Граждански договор — данъци, осигуровки и разлики с трудовия договор (2026)

Публикувано: 18 май 2026 г. | Последна актуализация: 18 май 2026 г.

Гражданският договор е удобен начин за възлагане на конкретна работа или услуга, но данъчното и осигурителното му третиране често поражда въпроси. В тази статия ще научите как се облага гражданският договор през 2026 г., какви осигурителни вноски се дължат, как се изчислява нетното възнаграждение и с какво се различава от трудовия договор.

Какво е граждански договор

„Граждански договор“ е събирателно понятие за договорите, с които едно лице възлага на друго извършването на определена работа или услуга срещу възнаграждение. За разлика от трудовия договор, той не се урежда от Кодекса на труда, а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и от Търговския закон (ТЗ). Страните по него се наричат възложител и изпълнител.

В практиката под „граждански договор“ най-често се разбира договор за изработка или договор за поръчка, но към групата спадат и комисионният договор, както и договорите за търговско представителство. Общото между тях е, че се сключват за постигане на конкретен резултат, а не за полагане на труд под ръководството на работодател.

Какво съдържа договорът

За да е ясен и защитим при евентуална проверка, гражданският договор следва да съдържа най-малко:

  • точно описание на работата или услугата, която се възлага;
  • срок за изпълнение;
  • правата и задълженията на възложителя и на изпълнителя;
  • размер на възнаграждението и срок за изплащането му.

Граждански срещу трудов договор

Двата вида договор се уреждат от различни закони и водят до различни права и задължения. Таблицата по-долу обобщава основните разлики:

КритерийГраждански договорТрудов договор
Правна уредбаЗЗД и ТЗКодекс на труда
ПредметКонкретен резултат — работа или услугаПолагане на труд за определена длъжност
Работно време и мястоНе се определят — важен е срокът за изпълнениеОпределят се задължително
Регистрация в НАПНе подлежи на регистрацияРегистрира се в НАП
Платен отпуск и болниченНе се полагатПолагат се
Осигурителни рисковеСамо пенсия и здравеПълен обхват, вкл. майчинство и безработица
Трудов стажНе се зачита (зачита се осигурителен стаж)Зачита се трудов стаж
Минимално възнаграждениеНяма законов минимумНе по-ниско от минималната работна заплата

Изпълнителят по граждански договор не се ползва от закрилата на трудовото законодателство — няма право на платен годишен отпуск, на обезщетение за болничен, за майчинство или за безработица. За сметка на това гражданският договор дава по-голяма гъвкавост и на двете страни. Повече за алтернативата вижте в нашата статия за трудовия договор.

Данъчно облагане на гражданския договор

Доходите по граждански договор се облагат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като доходи от извънтрудови правоотношения. Облагането минава през две стъпки.

Нормативно признати разходи — 25%

Преди облагането от брутното възнаграждение се приспадат нормативно признати разходи в размер на 25% (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). Това е разход, който законът признава автоматично, без да е необходимо да се доказва с документи. Облага се само останалата част от дохода.

Данъчна ставка — 10%

Върху облагаемия доход се дължи данък от 10% — единната ставка на данъка върху доходите на физическите лица. Важно е да се отбележи, че данъчната основа се формира, след като от дохода се приспаднат нормативно признатите разходи и осигурителните вноски за сметка на изпълнителя. Така фактически облаганата сума е по-малка от брутното възнаграждение.

Забележка: ако изпълнителят е регистриран като самоосигуряващо се лице и заяви това писмено пред възложителя, възложителят не удържа нито данък, нито осигуровки. В този случай изпълнителят сам декларира и внася дължимите суми.

Осигурителни вноски по граждански договор

Изпълнителят по граждански договор се осигурява за по-малко рискове от работещия по трудов договор. Дължат се вноски само за пенсия и за здравно осигуряване — но не и за общо заболяване и майчинство, за безработица или за трудова злополука.

Върху каква сума се дължат вноски

Осигурителните вноски се изчисляват върху възнаграждението след приспадане на 25-те процента нормативно признати разходи — тоест върху 75% от брутната сума. Тази сума се нарича осигурителен доход и за нея важат два прага:

  • Долен праг. Ако осигурителният доход е под минималната работна заплата (620,20 EUR за 2026 г.) и лицето не е осигурено на друго основание, вноски не се дължат.
  • Горен праг. Вноски се дължат до максималния осигурителен доход, който за 2026 г. е 2300 EUR месечно. Ако лицето вече е осигурено на друго основание върху този максимум, върху възнаграждението по гражданския договор не се удържат вноски.

Размер на вноските

Общата осигурителна тежест по граждански договор е 27,8% от осигурителния доход и се разпределя между двете страни:

ВноскаЗа сметка на възложителяЗа сметка на изпълнителя
Фонд „Пенсии“ и допълнително пенсионно осигуряване11,02%8,78%
Здравно осигуряване4,80%3,20%
Общо15,82%11,98%

За лицата, родени след 1959 г., част от пенсионната вноска (пет процентни пункта) се насочва към универсален пенсионен фонд, но общият размер и разпределението остават същите. Пенсионерите, които работят по граждански договор, дължат задължително само здравноосигурителна вноска; вноските за пенсия за тях са по избор.

