Закриване на народно читалище — процедура, срокове и задължения на ликвидатора (2026)

Правна рамка

Закриването на народно читалище се регулира от няколко закона, които действат паралелно. Познаването на всички тях е задължително, защото пропуск в която и да е от процедурите може да блокира заличаването в Регистъра на ЮЛНЦ.

• Закон за народните читалища (ЗНЧ) — специалният закон, който урежда статута, дейността и прекратяването на читалищата.
• Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) — приложим субсидиарно, включително за ликвидационното производство.
• Закон за Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ) — урежда техническия ред на вписванията и декларациите пред Агенцията по вписванията.
• Чл. 77 от ДОПК — изисква удостоверение от НАП преди всяко прекратяване на ЮЛНЦ.
• Кодекс за социално осигуряване (КСО) — регламентира предаването на разплащателните ведомости в НОИ.

Когато читалището има наети служители или регистрирани данъчни и осигурителни задължения, всяка от посочените разпоредби става релевантна още от първия ден на процедурата.

Основания за прекратяване

Народно читалище може да прекрати съществуването си по два основни начина — доброволно или по съдебен ред. Разликата между тях е в инициатора, в основанието и в тежестта на доказване.

1. Доброволно прекратяване

Решението се взима от Общото събрание на читалището — върховният орган на сдружението. Това е най-честият сценарий, особено при малките читалища в депопулирани райони, където дейността вече не може да се издържа финансово.

2. Прекратяване по съдебен ред

Когато читалището не извършва дейност в продължение на две последователни години, Министърът на културата е длъжен да сигнализира прокуратурата. Прокурорът внася искане пред окръжния съд, който постановява прекратяването. Този механизъм е въведен, за да се предотврати съществуването на „фиктивни“ читалища, които ползват публични субсидии без реална културна дейност.

Процедура при доброволна ликвидация

Доброволната ликвидация започва с решение на Общото събрание, което трябва да отговаря на завишени изисквания за кворум и мнозинство.

• Мнозинство: за решението за прекратяване се изисква одобрението на най-малко 2/3 от всички членове на читалището — не от присъстващите, а от пълния списък.
• Срок на ликвидацията: Общото събрание определя срок за провеждане на ликвидацията, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца. Този период започва да тече от момента на публикуване на поканата до кредиторите.
• Ликвидатор: с решението се назначава и ликвидатор — лице, което поема управлението на читалището с цел приключване на дейността, осребряване на активите и уреждане на задълженията.

Препоръчително е ликвидаторът да бъде избран измежду лица с юридически или счетоводни познания — настоятелите рядко имат опита, нужен за коректно водене на процедурата.

Процедура при съдебно прекратяване

Когато Министърът на културата установи, че читалището не извършва дейност две поредни години, той уведомява компетентния прокурор. Следват няколко етапа:

1. Прокурорът внася искане в окръжния съд по седалището на читалището.
2. Съдът разглежда делото и постановява решение за прекратяване.
3. В същото или в последващо решение съдът назначава ликвидатор и определя срок за приключване на ликвидацията.
4. Решението на съда се изпраща служебно на Агенцията по вписванията, която вписва прекратяването по служебен ред.
5. Ако съдът се е ограничил до прекратяване, без да назначи ликвидатор, Агенцията по вписванията назначава служебен ликвидатор.

Съдебната процедура отнема обикновено допълнителни 4–8 месеца в сравнение с доброволната, но при нея иницииращата страна не е читалището, а държавата.

Стъпка 1: Уведомление по чл. 77 ДОПК

Преди каквото и да е вписване в Регистъра на ЮЛНЦ, ликвидаторът е длъжен да подаде уведомление до териториалната дирекция на НАП по регистрация на читалището. Целта е НАП да извърши проверка на счетоводните книги и да установи дали съществуват непогасени публични задължения.

• Срок за издаване на удостоверението: по правило 2 месеца, с възможност за удължаване при сложни случаи.
• Съдържание на проверката: ревизия на данъчни декларации, ГФО, осигуровки, ДДС (ако читалището е регистрирано), данъци върху доходите на наетите лица.
• Резултат: при липса на задължения — удостоверение по чл. 77 ДОПК. При наличие на задължения — указания за погасяване, преди процедурата да продължи.

Удостоверението е задължителен реквизит за заявлението в Регистъра на ЮЛНЦ — без него Агенцията по вписванията няма да извърши вписване на ликвидацията.

Стъпка 2: Вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ

След получаване на удостоверението от НАП, ликвидаторът подава заявление образец Б6 в Агенцията по вписванията за вписване на прекратяването и откриване на ликвидационното производство.

Към заявлението се прилагат следните документи:

1. Заявление образец Б6.
2. Протокол от заседание на Настоятелството за свикване на Общо събрание.
3. Покана за Общо събрание и доказателства за нейното връчване (съобразно устава).
4. Протокол от Общото събрание със заличени лични данни.
5. Актуален списък на членовете на читалището.
6. Списък на присъствалите на заседанието на Общото събрание.
7. Нотариално заверен образец от подписа (спесимен) на ликвидатора.
8. Удостоверение по чл. 77 ДОПК.
9. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, подписана от ликвидатора.
10. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично.
11. Документ за платена държавна такса.

