Дивиденти от чужди компании и ETF — облагане и деклариране за български инвеститори (2026)

Кои инвеститори попадат в обхвата

Режимът, обсъждан по-долу, касае изключително физически лица — местни лица на Република България. Статутът на местно лице се преценява по чл. 4 ЗДДФЛ и възниква при която и да е от следните предпоставки:

• Пребиваване на територията на страната над 183 дни във всеки 12-месечен период (изчисляват се всички дни на присъствие, включително частично прекарани).
• Център на жизнените интереси в България — семейство, основно жилище, професионална и икономическа дейност, банкова активност.
• Постоянен адрес в страната, когато центърът на жизнените интереси не е извън България.

В обхвата на настоящата статия попадат три профила инвеститори:

• Притежатели на индивидуални акции в чуждестранни публични компании (Apple, Microsoft, Siemens, LVMH и др.).
• Собственици на дялове в чуждестранни затворени дружества — UK Ltd, DE GmbH, IE Ltd, където лицето е едновременно акционер и (често) управител.
• Инвеститори в борсово търгувани фондове (ETF) — ирландски UCITS, люксембургски SICAV, американски registered funds.

Извън обхвата на тази статия остават корпоративните получатели — български ЕООД или ООД, които инвестират в чужди книжа. За тях се прилагат правилата на ЗКПО. Директивата на ЕС за дружества майки и дъщерни дружества (Parent-Subsidiary Directive 2011/96/EU) важи само за юридически лица — физически инвеститори не могат да се позоват на нея, независимо от размера на дяловото участие.

Принципи на облагане — два данъчни слоя

Когато данъчно задължено лице в България получи дивидент от чуждестранен платец, в действителност се задействат две отделни данъчни системи. Разбирането им като два независими слоя е ключово за правилното планиране.

Първи слой — данък при източника в държавата на платеца

Почти всяка държава прилага withholding tax (данък при източника) върху дивиденти, изплащани на чуждестранни лица. Ставката варира значително — от 0 % (Великобритания, Кипър, ирландски UCITS) до 35 % (Швейцария при липса на искане за възстановяване). Платецът удържа този данък директно от брутната сума преди нареждането към брокера.

Втори слой — окончателен данък 5 % в България

Две разпоредби от ЗДДФЛ дефинират българския данък върху дивиденти от чужбина:

• Чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ — „с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица от източник в България, както и от източник в чужбина".
• Чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ — фиксира ставката в размер на 5 %, изчислена върху брутната сума на дивидента.

Когато платецът е български, този данък се удържа автоматично. При чуждестранен платец обаче задължението лежи върху получателя и се внася чрез годишната данъчна декларация. Важно уточнение: за 2026 г. ставката остава 5 %. В публичното пространство се появиха твърдения за повишаване до 10 %, но към момента такава промяна не е приета от Народното събрание и не е обнародвана в Държавен вестник.

Защо се прилагат и двата слоя

България не освобождава получените от граждани чуждестранни дивиденти по принципа на изключителната териториалност. Принципът на общосветовия доход (worldwide income) означава, че българският резидент дължи данък върху дивидента, независимо от коя държава идва той. Parent-Subsidiary Directive, която премахва двойното облагане между свързани юридически лица, е неприложима за физически акционери — тя касае изключително капиталовите участия между компании. Разпространеното твърдение, че „дивиденти от ЕС дружества" се третират по-благоприятно за физически лица от дивиденти извън ЕС, е фактически неточно — данъчният режим по чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ е единен, независимо от географския произход.

Избягване на двойното облагане — два възможни маршрута

Пресичането на двата данъчни слоя поражда класически проблем за двойно облагане. Българското законодателство и международните спогодби предлагат две различни решения. Редът на прилагането им е подреден от самия ЗДДФЛ:

Приоритет на СИДДО — чл. 75 ЗДДФЛ

Чл. 75 ЗДДФЛ постановява, че когато в международен договор (СИДДО), ратифициран от Република България, обнародван в Държавен вестник и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на международния договор. Това е законовият израз на конституционния примат на международното право по чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

Когато България е сключила СИДДО с държавата на платеца, спогодбата предвижда:

• Таван на ставката при източника — обикновено 5 %, 10 % или 15 %, в зависимост от размера на дяловото участие.
• Уведомителна процедура към платеца (или брокера), с която получателят декларира, че има право на намалената ставка.
• Резидентско удостоверение от НАП по образец, доказващо българското данъчно резидентство.

