Данъци при авторски и лицензионни права (2026)

Правна рамка

Данъчното третиране на доходите от авторски и лицензионни права в България се формира от няколко взаимосвързани нормативни акта, всеки от които урежда отделна плоскост на облагането и осигуряването:

• Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) — урежда облагането на доходите на местните физически лица от авторски и лицензионни възнаграждения, както и авансовия данък, годишното деклариране и нормативно признатите разходи.
• Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) — регулира данъка при източника (WHT) върху авторските и лицензионни възнаграждения, начислени в полза на чуждестранни юридически лица, и транспонира Директивата за лихви и роялти между свързани дружества в ЕС.
• Кодекс за социално осигуряване (КСО) — определя обхвата на осигурителния доход. Ключово за творческите професии е, че авторските и лицензионни възнаграждения по принцип не формират осигурителен доход.
• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) — урежда ДДС третирането на предоставянето на права за ползване на обекти на интелектуална собственост като независима икономическа дейност и облагаема доставка на услуги.
• Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) — материалноправната основа на договорите: определя какво е защитено произведение, кой е автор, какви права могат да бъдат отстъпвани и какъв е режимът на лицензите.

Това преплитане означава, че при структуриране на авторски или лицензионен договор трябва да се съобразяват едновременно гражданскоправната квалификация по ЗАПСП и данъчно-осигурителните последици по ЗДДФЛ, ЗКПО, КСО и ЗДДС.

Класификация на дохода — чл. 29 ЗДДФЛ

Доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, получавани от местни физически лица, се класифицират по чл. 29 ЗДДФЛ като „доходи от друга стопанска дейност“. Ключовият практически нюанс — и най-често источник на грешки в практиката — е, че ЗДДФЛ предвижда два различни процента на нормативно признати разходи в зависимост от правната квалификация на плащането:

Разликата не е техническа — тя отразява разбирането на законодателя, че авторът или изпълнителят вече е понесъл разходи и усилия за създаване на произведението, чието ползване се възнаграждава. Плащането за ползването е „пасивен“ доход от вече създаден актив и получава по-високо намаление от 40 %. Обратно, плащането по граждански договор за текущо извършвана работа — консултация, дизайн, превод — получава 25 %.

На практика често се срещат смесени договори, в които една част от цената е за създаването на произведението (напр. разработка на софтуер, проектиране, писане на статия по поръчка), а друга — за прехвърлянето или отстъпването на правата за ползване. В такива случаи е добра практика договорът изрично да разделя двете стойности, за да може коректно да се приложи съответният процент нормативни разходи за всяка част. Липсата на ясно разделение често води до спорове с НАП при проверки.

Данъчна ставка и ефективно облагане

Върху облагаемата основа се прилага плоската ставка от 10 %, предвидена в чл. 48 ЗДДФЛ. Данъчната основа обаче не е равна на брутния доход — тя се формира по следната схема:

• Бруто възнаграждение
• минус нормативно признати разходи (40 % или 25 %)
• минус задължителни осигурителни вноски, ако такива се дължат (например ако лицето е самоосигуряващо се и този доход влиза в осигурителния му доход)
• равно на облагаема основа, върху която се начислява 10 %

Резултатът е изключително нисък ефективен данък. За авторски и лицензионни възнаграждения с 40 % нормативни разходи ефективната ставка върху брутото е 10 % × 60 % = 6 %. За доходите по граждански договор с 25 % нормативни разходи ефективната ставка е 10 % × 75 % = 7,5 %. Тези цифри обикновено не отчитат евентуални осигуровки — за „чистите“ авторски възнаграждения те не се дължат, както ще видим по-нататък.

За сравнение, при облагането на дивиденти и ликвидационни дялове комбинираната тежест (корпоративен данък плюс данък дивидент) възлиза на около 15 %, а при работа като фрийлансър по регистрация като свободна професия върху дохода се начисляват и осигуровки. Режимът за авторски права е значително по-изгоден за творчески професии.

Авансов данък (чл. 43 ЗДДФЛ)

Когато платецът на възнаграждението е предприятие или самоосигуряващо се лице (СОЛ), по правило той е задължен да удържа 10 % авансов данък върху облагаемата основа (бруто минус нормативни разходи и дължими осигуровки), преди да преведе остатъка на автора. Този механизъм е уреден в чл. 43 ЗДДФЛ и има за цел да осигури събиране на данъка „при източника“ още по време на получаване на дохода.

Изключение — самоосигуряващи се лица

Ако получателят на възнаграждението е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и уведоми писмено платеца за това обстоятелство, платецът не удържа авансов данък. В този случай получателят сам внася данъка тримесечно по своята декларация за авансов данък. Това е важно практическо облекчение за утвърдени творци и консултанти с регистрация като свободна професия.

