Работно разрешение в България за граждани на трети държави (2026)

Какво ще научите от тази статия

• Кога е необходимо работно разрешение и кои лица са освободени от това изискване
• Петте вида разрешения за работа и техните ключови разлики — в сравнителна таблица
• Подробна процедура за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа
• Специалните правила за Синята карта на ЕС — прагове за заплата, ползи и път към постоянно пребиваване
• Стъпка по стъпка процедура за работодателя — от тест на пазара на труда до уведомяване на ГИТ
• Актуални такси и срокове за 2026 г. в евро
• Задълженията на работодателя и санкциите при нарушение
• Отговори на 10 често задавани въпроса

Кога е необходимо работно разрешение

Граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария — без разрешение

Гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия) и Швейцария се ползват от свободата на движение на работници. Те не се нуждаят от работно разрешение, за да работят в България. Достатъчно е да се регистрират по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Граждани на трети държави — необходимо е разрешение

За всички останали чуждестранни граждани (т.нар. „граждани на трети държави“) работата в България по принцип изисква разрешение. Правната рамка е уредена в два основни закона:

• Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) — урежда условията за достъп до пазара на труда, видовете разрешения и задълженията на работодателите. Последно изменен с ДВ, бр. 52 от 27.06.2025 г.
• Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) — урежда процедурата за издаване на разрешения за пребиваване, включително единното разрешение (чл. 24и), Синята карта (чл. 33к) и вътрешнокорпоративния трансфер (чл. 24м).

Изключения — кога НЕ е необходимо разрешение

Съществуват ограничени хипотези, при които гражданин на трета държава може да работи в България без разрешение — например лица с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, членове на семейството на български гражданин, лица с хуманитарен статут и някои други категории, изрично изброени в чл. 9 ЗТМТМ. Тези изключения обаче са тесни и трябва да бъдат преценявани за всеки конкретен случай.

Видове разрешения за работа — сравнителна таблица

Българското законодателство предвижда пет основни вида разрешения за работа на граждани на трети държави. Всеки от тях е предназначен за различен тип заетост, има собствени условия и процедура.

Забележка: Квотата означава, че общият брой наети граждани на трети държави не може да надвишава 20 % от средносписъчния състав на работодателя (или 35 % за малки и средни предприятия по смисъла на ЗМСП — чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ).

Единно разрешение за пребиваване и работа

Единното разрешение (Single Permit) е най-разпространеният вид разрешение за работа в България. То съчетава в един документ разрешението за пребиваване и разрешението за работа и се издава по реда на чл. 24и ЗЧРБ, в изпълнение на Директива 2011/98/ЕС.

Кой може да кандидатства

Единното разрешение е предназначено за граждани на трети държави, които ще бъдат наети по трудов договор (по смисъла на Кодекса на труда) от работодател, регистриран в България. Инициативата е на работодателя — именно той подава заявлението.

Основни изисквания

1. Тест на пазара на труда (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ): Работодателят трябва да докаже, че е провел 15-дневен период на обявяване на позицията — в национални и местни медии, интернет платформи — и не е намерил подходящ кандидат от България или друга държава — членка на ЕС. Това е задължително условие и е специфично именно за единното разрешение.
2. Квотно ограничение: Общият брой наети граждани на трети държави не трябва да надвишава 20 % от средносписъчния състав (35 % за МСП).
3. Равни условия на труд: Трудовите условия и възнаграждението не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за български граждани на аналогична позиция (чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ).
4. Квалификация и опит: Чуждестранният работник трябва да притежава необходимото образование, квалификация и професионален опит за заемане на длъжността.
5. Осигурено жилище: Работодателят трябва да удостовери наличие на подходящо жилище за работника — наемен договор, нотариален акт или декларация за осигуряване на жилище от работодателя.

