5 работни дни годишно, за служители, на които е установено ненормирано работно време по чл. 139а КТ.

За определени специални категории работници са предвидени увеличени размери на основния отпуск. Например за непълнолетни работници платеният годишен отпуск е в размер на не по-малко от 26 работни дни, включително за календарната година, в която лицето навършва 18 години.

Неизползваният основен и допълнителен отпуск подлежи на компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото правото върху него не е погасено по давност.

Формула за изчисление (чл. 224, ал. 2 КТ)

Изчислителната база на обезщетението по чл. 224 КТ е уредена в ал. 2 на същия член, която препраща към чл. 177 КТ относно начина на определяне на брутното трудово възнаграждение. Формулата за изчисление е следната:

Обезщетение = (БТВ ÷ РД) × НД

където:

• БТВ — брутното трудово възнаграждение, начислено за месеца, предхождащ месеца на прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни;
• РД — броят на работните дни в същия референтен месец;
• НД — броят на неизползваните дни платен годишен отпуск, правото върху които не е погасено по давност.

Ако през месеца, предхождащ прекратяването, работникът не е отработил поне 10 работни дни, съгласно чл. 177, ал. 2 КТ за референтен месец се приема последният предходен месец, в който са отработени поне 10 работни дни. В случай че работникът или служителят изобщо не е отработил месец с 10 или повече работни дни в рамките на правоотношението, съгласно чл. 177, ал. 3 КТ за база на изчислението се взема договореното по трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Изчислителната база включва не само основното трудово възнаграждение, но и допълнителните възнаграждения с постоянен характер — като възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит (класовете прослужено време), както и други допълнителни плащания, определени като постоянни в трудовия договор или в нормативен акт. Не се включват еднократни бонуси, награди и възнаграждения с непостоянен характер.

Давностен срок (чл. 176а КТ)

Специална разпоредба относно погасителната давност за правото на платен годишен отпуск е уредена в чл. 176а от Кодекса на труда. Съгласно тази разпоредба, правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на две години от края на годината, през която е възникнало правото. Това означава, че правото на отпуск за 2024 г., което е възникнало през 2024 г., се погасява на 31 декември 2026 г., ако не е упражнено в този срок.

Когато отпускът е отложен по реда на чл. 176 КТ — поради болест, ползване на друг отпуск или поради важни производствени причини — двугодишният срок започва да тече от края на годината, през която е отпаднало препятствието за ползване. След изтичането на този срок правото се погасява окончателно и не подлежи на парично обезщетение при прекратяване.

ВАЖНО: Практиката на Съда на Европейския съюз обаче значително ограничава приложението на автоматичната давност. В поредица от знакови решения — Schultz-Hoff (C-350/06), Max-Planck-Gesellschaft (C-684/16) и Bollacke (C-118/13) — СЕС е постановил, че работодателят е длъжен активно да информира работника за правото му на отпуск и за последиците от неупражняването му. Ако работодателят не е изпълнил това задължение, правото на платен годишен отпуск (а съответно и правото на парично обезщетение по чл. 224 КТ) не може автоматично да се погасява с изтичането на давностния срок. Тази европейска практика има пряко приложение в България и се взема предвид от съдилищата при разглеждане на трудови спорове.

Практически пример за изчисление

За по-голяма яснота, нека разгледаме конкретен числов пример за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ в контекста на 2026 г.:

• Дата на прекратяване: 15 март 2026 г.
• Брутно трудово възнаграждение за февруари 2026 г.: EUR 1 534 (еквивалент на BGN 3 000)
• Работни дни през февруари 2026 г.: 20
• Брой неизползвани дни: 14 работни дни (8 дни неизползван отпуск от 2025 г. + 6 дни пропорционално изчислени за 2026 г.)

Изчислението протича в две стъпки:

1. Дневна база: EUR 1 534 ÷ 20 работни дни = EUR 76,70 на ден;
2. Общо обезщетение (бруто): EUR 76,70 × 14 дни = EUR 1 074 (брутно).

От тази сума работодателят удържа осигурителните вноски за сметка на работника (за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване) и данъка върху доходите на физическите лица в размер на 10% по реда на ЗДДФЛ. Нетната сума се изплаща на работника или служителя до края на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 228, ал. 3 КТ), освен ако в колективен трудов договор не е уговорен друг срок.

