Командироване vs бизнес пътуване — чл. 121 vs чл. 121а КТ
Преди да предприемете каквито и да било стъпки, трябва да определите вида на командироването. Кодексът на труда разграничава два режима.
Служебна командировка (чл. 121 КТ)
Чл. 121 КТ урежда класическата служебна командировка — временно изпращане на работника на друго място за изпълнение на трудови задължения, обучение или специализация. Работодателят може едностранно да командирова за срок до 30 календарни дни; над 30 дни се изисква писмено съгласие.
При служебна командировка работодателят дължи:
- Пътни разходи (транспорт до и от мястото на командировка)
- Дневни пари — от 01.01.2026 г.: 22 EUR (с нощуване) и 11 EUR (без нощуване) за страната; за чужбина — по Приложение № 2 на НСКСЧ (за Германия: 56 EUR/ден)
- Квартирни пари — действителни разходи срещу документ (за Германия: до 207 EUR/нощ)
Командироване в рамките на предоставяне на услуги (чл. 121а КТ)
Чл. 121а КТ транспонира Директива 96/71/ЕО и урежда командироването, при което работодателят изпраща служител в друга държава от ЕС в два случая:
- По договор с ползвател на услуги — когато българско дружество изпълнява поръчка за чуждестранен клиент и изпраща служители на място
- В предприятие от същата група — когато служителят работи временно в дъщерно или свързано дружество
При чл. 121а се прилагат минималните условия на труд на приемащата държава — заплащане, работно време, отпуск, безопасни условия на труд. Задължително е сключването на допълнително писмено споразумение (ПМС № 382/29.12.2016 г.).
Практическо разграничение
Ако Вашият служител пътува до Германия за конференция, обучение или среща с клиенти — това е служебна командировка по чл. 121 КТ. Ако изпращате екип от софтуерни инженери да работят на проект за немски клиент в продължение на няколко месеца — това е командироване по чл. 121а КТ.
Правна рамка — Директива 96/71/ЕО и националното законодателство
Европейско законодателство
- Директива 96/71/ЕО (Posting of Workers Directive) — основната директива за минимални условия на труд в приемащата държава
- Директива 2018/957/ЕС — принципът „same pay for same work“ от първия ден и правилата за дългосрочно командироване (12+6 месеца)
- Директива 2014/67/ЕС (Enforcement Directive) — IMI нотификации, административно сътрудничество и взаимно признаване на санкции
- Регламент (ЕО) № 883/2004 — координация на осигурителните системи; запазване на осигуряването в изпращащата държава за до 24 месеца
- Регламент (ЕО) № 987/2009 — процедура за издаване на удостоверение А1
Национално законодателство
- КТ чл. 121 и чл. 121а — разграничение на двата вида командироване
- Наредба (ПМС № 382/29.12.2016 г.) — съдържание на допълнителното споразумение и задължения на работодателя
- НСКСЧ — размери на дневни и квартирни пари по държави
- НКС — дневни пари от 01.01.2026 г.: 22 EUR (с нощуване), 11 EUR (без нощуване)
- ЗТМТМ — приложим при изпращане на работници от предприятия за временна работа
Стъпка по стъпка процедура за работодателя
- Определете вида на командироването — чл. 121 (командировка) или чл. 121а (в рамките на предоставяне на услуги)
- Сключете допълнително споразумение (при чл. 121а) — характер и място на работа, начална и крайна дата, възнаграждение не по-малко от минималното в приемащата държава, работно време и почивки, размер на отпуска, жилищно настаняване, транспорт, валута на заплащане
- Подайте искане за удостоверение А1 в НАП — доказва, че работникът остава осигурен в България
- Направете IMI нотификация в приемащата държава — преди началото на работата
- Осигурете минималните условия на труд на приемащата държава — минимална заплата, работно време, отпуск, ЗБУТ
- Подгответе документацията — заповед, допълнително споразумение, А1, трудов договор (преведен), медицинска застраховка, фишове за заплати
- Осигурете отчетност — отчет в 14-дневен срок; съхранявайте документацията минимум 3 години
Удостоверение А1 — как се получава
Удостоверението А1 (Portable Document A1) е документът, който доказва в коя държава командированият работник е осигурен. То е задължително при всяко командироване в ЕС.
В България се издава от Националната агенция за приходите (НАП) по заявление на работодателя.
