ESOP, RSU и акции от работодателя — данъчно третиране в България (2026)

Кой попада в обхвата на настоящото ръководство

Темата за облагане на equity compensation в България засяга широк кръг физически лица, които получават ценни книжа или права върху такива от български или чуждестранен работодател. В практиката на кантората идентифицираме следните типични профили:

• Служители на глобални технологични корпорации — инженери, продуктови мениджъри и ръководители в Google, Meta, Microsoft, Amazon, Apple и други, които работят от България (като част от local entity или remote) и получават RSU (Restricted Stock Units) или ESPP.
• Служители и ранни сътрудници на стартъпи — специалисти с contract-based ангажимент към чуждестранно дружество (обикновено Delaware C-corp или британско Ltd), които получават stock options, SAFE notes или фантомни акции като част от компенсационния пакет.
• Български предприемачи с участие в чуждестранни дъщерни дружества — съоснователи и ключови служители на българска фирма, която е част от по-голяма структура, в която се прилага глобален ESOP.
• Контрактори (freelancers) на чуждестранен принципал — самоосигуряващи се лица или ЕООД-та, които извън обичайното възнаграждение получават и equity.

Настоящият анализ се отнася за физически лица, които са данъчно задължени лица в България по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Ако статутът на резидентство е спорен или ако сте резидент на друга държава, се прилагат различни правила — включително Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

Защо темата е важна именно сега

През последните две години НАП засили обмена на информация с чуждестранните данъчни администрации в рамките на CRS (Common Reporting Standard) и DAC директивите. Това означава, че брокерски сметки в Interactive Brokers, Schwab, E*TRADE, Fidelity и други се виждат от българския фиск. Недекларирани доходи от RSU или продажба на акции водят до ревизия с лихви и санкции — и затова консервативният подход към деклариране вече не е просто препоръка, а практическа необходимост. Още повече, както ще видим по-долу, самата позиция на НАП относно stock options се промени съществено след 2017 г. и повечето публикации на данъчни консултанти от предишното десетилетие вече са морално остарели.

Видове компенсация в акции и правни инструменти

Под общия термин „equity compensation" се крият различни по своята правна природа инструменти. Разграничаването им е ключово, защото всеки вид се третира по различен начин в различните етапи от жизнения си цикъл.

Stock Options (ISO и NSO/NQSO)

Опцията е право (но не и задължение) да се купят определен брой акции на предварително фиксирана цена — т. нар. strike price или exercise price. Стандартната схема включва:

• Vesting schedule — обикновено 4 години с 1 година cliff, т. е. 25% от опциите стават „упражнявани" след първата година, останалите — равномерно през следващите 36 месеца.
• Експирация — правата обикновено изтичат 10 години след предоставянето (grant).
• Post-termination exercise window — при напускане служителят обикновено разполага с 90 дни да упражни vested опциите, след което ги губи.

В американското право съществуват два основни подвида опции:

• ISO (Incentive Stock Option) — преференциална данъчна категория в САЩ, достъпна само за служители (не за контрактори или директори). За целите на българското данъчно право това разграничение е ирелевантно — важен е фактическият механизъм.
• NSO или NQSO (Non-Qualified Stock Option) — по-разпространеният вид опции, който може да бъде предоставен на всеки — служители, контрактори, борда.

RSU (Restricted Stock Units)

RSU са обещание от работодателя да прехвърли акции след настъпване на определени условия — най-често изтичане на период на vesting, понякога и допълнителни milestones (ликвидност, таргет за приходи и т. н.). Съществени различия от опциите:

• Няма strike price — служителят получава пълните акции, не правото да ги купи.
• RSU стойността винаги е положителна — за разлика от опциите, които могат да са „under water" (strike price над пазарната).
• RSU са стандарт в публично търгуваните корпорации — Google, Meta, Microsoft, Amazon и други от 2000-те години изоставиха масовите опционни програми в полза на RSU.

