Болнични 2026 — обезщетение за временна неработоспособност

Публикувано: 19 май 2026 г. | Последна актуализация: 8 октомври 2026 г. | Автор: , юрисконсулт, Innovires Legal

Към 2026 г. при болничен поради общо заболяване работодателят плаща първите два работни дни — 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. От третия работен ден НОИ плаща 80% от среднодневния осигурителен доход за последните 18 месеца, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение. Нужни са поне 6 месеца осигурителен стаж.

Колко дни плаща работодателят и колко НОИ

Обезщетението при болничен се разпределя между работодателя и НОИ. От 1 януари 2024 г. (изменение в чл. 40, ал. 5 от КСО) периодът, който се заплаща от работодателя, е намален от три на два работни дни. Това правило важи и през 2026 г.

ПериодКой плащаРазмер
Първите два работни дниРаботодателят70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение
От третия работен ден нататъкНОИ80% от среднодневния осигурителен доход за 18 месеца (при общо заболяване), но не повече от среднодневното нетно възнаграждение
Трудова злополука или професионална болестНОИ90% от среднодневния осигурителен доход за 18 месеца

Кога работодателят не плаща първите два дни

Според разясненията на НОИ работодателят не дължи възнаграждение за първите два работни дни, когато:

  • служителят няма 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство — тогава той няма право нито на тези дни, нито на обезщетение от НОИ;
  • болничният е продължение без прекъсване на предходен болничен — двата дни се плащат само веднъж, в началото на неработоспособността;
  • става дума за отпуск поради бременност и раждане.

На самоосигуряващите се лица обезщетението се изплаща изцяло от НОИ, включително за първите два дни.

Как се изчислява обезщетението

Размерът на обезщетението зависи от дохода на осигуреното лице, но базата е различна за двете части:

  • За първите два дни работодателят използва среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността.
  • От третия ден НОИ изчислява обезщетението върху среднодневния осигурителен доход за 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Сборът от доходите се разделя на работните дни по календар в периода, а обезщетението се изплаща за работните дни, включени в болничния.

Дневното обезщетение при общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за същия период — брутното, намалено с личните осигуровки и данъка. При стандартни лични осигуровки (13,78%) и данък 10% нетното е около 77,6% от брутното, т.е. под 80%. Затова за работещите по трудов договор НОИ на практика плаща среднодневното нетно възнаграждение. За всеки от 18-те месеца доходът се взема най-много до максималния осигурителен доход, действал през този месец — например 2 111,64 EUR за 2025 г. и до 31.07.2026 г. и 2 300 EUR от 01.08.2026 г.

Пример (условен): брутна заплата 1 500 EUR всеки месец, болничен от 7 работни дни поради общо заболяване (не е продължение), над 6 месеца стаж; лични осигуровки 13,78%, данък 10%, без данъчни облекчения; 21 работни дни в месеца на болничния и 378 работни дни в 18-те месеца (средно по 21).
• Работодател, дни 1–2: 1 500 ÷ 21 = 71,43 EUR на ден; 70% = 50,00 EUR × 2 = 100,00 EUR.
• НОИ, дни 3–7: среднодневен брутен доход 1 500 × 18 ÷ 378 = 71,43 EUR; 80% = 57,14 EUR. Нетната заплата е 1 500 − 206,70 (осигуровки) − 129,33 (данък) = 1 163,97 EUR, т.е. 55,43 EUR на ден. Понеже 57,14 EUR надвишава нетното, НОИ плаща 55,43 EUR × 5 = 277,15 EUR.
• Общо за 7-те работни дни: 377,15 EUR при брутна заплата за същите дни 500 EUR.

Кой има право на обезщетение

Паричното обезщетение при временна неработоспособност замества трудовото възнаграждение за времето, през което осигуреното лице не може да работи поради заболяване или злополука. За да възникне право на обезщетение от НОИ, трябва да са изпълнени едновременно следните условия:

  • Осигуряване за общо заболяване и майчинство към деня, в който започва неработоспособността.
  • Най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Стажът може да е прекъснат и не е необходимо да е положен при същия работодател. Изискването за шест месеца стаж не се прилага за лицата, ненавършили 18-годишна възраст, както и при трудова злополука и професионална болест.
  • Издаден болничен лист — временната неработоспособност трябва да е удостоверена по предвидения ред.

