Колективни потребителски искове — новите правила в България (2026)

Правна рамка

На ниво Европейски съюз режимът на представителните искове се урежда от Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите (Representative Actions Directive — RAD). Директивата отмени предходната Директива 2009/22/ЕО и въведе хармонизирана рамка, която задължава държавите членки да осигурят наличието на поне един процесуален механизъм за колективна защита, както за националните, така и за трансграничните искове. RAD влезе в сила на 25 юни 2023 г.

България транспонира директивата със значително закъснение спрямо срока за транспониране, като изборът на националния законодател беше реформата да бъде осъществена чрез изменения на действащи закони, а не чрез приемането на самостоятелен закон за представителните искове. Конкретно, транспонирането се осъществи чрез:

• Изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) — материалноправна рамка, дефиниции на квалифицираните органи, механизъм за определяне и заличаване от списъка, връзка с компетентните административни органи;
• Нова Глава 33а на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) — специален процесуален ред, допустимост, легитимация, opt-in механизъм, финансиране от трети лица, обезпечителни мерки, споразумения и особени разпоредби за разноските.

Ключовите дати на реформата са следните: законопроектът беше приет от Народното събрание на 21 януари 2026 г., обнародван в Държавен вестник на 3 февруари 2026 г. и влезе в сила непосредствено от деня на обнародването. Следва изрично да се подчертае, че в българското право няма самостоятелен „Закон за представителните искове“ — реформата е извършена единствено чрез изменения на ЗЗП и ГПК.

Два типа представителни искове

Новата Глава 33а ГПК, следвайки структурата на RAD, разграничава два отделни вида представителни искове, които могат да бъдат предявявани от квалифицираните органи — искове за преустановяване/забрана и искове за обезщетение. Разликата между тях е принципна както по материалноправния си предмет, така и по процесуалния режим на присъединяване на потребителите.

(1) Искове за преустановяване/забрана на нарушения (injunction actions)

Тези искове са насочени към спиране на неправомерни търговски практики, общи условия, маркетингови съобщения или други действия на търговеца, които увреждат колективните интереси на потребителите. Ключовата им характеристика е, че те не съдържат искане за обезщетение — целта е забраната, а не компенсацията. Квалифицираният орган може да поиска:

• Разпореждане за преустановяване на практиката;
• Обявяване на практиката за неправомерна — декларативно решение с действие по-нататък;
• Задължителни мерки за отстраняване на последиците (напр. оттегляне на нелоялно рекламно съобщение, публикуване на решението);
• Обезпечителни мерки за ефективна защита до произнасянето по същество.

(2) Искове за обезщетение (redress actions)

Исковете за обезщетение са насочени към реалната компенсация на пострадалите потребители и могат да включват следните мерки:

• Парично обезщетение за претърпените вреди;
• Ремонт на доставените стоки или услуги;
• Замяна на дефектни стоки;
• Намаление на цената на платената престация;
• Разваляне на договора и произтичащите от това реституционни последици;
• Връщане на платената цена.

За исковете за обезщетение България прие opt-in механизъм, което означава, че потребителите трябва активно да декларират присъединяването си към иска — автоматично обхващане на всички потенциално засегнати потребители (opt-out) не е възможно.

Квалифицирани органи (квалифицирани организации)

Характерна черта на европейския модел на колективна защита — за разлика от американския class action — е, че процесуалната легитимация е ограничена. Само определени субекти, официално признати от държавата членка, могат да предявяват представителни искове. Това институционално ограничение е ключова гаранция срещу злоупотреби и необосновани съдебни кампании.

В България легитимация да предявяват представителни искове имат:

• Комисия за защита на потребителите (КЗП) — по силата на закона, без необходимост от специално вписване. КЗП е компетентният национален административен орган за защита на потребителите и автоматично се счита за квалифициран орган по смисъла на RAD;
• Потребителски организации, вписани в списъка, одобряван от министъра на икономиката и индустрията. Вписването става по заявление и след проверка за изпълнението на законовите критерии;
• Трансгранични квалифицирани органи от други държави членки на ЕС, вписани в списъка, воден от Европейската комисия по чл. 5, параграф 1 от RAD. Тези органи могат да предявяват искове в България, без да е необходимо допълнително вписване в националния списък.

Изисквания за определяне като квалифициран орган

За да бъде вписана в националния списък, една организация трябва да отговаря на следните кумулативни изисквания, възпроизвеждащи критериите по чл. 4, параграф 3 от RAD:

• Минимум 12 месеца реална публична дейност в областта на защитата на потребителите преди датата на заявлението за вписване;
• Регистрация като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
• Независимост от лица с икономически интерес от предявяването на представителни искове, различни от потребителите — особено от търговци и техните финансиращи лица;
• Финансова и фондова прозрачност относно източниците на финансиране;
• Публикуване на информация за всички представителни искове, в които организацията участва, включително тяхното развитие и изход;
• Представяне на годишен отчет до министъра на икономиката и индустрията, подаван ежегодно през месец януари.