Адвокатско преимущество

Когато заявлението се подава от адвокат, действат две съществени облекчения:

• Не се изисква нотариална заверка на Заявление Б6 — достатъчно е адвокатско пълномощно.
• 50% отстъпка от държавната такса при електронно подаване през портала на Агенцията по вписванията.

Тези облекчения правят адвокатското съдействие често по-евтино от самостоятелното подаване, дори с включен хонорар.

Стъпка 3: Покана до кредиторите

Веднага след вписването на ликвидацията, ликвидаторът е длъжен да публикува покана до кредиторите в Регистъра на ЮЛНЦ. Публикуването на поканата не е формалност — от нея започва да тече 6-месечният минимален срок на ликвидационното производство.

За публикуване на поканата се подават:

• Заявление образец Г1.
• Текст на поканата до кредиторите.
• Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
• Пълномощно (при подаване от адвокат).
• Документ за платена държавна такса.

Важно: дори ако читалището няма известни кредитори, публикуването на поканата е задължително — тя стартира срока за предявяване на вземанията.

Стъпка 4: Задължения на ликвидатора

През 6-месечния срок ликвидаторът има редица конкретни задължения, част от които имат значение при последващото заличаване.

Предаване на документи в НОИ

Ако читалището е имало наети лица, ликвидаторът предава в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт:

• Разплащателни ведомости.
• Трудови договори.
• Заповеди за назначаване и прекратяване.
• Допълнителни споразумения.
• Документи за неплатен отпуск над 1 месец.

НОИ извършва проверка за внесените осигурителни вноски и издава удостоверение, което е задължително за заличаването от регистъра. Виж и нашата статия за обезщетенията за неизползван отпуск.

Счетоводни документи

• Начален ликвидационен баланс — към датата на откриване на ликвидацията.
• Краен ликвидационен баланс — към датата на приключване на ликвидацията.
• Пояснителен доклад към крайния баланс, който описва осребряването на активите и уреждането на задълженията.
• Годишен отчет за дейността за годината, в която е приключила ликвидацията.

Разпределение на имуществото

Разпределянето на имуществото след удовлетворяване на кредиторите е една от най-чувствителните теми при ликвидацията на читалище. Правилата са:

• Съгласно устава — първо се прилагат разпоредбите на устава на читалището, ако в него е определен получател.
• Решение на Общото събрание — ако уставът мълчи, Общото събрание определя получателя с допълнително решение.
• Типични получатели — най-често имуществото се прехвърля на общината, в която е седалището на читалището, или на друга организация със сходна културно-просветна цел.
• Забрана: имуществото не може да се прехвърля на родителското читалищно сдружение (съюза, в който членува читалището). Това е изрична законова забрана, целяща да предотврати концентрация на имущество.

Ако читалището притежава сгради или земя, прехвърлянето се извършва с нотариален акт, който впоследствие се прилага към заявлението за заличаване. За сравнение как се процедира при търговски субекти, вж. ликвидация на дружество.

Стъпка 5: Заличаване от Регистъра на ЮЛНЦ

След изтичането на 6-месечния срок, осребряването на активите и приемането на крайния баланс от Общото събрание, ликвидаторът подава заявление образец А17 за заличаване на читалището.

Необходими документи:

1. Заявление образец А17.
2. Удостоверение от НОИ за предадени ведомости и внесени осигуровки.
3. Протокол от Общото събрание за приемане на крайния баланс, пояснителния доклад и освобождаване на ликвидатора от отговорност.
4. Протокол от Настоятелството за свикване на Общо събрание.
5. Покана за Общото събрание.
6. Актуален списък на членовете.
7. Списък на присъствалите на заседанието.
8. Доказателства за прехвърлянето на имуществото (нотариални актове, приемо-предавателни протоколи).
9. Декларация по чл. 273, ал. 1 ТЗ, подписана от ликвидатора — че всички задължения са уредени.
10. Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
11. Пълномощно.
12. Документ за платена държавна такса.

Стъпка 6: Заличаване от регистъра на Министерството на културата

Освен в Регистъра на ЮЛНЦ, всяко народно читалище е вписано и в специалния регистър на народните читалища, воден от Министерството на културата. Заличаването от този регистър е отделна процедура, която се инициира с писмено заявление до Министъра.

Към заявлението се прилагат доказателствата за заличаването от Регистъра на ЮЛНЦ и за разпределението на имуществото. Чак след това читалището престава да съществува като културно-просветно сдружение в пълния смисъл на думата.

Държавни такси

От 01.01.2026 г. таксите на Агенцията по вписванията са деноминирани в EUR. По-долу са ориентировъчните стойности за ликвидация на читалище:

Към държавните такси се добавят разходите за нотариална заверка на спесимена на ликвидатора, евентуални нотариални актове за прехвърляне на имущество, както и адвокатско възнаграждение.

Реалистични срокове

Въпреки че минималният срок на ликвидацията е 6 месеца, реалната продължителност на цялата процедура е значително по-дълга:

• 2 месеца — проверка и издаване на удостоверение от НАП.
• 6 месеца — минимален срок за ликвидацията, считано от публикуване на поканата до кредиторите.
• 1–2 месеца — подготовка на заключителните документи, Общо събрание за приемане на баланса, заявление А17.

Общата продължителност за доброволна ликвидация е реалистично 8–12 месеца. При съдебно прекратяване трябва да се добави и времето за разглеждане на делото пред окръжния съд — обикновено допълнителни 4–8 месеца.

Често задавани въпроси