Събиране на вземания — заповедно производство стъпка по стъпка (2026)

Ще научите

• Какво представлява заповедното производство и кога е подходящо
• Разликата между производство по чл. 410 и по чл. 417 ГПК
• Пълната процедура стъпка по стъпка за двата вида
• Какво да направите, ако длъжникът подаде възражение
• Как да преминете към принудително изпълнение чрез ЧСИ или ДСИ
• Точните разходи: държавни такси, адвокатски хонорар, такси за съдебен изпълнител
• Новостите от 01.07.2025 г. относно електронното подаване
• Отговори на осемте най-чести въпроса

Какво е заповедното производство

Заповедното производство представлява опростена съдебна процедура, при която кредиторът подава заявление до районния съд по постоянния адрес или седалище на длъжника, а съдът издава заповед за изпълнение, без да провежда съдебно заседание и без да изслушва длъжника предварително. Процедурата е уредена в Глава тридесет и седма от ГПК (чл. 410 до чл. 425).

Целта на заповедното производство е да осигури бърз и евтин начин за принудително събиране на вземания, които по същество не са спорни. Производството е едностранно: съдът разглежда само заявлението на кредитора и приложените документи. Длъжникът получава възможност за защита едва след издаване на заповедта, като може да подаде възражение в 2-седмичен срок по чл. 414 ГПК.

Заповедното производство е подходящо при следните хипотези:

• Неплатени фактури за доставени стоки или извършени услуги
• Неизплатени наеми по договор за наем
• Невърнати заеми между физически лица
• Неизпълнени договорни задължения за заплащане на определена парична сума
• Задължения по записи на заповед, менителници или чекове
• Банкови кредити с настъпила предсрочна изискуемост
• Задължения по нотариални актове с клауза за принудително изпълнение

Съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако заявлението е нередовно, ако вземането не е изискуемо, ако противоречи на закона или на добрите нрави, или ако не е в рамките на допустимия размер по чл. 410 ГПК.

Чл. 410 vs чл. 417 — кога кой да ползвате

Кога да изберете чл. 410 ГПК: Ако вземането Ви е до 25 000 лв. и нямате документ от списъка по чл. 417 ГПК, подайте заявление по чл. 410. Процедурата е по-достъпна и не изисква представяне на доказателства към заявлението.

Кога да изберете чл. 417 ГПК: Ако разполагате с документ по чл. 417 ГПК, винаги е за предпочитане да ползвате този ред. Получавате незабавно изпълнение, което означава, че можете да запорирате банкови сметки и имущество на длъжника още преди той да научи за производството.

Стъпка по стъпка — производство по чл. 410 ГПК

1. Определете компетентния съд

   Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника (за физически лица) или по седалището на длъжника (за юридически лица). Тази подсъдност е уредена в чл. 411, ал. 1 ГПК.

2. Попълнете заявление по образец

   Използва се утвърдена бланка (образец), одобрена от Министерство на правосъдието. Заявлението трябва да съдържа данни за заявителя и длъжника, основанието на вземането, размера на главницата, претендираните лихви и разноските.

3. Заплатете държавната такса

   Държавната такса е 2 % от стойността на вземането, но не по-малко от 25 лв. (приблизително 12,78 EUR). От 01.07.2025 г. таксата може да се заплати и онлайн чрез ЕПЕП.

4. Подайте заявлението

   Заявлението може да се подаде по три начина: лично в деловодството на районния съд, по пощата с обратна разписка, или електронно чрез ЕПЕП (необходим е КЕП).

5. Съдът разглежда заявлението

   Съдът разглежда заявлението в закрито заседание (без призоваване на страните) и проверява дали са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. По правило съдът се произнася в рамките на няколко работни дни.

6. Издаване на заповед за изпълнение

   Ако съдът уважи заявлението, издава заповед за изпълнение. Заповедта съдържа разпореждане длъжникът да заплати посочената сума в двуседмичен срок от връчването.

7. Връчване на заповедта на длъжника

   Съдът изпраща заповедта за връчване на длъжника. Този етап е критичен, тъй като от момента на връчването започва да тече двуседмичният срок за възражение по чл. 414 ГПК.

8. Изчакайте срока за възражение

   След връчването длъжникът разполага с 2-седмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение в този срок, заповедта влиза в сила.

9. Получете изпълнителен лист

   След влизане в сила на заповедта съдът издава изпълнителен лист. С изпълнителния лист можете да образувате изпълнително дело при ЧСИ или ДСИ за принудително събиране на вземането.

Стъпка по стъпка — производство по чл. 417 ГПК

1. Подгответе документа по чл. 417 ГПК

   Съберете и подгответе документа, въз основа на който ще поискате незабавно изпълнение. Документите по чл. 417 ГПК включват: запис на заповед, менителница или чек (чл. 417, т. 9); нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка (чл. 417, т. 3); извлечение от счетоводни книги на банка (чл. 417, т. 2); договор за залог или ипотека (чл. 417, т. 6).