Необходими документи

За подаване на заявлението работодателят трябва да подготви:

• Заявление по образец
• Обосновка — свободен текст, в който работодателят мотивира защо е необходимо наемането на конкретния чуждестранен работник и защо не е намерен подходящ български/ЕС кандидат
• Копия от обявления за свободното работно място (доказателства за 15-дневния тест)
• Трудов договор (подписан, но с отлагателно условие — влиза в сила след получаване на разрешението)
• Документи за образование, квалификация и професионален опит на работника — легализирани, с апостил, преведени на български език
• Свидетелство за съдимост от държавата по гражданство на работника — с апостил и превод
• Документ за осигурено жилище
• Декларация на работодателя, че условията на труд не са по-неблагоприятни от тези за български граждани
• Справка-декларация за наетите граждани на трети държави (за проверка на квотата)
• Декларация за броя на наетите български граждани
• Пълномощно (ако заявлението се подава от представител)
• Документ за платена държавна такса

Практически съвет: Легализацията на документи (апостил, нотариална заверка, консулска легализация) отнема значително време. Препоръчваме да започнете подготовката на документите най-малко 4–6 седмици преди планираната дата за подаване на заявлението.

Срок на действие

Единното разрешение се издава за срока на трудовия договор, но не повече от 3 години. То може да бъде подновено.

Синя карта на ЕС

Синята карта на ЕС (EU Blue Card) е специален вид разрешение, предназначено за висококвалифицирана заетост. Тя предоставя редица предимства пред стандартното единно разрешение, включително по-дълъг срок на валидност, по-бърза процедура и възможност за мобилност в рамките на ЕС. Правната уредба се съдържа в чл. 33к ЗЧРБ и чл. 17–20 ЗТМТМ, в изпълнение на преработената Директива (ЕС) 2021/1883.

Праг на заплатата за 2026 г.

Ключовото изискване за Синята карта е размерът на брутното годишно възнаграждение. То трябва да бъде не по-малко от 1,5 пъти средната брутна годишна заплата в България, установена от НСИ за предходната година.

По последни данни на НСИ, прагът за 2026 г. е приблизително:

~EUR 23 500 брутно на година (около EUR 1 960 на месец)

Тази сума е значително по-ниска от прага в повечето западноевропейски държави, което прави България привлекателна дестинация за високотехнологични компании, които наемат специалисти от трети държави.

Изисквания за квалификация

За разлика от единното разрешение, за Синята карта работникът трябва да отговаря на едно от трите условия за висока квалификация (чл. 17 ЗТМТМ, т. 1 ДР на ЗТМТМ):

1. Висше образование — диплома за завършена образователна степен с продължителност най-малко 3 академични години
2. За професии от утвърден списък (включително ИТ специалисти): професионален опит, еквивалентен на висше образование, за период, определен в списъка на министъра на труда и социалната политика
3. За останалите професии: минимум 5 години професионален опит на ниво, еквивалентно на висше образование

Важно за ИТ сектора: Ако Вашият бъдещ служител е софтуерен инженер или друг ИТ специалист без висше образование, той може да кандидатства за Синя карта чрез втория или третия път — доказване на еквивалентен професионален опит. Това е изключително ценно за технологичните компании.

Предимства на Синята карта

• Не се изисква тест на пазара на труда — работодателят не трябва да доказва, че не е намерил български или ЕС кандидат
• По-дълъг срок на валидност: до 5 години (срещу 3 години за единното разрешение)
• Минимална продължителност на трудовия договор: 6 месеца (намалено от предишните 12 месеца след транспонирането на преработената директива)
• Мобилност в ЕС: след 12 месеца работа в България, притежателят на Синя карта може по-лесно да се премести в друга държава членка
• Път към постоянно пребиваване: след 5 години законно пребиваване в ЕС (от които поне 2 години в България) може да се кандидатства за статут на дългосрочно пребиваващ

Ограничения

• Първите 12 месеца: Притежателят на Синята карта е обвързан с конкретния работодател. Смяна на работодател през този период изисква подаване на ново заявление, което се разглежда в 30-дневен срок.
• След 12 месеца: Смяната на работодател е значително по-свободна, макар и да изисква уведомяване.
• Квотата от 20 %/35 % се прилага и за притежатели на Синя карта.