Важно е да се има предвид, че изпълнителите по граждански договор по правило не се осигуряват за общо заболяване и майчинство и затова нямат право на обезщетение за болничен. Подробности за това третиране вижте в статията ни за гражданския договор.

Болничен при прекратяване на договора и по време на предизвестие

Правото на обезщетение се преценява към деня, в който започва неработоспособността. Затова решаващо е дали болничният е започнал, докато сте били осигурени:

  • Болничен, започнал преди прекратяването на безсрочен трудов договор — НОИ продължава да плаща и след прекратяването, до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 1 КСО).
  • Болничен, започнал преди прекратяването на срочен трудов договор — обезщетението се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяването, а при трудова злополука или професионална болест — до възстановяването (чл. 42, ал. 3 КСО).
  • Болничен, започнал след прекратяването — ако към този ден не сте осигурени за общо заболяване и майчинство на друго основание, обезщетение от НОИ не се дължи.

Болничен по време на предизвестие

Болничният не удължава срока на предизвестието: трудовият договор се прекратява с изтичането му (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ). Обезщетението за неработоспособност, започнала преди прекратяването, продължава по правилата по-горе. Какви обезщетения от работодателя се дължат при самото прекратяване, вижте в статията ни за обезщетенията при прекратяване на трудов договор.

Болничният лист — издаване, срокове и плащане

Болничният лист удостоверява временната неработоспособност и е основанието за изплащане на обезщетението. Той се издава в деня, в който е установена неработоспособността.

  • Лекуващ лекар — издава болничен лист еднолично за период до 14 дни без прекъсване, но не повече от 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
  • Лекарска консултативна комисия (ЛКК) — когато неработоспособността продължава по-дълго, болничният лист се издава от ЛКК.

Какво трябва да направи служителят

Данните от всеки издаден болничен лист постъпват по електронен път в регистъра на НОИ — така е от 2015 г. Това обаче не отменя задължението на служителя да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му (чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза). Според актуалните указания на НОИ осигурените представят болничния лист на хартиен носител на работодателя, който го завежда в отделен дневник.

Кога НОИ превежда парите

Работодателят подава в НОИ по електронен път удостоверение (приложение № 9) до 10-о число на месеца, следващ представянето на болничния лист. НОИ превежда обезщетението по личната платежна сметка на служителя в срок до 10 работни дни, след като получи данните от болничния лист и удостоверението. При болничен, който обхваща няколко месеца, следващите месеци се плащат до 5 работни дни след изтичането на всеки от тях.

Трудова злополука и професионална болест

Когато неработоспособността е резултат от трудова злополука или професионална болест, режимът е по-благоприятен за работещия:

  • обезщетението е 90% (вместо 80%) от среднодневния осигурителен доход за 18-те месеца, а ограничението до нетното възнаграждение е предвидено само за общо заболяване;
  • не се изисква шестмесечен осигурителен стаж;
  • при срочен трудов договор обезщетението продължава до възстановяването, а не само до 30 дни след прекратяването.

Затова правилното квалифициране на събитието — общо заболяване или трудова злополука — има пряко значение за размера на обезщетението. При спор относно характера на злополуката е препоръчително да се потърси юридическа консултация.

Закрила при уволнение по време на болничен

Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от здравните органи (чл. 162, ал. 2 от Кодекса на труда). Работник, който вече е започнал да ползва разрешен му отпуск, включително болничен, може да бъде уволнен на някои основания — съкращаване на щата, намаляване на обема на работата, липса на качества за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за длъжността или дисциплинарно уволнение — само с предварително разрешение на инспекцията по труда (чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ).

Закрилата се преценява към момента на връчване на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 7 КТ). Ако заповедта е връчена, докато служителят е на работа, болничен, представен след това, не я засяга. Уволнение, извършено без необходимото разрешение, е незаконно и подлежи на отмяна от съда. Кои други служители се ползват от такава закрила, вижте в статията ни за специалната закрила при уволнение.