2. Подайте заявление и приложете документа

   Подайте заявление по образец до компетентния районен съд, като задължително приложите документа по чл. 417 ГПК в оригинал или заверено копие. Заплатете държавна такса от 2 % (минимум 25 лв. / приблизително 12,78 EUR).

3. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

   При уважаване на заявлението съдът издава едновременно заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Това е основното предимство на чл. 417: не е необходимо да чакате длъжникът да бъде уведомен и да изтече срокът за възражение.

4. Образувайте изпълнително дело

   С получения изпълнителен лист можете незабавно да образувате изпълнително дело при ЧСИ или ДСИ. Съдебният изпълнител може да наложи запори на банкови сметки, възбрани на имоти и запори на движими вещи на длъжника.

5. Връчване на заповедта и възможност за възражение

   Заповедта се връчва на длъжника от съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение. Длъжникът може да подаде възражение по чл. 414 ГПК, но това не спира изпълнението автоматично. За спиране на изпълнението длъжникът трябва да представи убедителни писмени доказателства или да внесе обезпечение.

Какво да правите при възражение от длъжника

Когато длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК, съдът не разглежда неговата основателност. Възражението може да бъде бланкетно (без мотиви) или мотивирано. Във всеки случай съдът уведомява кредитора, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

Важно: Ако не предявите иска по чл. 422 ГПК в едномесечния срок от съобщението на съда, заповедта за изпълнение се обезсилва. Този срок е преклузивен и не подлежи на удължаване.

Установителният иск по чл. 422 ГПК се разглежда по общия исков ред. Съдът провежда открити заседания, събира доказателства и изслушва двете страни. Ако искът бъде уважен, заповедта за изпълнение остава в сила и кредиторът може да продължи с принудителното изпълнение. Ако искът бъде отхвърлен, заповедта се обезсилва.

При производство по чл. 417 ГПК ситуацията е по-благоприятна за кредитора. Дори при подадено възражение, изпълнението продължава (освен ако съдът не го спре по искане на длъжника при представяне на убедителни писмени доказателства или обезпечение по чл. 420 ГПК). Кредиторът все пак трябва да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, за да запази действието на заповедта.

Практиката показва, че значителен процент от длъжниците не подават възражение. По данни на отделни районни съдилища, при производства по чл. 410 ГПК процентът на подадени възражения е около 20–30 %. Това означава, че в повечето случаи заповедното производство приключва успешно без необходимост от водене на исково дело.

Изпълнително производство — ЧСИ vs ДСИ

След като разполагате с изпълнителен лист, следващата стъпка е образуване на изпълнително дело. Имате избор между частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и държавен съдебен изпълнител (ДСИ).

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)

• Действа в района на съответния окръжен съд, в който е вписан, но може да извършва действия и на територията на друг район при определени условия
• Обикновено работи по-бързо поради по-малка натовареност и по-добро техническо оборудване
• Таксите са регулирани от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, но общите разходи могат да бъдат по-високи
• Кредиторът дължи пропорционална такса, но може да поиска тя да бъде събрана от длъжника

Държавен съдебен изпълнител (ДСИ)

• Действа в района на съответния районен съд
• Таксите са по-ниски (събират се по Тарифа No 1 към ГПК)
• Обикновено е по-натоварен, което може да забави производството
• Подходящ при вземания с по-малък размер, когато разходите за ЧСИ биха били несъразмерни

Независимо от избора, съдебният изпълнител разполага с широк набор от изпълнителни способи: запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти, публична продан.

Разходи

Важно: Всички разноски, направени от кредитора (държавни такси, адвокатски хонорар в минималните размери по Наредба No 1, такси за съдебен изпълнител), подлежат на възстановяване от длъжника.

Новости от 01.07.2025 г. — електронно подаване

От 1 юли 2025 г. влезе в сила пълноценната електронна система за подаване на заявления за заповед за изпълнение чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП).

Какво се промени на практика:

Електронното подаване става чрез ЕПЕП (https://portal.justice.bg) с квалифициран електронен подпис (КЕП). Заявлението се попълва онлайн чрез стандартизирана форма, която автоматично проверява за формални нередовности. Държавната такса се заплаща онлайн. Разпределението към конкретен съдия е автоматично. Уведомленията за хода на производството се получават електронно.

Предимства на електронното подаване:

• Спестява време за пътуване до съда и чакане в деловодството
• Намалява формалните грешки поради автоматизираните проверки
• Ускорява разглеждането, тъй като заявлението се разпределя незабавно
• Осигурява проследимост на всеки етап от производството
• При електронно подаване държавната такса е с 15 % намаление съгласно Закона за съдебната власт

Системата приема и заявления от физически лица (не само от адвокати), стига лицето да разполага с КЕП. Документите по чл. 417 ГПК се сканират и прилагат като електронни копия, но съдът може да изиска представяне на оригинала при съмнение за автентичност.

Често задавани въпроси