Работно разрешение в България за граждани на трети държави (2026)

Работното разрешение накратко (към 2026 г.)

Кога е необходимо работно разрешение

Граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария — без разрешение

Гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия) и на Швейцария работят в България по правилата за свободно движение на работници (чл. 45 ДФЕС; чл. 55 ЗТМТМ). Те не се нуждаят от работно разрешение и виза, а пребиваването им се урежда от отделен закон за гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (чл. 1, ал. 3 ЗЧРБ).

Граждани на трети държави — необходимо е разрешение

За всички останали чужденци (т.нар. „граждани на трети държави“) достъпът до пазара на труда е уреден в два закона:

• Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) — условията за достъп до пазара на труда, квотата, ролята на Агенцията по заетостта и задълженията на работодателя. Последно изменен с ДВ, бр. 52 от 27.06.2025 г.; правилникът за прилагането му е изменен последно с ДВ, бр. 66 от 21.07.2026 г.
• Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) — разрешенията за пребиваване и процедурата: единно разрешение (чл. 24и), сезонни работници (чл. 24к–24л), Синя карта на ЕС (чл. 33к) и вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 33п). Последно изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026 г.

Изключения — кога НЕ е необходимо разрешение

Чл. 9, ал. 1 ЗТМТМ изброява случаите, в които не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда. Най-честите на практика са:

• чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и членовете на техните семейства;
• лица с предоставено убежище или международна закрила и членовете на техните семейства;
• членове на семейството на български граждани, както и на граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария с право на свободно движение;
• лица, за които това е предвидено в международен договор, по който България е страна.

За част от тези лица заетостта все пак се декларира в Агенцията по заетостта (чл. 9, ал. 2 ЗТМТМ). Студентите в редовна форма на обучение в български висши училища могат да работят до 20 часа седмично през учебната година и през официалните ваканции след регистрация от работодателя (чл. 38 ЗТМТМ). Всяко изключение се проверява спрямо конкретния документ за пребиваване — обикновеното продължително пребиваване не е дългосрочно пребиваване.

Видове разрешения за работа — сравнителна таблица

Законът предвижда пет основни режима за работа на граждани на трети държави. Те се различават по това кой може да ги ползва, дали се прилага квотата и колко време действат.

Бележка за квотата: според чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ общият брой на гражданите на трети държави, наети от работодателя по трудово правоотношение през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20 % от средносписъчната численост, а за малки и средни предприятия — 35 %. Условието се прилага при единното разрешение. При Синята карта, сезонната работа и ВКТ законът изрично го изключва (чл. 17, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗТМТМ). При единното разрешение квотата не се прилага за гост-преподаватели и учители, артисти-изпълнители, спортисти и треньори и за заетост по международен договор (чл. 15, ал. 2), а министърът на труда може да разреши изключение в отделни случаи (чл. 14, ал. 1).

Единно разрешение за пребиваване и работа

Единното разрешение е стандартният режим. То обединява в един документ разрешението за пребиваване и за работа по чл. 24и ЗЧРБ, с който е въведена Директива 2011/98/ЕС. Министерството на вътрешните работи го издава след положително писмено становище на Агенцията по заетостта (чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ).

Кой подава заявлението

Работодателят или упълномощено от него лице подава заявлението в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор „Миграция“ на областната дирекция на МВР. Чужденец, който вече има разрешение за продължително пребиваване в България, може да подаде лично, като заявлението се подписва и от работодателя (чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ). Работникът се наема по трудов договор по смисъла на Кодекса на труда.

Условия, които работодателят трябва да изпълни

1. Обяви и обосновка (чл. 24и, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ): копия от обявите за свободното място в местни и национални средства за масова информация и в интернет и мотивиран отказ да бъде нает български гражданин, гражданин на ЕС/ЕИП/Швейцария или приравнено лице, което отговаря на изискванията в обявата.
2. Квота (чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ): 20 % от средносписъчната численост, 35 % за МСП, за предходните 12 месеца.
3. Равни условия (чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ): условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани за съответната категория труд.
4. Квалификация (чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ): работникът притежава специализираните знания, умения и професионален опит за длъжността.
5. Липса на основания за отказ (чл. 11, ал. 1 ЗТМТМ): Агенцията по заетостта отказва достъп например когато работодателят има установени и неразсрочени публични задължения, има влязло в сила наказателно постановление за незаконно наемане на чужденци през предходните две години, през последните три месеца е освободил по своя инициатива български или европейски работници, които биха могли да заемат мястото, през последните шест месеца е подал уведомление за масово уволнение за същите длъжности или не осъществява икономическа дейност.