Данъчно третиране

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се третира като доход от трудови правоотношения по смисъла на чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това означава, че то подлежи на облагане с данък и на осигурителни вноски наравно с редовното трудово възнаграждение. Обобщено:

Съществена разлика има с обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ (обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради безработица), което НЕ подлежи на осигурителни вноски, тъй като не се приема за доход от трудово правоотношение по смисъла на КСО. Обезщетението по чл. 224 КТ обаче запазва характера си на трудово възнаграждение и следователно подлежи на пълно социално и здравно осигуряване.

Работодателят е длъжен да удържи и внесе дължимите осигурителни вноски и ДДФЛ в съответните срокове и да включи сумите в месечните декларации образец 1 и образец 6 към Националната агенция за приходите.

Срок за плащане (чл. 228, ал. 3 КТ)

Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, паричните обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, включително обезщетението по чл. 224 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Ако прекратяването е на 15 март 2026 г., обезщетението следва да бъде изплатено най-късно до 30 април 2026 г.

По силата на колективен трудов договор може да бъде уговорен и по-дълъг срок, но не повече от два месеца от прекратяването. При забава на плащането работодателят дължи и законна лихва за забава върху неизплатеното обезщетение, считано от деня, следващ крайния срок за плащане, до деня на действителното изпълнение.

Невъзможността на работодателя да плати в срок не освобождава от отговорност. При продължителна забава работникът или служителят разполага с правни средства за защита — включително искове пред компетентния районен съд, както и възможността за образуване на изпълнително производство при наличие на изпълнителен титул.

Специални ситуации

Правната уредба на обезщетението по чл. 224 КТ предвижда или позволява особени правила за редица специфични ситуации:

1. Смърт на работника или служителя — При смърт на работника правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск преминава към наследниците. Тази позиция е утвърдена от СЕС в решенията Bollacke (C-118/13) и Bauer (C-569/16), според които правото на платен годишен отпуск и произтичащото от него парично обезщетение са имуществени права, които не се погасяват със смъртта на работника, а преминават в патримониума на неговите наследници.
2. Заболяване по време на отпуск — Съгласно чл. 175 КТ, когато през време на ползването на платен годишен отпуск на работника бъде разрешен друг вид отпуск (например поради временна неработоспособност), ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по споразумение с работодателя. По този начин болничните дни не се „консумират“ за сметка на основния отпуск.
3. Майчинство и отглеждане на дете — Съгласно чл. 163 и сл. КТ, времето, през което майката е в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж, включително за целите на натрупване на право на платен годишен отпуск. Давностният срок за ползване на отпуска не тече до края на годината, през която е отпаднало препятствието за ползване, в съответствие с чл. 176а КТ.
4. Дисциплинарно уволнение — Право на обезщетение по чл. 224 КТ се запазва независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, включително при дисциплинарно уволнение по чл. 188 и сл. КТ. Кодексът на труда не предвижда загубване на правото на обезщетение за неизползван отпуск като санкция за дисциплинарно нарушение.

Задължение на работодателя (чл. 173 КТ)

Кодексът на труда възлага значителна отговорност на работодателя за осигуряване на реалното ползване на платения годишен отпуск. Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ, платеният годишен отпуск се ползва въз основа на утвърден от работодателя график, в който се включват всички работници и служители. Графикът се утвърждава до края на предходната календарна година, след писмено уведомление на работниците.

Чл. 173, ал. 4 КТ въвежда ясно задължение на работодателя да осигури ползването на платения годишен отпуск на всеки работник или служител до края на съответната календарна година. Ако отпускът не е бил ползван до 5 юни на следващата календарна година по инициатива на работника, ал. 5 дава право на работодателя едностранно да определи времето за ползване на натрупания неизползван отпуск, без съгласието на работника.

Практиката на СЕС по делото Max-Planck (C-684/16) утвърждава разбирането, че неползването на отпуска не е само „риск“ за работника, но и задължение за работодателя. Работодателят не може да се възползва от бездействието на работника, ако самият той не е осигурил условия и не е информирал работника надлежно за правото му и последиците от неупражняването.

При нарушения на разпоредбите относно платения годишен отпуск работодателят може да бъде санкциониран от контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по чл. 414 КТ с имуществена санкция в размер, определен от закона, за всяко отделно нарушение. Вижте още нашата публикация за трудовото право в България за пълен преглед на задълженията на работодателите.

Често задавани въпроси