Застрахователен брокер и агент — регистрация, разлики и изисквания по КЗ (2026)

Какво е застрахователно посредничество

Застрахователното посредничество обхваща дейностите по предлагане, подготовка, сключване и изпълнение на застрахователни договори, извършвани от лица, различни от самия застраховател. Правната уредба се съдържа в Кодекса за застраховането (КЗ) и в Наредба № 67 от 04.07.2019 г. на Комисията за финансов надзор (КФН).

Българското законодателство познава два основни типа застрахователни посредници:

• Застрахователен брокер — независим професионалист, който действа в интерес на клиента (потребителя). Брокерът анализира пазара, сравнява оферти от различни застрахователи и препоръчва най-подходящото покритие за конкретния случай. Регистрира се директно в КФН.
• Застрахователен агент — лице, обвързано с конкретен застраховател (или няколко застрахователи), което действа от името и за сметка на застрахователя. Агентът се вписва в регистъра на КФН чрез самия застраховател.

Разграничението е от принципно значение — то определя чии интереси представлява посредникът, каква отговорност носи и какъв регулаторен режим се прилага.

Брокер срещу агент — сравнителна таблица

Следната таблица обобщава ключовите разлики между двата модела застрахователно посредничество:

Застрахователен брокер — кой може и какви са изискванията

Кой може да бъде застрахователен брокер

Застрахователен брокер може да бъде търговско дружество (ООД, ЕООД, АД) или едноличен търговец (ЕТ), вписани в Търговския регистър. Лица от ЕС/ЕИП могат да извършват брокерска дейност при определени условия за трансгранично предоставяне на услуги или чрез клон.

Изисквания към ръководните лица

Лицата, управляващи и представляващи брокера, трябва да отговарят на строги изисквания за професионална квалификация и репутация (fit & proper):

• Висше образование — завършена минимум степен „бакалавър“.
• Минимум 2 години професионален опит в застраховането — на ръководна длъжност или позиция, пряко свързана със сключването или изпълнението на застрахователни договори.
• Алтернатива: успешно положен изпит за професионална квалификация, организиран от КФН, ако лицето не разполага с необходимия практически опит.
• Без осъждания за умишлено престъпление от общ характер.
• Не е обявявано в несъстоятелност и не е било управител или член на управителен орган на дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Задължителна застраховка „Професионална отговорност“

Всеки застрахователен брокер е длъжен да поддържа действаща застраховка „Професионална отговорност“ с минимални лимити:

• EUR 1 250 000 — минимален лимит на едно застрахователно събитие.
• EUR 1 850 000 — минимален агрегатен лимит за всички претенции за една година.

Застраховката покрива вредите, причинени на клиенти или трети лица вследствие на професионални грешки, пропуски или небрежност при осъществяване на брокерската дейност. Без действаща полица брокерът не може да упражнява дейност.

Процедура за регистрация на застрахователен брокер

Регистрацията се извършва пред Комисията за финансов надзор (КФН). Процесът включва следните стъпки:

1. Учредяване и вписване в ТР — дружеството трябва да бъде вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията преди подаване на заявлението до КФН. Предметът на дейност трябва да включва застрахователно посредничество.
2. Подготовка на документацията — заявлението до КФН се придружава от:
   • Удостоверение за актуално състояние от ТР;
   • Документи за образование и професионален опит на ръководните лица;
   • Fit & proper декларации (липса на осъждания, несъстоятелност);
   • Полица за застраховка „Професионална отговорност“;
   • Бизнес план, описващ предвижданата дейност;
   • Вътрешни правила за управление на конфликти на интереси.
3. Подаване на заявлението — заявлението с всички приложения се подава до КФН.
4. Разглеждане от КФН — комисията разглежда заявлението в едномесечен срок от подаването му. При установени нередности или непълноти КФН предоставя на заявителя минимум 15 дни за отстраняването им.
5. Вписване в публичния регистър — при одобрение КФН вписва брокера в публичния регистър и издава удостоверение за регистрация.

След вписването брокерът може да започне дейност. Данните му са публично достъпни в електронната информационна система на КФН (eis.fsc.bg), което дава възможност на потребителите да проверят легитимността на всеки посредник.

Застрахователен агент — кой може и какви са изискванията

Кой може да бъде застрахователен агент

Застрахователен агент може да бъде:

• Физическо лице (ФЛ) — в качеството на самоосигуряващо се лице или наето по трудов договор;
• Едноличен търговец (ЕТ);
• Търговско дружество (ТД) — ООД, ЕООД или АД.

Тази гъвкавост прави агентския модел значително по-достъпен в сравнение с брокерския, който изисква задължително търговец.

Регистрация чрез застрахователя

Ключовата особеност е, че агентът не подава самостоятелно заявление до КФН. Вместо това застрахователят, с когото агентът работи, го вписва директно в регистъра на КФН. Агентът действа от името и за сметка на конкретния застраховател по силата на сключен между тях договор.

Образование и квалификация

• Обучение от застрахователя — основният път за квалификация на агента е преминаване на обучение, проведено от самия застраховател по програма, одобрена от КФН. Това включва теоретична и практическа подготовка.
• Алтернатива: висше образование + 2 години опит (аналогично на брокерските изисквания) — в този случай обучение от застрахователя не е задължително.
• Продължаващо обучение: минимум 15 часа годишно — задължение, еднакво за брокери и агенти.