ESOP (Employee Stock Ownership Plan)

В американската правна терминология ESOP означава специфичен qualified retirement plan, регулиран от ERISA — различен от опционните планове. В европейския и българския контекст обаче терминът „ESOP" обикновено се използва обобщено — като синоним на цялостен план за дялово участие на служителите, включващ опции, RSU или фантомни инструменти. В настоящата статия използваме термина в по-широкия, разговорен смисъл.

SAFE, VSOP и Phantom stock

Стартъпите често използват „виртуални" инструменти, които имитират икономическия ефект от equity, без реално да разпределят акции:

• VSOP (Virtual Stock Option Plan) — договорно задължение за изплащане на парична сума, равна на условната стойност на опциите при ликвидитетно събитие (exit, IPO).
• Phantom shares / SAR (Stock Appreciation Rights) — паричен бонус, свързан с ръста на стойността на акциите над базова цена.
• SAFE (Simple Agreement for Future Equity) — първоначално създаден за инвеститори, но понякога се прилага и за служители в ранни стартъпи. Представлява обещание за бъдещи акции при определени условия.

Всички тези инструменти, когато в крайна сметка се превръщат в парично плащане, в България се третират като трудов доход в момента на плащането — независимо от формалното им наименование.

ESPP (Employee Stock Purchase Plan)

ESPP е програма, по която служителят може да купи акции на работодателя с отстъпка — обикновено 10% или 15% от пазарната цена. Често се добавя и „look-back" механизъм, при който отстъпката се изчислява върху по-ниската от двете цени в началото и края на offering period. В България отстъпката се третира като допълнителен доход от трудово правоотношение.

Данъчни събития по етапи

За правилно деклариране е критично да се разграничат четирите етапа в живота на едно equity-instrument: предоставяне, вестинг, упражняване и продажба. Всеки етап може — но не винаги — да поражда данъчно събитие. Важно уточнение от самото начало: в ЗДДФЛ няма изричен законов текст, който да регулира именно stock options. Третирането им се извежда от общите правила за трудовия доход и от практиката на НАП, която, както ще видим, е претърпяла съществена промяна.

Етап 1: Предоставяне (Grant)

Моментът, в който работодателят подписва grant notice или board resolution за отпускането. Съгласно съвременната практика на НАП (както за физически лица, така и за работодатели) предоставянето не е данъчно събитие. Служителят все още няма собственост върху актив — той разполага само с договорно право, обусловено от продължаващото изпълнение на трудовото правоотношение. Този подход е утвърден в становищата на НАП след 2017 г.

Изключения от правилото се срещат рядко: например при SAFE с незабавно парично плащане или при RSU с immediate vesting, което е икономически еквивалентно на бонус.

Етап 2: Вестинг (Vesting)

Моментът, в който предоставените права стават неотменими. Тук третирането се различава рязко според типа инструмент:

• RSU — ДА, данъчно събитие. Трудов доход в размер на FMV (fair market value) на акциите към датата на вестинг. При всяко quarterly (или другочестотно) вестинг събитие стойността на получените акции по пазарна цена към датата на вестинга се третира като трудов доход. Това е моментът на действителното прехвърляне на собственост.
• Stock Options — НЕ е събитие. Вестингът само прави опциите „упражнявани" (exercisable) — служителят все още няма акции и не е реализирал икономическа полза, има само узряло право да купи акциите по strike price.
• SAFE / VSOP / Phantom — зависи от договора. Обикновено данъчното събитие настъпва при плащане (exit, IPO, ликвидитетно събитие), а не при формалния вестинг.

Етап 3: Упражняване (Exercise) — за опции

ТЕКУЩА ПРАКТИКА НА НАП (пост-2017): упражняването е данъчно събитие. По съвременната позиция на администрацията облагаемият трудов доход се определя като:

• При преференциална цена (strike): Облагаем доход = FMV на датата на exercise − strike цена, преизчислено в BGN/EUR по официалния курс към датата на упражняването.
• Безплатно предоставяне (без strike): Облагаем доход = пълна FMV на акциите към датата на придобиване.