При американски дивиденти ключовият документ е формуляр W-8 BEN на IRS. Подава се веднъж към брокера (Interactive Brokers, Charles Schwab, Saxo и др.) и удръжката върху дивиденти пада от стандартните 30 % на договорните 10 % по българо-американската СИДДО. Актуалният списък на действащите спогодби е публикуван на страниците на НАП — СИДДО и на Министерството на финансите.

Едностранен данъчен кредит — чл. 76 ЗДДФЛ (без СИДДО)

Когато между България и държавата на платеца няма действаща СИДДО — или когато СИДДО не урежда конкретния доход — се прилага едностранният механизъм на чл. 76 ЗДДФЛ:

• Платеният в чужбина данък се приспада от дължимия в България данък.
• Приспадането е ограничено до размера на българския данък върху същия доход — т. е. не повече от 5 % от брутната сума на дивидента.
• Ако удържаното в чужбина надвишава 5 %, в България не се доплаща нищо, но надплатеният чуждестранен данък не се възстановява от българския бюджет.
• Ако удържаното в чужбина е под 5 %, в България се доплаща разликата до 5 %.

Пример: дивидент EUR 1 000 от юрисдикция без СИДДО, на който е удържан 30 % данък (EUR 300). Българският данък би бил EUR 50. Платецът е внесъл много повече, но кредитът е таван EUR 50, следователно в България не се дължи нищо — и EUR 250 излишно платено в чужбина остават безвъзвратно за инвеститора.

Ставки по държави — сравнителна таблица

Следващата таблица обобщава практическото данъчно третиране при най-често срещаните юрисдикции. Колоната „Доплащане в България" показва окончателния остатък след прилагане на данъчния кредит.

Таблицата отразява договорните ставки по спогодбите към април 2026 г. При различни класове акции и REIT структури може да се прилага по-висока ставка. Преди всяка значима инвестиция е препоръчително да се провери актуалният текст на конкретната СИДДО на страниците на НАП и МФ.

ETF — акумулиращи, дистрибутиращи и UCITS

За пасивния инвеститор чуждестранните ETF са основният канал за диверсифицирана експозиция. Данъчното им третиране обаче не е еднакво — зависи от вида на фонда, държавата на регистрация и класа на единиците.

Акумулиращи ETF (Acc / C-class)

Акумулиращите фондове реинвестират получените от базисните книжа дивиденти обратно в портфейла, без да правят парична дистрибуция към инвеститора. Тъй като няма фактическо плащане към физическото лице, по силата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ реинвестираните суми не се облагат при физическия инвеститор.

Ирландските и люксембургските UCITS акумулиращи фондове обикновено не удържат withholding към притежателя на единиците, защото не извършват дистрибуция. Данъчното събитие за инвеститора възниква едва при продажба на единиците — тогава капиталовата печалба се декларира в Приложение №5 с код 508 (капиталови печалби от акции и дялове), като сделките на регулиран пазар в ЕС/ЕИП са освободени по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ.

Становище на НАП за UCITS ETF на регулирани пазари в ЕС

С писмо Изх. № 540001142 от 08.07.2025 г., ОУИ София 2433, НАП потвърждава, че единиците на UCITS ETF, търгувани на регулирани пазари в ЕС (Xetra, Euronext, Borsa Italiana и др.), попадат в обхвата на освобождаването по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ за капиталови печалби от разпореждане с финансови инструменти. Ключово уточнение в становището: освобождаването важи само за капиталовите печалби при продажба — получените от дистрибутиращи ETF дивиденти не са освободени и подлежат на 5 % окончателен данък по общия ред на чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ.

Автоматични 10 % НПР за капиталови печалби извън регулиран пазар

За капиталови печалби от финансови инструменти извън освобождаването по чл. 13 (например продажба на акции извън регулиран пазар), чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ (в редакцията от 01.01.2024 г.) предвижда автоматично приспадане на 10 % нормативно признати разходи (НПР) от облагаемата печалба. Това дава ефективна ставка 9 % върху капиталовата печалба (10 % данъчна ставка × 90 % облагаема основа). Важно: НПР-тата не важат за дивиденти — дивидентите се облагат върху 100 % от брутното плащане.

Дистрибутиращи ETF (Dist / D-class)

Дистрибутиращите фондове изплащат получените дивиденти към притежателите на единици — обикновено на тримесечна, полугодишна или годишна база. Всяко такова плащане е дивидент по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ и подлежи на 5 % окончателен данък в България, независимо от това дали брокерът удържа нещо допълнително на борсата.