Необходими документи (чл. 24и, ал. 5 ЗЧРБ)

• заявление по образец с посочен електронен адрес за кореспонденция;
• копие от паспорта на работника (страниците със снимката и личните данни);
• свидетелство за съдимост от държавата по гражданство или обичайно пребиваване (при първоначално заявление);
• доказателства за осигурено жилище;
• обосновката с копията от обявите;
• документи за образование, квалификация и опит, легализирани и със заверен превод на български език, съответстващи на длъжността по Националната класификация на професиите и длъжностите;
• когато се разчита на висше образование, придобито в чужбина — удостоверение на НАЦИД за признаването му, при кандидатстване за виза и след влизането в страната (чл. 24и, ал. 5, т. 13, нова от 2025 г.);
• справки-декларации на работодателя за наетите чужденци и за средносписъчната численост през предходните 12 месеца, по месеци;
• декларация на работодателя, че условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани;
• заверено копие от срочен трудов договор за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на документа за пребиваване, както и длъжностната характеристика, ако е неразделна част от договора;
• документи за регулирана професия, когато е приложимо;
• задължителна медицинска застраховка, валидна в България за поне три месеца, ако работникът още не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;
• пълномощно, ако заявлението се подава от представител.

Практически съвет: апостилът или консулската легализация и заклетият превод на дипломи и документи за стаж отнемат време. Препоръчваме подготовката да започне поне 4–6 седмици преди планираната дата на подаване.

Срок и подновяване

Единното разрешение се издава за три години, а когато трудовият договор е по-кратък — за срока на договора (чл. 24и, ал. 2 ЗЧРБ). Притежателят подава заявление за подновяване не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок (чл. 24и, ал. 4).

Синя карта на ЕС

Синята карта на ЕС е разрешението за висококвалифицирана заетост (чл. 33к ЗЧРБ; чл. 17–20 ЗТМТМ; преработената Директива (ЕС) 2021/1883). За разлика от единното разрешение тя не е обвързана с квотата, не изисква копия от обяви и действа по-дълго.

Праг на заплатата за 2026 г.

Брутната заплата по трудовия договор трябва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България според последно публикуваните данни на НСИ за период от 12 месеца преди сключването на договора (чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗТМТМ).

Наше изчисление по данните на НСИ, публикувани за второто тримесечие на 2026 г.: средната брутна месечна заплата за юли 2025 – юни 2026 г. е EUR 1 380,88 (месеците от 2025 г. са превалутирани от лева по фиксирания курс 1,95583). Прагът е около EUR 2 071 брутно месечно (около EUR 24 856 годишно). Той се повишава с всяко тримесечно издание на НСИ, затова го проверете към датата на подписване на договора.

Изисквания за квалификация (чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ)

Работникът трябва да отговаря на едно от трите условия за висока професионална квалификация:

1. Висше образование — диплома или друг официален документ след обучение с продължителност не по-малко от три академични години в призната образователна институция;
2. Ръководители и специалисти в областта на ИКТ (група 133 или подклас 25 от НКПД) — най-малко три години професионален опит на длъжност, изискваща висше образование, придобит през последните 7 години преди заявлението;
3. Останалите длъжности — най-малко 5 години професионален опит на длъжност, изискваща висше образование, свързан с длъжността или сектора по договора.

Важно за ИТ сектора: софтуерен инженер без висше образование може да получи Синя карта по втория път — с три години документиран опит през последните седем години (в редакцията от ДВ, бр. 52/2025 г.).

Предимства на Синята карта

• Без квота и без копия от обяви — ограничението от 20 %/35 % не се прилага (чл. 17, ал. 1 ЗТМТМ); работодателят все пак представя писмена обосновка (чл. 33к, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ).
• По-дълъг срок: до 5 години, но не по-малко от 24 месеца; при договор, по-кратък от 24 месеца — срокът на договора плюс три месеца (чл. 33к, ал. 2 ЗЧРБ).
• Минимален срок на договора: 6 месеца (чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗТМТМ).
• По-бърза виза: решение по визата до 15 календарни дни вместо до 35 работни дни (чл. 30, ал. 4 от Наредбата за визите).
• Защита при загуба на работа: притежателят може да търси работа 3 месеца през първите 24 месеца и 6 месеца след това, ако се регистрира в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни (чл. 33н, ал. 3 ЗЧРБ).
• Статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС: след 5 години законно и непрекъснато пребиваване в ЕС като притежател на Синя карта (или с някои други статути), от които последните две години в България (чл. 33м, ал. 1 ЗЧРБ).

