Виза за дигитални номади в България — пълно ръководство (2026)

Какво е визата за дигитални номади в България

Така нареченото „виза за дигитални номади" всъщност е разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Виза D е само входният документ; правният статут, който се придобива в България, е разрешение за продължително пребиваване. Материалните условия са в чл. 24с ЗЧРБ, а легалната дефиниция на „дигитален номад" — в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби. Правната рамка е въведена със Закон, обнародван в ДВ, бр. 52 от 27 юни 2025 г.; правилата за прилагане са обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20 декември 2025 г.

Определението за „дигитален номад“ е дадено в т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ. Според закона дигиталният номад е гражданин на трета държава (т.е. извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария), който предоставя дистанционни услуги чрез информационни технологии и отговаря на определени условия в зависимост от категорията, в която попада.

Как се отличава от другите разрешения за пребиваване

Визата за дигитални номади е специално проектирана за лица, които работят дистанционно и не извършват дейност на българска територия. Тя се различава от:

• Единното разрешение за пребиваване и работа (чл. 24и ЗЧРБ) — предназначено за наети от български работодател лица
• Синята карта на ЕС (чл. 33к ЗЧРБ) — за висококвалифицирани специалисти, наети в България
• Разрешението за свободна практика (чл. 24а ЗЧРБ) — за самостоятелно заети лица, извършващи дейност в България

Ключовата разлика е, че дигиталният номад работи за чуждестранни клиенти или работодатели и не предоставя услуги на лица, намиращи се на територията на Република България. Допустимо е да обслужва клиенти в други държави членки на ЕС/ЕИП/Швейцария — ограничението е „услуги, предоставяни в България", а не „клиенти от ЕС".

Контекст в ЕС

България се присъединява към нарастващата група държави членки на ЕС, които предлагат подобни програми. Испания, Португалия, Хърватия, Гърция и Естония вече имат действащи визи за дигитални номади. Въпреки това не съществува хармонизирана европейска директива — всяка държава членка законодателства самостоятелно.

Кой може да кандидатства — три категории дигитални номади

Законът предвижда три ясно обособени категории лица, които могат да получат разрешение за пребиваване като дигитални номади. Всяка категория има специфични условия, но и в трите услугите се предоставят дистанционно чрез информационни технологии. При категории 2 и 3 законът изрично изисква лицето да не работи и да не предоставя услуги на лица на територията на Република България (§ 1, т. 36, подт. 2 и 3 ДР ЗЧРБ), а при категория 1 работодателят трябва да е регистриран извън ЕС/ЕИП/Швейцария. Клиентите могат да са и в други държави членки на ЕС (Германия, Франция и т.н.) — забранени са работата и услугите за лица на българска територия.

Категория 1: Дистанционен служител

Тази категория обхваща лица, наети по трудов договор от работодател, регистриран извън ЕС/ЕИП/Швейцария.

Условия:

• Валиден трудов договор с чуждестранен работодател
• Предоставяне на дистанционни услуги чрез информационни технологии
• Ако договорът е срочен, оставащият срок трябва да бъде поне равен на исканото разрешение за пребиваване (т.е. най-малко 1 година)
• Работа за български работодател или клиенти не се покрива от това разрешение

Типичен профил: Софтуерен инженер, работещ за американска технологична компания; дизайнер, нает от австралийска агенция; маркетинг мениджър с договор с канадска корпорация.

Категория 2: Собственик на бизнес или съдружник

Тази категория е предназначена за лица, които имат значително участие в чуждестранна компания.

Условия:

• Законен представител, член на управителен орган, собственик, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 % от капитала на дружество, регистрирано извън ЕС/ЕИП/Швейцария
• Предоставяне на дистанционни услуги чрез информационни технологии
• Забрана за работа за или предоставяне на услуги на лица на българска територия

Типичен профил: Основател на стартъп, регистриран в Делауеър (САЩ), с повече от 25 % дялово участие; управител на консултантска фирма, регистрирана в Обединеното кралство след Брекзит.

Категория 3: Независим специалист (фрийлансър)

Тази категория покрива самостоятелно заетите лица, работещи на свободна практика.

Условия:

• Лично предоставяне на дистанционни услуги чрез информационни технологии
• Практиката трябва да е упражнявана поне 1 година преди датата на подаване на заявлението
• Забрана за работа за или предоставяне на услуги на лица на българска територия
• Забрана за извършване на свободна практика на българска територия

Типичен профил: Опитен графичен дизайнер с портфолио от международни проекти; преводач с поне едногодишна история на фрийланс работа; независим консултант по информационна сигурност.