IV тримесечие — без авансов данък

Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ, за доходите, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се дължи авансов данък. Тези суми се уреждат с годишната данъчна декларация. Това правило важи както за удържания от платеца, така и за внасяния лично от получателя авансов данък.

Служебна бележка и справка по чл. 73

Платецът е длъжен да издаде на получателя служебна бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за изплатените суми и удържания данък, както и да отрази данните в Справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, която се подава до 28 февруари на следващата година. Тази справка се използва от НАП за кръстосана проверка срещу годишната декларация на получателя.

Социално осигуряване — ключово предимство

Едно от най-значимите данъчни предимства на режима за авторски и лицензионни възнаграждения в България е, че тези доходи не се включват в осигурителния доход по КСО. Върху тях не се дължат нито социални, нито здравни осигуровки. За разлика от трудовото възнаграждение или дохода от граждански договор, където общата осигурителна тежест може да достигне 30 %+, при авторските възнаграждения данъчно-осигурителната тежест се изчерпва с 6 % ефективен данък.

Това превръща режима в изключително благоприятен за автори, художници, музиканти, изпълнители, писатели, журналисти и други творчески професии, чиято дейност се свежда до създаване и отстъпване на права върху защитени произведения.

Изключение — СОЛ в друго качество

Ако получателят на авторското възнаграждение е самоосигуряващо се лице в друго качество — например едноличен търговец, регистрирана свободна професия или управител & собственик на ЕООД — той включва получените авторски доходи в годишното изравняване на осигурителния доход, но само до размера на максималния осигурителен доход. Максималният месечен осигурителен доход за 2026 г. е около EUR 2 112 (след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.). Ако лицето вече е достигнало този таван от друг източник, авторските възнаграждения не водят до допълнителни осигуровки.

За пълната картина относно осигурителната тежест при различните форми на доход вижте ръководството ни за данъци и осигуровки в България.

Годишно деклариране

Доходите от авторски и лицензионни възнаграждения се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, като се попълва Приложение № 3 (образец 2031) — „Доходи от друга стопанска дейност“. Срокът за подаване е 30 април на следващата календарна година.

В Приложение № 3 се използват специфични кодове за вид доход, които съответстват на класификацията по чл. 29 ЗДДФЛ:

• Код 304 — авторски и лицензионни възнаграждения с 40 % нормативно признати разходи (чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“).
• Код 307 — извънтрудови правоотношения и граждански договори с 25 % нормативно признати разходи (чл. 29, ал. 1, т. 3).

Грешното кодиране е една от най-честите причини за корекции при проверки — особено в случаите на смесени договори, когато част от дохода е за създаване, а друга — за ползване на произведението. Препоръчваме при съмнение да се търси предварителна консултация, защото последващите корекции често пораждат лихви и административни производства.

Нерезиденти — данък при източника (чл. 195 ЗКПО)

Когато авторското или лицензионното възнаграждение се начислява в полза на чуждестранно юридическо лице, режимът е различен. По чл. 195 ЗКПО върху роялти, изплатени на чужди юридически лица, се дължи 10 % данък при източника (WHT). Данъкът е окончателен, удържа се от платеца и се превежда в бюджета до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването.

Намаление по СИДДО

България има сключени над 70 Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), като по повечето от тях ставката за роялти е намалена до 5 % или 10 %, а при някои — до 0 %. За да се приложи ставката по СИДДО, трябва да бъде следвана процедурата по чл. 142 ДОПК — при плащания над определен праг се подава искане за прилагане, придружено с удостоверение за местно лице, декларация за бенефициар и документи, доказващи правното основание.

Директива за лихви и роялти — 0 % между свързани дружества в ЕС

Чл. 200а ЗКПО транспонира Директива 2003/49/ЕО (Interest & Royalties Directive) и предвижда пълно освобождаване от данък при източника върху роялти, изплатени между свързани дружества в ЕС, при спазване на следните условия:

• Получателят е дружество — местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС и е бенефициар на дохода.
• Между двете дружества съществува пряко участие от минимум 25 % в капитала (едното в другото или общо дружество-майка).
• Това участие е непрекъснато за период от поне 2 години.

Изключение за научни и културни произведения

Важно практическо изключение — съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, от определението за „авторски и лицензионни възнаграждения“ са изключени плащания за научни и културни произведения. Това означава, че върху такива плащания не се дължи данък при източника. За пълен анализ на WHT режима вижте статията ни за данъка при източника в България.

ДДС третиране

От гледна точка на ДДС, предоставянето на права за ползване върху обект на интелектуална собственост се квалифицира като независима икономическа дейност и облагаема доставка на услуги със стандартна ставка 20 % ДДС. Това важи независимо дали лицензодателят е физическо или юридическо лице.