Отговорност

При агентския модел отговорността за действията на агента се носи от застрахователя. Ако агентът причини вреда на клиент чрез грешка или пропуск, отговорността пада върху застрахователя, който го е упълномощил. Поради тази причина агентът не е длъжен да поддържа самостоятелна застраховка „Професионална отговорност“.

Процедура за вписване на застрахователен агент

Процедурата за агент е значително по-опростена в сравнение с тази за брокер:

1. Сключване на договор със застраховател — агентът сключва договор за застрахователно агентство с конкретен застраховател (или застрахователи). Договорът определя обхвата на дейността, продуктите и територията.
2. Преминаване на обучение — агентът преминава обучение, организирано от застрахователя по одобрена от КФН програма (ако не отговаря на алтернативните квалификационни изисквания).
3. Вписване от застрахователя — застрахователят подава заявление до КФН за вписване на агента в публичния регистър. Не е необходимо самостоятелно действие от страна на агента.
4. Вписване в регистъра — вписването е автоматично след подаване на коректна документация от застрахователя. Няма едномесечен срок за разглеждане, както при брокерите.

Агентът може да работи за повече от един застраховател, стига договорите му да го позволяват и да няма конфликт на интереси по отношение на предлаганите продукти.

Задължителна застраховка „Професионална отговорност“

Застраховката „Професионална отговорност“ е централен елемент от регулаторния режим, но тя се прилага само за застрахователни брокери.

Защо е задължителна за брокери

Тъй като брокерът действа независимо и представлява клиента, той носи самостоятелна отговорност за професионалните си действия. Застраховката гарантира, че клиентите ще бъдат обезщетени при грешки, пропуски или небрежност на брокера — например неправилна консултация относно необходимото покритие, забавено сключване на полица или неточно предадена информация на застрахователя.

Минимални лимити

Защо агентите нямат такова задължение

Агентът действа от името на застрахователя, който носи пряка отговорност за действията му. Съответно застрахователят покрива евентуалните вреди, причинени от агента, чрез собствените си застрахователни и финансови ресурси.

Продължаващо обучение и изпит на КФН

Задължение за 15 часа годишно

Както брокерите, така и агентите са длъжни да преминават минимум 15 часа годишно специализирано обучение. Обучението обхваща промени в законодателството, нови продукти на пазара, управление на рисковете, защита на потребителите и етични стандарти.

Изпит на КФН

КФН организира изпит за професионална квалификация, който е релевантен преди всичко за лицата, кандидатстващи за регистрация като брокери. Изпитът е алтернатива на изискването за 2 години практически опит и покрива:

• Правна рамка на застрахователното посредничество;
• Застрахователни продукти и покрития;
• Управление на рисковете и анализ на потребностите на клиента;
• Етични стандарти и конфликти на интереси;
• Защита на потребителите и информационни задължения.

Успешното полагане на изпита дава право на лицето да бъде вписано като ръководител на брокерско дружество, дори без необходимия практически опит.

AML задължения по ЗМИП

Както брокерите, така и агентите са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Това означава, че те трябва да прилагат следните мерки:

• Идентификация на клиенти (KYC) — преди установяване на делово взаимоотношение или извършване на определени сделки, посредникът е длъжен да идентифицира клиента и действителния собственик по предвидения в закона ред.
• Комплексна проверка — при повишен риск (политически значими лица, сложни корпоративни структури, трансгранични операции) се прилага разширена проверка.
• Докладване на съмнителни операции — при съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм посредникът е длъжен да уведоми ДАНС.
• Вътрешни правила — всеки посредник трябва да има приети и въведени вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари.
• Обучение на служителите — периодично обучение на персонала за разпознаване на съмнителни операции.

Допълнително, обработката на лични данни на клиенти подлежи на регулация по GDPR, което изисква подходящи технически и организационни мерки за защита на информацията.

Санкции при нарушения

КФН разполага с широки правомощия за налагане на санкции при нарушения на КЗ и подзаконовите актове:

Дейност без регистрация

• Глоби — извършването на застрахователно посредничество без вписване в регистъра на КФН е нарушение, което води до сериозни имуществени санкции.
• Спиране на дейността — КФН може да постанови незабавно прекратяване на нерегистрираната дейност.

Нарушения от регистрирани посредници

• Предупреждение — при леки или първоначални нарушения КФН може да отправи писмено предупреждение.
• Имуществени санкции — глоби в определен от КЗ размер за различни видове нарушения (неподдържане на застраховка, неизпълнение на информационни задължения, неспазване на изискванията за обучение).
• Заличаване от регистъра — най-тежката мярка. КФН може да заличи посредника от регистъра при системни или тежки нарушения, което означава пълна забрана за упражняване на дейността.

Специфични нарушения

• Неспазване на задължението за продължаващо обучение (15 часа годишно): предупреждение, последвано от заличаване при повторно нарушение.
• Нарушения на AML задълженията по ЗМИП: отделни санкции по ЗМИП, независимо от тези по КЗ.
• Нарушения на информационните задължения към клиенти: глоби и принудителни административни мерки.

Кой модел е по-подходящ за Вас

Изборът между брокерски и агентски модел зависи от конкретните бизнес цели, ресурси и готовност за регулаторни задължения:

Ако планирате да изградите независим бизнес с широка продуктова гама и пряка отговорност към клиентите — брокерският модел е по-подходящ. Ако предпочитате по-нисък праг на навлизане и подкрепата на установен застраховател — агентският модел е разумна отправна точка.

Често задавани въпроси