Лицензии и роялти за физически лица — облагане с 6% ефективна ставка в България (2026)

Кой попада в режима на лицензии и авторски възнаграждения

Привилегированото облагане с 40% нормативно признати разходи (НПР) по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е достъпно за местни физически лица, които получават доходи от използването на създадени от тях обекти на интелектуална или индустриална собственост.

Типични бенефициенти в практиката ни включват:

• Фотографи — продават вече заснети снимки през Shutterstock, Adobe Stock, Getty, Alamy
• Писатели и журналисти — получават авторски възнаграждения за книги, статии, сценарии
• Програмисти — лицензират собствен софтуер (SaaS, библиотеки, plugins) срещу роялти
• Музиканти и композитори — роялти от Spotify, Apple Music, SoundCloud, SACEM-еквивалентни дружества за колективно управление
• YouTube creators и подкастъри — AdSense приходи, споделяне на реклама
• Patreon/OnlyFans creators — при плащания за ползване на вече създадени произведения
• Графични дизайнери — лицензии за шрифтове, икони, шаблони, 3D-модели
• Архитекти и инженери — лицензия за чертежи, планове, работни проекти

Важно изключение: Юридическите лица (ЕООД, ООД, АД) не попадат в този режим — те се облагат по ЗКПО със стандартния 10% корпоративен данък върху печалбата.

Какво представляват лицензионните възнаграждения

Законовата дефиниция е закрепена в §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, на която ЗДДФЛ препраща. Лицензионните възнаграждения са плащания, получени за използването или правото на ползване на:

• Авторски права върху литературни, художествени и научни произведения, филми, радио- и телевизионни записи, компютърни програми
• Патенти, топологии на интегрални схеми
• Търговски марки, промишлен дизайн, полезни модели
• Планове, секретни формули, производствени процеси (know-how)
• Промишлено, търговско или научно оборудване
• Информация за промишлен, търговски или научен опит

Критично разграничение: "обикновен софтуер" vs. лицензия

Плащането за единичен екземпляр на готов софтуер за лично ползване (напр. лиценз за Microsoft Office или Adobe Photoshop за собствена работа) не е лицензионно възнаграждение по смисъла на §1, т. 8 ЗКПО. Това е обикновена покупка на копие.

Обратно, плащането за права за копиране, разпространение, модификация или препродажба на софтуер е лицензионно възнаграждение и подлежи на 6% ефективната ставка (ако получателят е българско физическо лице).

Разликата: авторско възнаграждение срещу трудов и стопански доход

Най-честата грешка в практиката е смесването на два коренно различни режима. Ключовият тест е прост:

• Плащане за СЪЗДАВАНЕ на нещо по поръчка → трудов или стопански доход (осигуровки + 10% върху нетния доход)
• Плащане за ПОЛЗВАНЕ на вече създадено произведение → авторско/лицензионно възнаграждение (6% ефективна, без осигуровки)

Съвет от практиката ни: При смесени ситуации (напр. фотограф с поръчкови клиенти и stock-продажби) се водят отделни записи за всеки тип доход. НАП има право да преквалифицира — затова договорите и фактурите трябва ясно да посочват дали плащането е за създаване или за ползване.

Данъчен режим: 40% НПР и ефективна ставка 6%

Чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ дава право на задълженото лице да приспадне 40% нормативно признати разходи от получените авторски и лицензионни възнаграждения. Формулата е:

• Данъчна основа = Бруто доход × 60% (след приспадане на 40% НПР)
• Данъчна ставка = 10% (обща ставка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ)
• Ефективна ставка = 10% × 60% = 6%

Пример: Фотограф получава EUR 5 000 (9 779 лв.) за лицензия върху серия снимки.

• Нормативни разходи 40%: EUR 2 000
• Облагаема основа: EUR 3 000
• Данък 10%: EUR 300
• Ефективна ставка: 300 / 5 000 = 6%

Няма нужда да се доказват действителни разходи — 40% се ползва автоматично, независимо от реалните ви разходи за техника, софтуер, пътуване.

Сравнение с другите режими в България (2026)

Лицензионният режим е един от най-атрактивните — по-нисък ефективен данък има само земеделският режим с 60% НПР (чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ).

Осигуровки: защо не се дължат

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, доходите от лицензионни и авторски възнаграждения не са осигурителен доход. Причината е концептуална: получаването на плащане за използване на интелектуална собственост не е "трудова или стопанска дейност" по смисъла на осигурителното право — то е управление на личен нематериален актив.

