Наследяване на дружествени дялове в ООД — какво трябва да знаете

Какво се случва при смърт на съдружник (чл. 125 ТЗ)

Съгласно чл. 125, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) членството в ООД се прекратява при смърт на съдружника. Този текст е отправната точка за разбирането на цялата правна уредба — смъртта автоматично прекратява членственото правоотношение, но не и имуществените права, произтичащи от него.

Понятието „дружествен дял“ обхваща членственото правоотношение в дружеството, което включва:

• Имуществени права — право на дял от печалбата (дивидент), право на ликвидационен дял, право на паричната равностойност на дела при напускане.
• Неимуществени права — право на глас в общото събрание, право на участие в управлението, право на информация.
• Задължения — задължение за вноски, задължение за лоялност.

При смъртта на съдружника членственото правоотношение (неимуществените права и задължения) се прекратява. Наследниците наследяват имуществените права — вземането, равностойно на стойността на дяловете. Въпросът дали те ще придобият и членствени права зависи от дружествения договор и решението на общото събрание.

Важно е да се подчертае, че възможността за наследяване на дружествени дялове е предвидена в чл. 129, ал. 1 ТЗ, но законодателят не е уредил подробна процедура, което е причина за противоречива съдебна практика.

Наследниците и ООД — три сценария

Какво ще се случи с дружествените дялове зависи от това, какво предвижда дружественият договор.

Сценарий 1: Дружественият договор предвижда автоматично встъпване

Ако дружественият договор изрично предвижда, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично, не е необходимо решение на общото събрание. В тази хипотеза одобрението е дадено със самия дружествен договор.

Аргументът за допустимостта на такава клауза е следният: при дружествата със силно изразен персонален елемент (събирателно дружество, гражданско дружество) законът допуска да бъде уговорено продължаване на дружеството след смъртта на съдружник (чл. 97, ал. 1 ТЗ и чл. 363 „в“ ЗЗД). По аналогия, ООД — като дружество със смесен характер — също допуска такава уговорка.

Сценарий 2: Дружественият договор изключва наследяването

Дружественият договор може изрично да предвижда, че наследниците нямат право да встъпят в членственото правоотношение. В този случай наследниците получават паричната равностойност на дяловете, но не стават съдружници.

Сценарий 3: Дружественият договор не урежда въпроса

Когато дружественият договор мълчи по въпроса за наследяването — а това е най-честата хипотеза в практиката — преобладава становището, че наследниците се приравняват на трети лица и за тяхното приемане е необходимо решение на общото събрание (арг. от чл. 129, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ). Тази позиция е подкрепена и от съдебната практика — Решение № 90 от 23.06.2010 г. на ВнАС, Определение № 232 от 29.03.2002 г. на ВКС и Решение № 459 от 10.06.2004 г. на ВКС.

Процедура за приемане на наследник за съдружник

Стъпка 1: Приемане на наследството

Наследникът трябва да е приел наследството по реда на Закона за наследството — изрично (с писмена декларация пред районния съд) или мълчаливо (с конклудентни действия, като например управление на наследеното имущество).

Стъпка 2: Заявление до дружеството

Наследникът подава писмена молба до дружеството, в която заявява, че желае да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор.

Стъпка 3: Решение на общото събрание

Общото събрание приема решение за приемане на новия съдружник с мнозинство 3/4 от целия капитал (чл. 137, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 и ал. 4 ТЗ). Решението се отразява в протокол, който по правило се удостоверява нотариално (подписи и съдържание), освен ако дружественият договор предвижда обикновена писмена форма.

Ако някой от наследниците вече е съдружник в дружеството, неговият дял автоматично се увеличава с наследените дялове и не е необходимо решение на ОС за приемането му.

Стъпка 4: Вписване в Търговския регистър

Новият съдружник се вписва в Търговския регистър и се обявява актуализираният дружествен договор. За подробности относно процедурата по прехвърляне на дялове вижте нашата специализирана статия.

Наследникът придобива качеството съдружник от момента на вписването. До вписването той не може да се разпорежда с дружествения дял (защото няма качеството съдружник), а може да се разпорежда единствено с вземането си за паричната равностойност.

Важна особеност: идеални части

При наследяване на дружествени дялове наследниците не придобиват конкретен брой дялове. Те получават идеални части от всеки наследен дружествен дял, съобразно наследствените си права. Например: ако починалият съдружник е имал 10 дяла и оставя 2 наследници, всеки от тях придобива по 1/2 идеална част от всеки дял (а не по 5 дяла).

Съсобствеността върху дяловете може да се прекрати чрез:

• Договор за прехвърляне на идеални части от единия наследник на другия.
• Договор за доброволна делба.

Тези договори се сключват с нотариална заверка на подписите.

Парична равностойност на дела

Наследник, който не е приет за съдружник (или поради недееспособност не може да стане такъв), има право да получи паричната равностойност на наследените дялове.

Как се изчислява

Паричната равностойност се определя въз основа на счетоводен баланс, съставен към края на месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника. Стойността отразява реалния дял на починалия в нетните активи на дружеството, а не само номиналната стойност на записаните дялове.

