Регистрация в регистър БУЛСТАТ — кой подлежи и как (2026)

Какво е регистър БУЛСТАТ

Регистър БУЛСТАТ е единен централизиран електронен регистър, който съдържа данни за определени правни субекти. Той се води и поддържа от Агенцията по вписванията и е уреден в Закона за регистър БУЛСТАТ.

Предназначението му е да обхване субектите, които не се вписват в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел — например чуждестранни лица, неперсонифицирани дружества и физически лица, упражняващи свободна професия. При вписването всеки субект получава единен идентификационен код (ЕИК), който го индивидуализира в отношенията му с държавните институции.

За физическите лица ЕИК по БУЛСТАТ съвпада с единния граждански номер, съответно с личния номер на чужденец. За юридическите лица и останалите субекти кодът се определя при самото вписване.

Кой подлежи на вписване

Кръгът на субектите, които подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ, е определен в Закона за регистър БУЛСТАТ. Най-често това са:

• Юридически лица, които не са търговци и не са юридически лица с нестопанска цел, подлежащи на вписване в Търговския регистър или в регистъра на ЮЛНЦ;
• Клонове и търговски представителства на чуждестранни лица, които не са търговци;
• Чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, чието ефективно управление е в България или които притежават недвижимо имущество в страната;
• Неперсонифицирани дружества по Закона за задълженията и договорите (дружества по ЗЗД), както и осигурителни каси;
• Физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност;
• Чуждестранни физически лица без единен граждански номер или личен номер на чужденец, които извършват дейност, притежават имот в страната или имат качеството осигурител;
• Други лица, които са осигурители и не са физически лица.

Физически лица на свободна професия

Един от най-честите случаи на вписване в регистър БУЛСТАТ е регистрацията на физическо лице, което ще упражнява свободна професия. Към тази категория спадат например адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители, одитори, оценители, преводачи, архитекти, инженери, медицински специалисти, дейци на културата и науката, застрахователни агенти и други.

Вписването в БУЛСТАТ е първата стъпка при започване на дейност като свободна професия. След получаването на ЕИК лицето се регистрира и в Националната агенция за приходите като самоосигуряващо се лице. Повече за този статут вижте в статиите ни за регистрацията на свободна професия и за самоосигуряващите се лица.

Необходими документи и процедура

Производството по вписване започва със заявление, подадено от оправомощено лице — самия субект, негов законен представител, адвокат с изрично пълномощно или пълномощник с нотариално заверено пълномощно.

Към заявлението по правило се прилагат:

• декларация за истинност на заявените обстоятелства;
• документ за платена държавна такса;
• документи, удостоверяващи основанието за вписване — те зависят от вида на субекта. За чуждестранно юридическо лице това е легализиран документ за възникването му в съответната държава, придружен със заверен превод на български език, и документ, удостоверяващ дейността в България. За чуждестранно физическо лице — документ за извършваната дейност или за правото на собственост върху недвижим имот.

Държавната такса се дължи съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Размерите ѝ са сравнително ниски и зависят от вида на лицето и на исканото действие; актуалната тарифа е достъпна на интернет страницата на Агенцията.

Срокове

Задължението за вписване възниква в кратък срок, затова е важно той да се следи:

• Срок за заявяване — седем дни. Субектът е длъжен да заяви вписването в седемдневен срок. За физическите лица срокът тече от започването на дейността, от наемането на работници, от придобиването на имот или от настъпването на промяна в подлежащо на вписване обстоятелство. За юридическите лица, за които е необходима съдебна регистрация, срокът тече от получаването на съдебното решение.
• Произнасяне — до следващия работен ден. Служителят по регистрацията е длъжен да се произнесе по заявлението най-късно до следващия работен ден от постъпването му.

Същият седемдневен срок важи и при настъпване на промяна в обстоятелствата — например при промяна на адреса за кореспонденция или на упражняваната дейност.

Проверка, отказ и обжалване

Служителят по регистрацията проверява дали заявлението е подадено в предвидената форма и ред, от оправомощено лице, относно обстоятелства, които подлежат на вписване, и дали е придружено с всички изискуеми документи.

Възможни са три изхода:

• Вписване — когато всички изисквания са спазени.
• Указания за отстраняване на нередовности — когато липсват документи или не е платена таксата. Заявителят разполага с пет работни дни да отстрани недостатъците; ако не го направи, се постановява отказ.
• Отказ — когато не са спазени изискванията на закона, например заявлението изхожда от неоправомощено лице или се заявяват обстоятелства, които не подлежат на вписване.

При отказ заявителят може да подаде ново заявление или да оспори отказа. Оспорването се извършва първо по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а неговият акт подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако отказът бъде отменен, вписването се извършва служебно.

Често задавани въпроси