Работодателят е длъжен да удържи данък (10%) и осигурителни вноски (до максималния осигурителен доход) и да ги декларира и внесе в месеца на упражняване. Ако работодателят е чуждестранен и няма местна payroll инфраструктура, задължението за самодеклариране и самоосигуряване се прехвърля изцяло върху физическото лице, което трябва да внесе дължимите суми и да ги отрази в годишната данъчна декларация.

⚠️ Важно: Тази позиция не е кодифицирана в ЗДДФЛ. НАП я основава на общия принцип, че всяко възнаграждение, свързано с полагане на труд, представлява трудов доход по смисъла на чл. 24 ЗДДФЛ. Аргументацията е, че при упражняване опцията се превръща от абстрактно право в конкретна икономическа полза, получена във връзка с изпълнение на трудови задължения.

Възможна е различна квалификация, ако опциите са предоставени на външни консултанти, борд-мемибъри или други лица, които не са в трудово правоотношение с дружеството — в този случай доходът може да попадне под чл. 29 или чл. 35 ЗДДФЛ (доход от извънтрудови правоотношения или друг доход), което има различни осигурителни последици.

Етап 4: Продажба на акциите (Sale)

При продажба на акциите възниква отделно, недвусмислено данъчно събитие — капиталова печалба или загуба. Основни правила:

• Облагаема печалба = продажна цена − придобивна цена. Придобивната цена включва strike price плюс вече облагаемия трудов доход при exercise (при опции) или FMV при вестинг (при RSU).
• Данъчна ставка: 10% върху нетната печалба, съгласно чл. 33 ЗДДФЛ.
• НОВО от 01.01.2024: нормативно признатите разходи (НПР) от 10% се прилагат автоматично върху положителния резултат, което води до ефективна ставка 9% върху капиталовата печалба.
• Нетиране: печалбите и загубите от разпореждане с финансови активи през годината се сумират в рамките на съответната календарна година.
• Освобождаване: съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ доходите от разпореждане с финансови инструменти, приети за търговия на регулиран пазар в държава — членка на ЕС/ЕИП, са необлагаеми. Nasdaq, NYSE и LSE не са ЕС/ЕИП регулирани пазари.
• ⚠️ Загуба: капиталовата загуба от продажба на финансови инструменти компенсира само печалби в същата календарна година — тя НЕ се пренася напред към следващи данъчни периоди.

Освобождаване по чл. 13 ЗДДФЛ — кога се прилага

Един от най-често погрешно цитираните аргументи на инвеститори в България е „на регулиран пазар печалбата е освободена" — приложено обаче към Nasdaq или NYSE. Това е сериозна грешка, която може да коства скъпо при ревизия.

Чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ освобождава от облагане „доходите от разпореждане с финансови инструменти, приети за търговия на регулиран пазар в държава — членка на Европейския съюз, или в друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

Кои пазари попадат в обхвата на освобождаването

• Euronext (Амстердам, Париж, Брюксел, Лисабон, Дъблин)
• Deutsche Börse / Xetra (Франкфурт)
• Nasdaq Nordic (Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Исландия) — квалифицира, тъй като северните държави са членки на ЕС или EEA. Внимание: това е различно от американския Nasdaq.
• Borsa Italiana (Милано)
• BME (Мадрид, Барселона)
• Bulgarian Stock Exchange (BSE) (София)
• Vienna Stock Exchange
• Warsaw Stock Exchange

Кои пазари НЕ попадат в обхвата

• Nasdaq (US) — американска юрисдикция, не ЕС.
• NYSE / AMEX — американски.
• LSE (London Stock Exchange) — Обединеното кралство не е ЕС след Brexit (1.1.2021).
• SIX Swiss Exchange — Швейцария не е ЕС/ЕЕА.
• Toronto, Hong Kong, Tokyo, Shanghai — извън ЕС.

