Осигуряване на повече от едно основание — правила, примери и грешки (2026)

Правна рамка

Основният нормативен акт, уреждащ социалното осигуряване в България, е Кодексът за социално осигуряване (КСО). Той определя кои лица подлежат на задължително осигуряване, на какви рискове и при какви условия. Допълнителни правила се съдържат в:

Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски — определя конкретните елементи на осигурителния доход.
Закона за бюджета на ДОО за съответната година — ежегодно определя минималния и максималния осигурителен доход, минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии.
Наредба № Н-13 на НАП — регламентира подаването на данни за осигурените лица (Декларация обр. 1 и Декларация обр. 6).

Ключов принцип на КСО е, че осигурителните вноски се дължат върху всеки доход от трудова дейност, но общата сума, върху която се начисляват вноски, не може да надвишава максималния осигурителен доход — за 2026 г. той е приблизително EUR 2 112 месечно.

Кой е осигурен за всички рискове и кой — частично?

КСО разграничава две основни групи осигурени лица в зависимост от обхвата на осигурителните рискове:

Пълно осигуряване (за всички осигурени социални рискове)

Категория лица	Осигурителни рискове
Работници и служители по трудов договор	Общо заболяване и майчинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука, професионална болест, безработица
Държавни служители	Всички рискове
Управители и прокуристи на търговски дружества	Всички рискове (при договор за управление и контрол)
Съдии, прокурори, следователи	Всички рискове
Военнослужещи и държавни служители по ЗМВР	Всички рискове
Членове на кооперации, работещи в тях	Всички рискове

Частично осигуряване (инвалидност, старост и смърт)

Категория лица	Допълнителен избор
Самоосигуряващи се лица — свободни професии, еднолични търговци	Могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство
Собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД/ООД), работещи в тях	Могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство
Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители	Могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство
Лица, работещи по граждански договор (ако не са осигурени на друго основание и получават месечно възнаграждение ≥ минималната работна заплата)	Задължително за инвалидност, старост, смърт

Това разграничение е от значение, защото при съчетаване на няколко основания обхватът на рисковете по всяко от тях се определя самостоятелно, а вноските се натрупват до тавана на максималния осигурителен доход.

Два трудови договора едновременно

Лице, което работи по два или повече трудови договора, се осигурява по всяко от тях поотделно. Всеки работодател начислява и внася осигурителни вноски върху изплащаното от него трудово възнаграждение. Общата сума на осигурителния доход обаче не може да надвишава максималния осигурителен доход.

Задължение на работника

Работникът е длъжен да уведоми втория работодател за осигурителния доход, върху който вече се внасят вноски при първия. Това става чрез декларация по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението. Въз основа на нея вторият работодател определя размера на осигурителния доход, до който следва да внася вноски.

Пример с EUR стойности (2026 г.)

Мария работи по два трудови договора. При първия работодател осигурителният й доход е EUR 1 500. При втория — EUR 900. Общата сума е EUR 2 400, но максималният осигурителен доход е EUR 2 112.

Първи работодател: вноски върху EUR 1 500 (пълният размер).
Втори работодател: вноски върху EUR 612 (EUR 2 112 − EUR 1 500), а не върху пълните EUR 900.
Остатъкът от EUR 288 (EUR 900 − EUR 612) не се осигурява.

Ако Мария не подаде декларация до втория работодател и той внесе вноски върху цялото възнаграждение, надвнесените суми подлежат на възстановяване, но процесът е административно натоварващ.

Трудов договор и договор за управление

Често срещана ситуация е лице, наето по трудов договор в едно дружество, да бъде и управител (по договор за управление и контрол) в друго. И двете правоотношения водят до пълно осигуряване за всички рискове.

Правилата са аналогични на двата трудови договора — вноски се внасят и по двете основания, като общият осигурителен доход не може да надвишава EUR 2 112. Последователността е от значение: първо се отчита доходът от трудовия договор, след това — от договора за управление.

Пример

Петър има трудов договор с осигурителен доход EUR 1 800 и е управител на ООД с месечно възнаграждение EUR 600. Вноски:

По трудовия договор: върху EUR 1 800.
По договора за управление: върху EUR 312 (EUR 2 112 − EUR 1 800).

Самоосигуряващи се лица — правилото за едно основание

Когато едно лице има няколко основания за самоосигуряване, то се осигурява само по едно от тях — по свой избор. Това е изрично предвидено в чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица.

