Обезщетения при прекратяване на трудов договор — пълен наръчник (2026)

В тази статия ще научите

• Кои са всички видове обезщетения при прекратяване на трудов договор по чл. 220–228 КТ и кога се дължи всяко от тях
• Как се определя базата за изчисление и какви суми можете да очаквате при различни нива на заплащане
• В кои случаи работникът дължи обезщетение на работодателя, а не обратното
• Как се облагат обезщетенията с данък и осигуровки
• Какви са давностните срокове за предявяване на претенции
• Какви практически стъпки да предприемете, ако работодателят откаже или забави плащане

Обзор на правната рамка

Обезщетенията при прекратяване на трудовия договор са уредени в Раздел III на Глава X от Кодекса на труда — чл. 220–228 КТ. Тези разпоредби определят кога, от кого и в какъв размер се дължи обезщетение при различните основания за прекратяване.

Три принципа стоят в основата на тази уредба:

Принцип на компенсацията. Обезщетенията целят да компенсират загуби, причинени от прекратяването — загуба на доход, неспазване на договорен срок, невъзможност за ползване на отпуск. Те не представляват наказание за страната, която прекратява договора, а имат обезщетителен характер.

Принцип на взаимността. Кодексът на труда предвижда обезщетения и за двете страни. Работодателят дължи обезщетение при уволнение, пенсиониране, незаконно прекратяване и задържане на документи. Работникът дължи обезщетение при неспазено предизвестие и при дисциплинарно уволнение.

Принцип на еднаквата база. Всички обезщетения по чл. 220–225 КТ се изчисляват на една и съща основа — брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец. Конкретните правила за определяне на тази база са установени в чл. 228 КТ и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Кои нормативни актове са относими

• Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) — определя кои елементи влизат в брутното трудово възнаграждение за целите на обезщетенията
• Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) — урежда облагането на обезщетенията
• Кодекс за социално осигуряване (КСО) — определя дължимостта на осигурителни вноски
• ПМС № 243 от 13.11.2025 г. — определя минималната работна заплата за 2026 г. в размер на 1 213 лв. (EUR 620,20)

Промени, актуални за 2025–2026 г.

От 01.06.2025 г. хартиената трудова книжка е заменена с електронен трудов запис в регистъра на НАП. Тази промяна засяга обезщетенията по чл. 226 КТ — при задържане на документи. Работодателите имат срок до 01.06.2026 г. да оформят хартиените трудови книжки и да ги върнат на служителите. След тази дата обезщетението за „задържане на трудова книжка“ ще се прилага в по-ограничени хипотези, доколкото електронният запис не може да бъде физически задържан от работодателя.

Всички видове обезщетения при прекратяване на трудов договор

Таблицата по-долу обединява всички обезщетения, предвидени в чл. 220–226 КТ. За всяко обезщетение са посочени правното основание, кой го дължи, размерът и условията за възникване.

Обезщетения, дължими от работодателя

Обезщетения, дължими от работника

Подробно по видове обезщетения

Обезщетение за неспазено предизвестие (чл. 220 КТ)

Когато една от страните прекрати трудовия договор, без да спази изцяло или частично срока на предизвестието, тя дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок.

Срокът на предизвестието зависи от вида на договора:

• Безсрочен договор — 30 дни, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок (до 3 месеца)
• Срочен договор — 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора
• Договор с изпитателен срок — страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати без предизвестие; другата страна дължи предизвестие по общия ред

Важно е да знаете, че обезщетението може да е и за част от срока на предизвестието. Ако например предизвестието е 30 дни и работодателят е спазил 10 от тях, дължимото обезщетение е за оставащите 20 дни.

Обезщетение при оставане без работа (чл. 222, ал. 1 КТ)

Това обезщетение се дължи при уволнение на основания, при които работникът не носи вина за прекратяването — закриване на предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата и други. Размерът е брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С колективен трудов договор или с акт на Министерския съвет може да се предвиди по-дълъг срок. На практика колективните трудови договори в някои отрасли предвиждат 2 или 3 месеца.

За да получи обезщетението, работникът трябва да удостовери, че действително е останал без работа (например чрез регистрация в Бюрото по труда).

Обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ)

Обезщетението при пенсиониране е едно от най-значимите от финансова гледна точка. То се дължи еднократно при прекратяване на трудовия договор, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Размерът зависи от стажа при последния работодател:

• 2 брутни заплати — общ случай
• 6 брутни заплати — ако работникът е работил при същия работодател през последните 10 от 20 години преди прекратяването

Обезщетението се дължи само веднъж, независимо колко пъти работникът е прекратявал и възобновявал трудовото си правоотношение. Ако е получил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от предишен работодател, нов работодател не дължи такова.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ)

При прекратяване на трудовия договор работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, признато за трудов стаж. Това обезщетение се дължи при всяко основание за прекратяване, включително дисциплинарно уволнение.

Обезщетението се изчислява на база среднодневното брутно трудово възнаграждение, умножено по броя неизползвани дни отпуск. Минималният платен годишен отпуск е 20 работни дни.

Обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225 КТ)

Ако уволнението бъде признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, работодателят дължи обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Ако през това време работникът е постъпил на по-ниско платена работа, обезщетението е в размер на разликата в заплатите, отново за не повече от 6 месеца.

Това обезщетение предполага воденето на съдебно дело. Срокът за оспорване на уволнението е 2 месеца от датата на прекратяване.

Как се изчисляват обезщетенията (чл. 228 КТ)

Определяне на базата за изчисление

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ базата за изчисление на обезщетенията е брутното трудово възнаграждение, получено от работника за последния календарен месец, предхождащ месеца на прекратяване, през който са отработени най-малко 10 работни дни.

Ако през нито един от месеците, предхождащи прекратяването, не са отработени поне 10 работни дни, обезщетението се определя на база уговореното в трудовия договор брутно възнаграждение.

В брутното трудово възнаграждение за целите на обезщетенията се включват:

• Основната работна заплата
• Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (за трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна степен и др.)
• Допълнителното възнаграждение за нощен труд и извънреден труд (ако са начислявани постоянно)

Не се включват еднократни бонуси, социални придобивки в натура и възнаграждения с непостоянен характер.

Примерни изчисления (при МРЗ за 2026 г.)

Следните примери са изчислени при минимална работна заплата за 2026 г. — 1 213 лв. (EUR 620). При по-висока заплата сумите се увеличават пропорционално.

Пример 1: Уволнение поради съкращаване на щата

Служител с брутна заплата 2 500 лв. (EUR 1 278) е съкратен по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят не спазва предизвестието от 30 дни. Служителят има 15 дни неизползван отпуск.

Среднодневното брутно възнаграждение е изчислено като 2 500 лв. / 22 работни дни = 113,64 лв.

Пример 2: Пенсиониране с 12 години стаж при работодателя

Служител с брутна заплата 3 000 лв. (EUR 1 534) се пенсионира. Работил е при същия работодател 12 от последните 20 години. Има 5 дни неизползван отпуск.

Пример 3: Незаконно уволнение (след съдебно решение)

Служител с брутна заплата 1 800 лв. (EUR 920) е уволнен незаконно. След 4 месеца съдът отменя уволнението. През тези 4 месеца служителят не е работил.

Срок за изплащане

Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията при прекратяване на трудовия договор се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване, освен ако в колективния трудов договор е уговорен друг срок.

Ако например трудовият договор е прекратен на 15 март 2026 г., обезщетенията трябва да бъдат изплатени най-късно до 30 април 2026 г.

При забава работодателят дължи законна лихва върху неизплатените обезщетения.

Кога работникът дължи обезщетение на работодателя

Кодексът на труда предвижда две хипотези, при които задължението за обезщетение е в обратната посока — от работника към работодателя.

При неспазено предизвестие от работника (чл. 220, ал. 2 КТ)

Ако работникът прекрати трудовия си договор, без да спази срока на предизвестието, той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното възнаграждение за неспазения срок. Практически това се случва, когато работникът реши да напусне „от днес за утре“, без да изработи предизвестието от 30 дни (или по-дълъг уговорен срок).

Работодателят може да удържи това обезщетение от последната заплата на работника или от обезщетението за неизползван отпуск, но само при изрично съгласие от страна на работника. В противен случай работодателят следва да предяви вземането по съдебен ред.