Регистрация по ДДС

Задължителната регистрация по ДДС настъпва при оборот над EUR 100 000 за последните 12 последователни месеца. До този праг лицензодателят може да работи без ДДС номер, но има право на доброволна регистрация, която често е целесъобразна при работа с корпоративни клиенти в ЕС.

Място на доставка

Мястото на доставка по чл. 21 ЗДДС определя коя държава има право да облага услугата:

• B2B в ЕС — мястото на доставка е при получателя. Българският лицензодател издава фактура без ДДС с отбелязване „обратно начисляване“ (reverse charge).
• B2C в ЕС — по общото правило мястото на доставка е при доставчика (България, 20 % ДДС), освен при специалните режими за електронни услуги.
• Клиенти извън ЕС — по правило услугата е извън териториалния обхват на ЗДДС и не подлежи на ДДС в България.
• Между свързани лица — при B2B сделки обратното начисляване остава общото правило, но особено внимание се обръща на трансферното ценообразуване.

Софтуер и SaaS — специални правила

Квалификацията на софтуерните плащания е един от най-спорните въпроси в международното данъчно право и е особено важна за българската IT индустрия. НАП следва интерпретацията, утвърдена в Коментара към чл. 12 на OECD Модела, като прави следните разграничения:

• Стандартен лиценз за краен потребител (shrink-wrap, клик-wrap) — когато клиентът заплаща за ползване на копие на софтуера за свои нужди, без право да го модифицира, репродуцира или разпространява, плащането се квалифицира като бизнес печалба, а не като роялти. Няма данък при източника за нерезиденти.
• Лиценз с право за търговска експлоатация — когато клиентът получава право да репродуцира, модифицира, сублицензира или разпространява софтуера, плащането е роялти и подлежи на 10 % WHT (с възможност за намаление по СИДДО или нулева ставка по Директивата).
• SaaS (Software as a Service) — достъпът до облачна услуга по правило се квалифицира като услуга, а не като лиценз. Плащанията са бизнес печалба и обикновено не подлежат на WHT — освен ако не се квалифицират като „такси за технически услуги“, върху които също се дължи 10 % WHT за нерезиденти по чл. 195 ЗКПО.
• Custom software development — когато физическо лице разработва софтуер по поръчка, плащането е за услуга (25 % нормативни разходи по код 307). Ако обаче договорът предвижда прехвърляне на изходния код и изключителните права, може да има и роялти компонент, който се отделя и третира по правилата за код 304.

Препоръчваме софтуерните договори да бъдат подробно структурирани и преразглеждани ежегодно, тъй като дори малка промяна във формулировката може да има значителни последици за данъчното третиране както в България, така и в юрисдикцията на контрагента.

Практически примери

За по-добро разбиране на режима, ето три типични практически ситуации, които илюстрират как се изчислява данъкът в различни хипотези:

1. Автор пише статия за медия, хонорар EUR 1 000. Хонорарът е за отстъпване на правата за публикуване — типично авторско възнаграждение по код 304. Нормативни разходи: 40 % = EUR 400. Данъчна основа: EUR 600. Данък: 10 % × EUR 600 = EUR 60. Ефективна ставка върху брутото: 6 %. Без осигуровки.
2. Дизайнер създава лого за компания по граждански договор, хонорар EUR 1 000. Плащането е за извършване на услуга — код 307. Нормативни разходи: 25 % = EUR 250. Данъчна основа: EUR 750. Данък: 10 % × EUR 750 = EUR 75. Ефективна ставка: 7,5 %. Върху този доход се дължат и осигуровки.
3. Нерезидент (дружество в САЩ) получава роялти от български ползвател, EUR 1 000. Българският платец удържа 10 % WHT = EUR 100. При процедура по чл. 142 ДОПК и действаща СИДДО между България и САЩ ставката обикновено се намалява до 5 % (EUR 50), а остатъкът се възстановява или не се удържа изобщо, ако документите са представени предварително.

Наследяване на авторски права

Авторското право преминава към наследниците на автора и те продължават да получават лицензионни възнаграждения за ползване на произведението в рамките на 70 години след смъртта на автора (съгласно ЗАПСП). Данъчното третиране при наследниците обаче е различно: те не са „автори или изпълнители“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДДФЛ и следователно не ползват 40 % нормативно признати разходи.

В практиката получаваните от наследници лицензионни възнаграждения се декларират или по код 307 (25 % нормативни разходи) като доходи от друга стопанска дейност, или като друг облагаем доход в съответното приложение, в зависимост от конкретната структура на отношенията. Препоръчваме на наследниците да потърсят данъчен съвет, тъй като класификацията зависи от обхвата на правата и формата на договаряне с ползвателите.

Често задавани въпроси