Типични хипотези

Свободна професия + собственик на ЕООД: лицето избира дали да се осигурява като лице, упражняващо свободна професия, или като собственик на ЕООД, работещ в дружеството. Не се дължат вноски и по двете основания.
Съдружник в ООД + едноличен търговец: отново — осигуряване само по едно основание.
Земеделски стопанин + свободна професия: по избор на едно основание.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2026 г. е приблизително EUR 275. Авансовите вноски се изчисляват върху избрания осигурителен доход (между минималния и максималния), а окончателният размер се определя при годишното изравняване.

Самоосигуряващ се и трудов договор едновременно

Ако лице работи по трудов договор и едновременно с това извършва дейност като самоосигуряващо се, осигурителни вноски се дължат по двете основания, но общият осигурителен доход отново не може да надвишава EUR 2 112.

Ред на осигуряване

Първо се отчита осигурителният доход по трудовия договор.
След това — авансовите осигурителни вноски от самоосигуряването, върху разликата до максималния доход.

Пример

Ивана работи по трудов договор с осигурителен доход EUR 1 400 и е регистрирана като лице, упражняващо свободна професия. Тя се самоосигурява върху минималния доход от EUR 275.

По трудовия договор: вноски върху EUR 1 400.
Като самоосигуряваща се: авансови вноски върху EUR 275.
Общо: EUR 1 675 — не надвишава тавана от EUR 2 112, следователно се осигурява върху цялата сума.

Ако обаче трудовият й договор беше с доход EUR 2 000, тогава максималното, върху което може да се самоосигурява, е EUR 112 (EUR 2 112 − EUR 2 000), дори минималният доход за самоосигуряване да е EUR 275. В такъв случай авансовите вноски се внасят върху EUR 112.

Граждански договори — различни сценарии

Осигуряването при работа по граждански договор зависи от това дали лицето е осигурено и на друго основание:

Сценарий 1: Граждански договор + трудов договор

Когато лице, работещо по трудов договор, получава и доход по граждански договор, осигурителни вноски се дължат върху сбора от двата дохода, но не повече от EUR 2 112. Вноските по гражданския договор са за инвалидност, старост и смърт, като се разпределят между възложителя и изпълнителя.

Сценарий 2: Граждански договор без друго осигуряване

Ако лицето не е осигурено на друго основание и месечното възнаграждение по гражданския договор (след приспадане на нормативно признатите разходи) е равно на или по-голямо от минималната работна заплата, то подлежи на осигуряване за инвалидност, старост и смърт. Възложителят удържа и внася вноските.

Сценарий 3: Граждански договор с ниско възнаграждение, без друго осигуряване

Ако месечното възнаграждение (след приспадане на разходите) е по-ниско от минималната работна заплата и лицето не е осигурено на друго основание, осигурителни вноски не се дължат. Лицето остава неосигурено за съответния месец.

Пример

Георги работи по трудов договор с осигурителен доход EUR 1 200. Получава и EUR 500 по граждански договор (нормативно признати разходи 25 %, т.е. осигурителен доход EUR 375).

По трудовия договор: вноски върху EUR 1 200.
По гражданския договор: вноски върху EUR 375.
Общо: EUR 1 575 — под тавана от EUR 2 112.

Поредност на доходите при множество основания

Когато лице подлежи на осигуряване на няколко основания, КСО определя поредност, по която доходите се вземат предвид за достигане на максималния осигурителен доход. Тази поредност е регламентирана в чл. 6, ал. 11 от КСО:

Доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения (трудов договор, държавна служба).
Доходи от договори за управление и контрол (управители, членове на съвети на директорите, прокуристи).
Доходи от дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия, ЕТ, собственик/съдружник в ООД/ЕООД).
Доходи по граждански договори (договори за изработка, поръчка и др.).
Доходи от други дейности, подлежащи на осигуряване.

Тази поредност означава, че ако сумата от доходите по първите точки вече достига максималния осигурителен доход, за последващите основания вноски не се дължат. Практическото значение е, че лицето (и съответно осигурителите) трябва коректно да определят коя част от дохода попада в тавана и коя остава извън него.

Годишно изравняване на осигурителния доход

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово върху избрания от тях месечен осигурителен доход. В края на годината обаче те са длъжни да извършат годишно изравняване на базата на реално получения доход, деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Как работи изравняването?