Ако например починалият е притежавал 50 % от капитала на дружество с нетни активи от 200 000 лв., паричната равностойност е 100 000 лв. — независимо от номиналната стойност на дяловете (която може да е само 2 500 лв.).

Няма законов срок за плащане

Законът не предвижда конкретен срок, в който дружеството трябва да състави баланса и да извърши плащането. Наследникът може да отправи писмено искане до дружеството, като определи подходящ срок за изпълнение.

Съдебна защита

Ако дружеството откаже или забави плащането, наследникът може да предяви иск по съдебен ред. Компетентен е окръжният съд по седалището на дружеството (тъй като спорът е търговски).

Какво се случва с дела в дружеството

Ако наследниците не бъдат приети за съдружници, делът на починалия може да бъде:

• Поет от останалите съдружници — съразмерно или от някой конкретен съдружник.
• Прехвърлен на трето лице — при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
• Намален от капитала — ако делът не може да бъде поет по друг начин, капиталът на ООД се намалява с дела на починалия.

Дружественият договор — превантивни клаузи

Правилното уреждане на въпроса за наследяването в дружествения договор е от съществено значение за предотвратяване на спорове и осигуряване на правна сигурност.

Клауза за автоматично встъпване

Ако съдружниците желаят наследниците да станат автоматично съдружници, договорът може да предвиди:

„При смърт на съдружник наследниците, които са приели наследството, стават съдружници автоматично, без да е необходимо решение на общото събрание. Наследниците са длъжни да уведомят писмено дружеството и да представят удостоверение за наследници в 30-дневен срок от приемане на наследството.“

Клауза за изключване на наследяването

Ако съдружниците не желаят наследниците да встъпват в дружеството:

„При смърт на съдружник наследниците нямат право да встъпят в членственото правоотношение. Те имат право на паричната равностойност на дяловете, изчислена въз основа на счетоводен баланс към края на месеца на смъртта. Дружеството изплаща равностойността в срок от 6 месеца.“

Клауза за задължителна застраховка „Живот“

Практически ефективен механизъм е включването на клауза, задължаваща съдружниците да поддържат застраховка „Живот“ в полза на дружеството, с покритие, достатъчно за изплащане на паричната равностойност на дяловете.

Клауза за преимуществено изкупуване

Друга препоръчителна клауза е правото на останалите съдружници за преимуществено изкупуване на дяловете при смърт на съдружник — на цена, определена по предварително уговорена формула (например по балансова стойност или по формула, отчитаща приходите).

Специфики при ЕООД

Наследяването при ЕООД (еднолично дружество с ограничена отговорност) има съществени особености, уредени в чл. 157, ал. 1 ТЗ.

Общо правило — прекратяване

При смърт на едноличния собственик на капитала ЕООД се прекратява, освен ако наследниците не са заявили, че желаят да продължат дейността на дружеството.

Ако наследниците желаят да продължат

• Ако наследникът е един — той става едноличен собственик на капитала.
• Ако наследниците са няколко — ЕООД се трансформира в ООД, като дружественият дял на всеки наследник се определя от неговия наследствен дял.
• Наследниците трябва да приемат наследството и да вземат решение за продължаване на дейността.

Ако наследниците не желаят да продължат

Наследниците заявяват в Търговския регистър прекратяването на дружеството и започват процедура по ликвидация. След осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите остатъкът се разпределя между наследниците.

Бездействие на наследниците

Съгласно Тълкувателно решение по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, при бездействие на наследниците (нито заявяват продължаване, нито искат прекратяване) дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ — по иск на прокурора, поради липса на вписан управител в течение на три месеца.

Непълнолетен наследник на ЕООД

Ако единственият наследник на починалия собственик е малолетно или непълнолетно лице, ЕООД се прекратява и детето получава паричната равностойност на ликвидационния си дял. Съдебната практика е категорична, че членствените права и задължения не могат да се упражняват от малолетно или непълнолетно дете.

Данъчни аспекти

Данък наследство

Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ):

• Преживелият съпруг и наследниците по права линия (деца, внуци, родители) са освободени от данък наследство.
• Наследниците от втора група (братя, сестри, племенници, роднини по сватовство) дължат данък, определен от съответната община.
• Наследниците от трета група (лица без родствена връзка) дължат по-висок данък.

Данъчната основа е паричната равностойност на наследените дялове, определена по счетоводен баланс.

Данък върху доходите

Ако наследникът получи парична равностойност вместо членствени права, получената сума не се облага с данък по ЗДДФЛ, тъй като представлява наследство, а не доход.

Ако наследникът стане съдружник и впоследствие продаде дяловете, разликата между продажната цена и наследствената стойност подлежи на облагане с 10 % данък по ЗДДФЛ.

Деклариране

Наследниците са длъжни да подадат декларация за наследство в общината по последния постоянен адрес на починалия в 6-месечен срок от смъртта (за лица, починали в страната) или 9 месеца (за лица, починали в чужбина). В декларацията се включват и дружествените дялове.

Често задавани въпроси

Заключение

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правна консултация. Ако се нуждаете от съдействие при наследяване на дружествени дялове, приемане на наследник за съдружник или изплащане на парична равностойност, свържете се с нас за индивидуална консултация.