Отделно, времето на отпуск поради временна неработоспособност — платен и неплатен — се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО).

Източници

Често задавани въпроси

Колко дни от болничния плаща работодателят през 2026 г.?

Работодателят плаща първите два работни дни от временната неработоспособност — 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение. От третия работен ден обезщетението се изплаща от НОИ. До 1 януари 2024 г. работодателят покриваше първите три дни — след изменението в чл. 40, ал. 5 от КСО периодът е намален на два дни.

Кога работодателят не плаща първите два дни от болничния?

Когато служителят няма 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, когато болничният е продължение без прекъсване на предходен болничен (двата дни се плащат само в началото на неработоспособността) и при отпуск поради бременност и раждане. На самоосигуряващите се лица НОИ плаща и първите два дни.

Какъв е размерът на обезщетението за болничен?

За първите два работни дни работодателят плаща 70% от среднодневното брутно възнаграждение. От третия ден НОИ плаща 80% от среднодневния осигурителен доход за последните 18 месеца при общо заболяване, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение — на практика около нетната заплата. При трудова злополука или професионална болест обезщетението е 90%.

Получавам ли обезщетение за болничен след прекратяване на трудовия договор?

Зависи кога е започнала неработоспособността. Ако болничният е започнал преди прекратяването на безсрочен договор, НОИ плаща до възстановяването. При срочен договор — за не повече от 30 календарни дни след прекратяването, освен при трудова злополука или професионална болест. Ако болничният започне след прекратяването и не сте осигурени на друго основание, обезщетение от НОИ не се дължи.

Какво става, ако съм в болничен по време на предизвестие?

Болничният не удължава срока на предизвестието — трудовият договор се прекратява с изтичането му. Обезщетението за неработоспособност, започнала преди прекратяването, продължава по правилата за прекратяване на договора. Ако работодателят Ви уволнява на някои основания, например поради съкращаване на щата, той се нуждае от разрешение на инспекцията по труда, ако към връчването на заповедта вече сте започнали болничния.

Какъв осигурителен стаж е необходим за болничен?

За право на парично обезщетение от НОИ е необходим най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Стажът може да е прекъснат и не е необходимо да е при същия работодател. Изискването не се прилага за лицата под 18-годишна възраст, както и при трудова злополука и професионална болест.

До кога трябва да представя болничния лист на работодателя?

До два работни дни от издаването му трябва да представите болничния лист или да уведомите работодателя. Данните от болничния лист постъпват по електронен път и в регистъра на НОИ, но според указанията на НОИ служителят представя болничния лист на хартиен носител на работодателя.

За колко дни лекуващият лекар може да издаде болничен лист?

Лекуващият лекар може да издаде болничен лист еднолично за период до 14 дни без прекъсване, но не повече от 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година. При по-продължителна неработоспособност болничният лист се издава от лекарска консултативна комисия (ЛКК).

Кога НОИ превежда парите за болничен?

НОИ превежда обезщетението в срок до 10 работни дни, след като получи данните от болничния лист и удостоверението от работодателя (приложение № 9), което работодателят подава до 10-о число на следващия месец. При болничен, обхващащ няколко месеца, следващите месеци се плащат до 5 работни дни след изтичането им.

Може ли обезщетението да бъде по-високо от заплатата?

Не. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено. Така обезщетението не надхвърля реалния доход, който лицето би получило, ако работеше.

Имат ли право на болничен лицата на граждански договор?

По правило не. Изпълнителите по граждански договор не се осигуряват за общо заболяване и майчинство, затова нямат право на обезщетение при временна неработоспособност. Такова право възниква при осигуряване за този риск — обикновено по трудово правоотношение.

Правна бележка: Настоящата статия има информативен характер и не представлява индивидуална правна консултация. Посочените правила са валидни за 2026 г. и подлежат на актуализация. За конкретна ситуация се обърнете към квалифициран юрист или счетоводител.

Нуждаете се от съдействие?

Екипът на Innovires Legal може да Ви консултира относно правата Ви при временна неработоспособност, да провери осигурителния Ви стаж и да Ви защити при спор с работодателя или с НОИ.