Ограничения

• Първите 12 месеца: дейността се упражнява само в България (с изключение на краткосрочните служебни пътувания по чл. 33л, ал. 8 ЗЧРБ), а смяната на работодател става само с ново заявление, по което се произнасят в срок до 30 дни (чл. 33н, ал. 1–2 и чл. 33к, ал. 26 ЗЧРБ).
• След 12 месеца: смяната на работодател или на длъжност в същия сектор става по облекчена процедура (чл. 33к, ал. 27–29 ЗЧРБ).

Сезонна работа, вътрешнокорпоративен трансфер и свободна практика

Разрешение за сезонен работник

Сезонна работа се допуска само в икономическите сектори от списъка, утвърден от министъра на труда и социалната политика (чл. 25 ЗТМТМ). Квотата не се прилага. Има два режима:

До 90 дни:

• работодателят подава по електронен път декларация в Агенцията по заетостта преди началото на работата (чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ; чл. 32 ППЗТМТМ);
• регистрацията се потвърждава в 10-дневен срок, а за работници, които през последните пет години вече са работили сезонно в България — в срок от 3 работни дни;
• не се издава разрешение за пребиваване — работникът влиза с виза за краткосрочно пребиваване за сезонна работа, когато такава се изисква (чл. 14а и 24л ЗЧРБ).

От 90 дни до 9 месеца:

• разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна заетост за срока на договора, но за не повече от 9 месеца във всеки период от 12 месеца (чл. 24к, ал. 3 ЗЧРБ);
• при кандидатстване работникът трябва да е извън България; Агенцията по заетостта дава становище в срок до 10 дни (5 дни при повторна сезонна заетост), а цялата процедура не може да е по-дълга от два месеца (чл. 24к, ал. 2, 13 и 22 ЗЧРБ);
• след влизането с виза тип D работодателят е длъжен да се яви с работника в дирекция „Миграция“ в срок от 7 дни (чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ);
• работодателят поема пътните разходи на работника до България и обратно и задължителните здравни застраховки и предоставя или съдейства за осигуряване на подходящо жилище (чл. 27–28 ЗТМТМ);
• работникът може да смени работодателя си еднократно в рамките на 9-месечния срок (чл. 29, ал. 1 ЗТМТМ).

Вътрешнокорпоративен трансфер (ВКТ)

Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 31–34 ЗТМТМ; чл. 33п ЗЧРБ), позволява на предприятие от група, установено извън ЕС, да изпрати ръководител, специалист или служител-стажант в българско предприятие от същата група.

• Предходна работа в групата: не по-малко от 12 месеца без прекъсване за ръководители и специалисти и 6 месеца за стажанти (чл. 33п, ал. 6, т. 10 ЗЧРБ).
• Връзка с изпращащото предприятие: работникът ще продължи да работи в предприятието в третата държава след трансфера (чл. 33п, ал. 6, т. 10).
• Срок: една година с подновяване до 3 години за ръководители и специалисти и до 1 година за стажанти (чл. 33п, ал. 2 ЗЧРБ; чл. 32, ал. 2 ЗТМТМ).
• Защитна мярка: Агенцията по заетостта дава отрицателно становище, ако приемащото предприятие е създадено с единствената цел да улеснява трансферите (чл. 34 ЗТМТМ).

Свободна практика

Гражданин на трета държава може да работи на свободна практика с разрешение на Агенцията по заетостта, издадено въз основа на подробен план за дейността (чл. 44 ЗТМТМ), за срок до една година с възможност за продължаване (чл. 45 ЗТМТМ). Изискват се най-малко две години професионален опит в дейността, владеене на български език минимум на ниво B1 и доказани финансови средства за плана (чл. 28 ППЗТМТМ). Таксата е EUR 204,52 (400 лв. по закона, чл. 45, ал. 3 ЗТМТМ). След това се издава разрешение за пребиваване или виза по чл. 24а ЗЧРБ.