На практика това означава, че повечето equity compensation, която получават българските технологични специалисти — RSU на Google, Meta, Microsoft, Amazon, Apple, Tesla, NVIDIA — не попада в освобождаването по чл. 13 при продажба. Дължи се 10% данък по чл. 33 върху капиталовата печалба, с автоматично прилагане на 10% НПР за ефективна ставка 9%.

Има обаче ниши, в които освобождаването е приложимо: акции на SAP (Франкфурт), ASML (Amsterdam — Euronext), Siemens, Adyen, Infineon, Spotify (Stockholm). Ако работите за такава компания — проверете внимателно на кой пазар е листвана нейната акция.

Историческа промяна в позицията на НАП

Данъчното третиране на stock options в България е един от най-комплексните и най-слабо кодифицирани въпроси в ЗДДФЛ. През последното десетилетие позицията на администрацията претърпя принципна промяна, която все още не е напълно осмислена от много данъчни консултанти и работодатели.

До 2017 г. — данъчно събитие при предоставяне (grant)

В по-ранните становища и указания на НАП администрацията е поддържала позицията, че самото предоставяне на опции (grant) представлява данъчно събитие. Аргументът: служителят получава ценно имуществено право, което може да бъде оценено по пазарни критерии (Black-Scholes или подобен модел) и следователно трябва да бъде обложено като доход. Този подход обаче създаваше практически проблем — при pre-IPO стартъпи опциите нямат реална ликвидност и облагането „на хартия" водеше до невъзможност служителят да плати данъка, без в действителност да е реализирал печалба.

От 2017 г. — данъчно събитие при упражняване (exercise)

След 2017 г. НАП ревизира позицията си и понастоящем третира упражняването на опциите като момент, в който възниква облагаемият трудов доход. Основните аргументи за тази позиция са:

• Опциите придобиват реална, измерима пазарна стойност едва при exercise — до този момент са абстрактно право, чиято стойност зависи от фактори извън контрола на служителя;
• При упражняването служителят получава конкретна икономическа полза (разликата FMV − strike), която представлява възнаграждение, свързано с полагания труд;
• Аналогия с директното предоставяне на акции: ако работодателят дадеше акции вместо опции, облагането щеше да настъпи при получаването им — упражняването на опция е функционално еквивалентно.

Критики и алтернативни интерпретации

Съвременната позиция на НАП не е безспорна. Основните критики са:

• Липса на изричен законов текст: ЗДДФЛ не съдържа разпоредба, която пряко да регулира stock options. Цялостното третиране се извежда по аналогия и чрез общата клауза на чл. 24 ЗДДФЛ за трудов доход.
• Алтернативно тълкуване „at sale": някои данъчни консултанти (например TaxMonkey и други практикуващи) поддържат позицията, че данъчно събитие настъпва едва при продажбата на акциите, а цялата разлика продажна цена − strike се третира като капиталова печалба по чл. 33 ЗДДФЛ. Аргумент: до продажбата няма реално осъществена икономическа полза в парична форма; при exercise служителят просто използва своите средства, за да придобие актив.
• Съдебна практика: ограничена. Върховният административен съд (ВАС) в наличните към момента решения по-скоро подкрепя позицията на НАП, но темата не е окончателно изяснена в задължителна тълкувателна практика.

Нашата препоръка: за повечето клиенти съобразяването с текущата практика на НАП (данъчно събитие при exercise) е по-безопасният избор — ревизионният риск при алтернативния подход е значителен. Агресивен „at sale" подход може да бъде защитим в специфични обстоятелства (например опции на външен консултант, неработещ по трудов договор), но винаги изисква предварителен правен и данъчен анализ.

Повече информация за годишния данък върху доходите на физическите лица е публикувана в официалния портал на НАП — Годишен данък върху доходите.