Сезонна работа и вътрешнокорпоративен трансфер

Разрешение за сезонен работник

Разрешението за сезонна работа (чл. 21–25 ЗТМТМ) е предназначено за дейности, които зависят от смяната на сезоните — земеделие, туризъм, хранителна промишленост и подобни. То има два подтипа:

Краткосрочна сезонна работа (до 90 дни):

• Опростена процедура
• Решението се взема от Агенцията по заетостта в 10-дневен срок
• Не се издава разрешение за пребиваване — работникът влиза с краткосрочна виза

Дългосрочна сезонна работа (от 90 дни до 9 месеца):

• Пълна процедура с издаване на разрешение за пребиваване
• Максимален срок — 9 месеца в рамките на една календарна година

И при двата подтипа не се изисква тест на пазара на труда. Държавната такса е значително по-ниска — около EUR 75.

Вътрешнокорпоративен трансфер (ВКП)

Разрешението за ВКП (чл. 29–32 ЗТМТМ) позволява временно прехвърляне на служител от предприятие, установено извън ЕС, към свързано предприятие в България (дъщерно дружество, клон или дружество от същата група).

Категории лица, обхванати от ВКП:

• Ръководители — лица, заемащи ръководна позиция в изпращащото предприятие
• Специалисти — лица с високоспециализирани знания, необходими за дейността на приемащото дружество
• Служители-стажанти — лица, които се обучават в приемащото предприятие

Срок: За ръководители и специалисти: до 3 години. За стажанти: до 1 година.

Ключова особеност: При ВКП трудовото правоотношение с изпращащото предприятие се запазва. Работникът не сключва нов трудов договор с българското дружество.

Стъпка по стъпка процедура за работодателя

Процедурата за получаване на работно разрешение (единно разрешение или Синя карта) преминава през седем етапа. Изложеното по-долу отразява практиката и нормативната уредба към март 2026 г.

Стъпка 1: Подготовка (2–4 седмици)

Само за единно разрешение: Проведете 15-дневен тест на пазара на труда. Публикувайте обявление за свободната позиция в национални и местни медии, както и в интернет платформи за търсене на работа. Съхранявайте доказателства — принтскрийнове, фактури, получени кандидатури.

За всички видове:

• Подгответе трудов договор с отлагателно условие
• Съберете и легализирайте документите на чуждестранния работник (апостил, превод)
• Уверете се, че квотата от 20 %/35 % не е надхвърлена

Стъпка 2: Подаване на заявление в Дирекция „Миграция“ (ден 1)

Заявлението се подава от работодателя (или от упълномощен представител) в Дирекция „Миграция“ при МВР или в регионалните звена „Миграция“. От 09.07.2021 г. (съгласно изменения в чл. 60 ППЗЧРБ) се изисква лично явяване на заявителя.

Стъпка 3: Междуинституционално съгласуване (15–30 дни)

След регистрацията на заявлението Дирекция „Миграция“ изпраща документите по електронен път до:

• Агенция по заетостта — становище относно пазара на труда (14–15 дни)
• ДАНС — становище по сигурността (10–14 дни)
• НАП — автоматична проверка на данъчното състояние на работодателя
• ИА „ГИТ“ — проверка за нарушения на трудовото законодателство от работодателя

Становищата на Агенцията по заетостта и ДАНС се предоставят паралелно, което съкращава общия срок.

Стъпка 4: Решение и уведомяване (до 60 дни от подаването)

При положително становище от всички институции Дирекция „Миграция“ издава решение за предоставяне на единно разрешение/Синя карта. Работодателят се уведомява в 3-дневен срок от получаване на положителните становища.