UCITS срещу non-UCITS

UCITS (Undertakings for Collective Investment in Transferable Securities) е общоевропейският регулаторен стандарт за колективни инвестиционни схеми. Ирландия и Люксембург са двете основни домицилирани юрисдикции. Техните предимства за българския инвеститор са:

• Нулево или много ниско удържане на ниво фонд при дистрибуция към чуждестранни инвеститори.
• Акумулиращ клас, позволяващ отлагане на българското облагане до момента на продажба.
• Достъп до широка мрежа от СИДДО, която фондът използва на ниво базисни активи.

Американските ETF (SPY, VOO, QQQ, VT) са non-UCITS от европейска гледна точка. Те обикновено удържат 15 % withholding върху дистрибуциите при подадено W-8 BEN, което след това се прихваща срещу българския данък. Ограниченията на MiFID II след 2018 г. обаче правят директната покупка на много американски ETF през европейски брокер затруднена за retail клиенти.

Деклариране в годишната данъчна декларация

Получените от чужбина дивиденти се декларират в Приложение №8 — Доходи от източници в чужбина, което се подава заедно с формуляр 2001 (годишна данъчна декларация на физически лица). Задължението за деклариране произтича от чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ.

Срок и начин на подаване

• Срок — до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дивидента (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ).
• Канал — електронно през Портала за електронни услуги на НАП с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с ПИК.
• Плащане — дължимият данък се внася в същия срок по сметката на ТД на НАП по постоянен адрес.

Документи, обосноваващи данъчния кредит

За да бъде приспаднат чуждестранният данък, инвеститорът трябва да разполага със следните документи (на разположение при искане от НАП, не се прилагат физически към декларацията):

• Удостоверение от чуждестранния платец или брокер за удържания данък при източника — препоръчително за всяко плащане.
• Годишна справка (tax voucher, dividend statement) от брокера, която обобщава всички получени дивиденти за годината.
• Превод на български език, ако документът е на език, различен от английски — легализираният превод може да бъде поискан при ревизия.
• Апостил — при официални документи, издадени от страни по Хагската конвенция, когато НАП изрично го поиска.

Попълване на Част III от Приложение №8

Част III на приложението обхваща дивидентите и ликвидационните дялове. Всяко плащане от различен платец се попълва на отделен ред. Колоните се попълват както следва:

1. Пореден номер на реда — автоматично.
2. Наименование на платеца (компания или фонд).
3. Държава на регистрация на платеца — по ISO код.
4. Код на източника — 8141 (дивидент от чужбина) за повечето случаи. За капиталови печалби от акции се използва код 508, който се попълва в Приложение №5, а не в №8.
5. Код на облагане — „1" при удържан данък в чужбина, „3" при липса на удържане.
6. Брутен размер на дохода — в евро, след конверсия по курса към датата на плащане (от 2026 г. България е в еврозоната, така че конверсията USD→EUR се прави по ECB fixing rate).
7. Признати разходи — винаги 0 за дивиденти.
8. Облагаем доход — за дивиденти съвпада с брутния (без признати разходи).
9. Платен данък в чужбина — в евро, по курса към датата на удържане.
10. Допустим данъчен кредит — изчислява се като 5 % от брутния, но не повече от реалния чуждестранен данък.
11. Използван данъчен кредит — обикновено равен на ред 10.
12. Дължим данък в България — формулата е max(5 % × брут − ред 11, 0).

Практически пример: дивидент EUR 1 000 от американска компания с удържан 10 % (EUR 100). Български данък = 5 % × 1 000 = EUR 50. Допустим кредит = min(50, 100) = EUR 50. Дължим в България = 50 − 50 = EUR 0.

Руските дивиденти след частичната суспензия от 2023 г.

Това е една от най-малко изяснените теми в данъчното планиране на българските инвеститори с руска експозиция. С Указ № 585 от 08.08.2023 г., президентът на Руската федерация едностранно суспендира частично действието на СИДДО с 38 държави, включително България. Това не е пълно прекратяване (денонсиране) на договора, а временно спиране на изпълнението на определени клаузи.

Кои клаузи са суспендирани

Спряното действие обхваща разпоредбите, които намаляват руските данъчни ставки за нерезиденти:

• Дивиденти — намалените ставки от 5 % / 10 % са спряни.
• Лихви — освобождаването или намалените ставки 5 %/10 % са спряни.
• Роялти — намалените ставки са спряни.
• Доходи от недвижим имот.
• Капиталови печалби (capital gains).
• Доходи от трудови правоотношения.