Специфика при работа за чуждестранен работодател

Голяма част от equity компенсацията на български специалисти идва от чуждестранни дружества — американски, немски, британски, холандски. Това поражда двойно облагане, необходимост от прилагане на СИДДО и специфични осигурителни въпроси.

Избягване на двойното облагане

Като данъчно задължено лице в България Вие облагате в България световния си доход. Доходът обаче може да бъде обложен и в държавата, където е източникът — например САЩ, ако получавате RSU от американска компания. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) предвиждат механизми за преодоляване на двойното облагане:

• САЩ — България — СИДДО, в сила от 2008 г. Прилага се методът на данъчния кредит: платеният в САЩ данък (до определени прагове) се приспада от данъка, дължим в България.
• Германия, Холандия, Франция, Белгия и др. ЕС държави — отделни СИДДО, обикновено с метода на освобождаване или кредит според вида доход.
• Обединено кралство — СИДДО в сила. След Brexit не се прилагат директивите на ЕС, но спогодбата остава.

За прилагане на СИДДО е необходима документация — 1099, W-2, payslips, изплатителни ведомости, удостоверения за платен данък. Всичко се превежда по официален валутен курс към датата на всяко отделно събитие.

Осигурителни аспекти

Осигурителните задължения при чуждестранен работодател са отделен и често пренебрегван въпрос:

• EU / EEA / Швейцария: прилага се Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Ако получите формуляр A1 от работодателя, потвърждаващ, че сте осигурен в държавата на принципала, в България не се дължат осигуровки.
• Без A1 в ЕС контекст: ако работите физически от България, се смята, че дейността се упражнява в България, и се прилага българското осигурително законодателство. Работодателят е длъжен да се регистрира в НАП като чуждестранен осигурител или да използва local employer of record (EOR) услуга.
• САЩ — България: няма двустранно споразумение за социална сигурност (totalization agreement). Това означава потенциално двойно осигуряване при определени схеми. При отдалечена работа от България обикновено се прилага българското осигуряване.

Максималният осигурителен доход в България за 2026 г. е EUR 2 111,64/месец (4 130 лв.), като осигуровките се дължат върху по-ниската от двете стойности — действителния доход или тавана.

Практически казуси с конкретни числа

Теоретичните правила се разбират най-добре през конкретни сценарии. По-долу разглеждаме три типични казуса, които илюстрират разликите между отделните инструменти и между текущата и алтернативната данъчна интерпретация.

Казус 1: Служител на Google с RSU пакет

Фактическа обстановка: Инженер, работещ за Google от България, получава grant от 1 000 RSU с vesting schedule 250 RSU на всяко тримесечие.

Събитие — вестинг на 250 RSU при цена USD 120: Стойност на vested пакета = 250 × 120 = USD 30 000. Преизчислено в EUR (по курса на ЕЦБ към датата на вестинг, условно 1 USD ≈ 0,85 EUR) ≈ EUR 25 500 трудов доход.

Данъчно третиране: EUR 25 500 е трудов доход, придобит в момента на вестинг. Облагане: 10% данък върху дохода + осигурителни вноски до максималния осигурителен доход (EUR 2 111,64/месец), което дава обща данъчно-осигурителна тежест ориентировъчно в диапазона EUR 4 000 − 6 000 в зависимост от това кога в рамките на месеца е вестингът и дали таванът за месеца вече е достигнат от редовната заплата. Google обикновено автоматично продава част от vested акциите за покриване на US федерален и щатски данък (sell-to-cover), което се декларира и в българската ГДД с приспадане по СИДДО.

Последваща продажба след 1 година при USD 150: Капиталова печалба = (150 − 120) × 250 × курс EUR/USD ≈ EUR 6 375. Данък 10% с автоматичните 10% НПР = ефективна ставка 9% × EUR 6 375 ≈ EUR 574.