Годишният осигурителен доход се определя като сума от всички осигурителни доходи за годината (от трудов договор, самоосигуряване, граждански договори), но не повече от 12 пъти максималния месечен осигурителен доход (12 × EUR 2 112 = EUR 25 344 за 2026 г.).
Ако реалният доход от самоосигуряване е по-висок от авансово декларирания — дължат се допълнителни вноски.
Ако реалният доход е по-нисък — надвнесените вноски се приспадат или възстановяват.
Изравняването се извършва с подаването на данъчната декларация — срок до 30 април на следващата година.

Годишното изравняване е задължително за всички самоосигуряващи се лица. Пропускането му може да доведе до санкции от НАП и до некоректно определяне на осигурителния стаж и доход за пенсиониране.

Чести грешки при осигуряване на повече основания

В нашата практика най-често срещаме следните проблеми:

Неподаване на декларация до втория работодател
Работникът не уведомява втория работодател за осигурителния доход при първия. Резултат: надвнесени вноски, необходимост от корекции в декларациите и административна тежест.
Двойно самоосигуряване
Лице, което е и свободна професия, и съдружник в ООД, внася осигурителни вноски по двете основания, вместо само по едно. Излишно платените суми трудно се възстановяват.
Неотчитане на гражданския договор
Лице, работещо по трудов договор, получава доход по граждански договор и нито то, нито възложителят внасят осигурителни вноски. При проверка от НАП се начисляват вноски, лихви и санкции.
Грешна поредност на доходите
При подаване на годишната декларация лицето или счетоводителят не спазват законовата поредност на доходите. Това води до некоректно изравняване и потенциални разлики с данните в НАП.
Пропускане на годишното изравняване
Самоосигуряващи се лица, които имат и доходи от друг източник, пропускат да извършат годишно изравняване. Освен санкцията, това води и до некоректен осигурителен стаж.
Неправилно определяне на осигурителния доход по гражданския договор
Възложителят не приспада нормативно признатите разходи (25 %) и начислява вноски върху брутната сума, или обратно — приспада по-висок процент разходи, отколкото е допустимо.

Често задавани въпроси

Мога ли да работя по два трудови договора едновременно?

Да. Кодексът на труда допуска сключване на допълнителен трудов договор — при същия или при друг работодател. Осигурителни вноски се дължат и по двата договора, но общият осигурителен доход не може да надвишава максималния (EUR 2 112 за 2026 г.).

Ако съм собственик на ЕООД и свободна професия, по кое основание да се осигурявам?

Изборът е Ваш. Осигурявате се само по едно от двете основания. На практика повечето лица избират основанието, което е по-удобно от административна гледна точка, тъй като минималният осигурителен доход и процентите на вноските са идентични.

Какво е максималният осигурителен доход за 2026 г.?

За 2026 г. максималният месечен осигурителен доход е приблизително EUR 2 112. Годишният максимум е EUR 25 344 (12 × EUR 2 112). Всички осигурителни вноски, дължими на повече от едно основание, се изчисляват в рамките на този таван.

Трябва ли да уведомя втория работодател за осигуровките при първия?

Да, задължително. Работникът подава писмена декларация до всеки следващ работодател, в която посочва осигурителния доход, върху който вече се внасят вноски. Без тази декларация работодателят не може коректно да определи размера на вноските.

Дължат ли се осигуровки по граждански договор, ако вече съм осигурен по трудов?

Да. Ако имате и трудов, и граждански договор, вноски се дължат и по двете основания — но общият доход не може да надвиши максималния осигурителен доход. По гражданския договор се дължат вноски за инвалидност, старост и смърт, като разходите се разпределят между Вас и възложителя.

Какво се случва, ако не извърша годишно изравняване?

Годишното изравняване е задължително за самоосигуряващите се лица. При неизпълнение НАП може да начисли дължимите вноски служебно, заедно с лихви за просрочие. Освен това осигурителният Ви стаж и доход могат да бъдат определени некоректно, което се отразява на бъдещите Ви пенсионни права.

Как се определя поредността на доходите?

Поредността е определена в чл. 6, ал. 11 от КСО: първо трудови и приравнени правоотношения, след това управление и контрол, после самоосигуряване, после граждански договори и накрая други дейности. Тази поредност е задължителна и не може да бъде променяна по желание на лицето.

Нуждаете се от съдействие?

Екипът на Innovires може да Ви помогне с определяне на правилния режим на осигуряване, подготовка на декларации, годишно изравняване и консултации при проверки от НАП.