Минимална работна заплата 2026 — размер и правила

Размер на минималната работна заплата за 2026 г.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата (МРЗ) в България е:

• 620,20 EUR месечно — за пълно работно време;
• 3,74 EUR на час — минимална часова работна заплата.

За сравнение, през 2025 г. месечната минимална работна заплата беше 550,66 EUR. Повишението за 2026 г. е свързано и с прехода към еврото — от 1 януари 2026 г. всички трудови възнаграждения в България се определят и изплащат в евро.

Как се определя минималната работна заплата

Размерът на минималната работна заплата се определя от Министерския съвет. През последните години България премина към законоустановен механизъм за определянето ѝ, който отразява и европейските изисквания за адекватни минимални заплати.

Според този механизъм минималната работна заплата за следващата година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за определен предходен период. Целта на правилото е минималната заплата да следва ръста на доходите в икономиката и да се намали субективният елемент при ежегодното ѝ договаряне.

Минималната работна заплата има значение не само за най-ниско платените работници — към нея са обвързани и редица други плащания и прагове в трудовото и осигурителното законодателство.

Минималната работна заплата и въвеждането на еврото

От 1 януари 2026 г. България е член на еврозоната и всички трудови възнаграждения, включително минималната работна заплата, се определят и изплащат в евро. Преобразуването от лева в евро беше извършено по фиксирания законоустановен курс — едно евро е равно на 1,95583 лева.

Законодателството предвижда изрична гаранция за работниците: превалутирането на възнагражденията не може да доведе до тяхното намаляване. Сумата в евро не може да бъде по-ниска от точната равностойност на дотогавашното възнаграждение в лева, преобразувана по фиксирания курс.

През преходния период сумите се обозначават двойно — в евро и в лева — за да се улесни ориентирането на работниците. Това двойно обозначаване има информативен характер; разплащателната валута е еврото.

За кого важи и как се прилага

Минималната работна заплата е задължителен минимум за всички работници и служители по трудово правоотношение. Работодателят не може да уговаря или да изплаща основно месечно възнаграждение под този размер за пълно работно време.

Непълно работно време

При непълно работно време възнаграждението се определя пропорционално — например при работа на половин работен ден полагащото се възнаграждение е съответната част от минималната заплата. Във всички случаи обаче часовата ставка не може да пада под минималната часова работна заплата.

Какво включва и какво не

Минималната работна заплата се отнася до основното трудово възнаграждение. Допълнителни трудови възнаграждения — например за трудов стаж и професионален опит или за извънреден труд — се начисляват над нея и не могат да се използват, за да се „допълни“ възнаграждение под минимума.

Изплащането на възнаграждение под законоустановения минимум е нарушение на трудовото законодателство и подлежи на санкции от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

Минималната заплата при специфични случаи

Минималната работна заплата важи еднакво в редица случаи, които на практика често пораждат въпроси:

• Изпитателен срок. Минималната работна заплата се прилага и по време на уговорен срок за изпитване. Сключването на трудов договор със срок за изпитване не дава право на работодателя да изплаща възнаграждение под законоустановения минимум.
• Втори трудов договор. При допълнителен труд — втора работа при същия или при друг работодател — възнаграждението също не може да пада под минималната часова работна заплата. Тъй като допълнителният труд по правило е на непълно работно време, минималната заплата се прилага пропорционално на договорените часове.
• Единен размер. За разлика от някои други държави, в България минималната работна заплата е единна — тя не зависи от икономическия отрасъл, от региона или от възрастта на работника.

Във всички тези случаи определящо е едно: за пълно работно време основното възнаграждение не може да бъде под месечния минимум, а часовата ставка — под минималната часова работна заплата.

Връзка с осигурителните прагове

Минималната работна заплата често се бърка с осигурителните прагове, но това са различни понятия. Осигурителните прагове определят границите, в които се дължат осигурителни вноски.

Към момента на публикуване за 2026 г. се прилагат следните прагове:

• Минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица — 550,66 EUR;
• Максимален месечен осигурителен доход — 2 111,64 EUR.

Очаква се с приемането на новия бюджет на държавното обществено осигуряване тези прагове да бъдат актуализирани от 1 август 2026 г. — минималният осигурителен доход се очаква да се повиши до 620,20 EUR, а максималният — до 2 300 EUR. До влизането в сила на бюджета остават валидни посочените по-горе размери.

Какво означава за работодателите

Повишението на минималната работна заплата изисква от работодателите няколко практически действия:

1. Преглед на възнагражденията — всички основни месечни възнаграждения, които са под новия минимум, трябва да се приведат в съответствие.
2. Актуализиране на трудовите договори — когато в договора е посочен конкретен размер на възнаграждението, промяната се оформя с допълнително споразумение.
3. Отчитане на ефекта върху осигуровките — по-високото възнаграждение води и до по-висока осигурителна тежест, която следва да се заложи в бюджета за разходите за труд.
4. Проследяване на минималния осигурителен доход — при очакваната актуализация на праговете в средата на годината разчетите за заплати следва да се преизчислят.

Своевременното привеждане в съответствие предпазва работодателя от санкции и от спорове с работниците.

Често задавани въпроси