Общи условия за всички категории

Независимо от категорията, всеки кандидат трябва да отговаря на следните условия:

Изискване за доход — EUR 27 533 при заявление през 2026 г.

Как се изчислява прагът

Законът изисква средногодишен доход не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати „съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година“. Взема се брутната сума на доходите (чл. 24с, ал. 1 ЗЧРБ). Прагът е формула и се променя всеки януари.

Изчисление при заявление през 2026 г.:

Минималната работна заплата за 2025 г. е BGN 1 077, тоест EUR 550,66 при курс 1 EUR = 1,95583 BGN. EUR 550,66 × 50 = EUR 27 533 брутен годишен доход.

Текстът на закона допуска и друг прочит: доходът за предходната година да се сравни с минималната заплата за годината на подаване. Тогава прагът е EUR 31 010 (EUR 620,20 × 50, минималната заплата от 01.01.2026 г.). Дирекция „Миграция“ още няма установена практика. Ако доходът Ви е между двете суми, обсъдете го с нас преди подаване. При заявление през 2027 г. прагът по първия прочит става EUR 31 010.

Как се доказва доходът

Доходът трябва да бъде документиран за предходната календарна година. Следните документи са подходящи:

• За служители (Категория 1): Фишове за заплата (payslips) за последните 12 месеца, банкови извлечения, данъчна декларация от страната на работодателя
• За собственици на бизнес (Категория 2): Финансови отчети на дружеството, данъчна декларация, банкови извлечения
• За фрийлансъри (Категория 3): Фактури за предоставени услуги, банкови извлечения, данъчна декларация, договори с клиенти

Всички документи от чужбина трябва да бъдат апостилирани и преведени на български език от заклет преводач.

Сравнение с прагове в други страни на ЕС

Сумите са към 2026 г. и са изчислени от месечните прагове на съответната държава. Българският праг е най-ниският в таблицата, което прави страната конкурентна дестинация, особено когато се комбинира с ниските разходи за живот.

Стъпка по стъпка процедура

Процедурата за получаване на разрешение за пребиваване като дигитален номад включва три основни етапа. Общата продължителност е около 3 до 4 месеца.

Стъпка 1: Подаване на заявление за Виза тип D (дългосрочна виза)

Къде: В българско посолство или консулство в страната на произход или обичайно пребиваване на кандидата.

Какво трябва да направите:

1. Уговорете час за подаване на документи в съответното посолство/консулство
2. Подгответе и подайте пълния комплект документи (вижте раздел „Необходими документи“)
3. Заплатете консулската такса
4. Изчакайте обработката на заявлението

Срок за обработка: 4 до 8 седмици (в някои случаи до 10 седмици, в зависимост от консулството).

Валидност на визата: До 6 месеца, в рамките на които трябва да влезете в България.

Важно: Виза тип D е задължителна предпоставка. Не можете да кандидатствате директно за разрешение за пребиваване без нея, включително ако сте гражданин на държава с безвизов режим. Законът изисква виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ (чл. 24, ал. 1), а заявление на основание, различно от основанието, за което е издадена визата, се отказва (чл. 24, ал. 8).

Стъпка 2: Влизане в България и подаване на заявление за разрешение за пребиваване

Къде: Дирекция „Миграция“ при МВР или регионалните миграционни служби на МВР.

Какво трябва да направите:

1. Влезте в България с Виза тип D
2. След пристигането, не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения престой по виза D (чл. 14, ал. 2 ППЗЧРБ; визата дава право на престой до 180 дни, чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ), подайте заявление за разрешение за продължително пребиваване в дирекция „Миграция". За основанието „дигитален номад" по чл. 24, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ не се прилага специалният 14-дневен срок след влизане, който действа за работнически разрешения (Единно разрешение, Синя карта).
3. Представете лично документите в Дирекция „Миграция“
4. Подайте копие от страницата на паспорта с визата и входния печат

Срок за обработка: До 14 дни (може да бъде удължен с 1 месец при сложни случаи).

Важно: Личното явяване в Дирекция „Миграция“ е задължително.

Стъпка 3: Получаване на карта за пребиваване (лична карта на чужденец)

Какво се случва:

1. След одобрение на заявлението получавате разрешение за продължително пребиваване
2. Изготвя се и се издава лична карта на чужденец (карта за пребиваване)
3. Картата е с валидност до 1 година

Срок за издаване: 3 до 30 календарни дни след одобрението.