Стъпка 5: Виза тип D (5–25 работни дни)

Работодателят уведомява чуждестранния работник за положителното решение. Работникът трябва да подаде заявление за виза тип D в българското посолство или консулство в държавата по гражданство или обичайно пребиваване в срок от 20 дни (за Синя карта — 30 дни). Таксата е приблизително EUR 100–120.

Стъпка 6: Влизане в България и регистрация

След получаване на визата работникът влиза в България. В срок от 14 дни от влизането трябва да представи копие от паспорта с визата в Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за пребиваване (личен документ за чужденец).

Стъпка 7: Уведомяване на Инспекцията по труда

В срок от 7 дни от фактическото постъпване на работа работодателят е длъжен да уведоми териториалната Дирекция „Инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) чрез специални уведомителни формуляри.

Практически съвет: Не забравяйте и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда — за регистрация на трудовия договор в НАП. То е отделно от уведомлението до ГИТ и е задължително за всеки нов трудов договор, включително с чуждестранни работници.

Такси и срокове

Държавни такси

Забележка: Посочените суми са държавни такси. Хонорарите за правно представителство не са включени.

Срокове за обработка

Задължения на работодателя

Наемането на гражданин на трета държава е свързано с редица задължения, които работодателят трябва да спазва стриктно. Нарушенията могат да доведат до значителни глоби и забрана за наемане на чуждестранни работници.

1. Спазване на квотата (чл. 7 ЗТМТМ)

Общият брой наети граждани на трети държави не може да надвишава 20 % от средносписъчния състав на персонала за предходните 12 месеца. За малки и средни предприятия лимитът е 35 %.

2. Равно третиране (чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ)

Условията на труд — включително работно време, почивки, отпуски, безопасност и здраве при работа — и възнаграждението не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за български граждани на аналогична позиция.

3. Уведомяване на ИА „ГИТ“ (чл. 11, ал. 2 ЗТМТМ)

В срок от 7 дни от фактическото постъпване на работа работодателят уведомява писмено териториалната Дирекция „Инспекция по труда“.

4. Уведомяване за промени (чл. 11 ЗТМТМ)

При всяка промяна в условията на заетост или при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да уведоми Дирекция „Миграция“ в срок от 3 дни.

5. Осигуряване на жилище

Работодателят трябва да гарантира, че чуждестранният работник разполага с подходящо жилище за срока на пребиваването. Дирекция „Миграция“ може да извършва проверки по адреса.

6. Здравно осигуряване

Считано от 01.07.2025 г., работодателят е длъжен да осигурява притежателите на единно разрешение по реда на задължителното здравно осигуряване в България — на същата основа, както за българските граждани.

7. Санкции при нарушения

• Глоби за работодателя — от BGN 2 000 до BGN 20 000 за всяко нарушение
• При повторно нарушение — глоби в двоен размер
• Забрана за наемане на граждани на трети държави за определен период
• Отнемане на издадено разрешение

Често задавани въпроси

Заключение

Получаването на работно разрешение в България е многоетапен процес, който изисква внимателна подготовка, коректна документация и спазване на стриктни срокове. Изборът на подходящия вид разрешение — единно разрешение, Синя карта, сезонна работа, ВКП или свободна практика — зависи от квалификацията на работника, характера на заетостта и стратегическите цели на Вашата компания.

С актуализираната правна рамка към 2026 г. и прага за Синя карта от около EUR 23 500 годишно, България остава една от най-достъпните дестинации в ЕС за привличане на квалифицирани специалисти от трети държави.

Ако планирате да наемете чуждестранен работник и имате нужда от съдействие за подготовка на документите, подаване на заявлението и комуникация с Дирекция „Миграция“, свържете се с екипа на Innovires Legal. Ще Ви помогнем да изберете оптималния вид разрешение и да преминете през процедурата бързо и без усложнения.