Казус 2: Stock options от US стартъп — текуща НАП позиция

Фактическа обстановка: Инженер получава през 2023 г. grant на 10 000 NSO при strike price USD 0,10 (равен на FMV от 409A оценката при ранен pre-Seed стартъп). През 2026 г. след Series B 409A оценката нараства до USD 5,00 на акция. Инженерът решава да упражни всички vested опции.

При exercise (2026): Облагаем трудов доход = (FMV − strike) × брой × курс = (5 − 0,10) × 10 000 × 0,91 ≈ EUR 44 590.

Данък 10% + осигурителни вноски до таван: при единичен месец с максимален доход осигуровките върху ≈EUR 2 111,64 × ставки (ДОО + ДЗПО + здравно) = приблизителна тежест EUR 5 000 − 7 000 в зависимост от това дали таванът за месеца вече е достигнат и от осигурителния статус на лицето.

При последваща продажба след 1 година при USD 10: Придобивна цена = strike (USD 0,10) + вече облаган трудов доход = FMV към exercise (USD 5,00). Капиталова печалба = (10 − 5) × 10 000 × курс ≈ EUR 45 460. Данък 9% (ефективна ставка с 10% НПР) ≈ EUR 4 091.

Обща данъчно-осигурителна тежест при текущата НАП позиция (упражняване + продажба): EUR 5 000 − 7 000 + EUR 4 091 ≈ EUR 9 000 − 11 000.

Казус 3: Същите опции, но при алтернативен подход „при продажба"

По алтернативната интерпретация exercise не е данъчно събитие; единственото събитие е продажбата. Придобивна цена за последваща продажба = strike (USD 0,10 × 10 000 × курс) ≈ EUR 910.

При продажба при USD 10: Капиталова печалба = (10 − 0,10) × 10 000 × курс ≈ EUR 90 100. Данък 9% = EUR 8 109.

Сравнение: На пръв поглед алтернативният подход дава по-ниска номинална тежест (EUR 8 109 срещу EUR 9 000 − 11 000). Но ключовата разлика е, че при алтернативния подход целият доход се квалифицира като капиталова печалба без осигуровки, докато при НАП позицията трудовата компонента привлича и осигурителни вноски върху EUR 2 111,64/месец.

Рисков профил: При ревизия НАП ще приложи текущата си практика и ще преквалифицира разликата FMV − strike при exercise като трудов доход. Това води до до-начисляване на данък, осигуровки, лихви (≈10% годишно) и евентуално санкции от 5% до 20% от данъка. При обем на опциите над EUR 40 000 облагаем доход това може да означава доначисляване от EUR 6 000 − 10 000. Затова агресивният „at sale" подход е оправдан само при специфични обстоятелства и след изрична консултация с правен и данъчен съветник.

Деклариране в годишна данъчна декларация

Всички equity-related доходи се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, образец 2001а. Срокът за подаване е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Подаването става електронно през Портала за електронни услуги на НАП с квалифициран електронен подпис (КЕП) или ПИК.

Приложение № 1 — Доходи от трудови правоотношения

Тук се декларират:

• Стойността на vested RSU (по FMV към датата на вестинг);
• Разликата FMV − strike price при exercise на опции (съгласно текущата НАП практика — в месеца на упражняване);
• Отстъпката при ESPP покупка;
• Всички парични изплащания по VSOP / phantom / SAR схеми.

Когато работодателят е български — в повечето случаи данъкът и осигуровките вече са удържани от заплатата. Когато работодателят е чуждестранен — физическото лице трябва да декларира сумите и да внесе данъка и осигуровките самостоятелно, като в месеца на настъпване на събитието.

Приложение № 5 — Доходи от продажба на финансови активи

Тук се попълват всички продажби на акции, получени по equity програми (код 508). За всяка сделка се посочват:

• Придобивна цена (в EUR) — strike price + декларирания при exercise/vesting доход;
• Продажна цена (в EUR) — нетна от брокерска комисиона;
• Дата на придобиване и дата на продажба;
• Брой акции.