Обобщение на времевата рамка

Необходими документи

За заявлението за Виза тип D (в българското консулство)

1. Попълнен формуляр за заявление за виза — по образец на съответното консулство
2. Валиден паспорт — с оставаща валидност поне 18 месеца към момента на подаване и поне две свободни страници
3. Актуални снимки за паспорт — обикновено 2 броя, с размер 35 x 45 мм
4. Документи, удостоверяващи доход — банкови извлечения, фишове за заплата или данъчни декларации за предходната календарна година, доказващи брутен доход от поне 50 минимални месечни работни заплати (EUR 27 533 при заявление през 2026 г.)
5. Свидетелство за съдимост — от страната на гражданство или обичайно пребиваване, апостилирано
6. Здравна застраховка — валидна в България и Шенгенското пространство, с минимално покритие EUR 30 000
7. Доказателство за настаняване в България — договор за наем с нотариална заверка или нотариален акт за собственост; при наем — и декларация от наемодателя за жилището, в което ще живеете
8. Документи, удостоверяващи статуса на дигитален номад:
   • Категория 1: Трудов договор с чуждестранен работодател
   • Категория 2: Учредителни документи на компанията, удостоверяващи дялово участие над 25 %
   • Категория 3: Доказателства за фрийланс дейност с продължителност поне 1 година (договори с клиенти, фактури, референции)

Изисквания за легализация: Всички чуждестранни документи трябва да бъдат апостилирани (или легализирани, ако страната не е страна по Хагската конвенция) и преведени на български език от заклет преводач.

За заявлението за разрешение за пребиваване (в България)

1. Заявление по образец — получава се от Дирекция „Миграция“
2. Копие от страницата на паспорта с Виза тип D
3. Копие от страницата с входния печат
4. Актуализирани подкрепящи документи (ако е необходимо — например по-нови банкови извлечения)
5. Документ за платена държавна такса
6. Удостоверение за адресна регистрация в България

Практически съвети за подготовка на документите

• Започнете подготовката поне 4–6 седмици преди планираното подаване, тъй като апостилирането и преводите отнемат време
• Проверете конкретните изисквания на българското консулство, в което ще подавате — различните консулства могат да имат допълнителни изисквания
• Направете нотариално заверени копия на всички оригинални документи
• Банковите извлечения трябва да покриват целите предходни 12 месеца и ясно да показват регулярни постъпления
• Ако здравната Ви застраховка е от чуждестранен застраховател, уверете се, че полицата изрично покрива България

Такси и срокове

Държавни такси

Допълнителни разходи

Обща ориентировъчна стойност

EUR 461–813 за държавни такси и административни разходи (към 2026 г.).

Посочените суми не включват хонорари за правно представителство. Ангажирането на адвокат е препоръчително, особено при първоначалното кандидатстване, за да се избегнат грешки и забавяния.

Срокове за обработка

Срокове за подновяване

Заявлението за подновяване се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на текущото разрешение (чл. 14, ал. 2 ППЗЧРБ). Ако е подадено в срока на разрешението, можете да останете в България, докато се реши (чл. 24с, ал. 2 ЗЧРБ). Препоръчваме да подадете поне 30 дни преди изтичането на срока.

Данъци и осигуровки за дигитални номади в България

Данъчният режим за дигиталните номади зависи от това дали лицето придобие статут на данъчно задължено лице (данъчен резидент) в България.

Кога НЕ сте данъчен резидент на България

Ако пребивавате в България по-малко от 183 дни в рамките на 12-месечен период и центърът на жизнените Ви интереси не е в България:

• Доходите от дистанционна работа за чуждестранен работодател или клиент по принцип не се облагат в България
• Не дължите български осигурителни вноски
• Облагате се по правилата на държавата, на която сте данъчен резидент

Кога СТАВАТЕ данъчен резидент на България

Съгласно чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), данъчен резидент на България е лице, което отговаря на поне едно от следните условия:

1. Има постоянен адрес в България
2. Пребивава в България 183 и повече дни в рамките на всеки 12-месечен период
3. Центърът на жизнените му интереси е в България (семейство, основна икономическа дейност, лични и икономически връзки)
4. Изпратено е в чужбина от българска държавна институция или организация

Данъчни ставки за данъчни резиденти

Ако станете данъчен резидент на България, световният Ви доход се облага с:

• 10 % плосък данък върху доходите на физическите лица — един от най-ниските в Европейския съюз
• Осигурителни вноски се дължат само ако работите за български работодател или сте самоосигуряващо се лице в България

Важно уточнение: дигиталният номад, работещ дистанционно за чуждестранен работодател, не създава място на стопанска дейност (permanent establishment) за чуждестранния работодател в България. Това е съществено предимство от гледна точка на корпоративното данъчно планиране.

Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО)

България има 70 действащи СИДДО, които обхващат 71 държави (НАП, към 2026 г.). Ако сте данъчен резидент на България и доходът Ви се облага и в държавата на работодателя/клиента, СИДДО може да предотврати двойното облагане. Препоръчваме да се консултирате с данъчен специалист за конкретната Ви ситуация.