Заличаването от списъка е възможно при установено неспазване на критериите и се извършва по процедура, уредена в ЗЗП, с гарантирана възможност за съдебен контрол.

Материален обхват (разширен 2026)

Една от най-съществените новости на реформата от януари 2026 г. е значителното разширяване на материалния обхват на представителните искове в сравнение с предходния режим. Докато старата Директива 2009/22/ЕО беше ограничена до тесен кръг от потребителски актове, RAD и нейното българско транспониране обхващат широк спектър от области на правото, изброени в Анекс I на директивата.

Покритите области по новата рамка включват:

• Общото законодателство за защита на потребителите — Закон за защита на потребителите и подзаконови актове;
• Защита на личните данни (GDPR) — нарушения, засягащи колективни интереси на субектите на данни. Съвместно приложение с GDPR съответствието и надзорните правомощия на КЗЛД;
• Финансови услуги — потребителски кредити, платежни услуги, застраховки, инвестиционни продукти;
• Пакетни туристически пътувания и свързани с туризма услуги;
• Енергетика — електрическа и топлинна енергия, природен газ, крайни потребители;
• Телекомуникации — електронни съобщителни услуги, роуминг, мрежа и спектър;
• Права на пътниците — въздушен транспорт (Регламент 261/2004), железопътен транспорт, автобусен транспорт, корабоплаване;
• Общи услуги, включително професионални и обслужващи дейности;
• Обща безопасност на продуктите — Регламент (ЕС) 2023/988;
• Нелоялни търговски практики — Директива 2005/29/ЕО и нейното българско транспониране в ЗЗП.

Това разширяване означава, че фактически всяка вертикала от B2C икономиката — от дребния онлайн търговец до банките и енергийните дружества — е потенциален адресат на представителен иск.

Процедурна рамка — Глава 33а ГПК

Новата Глава 33а ГПК урежда специалния процесуален ред за представителните искове. Тя не изключва приложимостта на общите правила на ГПК, а надгражда върху тях с особените правила, необходими за колективния характер на защитата. Основните процесуални елементи са:

• Допустимост и легитимация — съдът проверява служебно качеството на ищеца като квалифициран орган и наличието на материалноправни предпоставки за иска. Непредставянето на доказателство за вписване в списъка води до оставяне на иска без движение;
• Обезпечителни мерки — квалифицираният орган може да иска обезпечаване на бъдещия иск, включително временно преустановяване на оспорваната практика. Обезпечението се допуска при условията на общия режим по ГПК, но със смекчени изисквания за гаранция предвид обществения интерес;
• Opt-in механизъм за искове за обезщетение — българският законодател прие opt-in модел, както за национални, така и за трансгранични искове. Засегнатите потребители трябва активно да декларират присъединяването си в срок, определен от съда, чрез специална форма, която съдът публикува заедно с обявлението за иска;
• Финансиране от трети лица — допустимо, но подлежи на задължително разкриване пред съда. Финансиращото лице не може да има икономически интерес, противоречащ на интересите на потребителите, нито да бъде пряк конкурент на ответника. Съдът може да разпореди промяна на финансовия механизъм или отказ от него;
• Споразумения (settlements) — между квалифицирания орган и ответника е възможно сключване на споразумение, което подлежи на съдебно одобрение. Съдът проверява справедливостта, разумността и съответствието му с интересите на потребителите;
• Санкции за неспазване на съдебни разпореждания, включително за непредоставяне на доказателства, се налагат по общия режим на ГПК и могат да включват имуществени глоби;
• Разноски — това е едно от най-значимите нововъведения: присъединилите се потребители не понасят съдебни разноски, освен в случаи на умишлено или грубо небрежно злоупотребяване с процеса. Разноските остават за сметка на квалифицирания орган и — при загуба на иска — на финансиращото лице.

Компетентен съд

По новата Глава 33а ГПК Софийският градски съд (СГС) е изключително компетентен като първа инстанция за разглеждане на национални представителни искове. Изборът на едно централно изключително компетентно съдилище има за цел унифициране на практиката, натрупване на специализирана експертиза и предотвратяване на стратегическо избиране на юрисдикция (forum shopping) в рамките на страната.

За трансграничните представителни искове компетентността се определя по общите правила на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Brussels I Recast) и на специалните правила за потребителските спорове, както и по правилата за международна компетентност на ГПК, когато въпросният Регламент не е приложим. Това означава, че квалифициран орган от друга държава членка може да предяви представителен иск срещу търговец, установен в България, пред СГС или — в зависимост от конкретния случай — пред съда по местонахождението на ответника.

Въззивната инстанция е Софийски апелативен съд, а касационната — Върховният касационен съд по общия ред.