Кои клаузи остават в сила

Суспензията е частична. Остават действащи:

• Personal scope на договора (кои лица попадат в обхвата).
• Tie-breaker правилата за определяне на данъчното резидентство на лице, което е резидент и на двете държави.
• Обменът на данъчна информация между двете администрации.
• Процедурата за взаимно споразумение (MAP).

Нови руски вътрешни ставки при източника

След суспензията руският Закон за данъка върху доходите прилага вътрешни (не договорни) ставки към дивиденти в полза на нерезиденти:

• 15 % върху дивиденти (вместо договорните 5 % или 10 %).
• 20 % върху лихви (вместо освобождаване или 10 %).
• 20 % върху роялти (вместо договорните ставки).

Практическа последица за българските резиденти

Статут на суспензията

Указ № 585 е ефективен от 08.08.2023 г. до „отстраняване на нарушенията" или пълно денонсиране на договора. Към април 2026 г. суспензията остава в сила. Българската страна не е предприела реципрочни мерки. Препоръчително е всеки инвеститор с активи в Русия:

• Да документира всяко удържане в чужбина с официален документ от руския платец или брокер.
• Да предвиди невъзстановима загуба от 10 процентни пункта при дивиденти.
• Да обмисли разтоварване на руските позиции, ако тежестта на невъзстановимия данък надвишава доходността.
• Да се консултира относно приложимостта на MAP-процедурата, която формално остава в сила.

СПБ-8 — статистическо отчитане пред БНБ

Паралелно с данъчното деклариране пред НАП, българските физически лица с чуждестранни инвестиции подлежат и на статистическо отчитане пред Българска народна банка по Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа.

Кой е задължен

Отчитането се извършва чрез формуляр СПБ-8 и е задължително за физически лица — местни лица по смисъла на Валутния закон, които притежават вземания или задължения към чужбина, включително:

• Инвестиции в чужди ценни книжа (акции, ETF, облигации) над EUR 25 000 общо към края на тримесечието;
• Инвестициите се държат без посредничеството на български лицензиран инвестиционен посредник — т. е. директно през чуждестранен брокер (Interactive Brokers, Saxo Bank, Trading 212, Revolut, eToro и др.);
• Заеми, дялови участия в чужди компании, банкови сметки в чужбина над прага.

Когато брокерът е български (напр. Елана, Карол, ПФБК), той вече отчита позициите на клиентите си към БНБ, а индивидуалният клиент не е задължен да подава СПБ-8 за инструментите, държани през него.

Срок и форма на подаване

• Срок — до 20-о число на месеца, следващ тримесечието (т. е. до 20 април за първото тримесечие, 20 юли за второто и т. н.).
• Форма — електронно подаване през системата на БНБ с квалифициран електронен подпис.
• Съдържание — портфейлна позиция към края на периода, движения по периода, начислени доходи (в т. ч. дивиденти).

Санкция при неподаване

Неподаването или невярното отчитане по СПБ-8 се санкционира по Закона за БНБ и Валутния закон с административна глоба от BGN 500 до BGN 2 500 (EUR 256 – EUR 1 278) за физически лица. За юридически лица санкциите са значително по-високи. Тази санкция е независима от евентуални данъчни санкции по ЗДДФЛ — двата режима се натрупват.

В практиката много български инвеститори пропускат СПБ-8, защото го бъркат с данъчното деклариране. Факт е, че БНБ получава CRS данни от чуждестранните банки и брокери и при несъответствие с подаденото СПБ-8 може да образува проверка.

5 % отстъпка при ранно подаване

Нерядко пренебрегван инструмент за намаляване на данъчната тежест е отстъпката по чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ. При кумулативно изпълнение на три условия, данъкоплатецът получава отстъпка от 5 % от дължимия данък:

• Годишната данъчна декларация се подава до 31 март на годината, следваща отчетната (т. е. един месец преди общия краен срок);
• Подаването е извършено електронно с квалифициран електронен подпис (КЕП) — не се признава при подаване с ПИК в някои случаи;
• Цялата дължима сума данък е внесена до 31 март включително.

Отстъпката е ограничена до максимум BGN 500 (EUR 256) на данъкоплатец. За инвеститор, който дължи 5 % върху EUR 100 000 брутни дивиденти (т. е. EUR 5 000 данък), отстъпката е EUR 250 — практически пълни 5 %. При по-голям портфейл с данък над EUR 5 120, отстъпката остава капирана на EUR 256.

Практически калкулатор

Внимание: отстъпката не се прилага, ако декларацията е коригираща или ако плащането е извършено след 31 март, дори подаването да е било в срок. В практиката най-честата грешка е подаване на 31 март вечерта, но плащане на 1 април — в такъв случай отстъпката отпада изцяло.

