Правна рамка (чл. 224 КТ)
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване.
С Решение № 12 от 2010 г. (ДВ, бр. 91 от 2010 г.) Конституционният съд обяви за противоконституционни думите в чл. 224, ал. 1, които ограничаваха обезщетението до пропорционалната част за текущата година и до отложения отпуск. Правилото за пропорционалност днес е в чл. 42, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Докато трудовото правоотношение е в сила, платеният годишен отпуск не може да се заменя с пари — чл. 178 КТ забранява паричното компенсиране освен при прекратяване. Същото правило съдържа и чл. 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
Колко е платеният годишен отпуск
Основният платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Към него се добавя допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156, ал. 1 КТ):
- за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето — не по-малко от 5 работни дни;
- за работа при ненормиран работен ден (чл. 139а КТ) — не по-малко от 5 работни дни.
Работниците и служителите под 18 години имат право на основен отпуск не по-малко от 26 работни дни, включително за годината, в която навършват 18 години (чл. 305, ал. 4 КТ). Същият минимум важи за лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 % (чл. 319 КТ).
Обезщетява се както неизползваният основен, така и допълнителният отпуск, ако правото не е погасено по давност. Повече за размера и ползването — в статията за платения годишен отпуск.
Формула за изчисление (чл. 224, ал. 2 и чл. 177 КТ)
Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването (чл. 224, ал. 2 КТ). Подробностите са в чл. 17–19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ):
Обезщетение = (БТВ ÷ ОД) × НД
където:
- БТВ — начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец преди прекратяването, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни (чл. 177, ал. 1 КТ);
- ОД — броят на отработените дни през същия месец (чл. 18, ал. 1 НСОРЗ), а не всички работни дни в месеца;
- НД — неизползваните дни отпуск, правото за които не е погасено по давност.
Ако при този работодател няма месец с поне 10 отработени дни, базата е уговореното в трудовия договор основно и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, разделено на средномесечния брой работни дни през годината (чл. 177, ал. 2 КТ; чл. 18, ал. 1, изр. второ НСОРЗ).
В БТВ се включват основната заплата за отработеното време, възнаграждението над основната заплата според прилаганата система на заплащане, допълнителните възнаграждения с постоянен характер (например за трудов стаж и професионален опит) и някои други изрично изброени суми (чл. 17, ал. 1 НСОРЗ). Среднодневното възнаграждение не може да е по-ниско от изчисленото от минималната работна заплата при пълно работно време (чл. 19, ал. 2 НСОРЗ), която към 2026 г. е 620,20 EUR.
Колко дни се обезщетяват
- Отпуск от предходни години, ако не е погасен по давност (вижте следващия раздел).
- Отпуск за годината на прекратяване — пропорционално на времето, признато за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването (чл. 42, ал. 4 НРВПО). При 20 дни годишен отпуск и прекратяване на 31 март: 20 × 3/12 = 5 дни.
- Минимален стаж: обезщетение се дължи, ако е придобит поне 1 пълен месец трудов стаж; последният месец се смята за пълен, ако са отработени поне половината от работните му дни (чл. 42, ал. 3 НРВПО). То се дължи и когато работникът още няма 4 месеца стаж и не е придобил право да ползва отпуск (чл. 155, ал. 3 КТ; чл. 42, ал. 2 НРВПО).
Давност (чл. 176а КТ)
Правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява по давност, ако отпускът не е ползван до изтичането на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините (чл. 176а, ал. 1 КТ). Отпускът за 2024 г. се погасява на 31 декември 2026 г., а този за 2025 г. — на 31 декември 2027 г.
Когато ползването е отложено по чл. 176, ал. 1 КТ — от работодателя поради важни производствени причини или от работника, защото ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на работодателя — давността е две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването (чл. 176а, ал. 2 КТ). Погасеният отпуск не се обезщетява при прекратяване.
Практиката на Съда на ЕС
Съдът на ЕС приема, че правото на платен годишен отпуск не се губи автоматично. Работодателят трябва да е дал на работника реална възможност да ползва отпуска и своевременно да го е предупредил, че неизползваният отпуск ще бъде загубен; тежестта на доказване е върху работодателя (решение от 6.11.2018 г. по дело C-684/16, Max-Planck-Gesellschaft). Давност не може да тече, ако работодателят не е осигурил тази възможност (решение от 22.09.2022 г. по дело C-120/21, LB). При продължителен болничен правото също не се губи и при прекратяване се дължи обезщетение (решение от 20.01.2009 г. по съединени дела C-350/06 и C-520/06, Schultz-Hoff).
Текстът на чл. 176а, ал. 1 КТ („независимо от причините“) не съвпада напълно с тази практика. При спор за погасен отпуск работодателят трябва да може да докаже, че е поканил работника да ползва отпуска и го е предупредил за последиците — най-сигурно с писмено уведомление.
Срок за иск за неплатено обезщетение
Отделно от давността за отпуска, искът за неизплатено обезщетение се предявява в тригодишния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Срокът тече от деня, в който плащането е трябвало да бъде извършено (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ), т.е. от крайния срок по чл. 228, ал. 3 КТ.
Пример за изчисление (2026)
- Прекратяване: 31 март 2026 г.
