Онлайн хазарт в България 2026 — лицензиране, такси и регулация

В тази статия ще научите

• Правната рамка за онлайн хазарт в България и кой е регулаторът
• Какви видове онлайн хазартни игри могат да се лицензират
• Кой има право да кандидатства и изискванията към капитала
• Пълната процедура и срокове за лицензиране през НАП
• Всички държавни и лицензионни такси (с актуални суми за 2026)
• Данъчното облагане след увеличението на GGR ставката от 20% на 25%
• Задълженията по ЗМИП, KYC и отговорен хазарт
• Санкциите за нерегулирана дейност и как работи „черният списък“

Правна рамка и регулатор

Онлайн хазартната дейност в България се урежда основно от Закона за хазарта (ЗХ), обн. ДВ бр. 26 от 27.03.2025 г. (действаща редакция). Законът очертава видовете разрешени игри, изискванията към операторите, процедурата за лицензиране и основанията за отнемане на лиценза. Правната рамка се допълва от:

• Тарифа за таксите по Закона за хазарта — определя размера на държавните такси за различните видове дейност
• Наредба на Министерството на финансите — регламентира техническите изисквания към игралния софтуер, комуникационните системи и сървърите
• Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) — налага AML задължения върху всички хазартни оператори
• Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) — регламентира данъка върху GGR и корпоративния данък

Регулатор: Национална агенция за приходите (НАП)

От 2020 г. компетентният орган за лицензирането и надзора върху хазартната дейност в България е Националната агенция за приходите (НАП). Държавната комисия по хазарта (ДКХ) беше закрита, а нейните функции — прехвърлени към НАП. Това концентрира в една институция както данъчните, така и регулаторните правомощия, което опростява комуникацията за лицензираните оператори.

НАП издава лицензи, упражнява текущ надзор, поддържа публичен регистър на лицензираните оператори и черен списък на нелицензираните интернет страници, достъпът до които се блокира от интернет доставчиците.

Видове онлайн хазартни игри

Законът за хазарта допуска лицензиране на следните основни категории онлайн хазартни игри:

Всеки вид изисква отделен лиценз и отделна техническа сертификация на игралния софтуер. Оператор, който желае да предлага едновременно спортни залагания и онлайн казино, трябва да получи два лиценза.

Кой може да кандидатства

Законът за хазарта допуска кандидатстване от търговски дружества, регистрирани в:

• Република България
• Друга държава — членка на Европейския съюз
• Държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП)
• Конфедерация Швейцария

При чуждестранни заявители (извън България) е задължително определяне на упълномощен представител в България — физическо или юридическо лице, което ще отговаря за комуникацията с НАП, съдебното представителство и изпълнението на задълженията по ЗМИП.

Допълнителни изисквания към кандидатите:

• Доказан легален произход на средствата (source of funds) на акционерите и крайния действителен собственик (УБО)
• Чисто съдебно минало на директори, собственици и ключови служители
• Реално функциониращо дружество с офис и техническа инфраструктура (не може да бъде „пощенска кутия“)
• Достатъчно квалифициран персонал — минимум ръководител на операциите, AML служител, технически отговорник

За повече информация относно регистрацията на търговско дружество в България вижте нашето ръководство Регистрация на дружество в България.

Финансови изисквания

Лицензирането на онлайн хазарт в България е капиталоемко начинание. Нормативните прагове са сред най-високите в ЕС и целят да отсеят сериозните оператори:

Важно: Минималният внесен капитал от BGN 1,500,000 трябва да бъде реално преведен по банкова сметка на дружеството преди подаване на заявлението. Инвестициите в инфраструктурата (сървъри, софтуер, офис, сигурност) трябва да бъдат документално доказани чрез фактури, договори и банкови документи.

В 6-месечен срок след получаване на лиценза операторът следва да извърши допълнителна инвестиция от BGN 1,000,000 за надграждане на дейността — маркетинг, стартиране на услугата, сертификация на допълнителни игри и интеграция с платежни доставчици.

На практика общата финансова експозиция за успешно лицензиране и стартиране на онлайн казино в България варира между EUR 3,500,000 и EUR 5,000,000 за първите 12 месеца.

Процедура за лицензиране

Процесът по получаване на лиценз от НАП преминава през следните етапи:

1. Учредяване на българско дружество (или назначаване на упълномощен представител в България, ако кандидатът е от друга държава — членка на ЕС/ЕИП)
2. Подготовка на документация — бизнес план за минимум 3 години, източник на средствата (source of funds), одитирани финансови отчети на акционерите, технически спецификации на игралната платформа, политики по ЗМИП и отговорен хазарт
3. Подаване на заявление до НАП заедно с пълния комплект документи и доказателство за внесен капитал
4. Плащане на еднократната държавна такса за лиценза в размер на BGN 400,000 (~EUR 204,517)
5. Техническа проверка от НАП — инспекция на сървърите, игралния софтуер, системите за мониторинг и сигурност; сертификация от акредитирана лаборатория
6. Решение на НАП в срок от 60 до 90 дни от подаване на пълното заявление
7. Сертификация на игралния софтуер — всяка игра трябва да бъде одобрена и внесена в регистъра
8. Свързване с мониторинговата система на НАП — задължителна техническа интеграция, която осигурява на регулатора достъп до данни за транзакциите и залаганията в реално време

Практическият съвет към оператори е да предвидят поне 6 до 9 месеца от старта на подготовката до ефективно стартиране на операциите.