Стъпка по стъпка процедура за работодателя

Стъпките и законовите срокове по-долу се отнасят за единното разрешение (чл. 24и ЗЧРБ) към 2026 г. Разликите при Синята карта са отбелязани.

Стъпка 1: Подготовка

Публикувайте обявата в местни и национални медии и в интернет и запазете копия; изгответе обосновката; проверете квотата; съберете, легализирайте и преведете документите на работника; подгответе срочния трудов договор с код по НКПД. При Синята карта не са нужни обяви и проверка на квотата.

Стъпка 2: Подаване в дирекция „Миграция“ (ден 1)

Работодателят или упълномощеното лице подава заявлението и документите в дирекция „Миграция“ или в областното звено „Миграция“. При липсващ документ дирекцията уведомява заявителя по електронен път и дава 7-дневен срок за отстраняване; в противен случай производството се прекратява (чл. 24и, ал. 9–10 ЗЧРБ).

Стъпка 3: Становища на Агенцията по заетостта и ДАНС

• Дирекция „Миграция“ изпраща преписката на Агенцията по заетостта в 14-дневен срок от подаването (чл. 24и, ал. 11).
• Агенцията по заетостта дава становище в срок до 15 дни от получаването; срокът спира, докато се представят липсващи документи (чл. 24и, ал. 12).
• ДАНС дава становище в срок до 14 дни (чл. 24и, ал. 11).

Синя карта: преписката се изпраща в 10-дневен срок, а двете становища се дават в срок до 10 дни (чл. 33к, ал. 8–9 ЗЧРБ).

Стъпка 4: Съобщение до работодателя

В тридневен срок от положителните становища дирекция „Миграция“ изпраща на работодателя по електронен път съобщение, че за чужденеца са налице основания за достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ на МВнР (чл. 24и, ал. 14).

Стъпка 5: Виза тип D

В срок до 20 дни от съобщението (30 дни при Синята карта) работникът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за виза тип D (чл. 24и, ал. 15 и чл. 33к, ал. 13 ЗЧРБ). Заявлението се подава в българското посолство или консулство по постоянното местоживеене на работника, като интервюто е задължително. Консулската такса е EUR 100. Решението се взема в срок до 35 работни дни, а за визи на притежатели на Синя карта и сезонни работници — до 15 календарни дни; сроковете могат да се удължат с до 20 календарни дни (чл. 30 от Наредбата за визите). Подробности — в статията ни за виза тип D.

Стъпка 6: Влизане и явяване в дирекция „Миграция“

В тридневен срок от влизането работникът посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта (чл. 18, ал. 1 ЗЧРБ). В 14-дневен срок от влизането работодателят или упълномощеното лице е длъжен да се яви заедно с работника в дирекция „Миграция“ и да представи копие от страницата на паспорта с визата и медицинска застраховка за поне три месеца; в противен случай производството се прекратява (чл. 24и, ал. 16).

Стъпка 7: Решение и документ за пребиваване

Директорът на дирекция „Миграция“ издава или отказва единното разрешение в срок до 3 дни от представянето на тези документи (чл. 24и, ал. 17). Документът за пребиваване се издава по единния образец на ЕС с отбелязване „единно разрешение за пребиваване и работа“. Цялата процедура не може да е по-дълга от два месеца, а при фактическа и правна сложност срокът може да се удължи с още два месеца (чл. 24и, ал. 18); при Синята карта границата е три месеца (чл. 33к, ал. 19).

Стъпка 8: След постъпването на работа

В 7-дневен срок от действителното започване на работа работодателят уведомява писмено ИА „Главна инспекция по труда“ (чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ). Общото правило на Кодекса на труда за вписване на трудовия договор в регистъра на заетостта (чл. 62, ал. 3 КТ) се прилага и за чуждестранните работници.

Такси и срокове

Такси (към 2026 г.)

Забележка: сумите, които законът все още посочва в лева, се превалутират по фиксирания курс 1,95583 и се закръгляват до цент (чл. 11–13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Хонорарите за правно съдействие не са включени.

Срокове за обработка — законови срокове

Източници: чл. 24и, 24к, 33к и 33п ЗЧРБ; чл. 30 от Наредбата за визите. Във всички случаи дирекция „Миграция“ изпраща съобщението до работодателя в тридневен срок от становищата. Сборът на тези срокове дава около 2 до 4 месеца от подаването до решението по единното разрешение, като най-голямата променлива е визовият етап — това е наша оценка въз основа на законовите срокове, а не официална стойност. Подготовката на документите е отделно.