- Базов месец: февруари 2026 г. — 20 работни дни, от които служителят е отработил 17 (3 дни болничен).
- Основна месечна заплата: 2 000 EUR; начислено брутно възнаграждение за 17-те отработени дни: 2 000 ÷ 20 × 17 = 1 700 EUR.
- Неизползвани дни: 8 дни за 2025 г. (не са погасени — давността изтича на 31.12.2027 г.) + 5 дни за 2026 г. (20 × 3/12) = 13 дни.
- Среднодневно възнаграждение: 1 700 ÷ 17 отработени дни = 100,00 EUR;
- Обезщетение (бруто): 100,00 × 13 = 1 300,00 EUR;
- ДДФЛ 10 %: 130,00 EUR; осигурителни вноски не се дължат; нетно: 1 170,00 EUR;
- Краен срок за плащане: 30 април 2026 г. (чл. 228, ал. 3 КТ).
Честа грешка: ако 1 700 EUR се разделят на всички 20 работни дни във февруари, среднодневното става 85,00 EUR, а обезщетението — 1 105,00 EUR, т.е. с 195,00 EUR по-малко от дължимото.
Данъци и осигуровки
Обезщетението по чл. 224 КТ е облагаем доход от трудово правоотношение (чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ) — не е сред изключенията по чл. 24, ал. 2. Работодателят удържа авансово данък 10 % (чл. 42 и чл. 48 ЗДДФЛ).
Осигурителни вноски не се дължат. Обезщетенията по чл. 224 КТ са изрично изключени от дохода, върху който се правят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Затова не се дължат и вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравните вноски, които се изчисляват върху същия доход (чл. 157, ал. 6 КСО; чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО).
| Към 2026 г. | Обезщетение по чл. 224 КТ (неизползван отпуск) | Обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ (оставане без работа) |
|---|---|---|
| ДДФЛ 10 % | Да | Да |
| Осигурителни вноски | Не (чл. 1, ал. 8, т. 7 от наредбата) | Да — ал. 1 не е сред изключенията |
Общ преглед на плащанията при напускане — в статията за обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение.
Срок за плащане (чл. 228, ал. 3 КТ)
Обезщетението се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяването, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок (чл. 228, ал. 3 КТ). При прекратяване на 31 март 2026 г. срокът изтича на 30 април 2026 г.
След изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3, изр. второ КТ). Неплатеното обезщетение може да се търси по съдебен ред в тригодишния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
Специални ситуации
- Смърт на работника — наследниците получават обезщетение по чл. 224 КТ, пропорционално на полагащия се платен годишен отпуск до деня на смъртта (чл. 43, ал. 1 НРВПО). Същото следва от практиката на Съда на ЕС (дело C-118/13, Bollacke; съединени дела C-569/16 и C-570/16, Bauer и Willmeroth).
- Болничен по време на отпуск — ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на работника, а остатъкът се ползва допълнително по съгласие с работодателя (чл. 175, ал. 1 КТ).
- Майчинство и друг вид отпуск — когато работникът ползва друг вид отпуск (например по чл. 163–164 КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи (чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ), а давността тече от края на годината, в която причината е отпаднала (чл. 176а, ал. 2 КТ). Вижте и обезщетението за майчинство.
- Дисциплинарно уволнение — правото на обезщетение по чл. 224 КТ не зависи от основанието за прекратяване и се запазва и при дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Кодексът на труда не предвижда загуба на обезщетението като санкция.
- Напускане преди 4 месеца стаж — обезщетение се дължи (чл. 155, ал. 3 КТ), ако е придобит поне 1 пълен месец трудов стаж (чл. 42, ал. 3 НРВПО).
Задължения на работодателя (чл. 173 и 176 КТ)
Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Работодателят е длъжен да го разреши до края на календарната година, за която се полага, освен ако ползването е отложено по чл. 176 КТ; и тогава работникът ползва поне половината от отпуска за годината (чл. 173, ал. 5 КТ).
Отложения или неизползвания отпуск работодателят трябва да осигури през следващата година, но не по-късно от 6 месеца от края на годината, за която се полага (чл. 176, ал. 2 КТ). Ако не го направи, работникът може сам да определи времето на ползване, като уведоми работодателя писмено най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 КТ).
Работодателят може да предостави отпуска и без съгласие на работника — при престой над 5 работни дни, при едновременно ползване от всички работници или когато работникът след покана не е поискал отпуска си до края на годината (чл. 173, ал. 4 КТ). При спор писмената покана е и най-сигурното доказателство, че работодателят е изпълнил задължението си според практиката на Съда на ЕС (C-684/16).
Нарушенията на трудовото законодателство се наказват по чл. 414, ал. 1 КТ с имуществена санкция или глоба за работодателя от 1 500 до 15 000 лв. (766,94–7 669,38 EUR по фиксирания курс). Общ преглед на задълженията на работодателите — на страницата за трудовото право в България.
Често задавани въпроси
Нуждаете се от правен съвет при трудово прекратяване?
Екипът на Innovires Legal може да Ви съдейства при всички аспекти на прекратяването на трудовото правоотношение — изчисляване на дължимите обезщетения, оспорване на незаконни уволнения и защита на правата Ви като работник или работодател. Свържете се с нас за индивидуална консултация.