Държавни и лицензионни такси

Тарифата за таксите по Закона за хазарта определя следните основни плащания към държавния бюджет:

Еднократната такса от BGN 400,000 се заплаща при подаване на заявлението и не подлежи на възстановяване, ако лицензът бъде отказан. Това е съществен аспект, който налага задълбочена правна подготовка преди подаване — шансът за одобрение трябва да бъде максимизиран още преди първото плащане.

Годишната такса за обществено значими цели (BGN 50,000) се заплаща ежегодно от операторите на онлайн залагания и е предназначена за финансиране на спорта, културата и мерки срещу зависимостите.

Данъчно облагане (2026)

Данъчната тежест върху хазартните оператори претърпя значителна промяна от 1 януари 2026 г. Основният данък върху брутния приход от игри (GGR — gross gaming revenue) беше увеличен от 20% на 25% — за лотариите, томболите, тото, бинго, кено и всички видове онлайн хазарт.

GGR се определя като общата сума на залозите минус изплатените печалби на играчите. Данъкът се начислява и внася всеки месец — преди изчисляване на корпоративния данък. Това означава, че GGR данъкът е оперативен разход, който намалява облагаемата печалба за целите на корпоративния данък.

Комбинирана ефективна тежест: след 25% GGR + 10% корпоративен данък върху нетната печалба + 5% данък дивиденти, ефективната тежест за дистрибутирани печалби може да надхвърли 35–40% в зависимост от маржа на дейността. Това поставя България в по-високата част на спектъра на ЕС за хазартно облагане, но все още под ставките в страни като Германия, Франция или Полша.

За допълнителен контекст относно корпоративното облагане вижте Корпоративен данък в България.

AML задължения по ЗМИП

Съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) хазартните оператори са задължени лица и имат пълен обхват AML задължения, наравно с банките и платежните институции. Основните изисквания включват:

• Идентификация на клиентите (KYC) — задължителна проверка на самоличността при регистрация на играча; документ за самоличност, потвърждение на адрес, проверка срещу санкционни списъци
• Праг за задълбочена проверка — при операции над EUR 2,000 (или равностойността им) за една или свързани операции
• Докладване на съмнителни операции до Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС)
• Вътрешни AML политики — писмени правила, оценка на риска, процедури за вътрешен контрол
• Отговорно лице по ЗМИП (AML Officer) — задължително за всеки оператор; пряко отговорно пред ръководството
• Обучение на персонала — ежегодно задължително обучение на всички служители с достъп до клиентски данни
• Съхранение на документи 5 години след прекратяване на отношенията с клиента
• Мониторинг на транзакциите в реално време с автоматизирани правила за откриване на аномалии

За повече информация вижте ЗМИП в хазарта и Обучения по ЗМИП.

Отговорен хазарт — задължителни мерки

Законът за хазарта налага строги изисквания към операторите за защита на играчите и предотвратяване на зависимостите:

• Видимо предупреждение за зависимост на всяка страница на сайта, включително начална страница, регистрация и страница за депозит
• Линк към консултация и лечение — телефонна линия за помощ при пристрастяване и препратки към специализирани организации
• Възможност за самоизключване (self-exclusion) — играчът трябва да може да се изключи временно (24 часа, 7 дни, 1 месец) или постоянно
• Централен регистър на самоизключените лица — операторите са длъжни да проверяват регистъра и да отказват регистрация на изключени лица
• Лимити на депозитите — дневни, седмични и месечни лимити, които играчът може да определи; задължителни напомняния
• Времеви проверки (reality checks) — периодични съобщения по време на сесия, показващи прекарано време и загубени/спечелени суми
• Проверка на възрастта (18+) — задължителна при регистрация; всяка игра на непълнолетно лице е санкционируема
• Дедикирана банкова сметка за средствата на играчите — сегрегирана от оперативните средства на оператора, с цел защита при неплатежоспособност
• Забрана за кредитиране на играчи — операторът не може да предоставя кредити или „бонус“ под формата на заем

Санкции за нерегулирана дейност

Законът за хазарта предвижда строги мерки срещу операторите, които предлагат хазартни услуги на българския пазар без лиценз от НАП:

• Имуществени санкции до BGN 1,000,000 (~EUR 511,000) за извършване на нелицензирана хазартна дейност
• Спиране или отнемане на лиценза при системни нарушения на условията му
• Наказателна отговорност при системни нарушения — управители и действителни собственици могат да носят лична отговорност
• Черен списък на НАП — публичен регистър на нелицензираните интернет страници, който се актуализира редовно
• Блокиране от ISP — интернет доставчиците в България са длъжни да блокират достъпа до сайтовете в черния списък
• Блокиране на плащания — банките и платежните институции са задължени да отхвърлят транзакции към и от нелицензирани оператори

Практическото значение на тези мерки е, че опит за оперативно дейност на българския пазар без лиценз е технически и комерсиално неустойчив — блокирането на ISP ниво в комбинация с блокирането на плащания прави достигането до български играчи почти невъзможно.

Срок на лиценза и подновяване

Лицензът за онлайн хазартна дейност в България се издава за срок от 5 години. В края на срока операторът може да поиска подновяване, което преминава през опростена процедура — при условие че няма съществени нарушения по време на действащия лиценз и че финансовите и техническите изисквания продължават да са изпълнени.

При подновяване НАП проверява:

• Финансовото състояние на оператора (одитирани отчети за последните 5 години)
• Спазването на AML задълженията и липсата на съществени санкции
• Техническата актуалност на игралната платформа
• Изпълнението на задълженията за отговорен хазарт

Операторите, които планират дълъгосрочно присъствие в България, следва да гледат на лиценза като стратегическа инвестиция с хоризонт 10+ години, отчитайки както подновяването, така и непрекъснатите инвестиции в съответствие и технологии.

Често задавани въпроси