При дисциплинарно уволнение (чл. 221, ал. 1 КТ)

Ако работникът бъде уволнен дисциплинарно, той дължи на работодателя обезщетение в размер на:

• Безсрочен договор — брутното възнаграждение за срока на предизвестието
• Срочен договор — действителните вреди за остатъка от срока на договора

На практика работодателят трябва да предяви вземането по съдебен ред или да постигне доброволно споразумение с работника.

Може ли работодателят да прихваща едностранно?

Едностранното прихващане на дължими от работника обезщетения с дължими на работника суми (заплата, обезщетение за неизползван отпуск) не е допустимо без писменото съгласие на работника. Трудовото възнаграждение се ползва от засилена защита и може да бъде удържано принудително само по съдебен ред.

Данъчно облагане на обезщетенията

Данъчното третиране на обезщетенията при прекратяване на трудов договор е регламентирано в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Обезщетения, които се облагат с данък

Повечето обезщетения при прекратяване се облагат с 10% данък върху доходите:

• Обезщетение за неспазено предизвестие (чл. 220 КТ)
• Обезщетение за оставане без работа (чл. 222, ал. 1 КТ)
• Обезщетение при болест (чл. 222, ал. 2 КТ)
• Обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ)
• Обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225 КТ)

Специален режим за обезщетението за неизползван отпуск

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се облага с 10% данък, но върху него не се дължат осигурителни вноски (нито от работодателя, нито от работника). Това го отличава от останалите обезщетения и е важно при изчисляване на нетната сума, която работникът ще получи.

Осигурителни вноски

По общо правило обезщетенията при прекратяване на трудовия договор не са осигурителен доход и върху тях не се дължат осигурителни вноски (здравни, пенсионни, за безработица). Изключение правят случаите, когато обезщетенията имат характер на трудово възнаграждение — например обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225 КТ, върху което се дължат осигурителни вноски за периода на оставане без работа.

Пример за данъчно изчисление

Служител получава обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 КТ в размер на 1 200 лв. (EUR 614):

Давностни срокове

Навременното предявяване на претенции е от съществено значение. Пропускането на давностния срок води до невъзможност за принудително събиране на дължимите обезщетения.

Давностен срок за обезщетения — 3 години

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете за парични вземания, произтичащи от трудовото правоотношение — включително обезщетенията при прекратяване — се погасяват с 3-годишна давност. Срокът започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

За обезщетенията при прекратяване давността започва да тече от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване (тоест от деня, следващ крайния срок за плащане по чл. 228, ал. 3 КТ).

Давностен срок за оспорване на уволнението — 2 месеца

Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се предявява в 2-месечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ). Този срок е преклузивен и след изтичането му правото на работника се погасява безвъзвратно.

Ако работникът пропусне 2-месечния срок за оспорване на уволнението, той губи и правото на обезщетение по чл. 225 КТ за незаконно уволнение, тъй като това обезщетение предполага влязло в сила съдебно решение за отмяна.

Практически съвети за давностните срокове

• Ако работодателят не е изплатил дължимо обезщетение, не изчаквайте — предявете претенцията си своевременно
• За оспорване на уволнение разполагате само с 2 месеца — при съмнение за незаконност потърсете правна помощ незабавно
• Давностните срокове не се прекъсват от извънсъдебни преговори или писмени покани — само от предявяване на иск пред съда

Често задавани въпроси

Заключение

Обезщетенията при прекратяване на трудов договор са гаранция, че и двете страни по трудовото правоотношение са защитени при неговото приключване. Познаването на видовете обезщетения, начина на изчисление и сроковете за предявяване на претенции е от съществено значение — независимо дали сте работодател, който иска да спази закона и да избегне спорове, или работник, който иска да получи дължимото.

Ако имате въпроси за конкретен случай на прекратяване на трудов договор, за размера на дължимите обезщетения или за срокове и процедури — свържете се с нас за консултация. Екипът на Innovires Legal ще Ви помогне да оцените правата си и да предприемете правилните стъпки.

Тази статия има информативен характер и не представлява правна консултация. Съдържанието е актуално към март 2026 г. и отразява действащото законодателство към тази дата. За конкретни правни въпроси, свързани с Вашата ситуация, препоръчваме да се обърнете към адвокат. Innovires Legal не носи отговорност за действия, предприети единствено въз основа на информацията в тази статия.