Формуляри
- Окд. 236 — при командироване по чл. 12, ал. 1 от Регламент 883/2004
- Окд. 237 — при работа в две или повече държави (чл. 13 от Регламент 883/2004)
- Окд. 240 — за самостоятелно заети лица
Изисквания към работодателя
- Поне 25 % от оборота в България
- Поне 25 % от персонала в България
- Дружеството да съществува от поне 4 месеца
- Декларирано съответствие с условията за командироване по Наредбата
Срокът за издаване е до 30 дни. Удостоверението е валидно до 24 месеца.
Практически съвет: Подайте заявлението поне 6 седмици преди планираното начало на командироването.
IMI уведомяване
Повечето държави от ЕС изискват работодателят да регистрира командироването чрез онлайн платформа преди началото на работата (Директива 2014/67/ЕС).
Какво включва нотификацията
- Данни за работодателя (наименование, седалище, ЕИК)
- Данни за командирования служител (имена, дата на раждане, гражданство)
- Място и период на командироването
- Характер на извършваната работа
- Лице за контакт и представител в приемащата държава
- Получател на услугата (възложител)
Платформи по държави
- Германия — Meldung-portal.de
- Франция — SIPSI (sipsi.travail.gouv.fr)
- Австрия — ZKO-Meldung (zko.gv.at)
- Белгия — Limosa (limosa.be)
- Нидерландия — postedworkers.nl
Санкции при липса на нотификация: Франция — до EUR 4 000 на работник; Белгия — до EUR 4 800 на работник; Германия — до EUR 30 000.
Заплащане при командироване — „same pay for same work“
Командированият работник трябва да получава поне толкова, колкото сравним местен работник в приемащата държава от първия ден. Това включва:
- Основна заплата — минимална или секторна (по колективен трудов договор)
- Надбавки за специални условия — опасна работа, нощен труд, извънреден труд
- Бонуси и допълнителни плащания — тринадесета заплата, бонуси за прослужено време
- Надбавки за квалификация — ако са предвидени в КТД
Пътни, дневни и квартирни разходи се дължат отделно и не могат да се включват в заплатата.
Данъчно третиране
Дневните пари до двоен размер на нормата са необлагаеми по ЗДДФЛ. По СИДДО правилото за 183 дни е определящо — ако служителят пребивава повече от 183 дни в рамките на данъчната година, може да възникне данъчно задължение в приемащата държава.
Дългосрочно командироване — 12+6 месеца
Командироването се счита за дългосрочно, когато неговият действителен срок надвиши 12 месеца. Работодателят може да поиска удължаване с 6 месеца чрез мотивирано уведомление. Общият максимален срок е 18 месеца.
Какво се променя след 12 (или 18) месеца
Прилага се почти цялото трудово законодателство на приемащата държава:
- Пълните правила за заплащане (включително КТД)
- Условия за наемане и уволнение (без самите процедури по сключване и прекратяване)
- Правила за защита при бременност и майчинство
- Забрана за дискриминация
- Условия за жилищно настаняване
Изключения: Процедурите по сключване и прекратяване на трудовия договор остават по българското право. Допълнителните пенсионни схеми на приемащата държава не се прилагат.
При заместване на един командирован работник с друг на същата позиция, сроковете се сумират.
Санкции при неспазване
Санкции в България
| Вид нарушение | Първо нарушение | Повторно нарушение |
|---|---|---|
| Глоба за работодателя | EUR 767–7 669 | EUR 10 226–15 339 |
| Глоба за длъжностно лице | EUR 511–5 113 | EUR 2 557–10 226 |
Санкции в приемащата държава
- Германия — глоби до EUR 30 000 за липса на регистрация; до EUR 500 000 за нарушения на минималната заплата
- Франция — до EUR 4 000 на работник (EUR 8 000 при повторно); спиране на дейността
- Белгия — до EUR 4 800 на работник; наказателна отговорност
Допълнителни рискове
- Спиране на дейността в приемащата държава
- Забрана за участие в обществени поръчки
- Доначисляване на осигурителни вноски
- Данъчни задължения при установяване на място на стопанска дейност
По силата на Директива 2014/67/ЕС санкциите, наложени в една държава, могат да бъдат изпълнени в друга чрез механизма за взаимно признаване.
Често задавани въпроси
Заключение
Командироването на работници в ЕС е процедура, която изисква внимателно планиране и стриктно спазване на множество правни изисквания. Грешките могат да струват скъпо: от глоби до EUR 15 339 в България до стотици хиляди евро в приемащата държава.
Нуждаете се от съдействие?
Ако планирате да командировате служители в друга държава от ЕС и се нуждаете от правна подкрепа при подготовката на документацията, получаването на удостоверение А1 или съобразяването с изискванията на приемащата държава — свържете се с Innovires Legal.