Как се изчислява нетното възнаграждение

Нека проследим изчислението при брутно възнаграждение от 1000 EUR за изпълнител, който не е самоосигуряващо се лице и не е осигурен на друго основание:

  1. Нормативно признати разходи (25%): 1000 − 250 = осигурителен доход 750 EUR.
  2. Осигуровки за сметка на изпълнителя (11,98% от 750): 89,85 EUR.
  3. Облагаема сума: 750 − 89,85 = 660,15 EUR.
  4. Данък върху дохода (10%): 66,02 EUR.
  5. Нетна сума за изпълнителя: 1000 − 89,85 − 66,02 = 844,13 EUR.

Към това възложителят добавя и осигуровките за своя сметка — 15,82% от 750 EUR, или 118,65 EUR. Така общият разход за възложителя е 1000 + 118,65 = 1118,65 EUR.

Съвет от практиката ни: при договаряне уточнявайте изрично дали посочената сума е „бруто“, или сума „на ръка“. Разликата между двете надхвърля 15% и често става причина за спорове между възложител и изпълнител.

Деклариране и срокове

Когато удържа осигуровки и данък, възложителят поема и задълженията по декларирането им:

  • Осигурителни вноски — декларират се ежемесечно с декларации образец 1 и образец 6, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
  • Авансов данък — декларира се на тримесечие с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и се внася до края на месеца, следващ тримесечието. За четвъртото тримесечие възложителят не удържа авансов данък, освен ако изпълнителят писмено не заяви това.
  • Годишна данъчна декларация — изпълнителят подава декларация по ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година, в която включва доходите си от всички правоотношения за календарната година.

За изплатените през годината суми възложителят издава на изпълнителя справка (служебна бележка), която улеснява попълването на годишната декларация.

Рискът от прикрит трудов договор

Гражданският договор не бива да се използва, за да се замаскира фактическо трудово правоотношение. Когато изпълнителят на практика работи при определено работно време и място, под ръководството на възложителя и срещу регулярно месечно възнаграждение, отношението има белезите на трудов договор — независимо как е озаглавен документът.

При проверка Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ може да приеме, че е налице прикрит трудов договор, и да задължи възложителя да сключи трудов договор със задна дата. Това е свързано със значителни санкции, доплащане на осигуровки и обезщетения. Затова гражданският договор следва да се използва само когато естеството на работата действително отговаря на извънтрудово правоотношение. Повече по темата четете в статията ни за прикрития трудов договор.

Често задавани въпроси

Какъв данък се дължи по граждански договор?

Доходите по граждански договор се облагат с данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%. Преди облагането от възнаграждението се приспадат 25% нормативно признати разходи и осигурителните вноски за сметка на изпълнителя, така че данъкът се дължи върху по-малка сума от брутното възнаграждение.

Дължат ли се осигуровки по граждански договор?

Да. Дължат се вноски за пенсия и за здравно осигуряване — общо 27,8% от осигурителния доход, разпределени между възложителя (15,82%) и изпълнителя (11,98%). Не се дължат вноски за общо заболяване и майчинство, за безработица или за трудова злополука.

Кога не се дължат осигуровки по граждански договор?

Осигуровки не се дължат, когато възнаграждението след приспадане на 25-те процента нормативно признати разходи е под минималната работна заплата (620,20 EUR за 2026 г.) и лицето не е осигурено на друго основание. Не се удържат вноски и когато изпълнителят е самоосигуряващо се лице и е заявил това писмено, както и когато вече е осигурен върху максималния осигурителен доход (2300 EUR за 2026 г.).

Върху каква сума се изчисляват осигуровките и данъкът?

И осигуровките, и данъкът се изчисляват, след като от брутното възнаграждение се приспаднат 25% нормативно признати разходи. Осигуровките се дължат върху тези 75% от сумата (в рамките на минималния и максималния осигурителен доход), а данъкът — върху 75% от сумата, намалени и с осигурителните вноски за сметка на изпълнителя.

Има ли изпълнителят по граждански договор право на отпуск и болничен?

Не. Изпълнителят по граждански договор не се ползва от закрилата на трудовото законодателство — няма право на платен годишен отпуск, нито на обезщетение за временна неработоспособност (болничен), за майчинство или за безработица. Тези права възникват само по трудово правоотношение.

Зачита ли се гражданският договор за трудов стаж?

Не. Периодът по граждански договор не се зачита за трудов стаж, но при внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен стаж, който е от значение при пенсиониране.

Може ли граждански договор да се преквалифицира в трудов?

Да. Ако работата фактически се извършва при определено работно време и място, под ръководството на възложителя и срещу регулярно възнаграждение, контролните органи могат да приемат, че е налице прикрит трудов договор. Тогава възложителят може да бъде задължен да сключи трудов договор и да доплати осигуровки и обезщетения, наред с налагане на санкции.

Правна бележка: Настоящата статия има информативен характер и не представлява индивидуална правна консултация. Посочените прагове и ставки са валидни за 2026 г. и подлежат на ежегодна актуализация. За конкретна ситуация се обърнете към квалифициран юрист или счетоводител.

Нуждаете се от съдействие?

Екипът на Innovires Legal може да изготви граждански договор, съобразен с конкретната Ви ситуация, да прецени данъчните и осигурителните последици и да Ви защити при проверка от контролните органи.