Действие на решението

Окончателните решения по представителни искове имат съществено правно действие, което надхвърля обикновения inter partes ефект на гражданските решения:

• Действие на решенията по иск за забрана — окончателното декларативно решение, установяващо неправомерността на практика, може да бъде използвано от индивидуални потребители в последващи искове за обезщетение като доказателство за нарушението. Това освобождава отделните ищци от повторно установяване на неправомерността, което е сериозно процесуално предимство;
• Концентрация на индивидуалните искове — веднъж предявен представителен иск за обезщетение, индивидуалните искове на потребителите, които са се присъединили към него, се паузират или концентрират. Целта е да се предотврати противоречиво правораздаване и паралелно водене на едно и също дело;
• Спиране на давността — по силата на специална разпоредба давността за индивидуалните потребителски искове се спира по време на представителното производство. Това е важна гаранция, тъй като продължителността на колективните производства обикновено надхвърля сроковете по ЗЗД.

Обхватът на силата на пресъдено нещо се определя по отношение на присъединилите се потребители и на ответника. Непосочените в списъка на присъединяване потребители запазват възможността да предявяват индивидуални искове при общите правила.

Разлики от американския class action

Широко разпространено недоразумение е, че новата рамка за представителни искове въвежда в България „американския class action“. Това не отговаря на действителността. Европейският модел на колективна защита по RAD се различава принципно от американския по Федерално правило 23 (Rule 23 of the Federal Rules of Civil Procedure). Основните разлики са обобщени в следващата таблица:

Тези разлики означават, че рискът от масови спекулативни искове — познат в САЩ — е силно намален при европейския модел. Това обаче не означава, че рискът е нулев — напротив, както ще видим по-долу, изложението за бизнесите нараства съществено.

Връзка със стария режим — чл. 379–388 ГПК

България не е нова страна на колективната защита. Още от 2008 г. ГПК съдържа раздел за колективните искове (чл. 379–388), който позволява на лица, засегнати от едно и също нарушение, да предявяват общ иск, когато кръгът на засегнатите не може да бъде определен точно, но е определяем. Този режим е конструиран предимно за нарушения на колективните интереси в областта на околната среда, дискриминацията и други хипотези на масови нарушения.

С приемането на Глава 33а ГПК старият режим по чл. 379–388 ГПК не се отменя. Той продължава да действа паралелно с новата рамка за представителни искове. Разликата е следната:

• Стар режим (чл. 379–388 ГПК) — общ колективен иск за защита на всякакви колективни интереси, предявяван от самите засегнати лица чрез общо искане; обхваща и не-потребителски материи;
• Нов режим (Глава 33а ГПК) — специализиран представителен иск единствено в областта на потребителската защита, предявяван от квалифицирани органи; opt-in механизъм; по-широк материален обхват в потребителските сфери.

Новата Глава 33а има характер на lex specialis спрямо общия режим за потребителските казуси. Квалифицираният орган може обаче да избере кой процесуален път да използва, като в повечето случаи новият режим ще бъде процесуално по-ефективен.

Практически последици за бизнеси

Новата рамка съществено изменя рисковия профил на българския B2C пазар. Следните сектори са особено изложени:

• E-commerce и marketplaces — включително въпросите по Digital Services Act, общите условия, политиките за връщане и dark patterns;
• Банки, финтех и платежни институции — потребителски кредити, такси, валутни спредове, скрити разноски;
• Телекоми — неосновни такси, автоматично подновяване, ограничения на скоростта;
• Туроператори и туристически агенции — пакетни пътувания, анулации, неизпълнение на договорени услуги;
• Енергийни доставчици — методики за изчисление на сметките, клаузи за неустойка, смяна на доставчик;
• Обработватели на лични данни (GDPR) — колективни искове за обезщетение при мащабни нарушения на данните;
• Доставчици на посредническа дейност за имоти и други услуги, насочени към физически лица.

Препоръчителни мерки

Екипът на Innovires Legal препоръчва следните превантивни мерки:

• Преглед на общите условия — премахване на неравноправни клаузи и преразглеждане с оглед на изискванията за общи условия;
• Одит на процедурите за жалби — ефективно вътрешно решаване на спорове намалява риска от колективни искове;
• Преглед на маркетингови и рекламни практики — съобразяване с правилата за нелоялни търговски практики;
• Оценка на риска от трансгранични искове от квалифицирани органи от други държави членки, когато услугата се предлага в множество юрисдикции;
• Планиране за навлизане на трето-лицевото финансиране (third-party litigation funding) на българския пазар — явление, което ще доведе до професионализиране на кампаниите за колективна защита;
• Застраховка „Professional Indemnity“ и D&O покрития — препоръчително е да се провери изрично дали покриват представителни искове и разноски по тях.

За повече контекст относно други нови европейски регулации, приложими за българските бизнеси, виж нашите ръководства за EU Data Act в България и Digital Services Act.

Често задавани въпроси