Нетната печалба от всички сделки се облага с 10%, а автоматичните 10% НПР от 01.01.2024 г. водят до ефективна ставка 9%. Загубата от продажба на финансови инструменти компенсира само печалби в същата календарна година (чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ) и не се пренася към следващи години.

Приложение № 8 — Доходи от източник в чужбина

Ползва се за:

• Дивиденти от получени акции (облагат се в България с 5%, като платеният withholding в чужбина се приспада до размера на българския данък);
• Прилагане на данъчен кредит по СИДДО за платени в чужбина данъци върху трудови доходи (например US income tax, удържан при vesting на RSU или при exercise на опции).

Курсове и документация

Всички чуждестранни валути се превеждат в EUR по официалния курс към датата на всяко отделно събитие (vesting, exercise, sale, дивидент). За 2026 г. България е в еврозоната, така че USD → EUR се извършва по фиксинга на ЕЦБ; за USD, GBP и други — също по ЕЦБ reference rates или БНБ, в зависимост от вътрешната методика.

Препоръчваме да запазвате: grant notices, vesting reports, 1099-B / 1042-S формуляри, payroll statements, brokerage statements. В случай на ревизия НАП изисква пълна проследимост — ако липсват документи, по-трудно се доказва придобивната цена и данъкът се изчислява върху брутния приход, което води до значителни доначисления.

Българска алтернатива — Дружество с променлив капитал

До 2024 г. в България липсваше подходяща юридическа форма за технологични стартъпи, които искат да разпределят опции или RSU на служители по прозрачен начин. С въвеждането на Дружеството с променлив капитал (ДПК) през 2024 г. тази празнина беше запълнена.

ДПК предлага редица преимущества за equity компенсация:

• Вписване на vesting schedules директно в устава — без нужда от сложни SPV структури;
• Признаване на SAFE и VSOP инструменти — които до 2024 г. бяха в правен вакуум;
• По-ниска данъчна тежест — при спазване на определени условия капиталовата печалба от продажба на дялове се облага с 10% (чл. 33), а с автоматичните 10% НПР — с ефективна ставка 9%, без стандартните усложнения при класическите ООД/ЕООД;
• Проста процедура за увеличаване на капитала — при прием на нови инвеститори или при exercise на опции от служители.

За българските стартъпи, които планират scale-up с международни инвеститори, ДПК често е по-подходящата структура в сравнение с традиционните ООД. За тези, които вече имат Delaware C-corp като parent, българското ДПК може да служи като оперативно local entity.

Осигурителни задължения върху equity доходи

Често срещано заблуждение е, че equity компенсацията „не е заплата" и следователно не подлежи на осигуряване. Реалността е различна:

• Когато доходът се класифицира като доход от трудово правоотношение (RSU при vesting, exercise benefit при опции по текущата НАП практика, отстъпка при ESPP, плащане по VSOP/phantom), върху него се дължат осигурителни вноски по общия ред — до максималния осигурителен доход.
• Максималният осигурителен доход за 2026 г. е EUR 2 111,64 на месец (4 130 лв.). Над тази сума не се дължат осигуровки.
• Осигурителните вноски включват ДОО (държавно обществено осигуряване), ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване) и здравно осигуряване.
• Когато чужд работодател не удържа български осигуровки, служителят подава информация до НАП и договаря механизъм за внасяне (обикновено чрез EOR или чуждестранна регистрация като осигурител).

Капиталовата печалба от продажба на акции (по чл. 33 ЗДДФЛ) не е осигурителен доход. Върху нея се дължи само 10% данък с ефективна ставка 9% след 10% НПР, но не и осигуровки. Това е важно разграничение — в практиката го пропускат, когато смесват двата типа доход.

Кога може да се избегне двойно осигуряване

При работа за работодател в ЕС/ЕЕА с форма A1 — в България не се дължат осигуровки. Без A1, при физическа работа от България — прилага се българското осигурително законодателство, с опция за договаряне на EOR или директна регистрация.

Често задавани въпроси