Скрито разпределение от чужди компании

Особено внимание заслужава хипотезата, при която българският резидент е акционер и (често) управител на собствено чуждестранно дружество — типично UK Ltd, ирландски Ltd, германски GmbH, кипърски Ltd. В такива структури паричните потоци към собственика често не са оформени като формален дивидент, а като заем, авансово плащане или компенсация, която впоследствие не се връща.

Българският данъчен режим третира подобни плащания като скрито разпределение на печалба, което се облага по същите правила като явен дивидент — 5 % окончателен данък плюс (евентуално) withholding в държавата на компанията. Типични рискови сценарии:

• Заем от собствена чуждестранна компания към собственика-резидент, който впоследствие е отписан или не се обслужва.
• Плащане на „разходи" от сметката на компанията, които фактически са лични (семейни пътувания, собствени недвижими имоти).
• Занижено лихвено възнаграждение по вземане на компанията към собственика.
• Завишени управленски възнаграждения, които нямат икономическо основание.

Контролът на НАП в тази област е съществено подсилен след въвеждането на Common Reporting Standard (CRS) и правилата на DAC6 за задължително отчитане на трансгранични данъчни схеми. Чуждестранните банки ежегодно изпращат информация за крайните бенефициенти, а структурите с български резидент попадат в обхвата на автоматичния обмен.

Допълнителен риск е преквалификацията на самата чуждестранна компания. Ако действителното управление се извършва от България (решенията се вземат тук, управителят живее тук), компанията може да бъде счетена за данъчно задължено лице в България по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗКПО, което води до задължение за подаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО и облагане с корпоративен данък в България.

Често срещани грешки и как да ги избегнете

Практиката показва, че повтарящите се пропуски в декларирането на чуждестранни дивиденти попадат в няколко категории. Повечето от тях лесно се избягват при предварително планиране.

• Липса на доказателства за чуждестранен данък. Без удостоверение от платеца или tax voucher от брокера, НАП е в правото си да откаже данъчния кредит и да обложи брутния дивидент със 5 % в България. Архивирайте всички годишни справки.
• Погрешно деклариране в Приложение №1. Приложение №1 обслужва трудови доходи. Дивидентите, дори от компания, в която лицето е управител, отиват в Приложение №8, код 8141.
• Деклариране на акумулиращи ETF като текущ дивидент. Капитализираните суми не представляват получен доход по смисъла на ЗДДФЛ. Облагане възниква едва при продажба.
• Пропуск на валутна конверсия към точната дата. Брутната сума и чуждестранният данък се конвертират поотделно — по курса към датата на плащане, не по среден годишен курс.
• Пропуск на деклариране, когато не е удържан данък в чужбина. Фактът, че Великобритания или ОАЕ не удържат нищо, не освобождава от деклариране — напротив, в тези случаи българският инвеститор дължи пълните 5 %.
• Опит за използване на Parent-Subsidiary Directive. Директивата важи само за юридически лица. Физическо лице не може да се позове на нея, дори ако притежава над 10 % от капитала на ЕС дружество.
• Пропуск на СПБ-8 към БНБ. Статистическото отчитане е независимо от данъчното и при портфейл над EUR 25 000 без български посредник е задължително. Санкция до BGN 2 500.
• Пропускане на отстъпката по чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ. При подаване с КЕП до 31 март и платен данък в същия срок — до EUR 256 намаление на данъка.

Санкции при неправилно или пропуснато деклариране

Санкционният режим за чуждестранни дивиденти е същият като за останалите доходи, подлежащи на годишно деклариране, но с допълнителна тежест заради автоматичния обмен на информация. Ключовите рискове са:

Давностни срокове. Данъчните задължения за несъбран данък се погасяват с 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на задължението (чл. 171, ал. 1 ДОПК). За преднамерено укрити доходи давността е 10 години. Тази разлика е практически важна — случай от 2018 г. обикновено вече е извън обхвата на стандартен ревизионен акт, но при индиция за укриване (CRS сигнал, забелязана липса на деклариране при очевиден поток) давността се удължава.

Доброволно коригиране. Ако пропускът е установен от самия данъкоплатец, подаването на коригираща декларация в срока за редовно деклариране (до 30 април) не поражда санкция. След този срок до започване на ревизия коригирането е възможно, но с лихва. След връчване на заповед за ревизия възможностите за доброволно коригиране се стесняват значително.

Често задавани въпроси