Осигурителна координация в ЕС

Въпреки че визата за дигитални номади е предназначена за граждани на трети държави, осигурителната координация може да бъде релевантна, ако имате връзки с държава от ЕС. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 уреждат координацията на социалната сигурност между държавите членки.

Предимства на България за дигитални номади

България предлага уникална комбинация от фактори, които я правят изключително привлекателна за дигитални номади.

1. Един от най-ниските данъчни режими в ЕС

С плосък данък от 10 % върху доходите на физическите лица България предлага значително данъчно предимство в сравнение с повечето западноевропейски държави, където ставките достигат 40–55 %.

2. Въвеждане на еврото

България е в еврозоната от 1 януари 2026 г. — EUR е официалната валута. Работата в евро (или доларова) среда и животът в държава с разходи значително под средните за ЕС създават реална покупателна способност, по-висока от тази в повечето западноевропейски столици.

3. Ниски разходи за живот

Средните месечни разходи за живот в София (без наем) са приблизително EUR 600–800, а наемът за едностаен апартамент в центъра — EUR 400–600. Извън столицата разходите са още по-ниски.

4. Достъп до Европейския съюз

Като притежател на разрешение за пребиваване в България можете да се възползвате от близостта до други европейски дестинации. Страната граничи с Гърция, Румъния, Сърбия, Северна Македония и Турция, което улеснява пътуванията.

5. Развита технологична инфраструктура

България разполага с отлична интернет свързаност — средната скорост на широколентовия интернет е сред най-високите в Европа. София, Пловдив и Варна имат развити коуъркинг пространства и активни технологични общности.

6. Образовано и многоезично население

Високият процент на англоговорящо население, особено в по-големите градове, улеснява ежедневието за чуждестранни граждани.

7. Богато културно и природно разнообразие

От Черноморското крайбрежие до ски курортите и историческите градове — България предлага качество на живот, което надхвърля очакванията на повечето новодошли.

8. Безопасност

България се нарежда сред по-безопасните държави в ЕС по отношение на нивата на престъпност.

9. Достъпна здравна система

Частното здравно обслужване е с високо качество и на значително по-ниски цени в сравнение със Западна Европа и Северна Америка.

10. Стратегическо географско положение

Часовата зона UTC+2 (UTC+3 лятно време) е удобна за работа както с клиенти от Азия, така и от Америка — позволява значително припокриване на работните часове с множество часови зони.

Подновяване и ограничения на разрешението

Продължителност и подновяване

• Първоначално разрешение: 1 година
• Подновяване: Може да бъде подновено еднократно за допълнителна 1 година
• Максимална обща продължителност: 2 години

След изтичане на 2-годишния срок

След изтичането на максималния двугодишен период разрешението за пребиваване като дигитален номад не може да бъде подновено. Лицето има следните варианти:

1. Напускане на България и евентуално кандидатстване отново след определен период
2. Преминаване към друг режим на пребиваване, като например:
   • Регистрация на дружество в България (ЕООД/ООД) и кандидатстване за разрешение за пребиваване на основание стопанска дейност
   • Наемане от български работодател и кандидатстване за единно разрешение за пребиваване и работа
   • Кандидатстване за Синя карта на ЕС при наличие на висока квалификация

Важно ограничение

Разрешението за пребиваване като дигитален номад не води до дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Периодът, прекаран с виза за дигитален номад, не се зачита за целите на придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ.

Често задавани въпроси

Заключение

Визата за дигитални номади в България открива нови възможности за професионалисти от цял свят, които желаят да съчетаят дистанционната работа с живот в държава от Европейския съюз. С праг на дохода от EUR 27 533 при заявление през 2026 г., плосък данък от 10 %, ниски разходи за живот и отлична технологична инфраструктура, България се позиционира като една от най-привлекателните дестинации за дигитални номади в Европа.

Процедурата, макар и многоетапна, е ясно регламентирана и с добра предварителна подготовка може да бъде завършена в рамките на 3–4 месеца. Ключът към успешното кандидатстване е правилната подготовка на документите и разбирането на специфичните изисквания за всяка от трите категории кандидати.

Настоящата статия е изготвена с информационна цел и не представлява правна консултация. Информацията е актуална към датата на публикуване (24 март 2026 г.) и е основана на разпоредбите на ЗЧРБ, ППЗЧРБ и свързаните нормативни актове. Законодателството, таксите, сроковете и административните практики могат да се променят. За конкретен правен съвет, съобразен с Вашата индивидуална ситуация, моля обърнете се към адвокат, специализиран в имиграционното право.