Задължения на работодателя

Наемането на гражданин на трета държава поражда трайни задължения. Нарушенията водят до санкции за всеки работник и могат да блокират бъдещи заявления.

1. Квота (чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ)

При единното разрешение наетите през предходните 12 месеца граждани на трети държави не могат да надвишават 20 % от средносписъчната численост, а за МСП — 35 %.

2. Равно третиране (чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ)

Условията на труд и заплащане не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за българските граждани за съответната категория труд.

3. Уведомяване на ИА „ГИТ“ (чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ)

В 7-дневен срок от действителното започване на работа работодателят уведомява писмено ИА „Главна инспекция по труда“.

4. Копие от документа за пребиваване (чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ)

Работодателят изисква от работника валиден документ за пребиваване и съхранява нотариално заверено копие от него за срока на наемането.

5. Промени и прекратяване

Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ в тридневен срок за всяка промяна, която засяга критериите за допускане в хода на процедурата, и за прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 24и, ал. 19 ЗЧРБ; при Синя карта — чл. 33к, ал. 20; при сезонни работници — чл. 24к, ал. 21). При предсрочно прекратяване се уведомява писмено и Агенцията по заетостта в тридневен срок (чл. 10, ал. 4 ЗТМТМ). При единното разрешение правото на пребиваване се прекратява от датата на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 24и, ал. 19).

6. Жилище

Доказателствата за осигурено жилище са част от заявлението (чл. 24и, ал. 5, т. 3 ЗЧРБ), а областното звено „Миграция“ проверява адреса при основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на него (чл. 24и, ал. 8). При сезонните работници работодателят предоставя подходящо жилище или съдейства за осигуряването му (чл. 28 ЗТМТМ).

7. Здравно осигуряване

Притежателите на единно разрешение, на разрешение за сезонен работник и на Синя карта на ЕС са задължително осигурени в НЗОК (чл. 33, ал. 1, т. 4б–4г от Закона за здравното осигуряване; т. 4в и 4г са добавени с ДВ, бр. 52/2025 г.). До издаването на разрешението се изисква медицинска застраховка за поне три месеца (чл. 24и, ал. 5, т. 11 и ал. 16 ЗЧРБ).

8. Санкции (за всеки работник, към 2026 г.)

• Наемане на законно пребиваващ гражданин на трета държава без необходимото разрешение или регистрация: за работодател — юридическо лице имуществена санкция EUR 1 022,58–10 225,84 (2 000–20 000 лв. по закона), а при повторно нарушение — EUR 2 045,17–20 451,68 (чл. 75а, ал. 2, 4 и 6 ЗТМТМ).
• Наемане на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава: за юридическо лице EUR 1 533,88–15 338,76 (3 000–30 000 лв.), а при повторно нарушение — EUR 3 067,75–30 677,51 (чл. 77, ал. 2–4 ЗТМТМ). Работодателят дължи и уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, за три месеца, освен ако се докаже друга продължителност (чл. 13, ал. 2), и за една година не може да участва в мерките за насърчаване на заетостта (чл. 77, ал. 5).
• Влязло в сила наказателно постановление за незаконно наемане на чужденци през предходните две години е основание за отказ на нов достъп до пазара на труда (чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ).
• Достъпът на работника до пазара на труда може да бъде отнет при представени неверни данни или когато действителната длъжност, място на работа или работодател не съответстват на разрешението (чл. 12, ал. 1 ЗТМТМ).

Често задавани въпроси

Заключение

За повечето назначения пътят е единното разрешение: то зависи от обявите, квотата от 20 %/35 % и пълния комплект документи и се движи в законови срокове, измервани в дни. По наша преценка служителите със заплата поне 1,5 пъти над средната обикновено са в по-добра позиция със Синя карта на ЕС, която не е обвързана с квотата и действа до пет години.

Изложението отразява правната уредба към 8 октомври 2026 г. Таксите, прагът за Синя карта и визовите срокове се променят, затова ги проверете отново в деня на подаване.

Ако планирате да наемете гражданин на трета държава и имате нужда от съдействие за документите, подаването или комуникацията с дирекция „Миграция“, свържете се с екипа на Innovires Legal.