Това има важни практически последици:

• Ако работите по трудов договор и същевременно получавате роялти → осигуровките от трудовото правоотношение не обхващат роялтите
• Ако сте самоосигуряващо се лице (СОЛ) с друга стопанска дейност → СОЛ осигуровките не се дължат върху лицензионните доходи
• Пенсионен стаж не се формира от лицензионни доходи

Риск: НАП преквалификация в стопанска дейност

Ако НАП установи, че "лицензионните" плащания всъщност са заплащане за текущи услуги (напр. регулярно създаване на съдържание по план), режимът може да бъде преквалифициран в стопанска дейност по чл. 26 ЗДДФЛ. Тогава:

• Няма 40% НПР (или само 25% за свободни професии)
• Дължат се СОЛ осигуровки
• При надхвърляне на EUR 51 130 (100 000 лв.) годишно — задължителна регистрация по ДДС

Индикатори за риск: месечни плащания с еднаква сума, отсъствие на идентифицируем обект на авторско право, договори, които описват "услуги", а не "лицензия".

Кой удържа данъка: платецът или получателят

Когато платецът удържа (стандартен случай)

Когато платец е българско юридическо лице или ЕТ (напр. издателство, студио, компания, ползваща марка), той е задължен да:

• Удържи 10% върху 60% от брутото = 6% от бруто сумата
• Внесе удържания данък до края на месеца, следващ тримесечието, в което е изплатено възнаграждението (чл. 65 ЗДДФЛ)
• Издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка за Вас

Получателят не плаща нищо допълнително, но задължително декларира дохода в ГДД.

Когато получателят декларира сам

Ако авторът е регистриран като самоосигуряващо се лице и е подал декларация до платеца, платецът не удържа данък — получателят внася авансово на тримесечие сам. За доходи от чужбина (YouTube, Spotify) също няма удържане от български платец — авторът внася сам.

Роялти от чуждестранни платформи: YouTube, Spotify, Patreon

Глобалните платформи третират българските creators по различен начин в зависимост от юрисдикцията на платеца.

САЩ платформи — YouTube, Amazon, TikTok US

Google (YouTube) изисква W-8 BEN форма за доказване на местно лице в България. При валидно подадена W-8 BEN с позоваване на СИДДО България — САЩ, удържаният в САЩ данък върху роялтите е намален до 5% (ставка по СИДДО за роялти). Без W-8 BEN, удържаният данък може да достигне 30%.

В България вие декларирате целия бруто доход, прилагате 40% НПР, плащате 10% върху 60% (т.е. 6%) и ползвате данъчен кредит за удържания в САЩ данък. В резултат ефективният общ товар остава около 6% (ако US удържа 5%).

Ирландски / UK / ЕС платформи — Spotify, Patreon, Shutterstock

Платформите със седалище в Ирландия (Spotify, Stripe/Patreon за ЕС), Великобритания или друга ЕС държава обикновено не удържат данък при източника за български получатели — роялтите се изплащат бруто. Вие прилагате пълните 6% ефективна ставка в България.

Препоръчваме да съхранявате платежни извлечения от платформата, годишни 1099/1042-S от US платци и данъчни удостоверения — те са необходими доказателства при евентуална ревизия.

Деклариране и срокове в ГДД

• Приложение №3 — доходи от друга стопанска дейност, включително авторски и лицензионни възнаграждения (код 02)
• Приложение №9 — доходи от чужбина (YouTube, Spotify, Patreon и др.), с посочване на държавата-източник и данъчния кредит
• Срок за подаване: до 30 април на следващата календарна година
• Отстъпка 5% при електронно подаване до 31 март (максимум EUR 256 по чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ)

Авансови вноски

За самоосигуряващи се лица или когато няма удържане от платец, данъкът се внася на тримесечие — до края на месеца, следващ тримесечието (чл. 67 ЗДДФЛ). За четвъртото тримесечие авансова вноска не е задължителна; остатъкът се дължи с годишната декларация.

Повече практически съвети за сроковете намирате в наръчника ни за авансовите вноски на данъка.

Чести грешки и рискове при ревизия

1. Неправилно класифициране като "лицензия", когато реално е услуга — при ревизия НАП преквалифицира и доначислява 10% върху пълната сума + осигуровки
2. Неподаване на ГДД, защото платецът е удържал данъка — това е задължение, независимо от удържането
3. Пропускане на доходи от чужди платформи — YouTube AdSense, Patreon, Spotify се виждат при международния обмен по DAC7 и сходни директиви
4. Надхвърляне на прага от EUR 51 130 като "лицензия", при реална стопанска дейност — води до задължителна ДДС регистрация със задна дата
5. Смесване на "лично ползване" и "лицензия" за софтуер — плащане за собствено ползване не е лицензия
6. Пропускане на 40% НПР — не е задължително да се доказват реални разходи, НПР се ползва автоматично

Съвет от практиката ни: съхранявайте 10-годишен архив от договори за лицензия, платежни извлечения, 1099/1042-S форми и екранни снимки от платформите — НАП има право на ревизия до 5 години назад, а при данъчна измама срокът е 10 години.

Често задавани въпроси